Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 2014
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 522649/01.11.2018 г., постановено по гр.
д. № 14384/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 162 състав, З. „А.“ АД е осъден да
заплати на Б.Б.К. по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 3 500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата
на болки и страдания, настъпили от ПТП, причинено на 15.07.2016 г. в гр. София,
виновно и противоправно от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
15.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 72, 92 лв., разноски в производството съобразно уважената
част от иска, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3 500
лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв., представляващ част от вземане в
общ размер от 40 000 лв. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 183, 74 лв., разноски съобразно уважената
част от иска, както и да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П.И И.“, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.2 ЗА сумата от 475 лв.,
възнаграждение съобразно уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 368, 33 лв., разноски в производството
съобразно отхвърлената част от иска.
С определение № 1967/04.01.2019 г., постановено по
горепосоченото дело, е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск, е
депозирана въззивна жалба от ищеца Б.Б.К.. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че размерът на дължимото
застрахователно обезщетение е определен в нарушение на чл.52 ЗЗД. Получените от
ищеца травматични увреждания са установени от изслушаната по делото съдебно –
медицинска експертиза. Установено е, че е изпитвал силни болки в ребрата,
колената и ръката. Движенията в областта на врата били болезнени и ограничени,
за дълго време е приемал множество обезболяващи средства. Сутрин имал гадене и
повръщане. Всичко това е довело до невъзможност без чужда помощ да извършва и
елементарни ежедневни дейности. Установено е също така, че за дълъг период е
бил неработоспособен и за него е полагала грижи майка му. Към момента не е
възстановен от инцидента, като изпитва болки при натоварване, при промяна на
времето. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират и с ангажираните по
делото свидетелски показания. С оглед на това счита, че претендираното
обезщетение в размер на 12 000 лв. е справедливо и е съобразено с ППВС №
4/1968 г. Счита, че решаващият съд не е отчел в пълна степен и практиката на
съдилищата по сходни случаи, предвид наличието на необратими физически
увреждания и на психологическа травма, конкретните икономически условия, нивата
на застрахователно покритие към момента на ПТП. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск, като му присъди сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника З. „А.“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Счита, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение е правилно
определен от решаващия съд, като същият съответства на изискванията на чл.52 ЗЗД. Съдът е отчел всички факти и обстоятелства, включително възрастта на
пострадалия, вида и степента на получените травми, продължителността на възстановителния
период. Вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза е уточнило,
че контузиите на ищеца представляват натъртвания, които ангажират меките тъкани
на засегнатата област, а охлузванията са повърхностни травматични увреждания,
като цялостният възстановителен период е продължил между 7 и 14 дни. Ищецът е
възстановен напълно и няма основание да се приеме, че може да продължи да
изпитва болки при промяна на времето или физическо натоварване. В случая не е
проведен и не е бил необходим болничен престой. Извършена е първична хирургична
обработка и ищецът е бил поставен в ТАП. Не е изписано медикаментозно лечение ,
не са извършени оперативни интервенции, не са налице фрактури. От свидетелските
показания е установено, че ищецът не се е нуждаел от чужда помощ. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпила частна жалба от ищеца срещу
горепосоченото определение, постановено по реда на чл.248 ГПК. Излага
съображения, че същото е неправилно, тъй като дължимото адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС възлиза на 570 лв., а СРС е определил 475 лв.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да му присъди пълния размер на
дължимото адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
частната жалба от ответника, с който я оспорва. Счита, че не са налице
предпоставки за начисляване на ДДС от съда. По силата на ЗДДС обект на облагане
е възмездна облагаема услуга, поради което не подлежи на облагане безвъзмездна
услуга. Моли съда да остави без уважение частната жалба, като му присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди,
че на 15.07.2016 г. е настъпило ПТП, реализирано от застрахован при ответника
водач по застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на което търпи
неимуществени вреди. На посочената дата водачът Б.К.Стоянов е управлявал лек
автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № ******РР в гр. София,. Около 04.30 ч.
по бул. „Д-р Г. М. Димитров“ с посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул.
„Симеоновско шосе“, в района на кръстовището с бул. „Драган Цанков“, същият е
нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в кръстовището на
червен сигнал на светофара и отнел предимството на движещия си по бул. „Драган
Цанков“ с посока от бул. „П. Яворов“ към бул. „Климент Охридски“ таксиметров
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № *******управляван от ищеца. Във
връзка с настъпилия инцидент е образувана пр. пр. № 28860/2016 г. по описа на
СРП. В резултат на пътния инцидент получил следните травматични увреждания:
контузия на гръден кош, контузия на лява лакътна става и контузия на двете
колена. Уврежданията са му причинили дискомфорт, дълго приемал обезболяващи,
имал световъртеж, не можел да става от леглото, нуждаел се от чужда помощ в
ежедневието. Преживяното се отразило негативно върху психическото му състояние
и доброто му самочувствие. Към датата на ПТП виновният водач е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, действала от
06.09.2015 г. до 05.09.2016 г. Предявил претенция пред застрахователя, по която
същият не е определил изплащане на застрахователно обезщетение. Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 12 000 лв., представляваща част от
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане,
както и сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
осъществяването на предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил марка 4Пежо“, модел 307, рег. № ******РР. Счита, че
ищецът е нарушил разпоредбата на чл.21 ЗДвП, като е превишил максимално
допустимата в населено място скорост, в резултат на което е причинил
настъпването на процесното ПТП и е основна причина за настъпване на вредоносния
резултат. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване като
твърди, че със собственото си поведение – отказ от хоспитализиране, ищецът е
допринесъл за удължаване на периода на възстановяване. Позовава се на нарушение
на чл.137а, ал.1 ЗДвП – ищецът не е ползвал предпазен колан. Счита, че
претендираното обезщетение е завишено по размер.
Видно от представения по делото констативен протокол №
К 617, съставен от дежурен ПП в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, на 15.07.2016 г. е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № ******РР,
собственост на Б.К.Стоянов и управляван от него, както и лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Логан“, рег. № *******, собственост на „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД и
управляван от Б.Б.К., който е пострадал при пътния инцидент. Поставената
работна диагноза е – контузия на гръден кош, прегледан и освободен от „Св. Анна
– София“. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че на посочената
дата, около 04.30 ч., първото МПС се е движило по бул. „Г. М. Димитров“ с
посока от бул. „Цариградско шосе“, към бул. „Симеоновско шосе“ и в района на
кръстовището с бул. „Драган Цанков“ участва в ПТП с второто МПС, което се е
движило с посока от бул. „П. Яворов“ към бул. „Климент Охридски“.
Видно от представената справка от базата данни на
Информационен център към ГФ за периода 06.09.2015 г. – 05.09.2016 г. за лекия
автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № ******РР, сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ответника.
С молба от 18.08.2016 г. ищецът е отправил искане до
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 40 000
лв.
От заключението на вещото лице инж. Й.Й.по изслушаната
пред СРС авто – техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният:
на 15.07.2016 г., около 04.30 ч., лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. №
******РР, се е движил по бул. „Г. М.
Димитров“ с посока от бул. „Цариградско шосе“, към бул. „Симеоновско шосе“.
Приближил кръстовището с бул. „Драган Цанков“, което било регулирано с работеща
в нормален режим светофарна уредба и въпреки, че уредбата показвала червен
сигнал, водачът навлязъл в кръстовището със скорост от около 45 км/ч. В същия
момент в посока отдясно на ляво спрямо посоката на движение се е движел със скорост
от около 64 км/ч. лек таксиметров автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег.
№ СА *****. Последният навлязъл в кръстовището при зелен сигнал за него и
ударил с предната си челна част – дясната зона, на автомобила. Лекият автомобил
марка „Пежо“, модел 307, се завъртял обратно на часовниковата стрелка, като
масовият му център изминал 13, 8 м. от мястото на удара, ударил се в бетонно
блокче и спрял, а таксиметровият автомобил марка „Дачия“ы модел „Логан“, се
завъртял по посока на часовниковата стрелка, като масовият му център изминал 7,
3 м. и спрял. Преди настъпване на ПТП водачът на лекия автомобил марка „Пежо“,
модел 307 е преминал на червен светофар на светофарната уредба. Същият е имал
възможност да предотврати настъпване на ПТП, ако е спрял при наличие на червен
сигнал на светофарната уредба преди да навлезе в кръстовището и изчака зелен
сигнал на светофарната уредба. В този случай траекториите на двете превозни
средства не биха се пресекли и удар между тях нямаше да настъпи. От техническа
гледна точка причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил марка „Пежо“, модел 307. При движение със скорост от 64 км/ч. от
момента в който водачът на лекия автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ не е
имал техническа възможност да предотврати удара. При движение със скорост равна
или по – ниска от 38, 84 км/ч. водачът на посочения автомобил е имал възможност
да предотврати произшествието.
Изслушана е и допълнителна експертиза, изготвена въз
основа на допълнително предоставени материали на вещото лице. Същото е приело,
че механизмът на произшествието и причините за неговото настъпване, отразени в
основното заключение, напълно отговарят на всички приложени по делото
доказателства и допълнително приложената циклограма на светофарната уредба.
Пред СРС е изслушана съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Т.К., д.м. – съдебен лекар. От експертното й
заключение се установява, че при настъпилото на 15.07.2016 ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош; контузия на лявата
лакътна става, контузия и охлузвания на двете колена. Охлузването е
повърхностно травматично увреждане, което се характеризира с нарушаване
целостта на епидермиса на кожата. Контузията представлява натъртване, което
ангажира меките тъкани на засегнатата област. Посочените травматични уреждания
могат да се реализират в условията на ПТП и са в причинна връзка с него.
Времето за възстановяване на охлузванията е 7-10 дни, а на контузиите – 7-14
дни. След инцидента на ищеца е оказана помощ от екип на ЦСМП, като е откаран в
УМБАЛ „Св. Анна“ АД, където са били извършени изследвания, както и първична
хирургична обработка на раните. Ищецът е отказал болнична хоспитализация.
Липсват данни за увреждания на сухожилия или костни структури в увредените
области. С оглед на това вещото лице счита, че няма основание да се приеме, че
ищецът може да продължи да изпитва болки при физическо натоварване или при
промяна на времето след възстановителния период. Тъй като ищецът е получил повърхностни
травми, като не се установяват такива в областта на главата и лицето, на
вътрешни органи или счупвания на костни структури, вещото лице приема, че
същият е бил с правилно поставен предпазен колан, като контузията на гръдния
кош може да бъде получена от последния. Получените травматични увреждания
ангажират меките тъкани, като възстановяването от тях не е обвързано и не
зависи от наличието или не на хоспитализация, а зависи от възстановителните
възможности на организма.
В проведеното на 19.06.2018 г. открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че представеният амбулаторен лист не променя
формираните от нея изводи, тъй като в медицинската документация на се описани
травми, ангажиращи шийната област, каквито проблеми са описани в амбулаторния
лист.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Н.С.К.се
установява, че е майка на ищеца. Знае за настъпилото на 15.07.2016 г. ПТП, при
което ищецът е пострадал. Видяла го, след като се прибрал от болницата. Краката
му били охлузени, както лявата му ръка. Не можел да си поеме въздух, казал, че
е катастрофирал. Оплакал се и от болки в гърдите. Не можел да става, изпитвал
болки в гръдния кош. Налагало се свидетелката да му помага, при ставане от
леглото. В продължение на два месеца и половина – три ищецът бил в дома си.
През това време не работел. Бил изнервен. Към момента ищецът изпитвал болка,
която се усещала при дишане.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел П.Ц.Д.
се установява, че си спомня за настъпилото на 15.07.2016 г. ПТП, тъй като е
участвал в него. Возил се в такси „Радио СВ“ марка „Дачия“. Бил на предната
седалка до водача. Движили се в посока „Младост“, като са идвали от
телевизионната кула. По бул. „Драган „Цанков“. Излизайки от светофара на
кръстовището на бул. „Г. М. Димитров“, един автомобил изскочил пред тях и ги
ударила. Този автомобил се движил по бул. „Г. М. Димитров“ с посока от „Арена
Армеец“ към бул. „Симеоновско шосе“. Таксито преминало на зелен сигнал на
светофара. Не е сигурен дали водачът на таксито е ползвал предпазен колан.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като
същите имат преки наблюдения относно обстоятелствата, за които са разпитани, с
изключение на показанията на свидетелката Надежда К.относно продължителността
на възстановителния период, тъй като в тази им част противоречат на
заключението по изслушаната съдебно – медицинска експертиза, както и относно
определения домашен режим на лечение, в каквато насока липсват данни по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи,
че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства,
се установи, че за периода 06.09.2015 г. – 05.09.2016 г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Пежо”,
модел 307, рег. № ******РР, е покрита от ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по
посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ (отм.).
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората
алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая
автомобилът е управляван без противопоставяне от страна на собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на 15.07.2016
г., е настъпило ПТП с участието на лекия автомобил марка „Пежо”, модел
307, рег. № ******РР. Причина за настъпилото ПТП е,
че водачът на посочения автомобил не е съобразил поведението си със светлинните
сигнали, като е навлязъл в кръстовище при червен сигнал на светофарната уредба
– „Преминаването е забранено“. Деянието е противоправно, доколкото е в
нарушение на чл.6, ал.1, т.1 ЗДвП вр. с чл.31, ал.7, т.1 ППЗДвП. Ето защо и
доколкото не е оборена установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за
вина, налице са предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
водача на горепосочения лек автомобил.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.), приложима на основание §
22 ПЗР на КЗ, регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият
е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на
виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди.
Страните не спорят относно наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, в каквато насока са и ангажираните по
делото доказателства. Релевираните доводи са свързани с размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В случая в резултат от настъпилото на 15.07.2016
г. ПТП ищецът е получил травматични увреждания, наложили оказването на спешна
медицинска помощ. Възстановителния период е 7-14 дни, през които ищецът е
търпял болки и страдания, както и неудобства в ежедневието. При определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази характерът на получените
травматични увреждания – повърхностни наранявания (контузии) в областта на гръдния кош, лявата лакътна
става и двете колена, които ангажират меките тъкани. Възстановяването от тези
травми не е обвързано от провеждането на болнично лечение – възможност, от
която и ищецът не се е възползвал, като е отказал болнична хоспитализация. Недоказани
по делото са твърденията на ищеца за ползването на множество обезболяващи средства,
наличието на главоболие и световъртеж, сутрешно гадене и повръщане, невъзможност
без чужда помощ да извършва елементарни ежедневни дейности. Не се установи също
така сочените в исковата молба и поддържани във въззивната жалба негативни
последици върху психическото му състояние – ищецът станал избухлив,
притеснителен, раздразнителен, имал усещане за непълноценност. Не се установи
също така, че и към момента ищецът не е напълно възстановен и понасяне на болки
при натоварване и промяна на времето – такива последици са отречени от вещото
лице по изслушаната пред СРС съдебно – медицинска експертиза. Към момента на
ПТП ищецът е бил на 45 г., в активна, трудоспособна възраст. Ето защо, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната
икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП, установените
застрахователни лимити, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза
на 3 500 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от него
болки и страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми.
Във въззивното производство ответникът не поддържа
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради което
същото не следва да се обсъжда.
Страните не са изложени оплаквания относно момента на
поставяне на ответника в забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този
въпрос стои извън въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението
следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
доколкото ответникът по жалбата е защитаван във въззивното производство от
юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. сал.3 ГПК следва да му се присъди
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В предмета на делото е
включена частна жалба, депозирана от процесуалния представител на ищеца срещу
определението, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без
уважение искането му за начисляване на ДДС върху определеното адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
СРС е сезиран с молба за изменение на
постановеното по делото съдено решение в частта за разноските. Молбата изхожда
от легитимирано лице – процесуален представител на страна в процеса, който
претендира в своя полза адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
съобразно изхода на спора. Страната е представила своевременно списък на
разноските по чл.80 ГПК в първата инстанция. Ето защо молбата е процесуално допустима,
поради което правилно е разгледана с обжалваното определение по същество.
С постановеното по делото
съдебно решение в тежест на ответника е възложено заплащането на сумата от 475
лв. – възнаграждение в полза на адвокатското дружество, с което ищецът е
сключил договор за безплатна правна помощ.
Ищецът своевременно е
представил по делото сключения с Адвокатско дружество „Ч., П.И И.“ договор за
правна защита и съдействие от 19.06.2018 г., в който е уговорено оказването на
безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Представено е също
така и удостоверение от НАП, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС
адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Посочената разпоредба
регламентира начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в
хипотезата, когато оказалият правната помощ адвокат е регистриран субект по
ЗДДС, без да провежда разграничение дали адвокатското възнаграждение е
определено по договор между адвоката и клиента или е присъдено от съда по реда
на чл.38, ал.2 ЗАдв. В този случай върху дължимото адвокатско възнаграждение с
оглед изхода на делото и защитения материален интерес следва да се прибави и
ДДС в размер на 20%. При присъждането на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по реда на чл.38 ЗАдв. съдът е длъжен да съобрази
начисляването на ДДС върху същото, тъй като не се касае за свободно договаряне
между страните по правоотношението, а за служебно определяне на
възнаграждението от съда. Правните услуги, предмет на представения по делото
договор, съставляват облагаема безвъзмездна доставка, като за изискването за
начисляване на ДДС, съобразно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е без правно значение дали
възнаграждението за процесуалното представителство е предварително заплатено от
страната, или е определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. В този смисъл е и
константната практика на ВКС - определение № 112 от 01.03.2019 г. по ч. т. д. №
141/2019 г., на ВКС, ТК, І ТО; определение № 306/17 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
определение № 490/17 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 676/17 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО и др.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
определение е неправилно и следва да бъде отменено, като в полза на адвокатско дружество „Ч., П.И И.“ следва да
бъде присъдена допълнително сумата от още 95 лв., представляваща ДДС върху определеното
в условията на чл.38, ал.2 ЗАдв. възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ в размер на 475 лв., без ДДС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
522649/01.11.2018 г., постановено по гр. д. № 14384/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 162 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявеният от Б.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) – за заплащане на сумата над 3 500 (три хиляди и петстотин) лв.
до пълния предявен размер от 12 000
(дванадесет хиляди) лв. - част от вземане в общ размер от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, настъпили от ПТП,
причинено на 15.07.2016 г. в гр. София, виновно и противоправно от водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
ОТМЕНЯ определение № 1967/04.07.2019 г., постановено по гр.
д. № 14384/2018 г. по описа на СРС,
І ГО, 162 състав, по реда на чл.248 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №
522649/01.11.2018 г., постановено по гр. д. № 14384/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 162 състав, в частта за
разноските, КАТО:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „Ч., П.И И.“, ЕИК******, с адрес гр. София, ул. „*******на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв. в чл.78, ал.1 ГПК, сумата от още 95 (деветдесет и пет) лв., представляваща ДДС върху определеното
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 475 лв., без
ДДС.
Решението в частта, с която е уважен предявеният иск,
е влязло в сила като енобжалвано.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.