Номер 261222 Година
10.11.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На
тринадесети октомври
две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ
ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
17532 по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от "ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. "Полет" № 1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А., чрез
адв. П. П., против С.М.К. ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.К. ЕГН **********,***, с която се иска от
съда да признае за установено, съществуването на вземането на "ЛАЙТ КРЕДИТ
КОНСУЛТ" ООД, към ответниците при режим на солидарна
отговорност сумата 656,34 лв., от
която 594,26 лв. извършено от нас плащане по активирана гаранция, поради
неплащане на задълженията па ответника по договор за заем и 62,08 лв. неплатена
част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 7890/19 г., както и
направените разноски в това производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че с ответниците имали сключен договор за заем № ***/05.06.2016 г. Размерът на предоставената в
заем сума бил 800,00 лв. Предоставеният заем бил за срок от 6 месеца, като
погасяването следвало да стане на 6 равни месечни вноски, всяка една от които
на стойност 149,31 лв., с първа погасителна вноска 05.05.2016 г. и краен срок
на погасяване с последна вноска 05.10.2016 г. Общата сума, подлежаща на
връщане, била в размер на 895,86 лв.
Твърди, че
като обезпечение на вземането по договора за заем бил сключен Договор за
гаранция от 05.04.2016 г. между ищцовото дружество в качеството му на гарант,
„ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД като заемодател и ответника като заемател. Съгласно този
договор заемателят дължал на гаранта възнаграждение в размер на 6 ежемесечни
премии, всяка от които на стойност 62,08 лв., което пък възнаграждение било
обезпечено с издадена в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо
възнаграждение.
Към момента на подаване на заявлението в съда
ответникът заплатил към дружеството заемодател 301,60 лв. или 2 -ра вноска и
310,40 лв. към тях по договор за гаранция или 5 премии.
С уведомление от 01.03.2019 г. до ищецът „ЛАЙТ
КРЕДИТ КОНСУЛТ” ООД заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД на основание чл. 5 от договора
за гаранция активирал същата, като претендирал плащане на задълженията на
ответника към него в размер на 594,26 лв. Извършено било плащане от ищеца по
договора за гаранция (банков превод на сумата 594.26 лв. на 06.03.19 г.).
Отделно от това ответникът им дължал и сумата от
62,08 лв. неплатено възнаграждение по договора за гаранция от 05.04.2016 г.
Твърди, че
сумата от 594,26 лв. претендирали на основание плащане, извършено от
ищцовото дружество по активирана гаранция по задължение за заем /чл. 6 от
тристранен договор за гаранция от 05.04.2016 г., приложен към делото/. Тази
сума представлявала задължението на ответниците към третото за процеса лице
„ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, което лице било предоставило заем на ответника и същият не
го е върнал. Сумата 62,08 лв. претендирали на основание неплатено
възнаграждение по договор за гаранция, обезпечено със запис на заповед. Предвид
плащането, което направили към заемателя и задължението на ответниците към
нищеца по договор за гаранция от 05.04.2016 г., общата претенция била за сумата от 656,34 лв.
На
основание чл. 410 и сл. ГПК била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. №
7890/19 по описа на Районен съд Пловдив, II бр. с-в за изплащане на
претендираната от ищеца сума, ведно със законната лихва считано от момента на
подаване на исковата молба и направените разноски в производството. Получихме
съобщение от съда, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал.5 от ГПК.
ОТВЕТНИЦИТЕ С.М.К. и С.С.К., не вземат
становище по предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, които прецени по отделно
и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено следното:
По делото е представен Договор за
паричен заем № *** от 05.04.2016 г., сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в
качеството на заемодател и С.М.К. и С.С.К. като заематели.
По силата на договора заемодателят
се задължил да предостави на заемателите сумата от 800,00 лева, а заемателите
се задължава да върнат същата на 6
месечни вноски, при месечна погасителна вноска в размер на 149,31 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, годишен процент на разходите
от 48,09 % и общ размер на всички плащания по договора 895,86 лева. Съобразно
чл. 6 от сключения между Лайт Кредит ООД и ответниците договор за кредит била
постигната договореност задължението на заемателя за заплащане на дължимите
суми по договора да бъде обезпечено с издаване на запис на заповед и сключване
на договор за гаранция. Представени са и Общи условия на договор за паричен
заем, предоставян от Лайт Кредит ООД.
Между „Лайт Кредит Консулт“ ООД,
ЕИК *********, в качеството му на „гарант“, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, в
качеството му на „заемодател“ и С.М.К. и С.С.К., в качеството им на „заематели“
бил сключен Договор от 05.04.2016 г., по силата на който съобразно чл. 1.1 от
същия страните се споразумели гарантът да предостави на заемателя гаранция при
следните условия: гарантът се задължил към заемодателя, в случай, че заемателят
не извършва дължимите и изискуеми плащания по договор за заем от
05.04.2016г.,сключен между „Лайт Кредит“ ООД и ответниците в техния пълен
размер в продължение на шест седмици да започне да отговаря пред заемодателя за
изплащането на задълженията по заема.
Съгласно уговореното в чл. 2 от договора за гаранция, същият е обвързващ
за гаранта до момента на пълното и окончателно изплащане на всички задължения
на заемателя към заемодателя по договора за заем. Съобразно чл. 3.1 от договора
заемателят дължал да гаранта възнаграждение, както следва: 6 ежемесечни премии
в размер на 62,08 лева, които се заплащали заедно със съответните седмични
погасителни вноски по заема. Според чл. 3.2 платените премии по предходните
точки са окончателни и не подлежат на връщане, независимо дали гаранцията бъде
или не бъде ефектирана, както и независимо дали са усвоени всички средства по
заема и независимо от възможността срокът и/или размерът на заема да бъдат
променени.
В чл. 5 от договора за гаранция е
уговорено, че гарантът поема отговорността си при постъпване на писмено
уведомление от страна на заемодателя за плащане по гаранцията, с което
декларира неизпълнение на задълженията по договора за заем, придружено с
писмени доказателства за изпълнението на условията по чл. 2 от договора за
гаранция. Съобразно чл. 5.1 в случай на
активиране на гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен размер премиите
по договора за гаранция. В чл. 5.2 е уговорено, че заемателят се задължава да
възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по
гаранцията в срок до седем работни дни след извършването на плащането от
гаранта.
Съобразно чл. 7 от договора за гаранция заемодателят се задължава към
заемателя и към гаранта да преведе по банковата сметка на гаранта сумата по
т.3.1.1, която да представлява част от отдадената заем сума по договора за заем
и да удържа постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към
гаранта от името и за сметка на заемателя сумите по т. 3.1.2, които са дължими
от заемателя към гаранта по силата на договора за гаранция. Така изплатените
суми нямало да се считат за част от погашенията, извършени от Заемателя към
Заемодателя.
По делото е представено
Уведомление за активиране на гаранция по чл.5 от тристрнния договор за гаранция
от 05.04.2016 г. до „Лайт Кредит Консулт“ ООД, ЕИК *********.
Представено е Платежно нареждане
от 06.03.2019 г., с което в полза на „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК ********* е
преведена гаранция по договор № *** за сумата от 594,26 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй
като е предявен в срок в резултат неоткриване на длъжника П.С.Р. и връчване при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.03.2017 г. между трето за спора лице - „Лайт Кредит“ ООД и ответниците е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по
силата на който дружеството предоставило на заемателите парична сума в размер
на 800,00 лева под формата на потребителски кредит.
Сключеният на 05.04.2016
г. договор за гаранция между „Лайт Кредит Консулт“
ООД, ЕИК ********* - гарант, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК ********* - заемодател и С.М.К. и С.С.К. има гаранционно - обезпечителен характер, като по силата на договора
ищецът - гарант се задължил да започне да отговаря пред заемодателя за
изплащането на задълженията по договора за заем от 05.04.2016 г., в случай че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания.
По този начин се гарантира задължението по договора за заем, като съобразно чл.
6 от договора за заем, заемополучателите изрично са дали съгласието си
вземането на заемателя да бъде обезпечено чрез гаранция от трето лице. Със сключването
на договора за гаранция е възникнало такова правоотношение, което е различно от
правоотношението по поръчителството - чл. 138 - 148 ЗЗД и по банкова гаранция
по чл. 442 ТЗ. Гаранцията е породила задължение за плащане на вземането на Лайт
Кредит ООД към длъжниците по договор за паричен заем от 06.03.2017 г., когато заемателите не извършват дължимите и изискуеми плащания в
техния пълен размер. Задължението на гаранта е възмездно - за предоставеното
обезпечение заемополучателите следвало да заплатят възнаграждение в полза на
гаранта в размер
6 ежемесечни премии в размер на 62,08 лева, които се
заплащали заедно със съответните седмични погасителни вноски по заема.
„Лайт кредит“ ООД представлява финансова
институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и т.20
и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за
потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният
процент е фиксиран – 40.00 %. Липсва обаче разпоредба за условията за
прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница,
както и размер на лихвения процент на ден. Т. е. не става ясно как е
разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва. Принципно при фиксирана лихва не се прилага
изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на
вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба се
възразява да е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или
променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията (начините) за
прилагането му. Това изискване не е изпълнено.
Не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи,
че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Като обща дължима сума по договора
е записана 895,86 лева, но в нея не е включено допълнителното плащане от 594,26
лева по договора за гаранция, който съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за заем е
задължително условие за предоставянето му. С това допълнително плащане се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва
да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата, възнаградителната лихва от 40.00 % и
възнаграждението за гаранцията, представляващо 31.63 % от заема.
Поради изложеното, посочения в
договора годишен процент на разходите от 48,09% и обща дължима сума – 895,86
лева не отговарят на действителните такива. Посочените в договора
за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 682 от
7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от
22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от
18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от
13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от
8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./
Следователно процесният договор е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете.
След като договорът за заем е
недействителен, недействителен се явява и тристранният договор за гаранция,
който има акцесорен характер спрямо първия. Поради нищожността, няма задължения
по договора за заем, които да бъдат обезпечени от гаранта. Имайки предвид
последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответника, би следвало да
дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други
разходи.
По делото не са представени
доказателства за платена главница, но се твърди от ищеца извършено плащане
както по договора за паричен заем, така и по договора за гаранция.
Исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и
период на претенциите в заповедното производство. След като договорите са
недействителни, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата на
същото основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното
обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи
да върне това, което е получил. Освен това в случая, сумите не се претендират
от заемодателя, на когото съгласно чл. 23 ЗПК се дължи връщане на главницата, а
от трето лице - гарант. Неговото изпълнение на задълженията също се явява без
основание.
Ето защо предявеният иск следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира че не следва да присъди
претендирани разноски на ищеца.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от "ЛАЙТ
КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. "Полет" №
1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А., чрез адв. П. П., против С.М.К. ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.К. ЕГН **********,***, с който се иска от
съда да признае за установено, съществуването на вземането на "ЛАЙТ КРЕДИТ
КОНСУЛТ" ООД, към ответниците при режим на солидарна
отговорност
сумата 656,34 лв., от която 594,26 лв. извършено плащане по активирана гаранция,
поради неплащане на задълженията па ответника по договор за заем и 62,08 лв.
неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно
със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 7890/19 г., както и
направените разноски в това производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Мария Личева-Гургова
Вярно с оригинала!
РЦ