Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 40
Гр.Перник 11.07.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, наказателна
колегия в публичното заседание на 27.юни през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Виктор Георгиев
Членове:
Бисер Петров
Кристиан Петров
При секретаря Катя Станоева, с
участието на прокурора А.Джамалова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНОХД № 141 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
С присъда №255/24.04.2018год. Пернишкият
районен съд е признал подсъдимият А.А.В. - роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство, със *** образование, неженен, ***, осъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 02.09.2017 г., в гр.Перник, по ул.„Краище“, управлявал МПС – лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,71 на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство „Алкотест“ 7510 Дрегер № ARBA 0156 – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което и на основание чл.343б, ал.1, вр.чл. 54, вр. чл.57, ал.
1 от НК го е ОСЪДИЛ на 2
/ДВЕ/ години и 4 /ЧЕТИРИ/ месеца „Лишаване от свобода“, както и да заплати „ГЛОБА“, в размер 700 /седемстотин/ лева.
С присъдата съдът на основание чл. 57, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗИНЗС Е ОПРЕДЕЛИЛ по
отношение на наказанието „Лишаване от свобода“ първоначален „Строг“ режим на
изтърпяване.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А.В., който в срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата се релевират доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована. Акцентира с върху това, че са допуснати и съществени процесуални нарушения във връзка с установяването на употребата на алкохол от подсъдимия, изразяващи се нарушаване на чл.9 от Наредба №30/27.06.2001год., а именно „При явяването на водача за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаването на талона за медицинско изследване“. Нарушена била и процедурата, регламентирана в чл.11, ал.4 от същата Наредба, а именно: „Отказът на водача да бъде изследван за кръвна проба се отразява от лекаря в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания или на свидетел под написаното.“. Не било доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е отказал даването на кръвна проба.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че постановената от РС-Перник присъда е законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание е справедливо определено. В този смисъл предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Като е обсъдил поотделно и в съвкупност
събраните по делото гласни и писмени доказателства, първостепенният съд е установил точно развилата се по делото
фактическа обстановка, а тя се
свежда до следното: На 02.09.2017г., за времето от 08.30 часа
до 20.30 часа, свидетелите Т.Ф. и П.И. – полицаи в група ООР при 01 РУ - ОД МВР
– Перник, изпълнявали служебните си задължения на територията на посоченото
полицейско управление. Около 13.00 часа се намирали в кв. „Ралица“, гр. Перник,
на кръстовището от улиците „Света Петка“, „Никола Козлев“ и „Палма“, в района
на което били установили и служебния си автомобил. Забелязали движещ се към тях
по ул. „Палма“ лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, водачът на който форсирал
силно двигателя и криволичел по пътя. Това мотивирало свид. Ф. да подаде сигнал
за спиране със стоп – палка, с цел извършване на проверка. Въпреки че възприел
сигнала, водачът на автомобила не се подчинил, рязко увеличил скоростта,
застрашавайки излезлия на платното за движение полицейски служител, преминал
покрай него и продължил движението си. Ф. и И. веднага последвали отдалечаващия
се автомобил с полицейската кола, като до спирането му не губили визуален
контакт с него, тъй като неравностите по улиците, по които преминавал и отклоняването
му по преките забавяли скоростта му. По време на преследването свидетелите
забелязали, че настъпила и техническа повреда /от картера изтичало масло/,
която допълнително забавила движението на нарушителя и го принудила да спре
пред дом №** на ул. „Краище“, в района на кръстовището
с ул. „Балван“. Служителите на МВР
установили своя автомобил напречно пред този на нарушителя. Последният излязъл
от превозното средство и понечил да се отдалечи от мястото, но веднага бил
задържан. Тъй като в бързината не обезопасил превозното си средство при
спирането, то потеглило само напред, поради лекия наклон на улицата, и се
ударило в предната дясна врата на служебния автомобил.
Свидетелите
Т. Ф. и П.И. докладвали в ДЧ на 01 РУ за
задържането на водача и за предизвиканото от него ПТП. Поискали
съдействие и от автопатурл на сектор ПП при ОД МВР Перник, тъй като възприели
мирис на алкохол. Междувременно установили самоличността на водача – подсъдимия
А.А.В., както и че същият не притежава свидетелство за управление на МПС.
На
мястото били изпратени свидетелят Н.Н. и Р.Е.
- мл. автоконтрольори в сектор ПП
при ОД МВР – Перник. В 13.46 часа Н. извършил проверка с техническо средство
“Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. №АRBА 0156, което отчело концентрация 2,71 на
хиляда. Пред полицейските служители В. направил изявление, че същата сутрин е
консумирал четири бири от 0.500 мл.
Свид.
Н.Н. съставил срещу А.В. АУАН №***, свалил
регистрационните табели на превозното
средство и издал талон за медицинско изследване с №***.
С друг АУАН срещу подсъдимия било
образувано административнонаказателно производство за установената
неправоспособност за управление на МПС, за невзетите мерки срещу потегляне на
спряното превозно средство, довело до ПТП, както и за неподчинение на подадения
сигнал за спиране със стоп-палка.
Подсъдимият бил съпроводен от служителите на сектор ПП
– ОД МВР Перник до ЦСМП – гр. Перник, където бил освидетелстван от дежурният
лекар - свид. И.С.В., пред когото и в присъствието на полицейските служители В.
заявил, че отказва да даде кръвна проба за изследване. Резултата от
освидетелстването, както и събраните анамнестични и клинико-диагностични данни
лекарят отразил в протокол за медицинско изследване приложение №2 към чл.10, ал.2 от Наредба
№30/2001г. /отм./, в съдържанието на който със саморъчен запис удостоверил, че В.
отказва да даде кръвна проба за изследване. Протокола бил подписан от лекаря и от освидетелствания - подсъдимия В.
Гореизложената фактическа обстановка, първостепенният
съд е приел за установена по несъмнен начин, като е
анализирал отчасти обясненията на подсъдимия, дадени пред съдебния състав,
показанията на свидетелите Т. В. Ф., П.Х.
И., Н.В. Н., И.С.В., писмените материали, приложени по досъдебно производство
№670/2017 г. по описа на 01 РУ при ОД на
МВР - Перник, приобщени като доказателства по реда на чл.283 от НПК, както и
тези събрани в съдебното следствие: писмо, рег. № И-12539 от 05.10.2017г. на ГД
„ИН“ към МП и писмо, изх. № 251/18.04.2018 год. на Директор ЦСМП – Перник.
Обосновано и с дължимата прецизнос
РС-Перник е отделил спорвоно от безспорното.
Безспорно между страните в
процеса е че: 1. На инкриминираната дата, около обяд, подсъдимият е
управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, както и че при изложените
обстоятелства се е опитал да избегне проверка от полицейските служители Т. Ф. и П.И., подали
му сигнал за спиране със стоп-палка. 2.Безспорно е, че подсъдимият е бил застигнат от двамата пред дом №** на ул. „Краище“ в гр. Перник, където автомобилът му спрял поради настъпила
по време на движението техническа повреда.
3.Безспорно е, че при извършена на това място спрямо
него проверка за употреба на алкохол от свид. Н.Н. – мл. автоконтрольор в
сектор ПП – ОД МВР Перник, техническото средство е отчело 2,71 на хиляда. 4.Не се оспорва и техническата изправност на средството
за измерване, с което е извършена проверката за алкохол.
5.Безспорни са и обстоятелствата, че въз основа на
издаден талон за медицинско изследване, последният е съпроводен от полицейските
служители до ЦСМП, където кръвна проба не е била взета.
Убедителни мотиви съдът е развил
затова, че тези безспорни обстоятелства по фактите издържат проверката на
доказателстват съобразно
принципа на непосредственост в съдебното следствие, а именно: показанията на разпитаните свидетели и
изготвените документи: акт за установяване на административно нарушение №***, талон за медицинско изследване, протокол за
медицинско изследване, протокол за извършен технически преглед на „Алкотест Дрегер 7510“, с № ARBA 0156 и разпечатка за извършените с него проби на
02.09.2017г. Обосновано
съдът е приел, че тези доказателства корелират и с обясненията на подсъдимия, който по същество потвърждава горните
факти.
Извън безспорните факти,
основната версия на подсъдимия
е, че отчетената стойност на консумирания алкохол не е резултат от консумация на алкохол, а е резултат от действието на
ползваната от него вода за уста „Листерин“, която
жабурил същата сутрин.
На второ място подсъдимият оспорва да е отказвал да даде кръв за лабораторно
изследване, като твърди, че в ЦСМП, където е бил отведен от полицейските
служители лекар не го е преглеждал и не е
заявявал отказ пред такъв да даде кръвна проба, а протокола за медицинско
изследване не е съставен в негово присъствие.
На трето място твърди, че
протокола за медицинското изследване му е бил предоставен едва в полицейското
управление и именно там той е положил подписа си
Изхождайки от тези три основни възражения основната
защитна версия на подсъдимия се изразява в това, че вменената му концентрация на алкохол не е
установена по надлежния ред и показанието на техническото средство не е годно, за да очертае от
обективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК.
Обосновано първостепенният съд е намерил първото
възражение за несъстоятелно. И според настоящият въззивен съдебен състав
твърдението на подсъдимия, че сутринта на инкриминираната дата подсъдимият е
жабурил вода за уста „Листерин„ а пък едва на обяд техническото средство е отчело
концентрация на алкохол, 2,71 на хиляда е не само житейски нелогично, но и
направо абсурдно. Ако този продукт би могъл да има такова въздействие върху
човешкят организъм, то същият отдавна следваше да бъде забранен за употреба. Обосновано
съдът е приел, че такова изявление за употреба на този продукт подсъдимият не е
напавил нито пред полицейсдките служители, нито е съобщил този факт при
прегледа му в ЦСМП пред дежурния лекар.
Тъкмо обратното, както правилно е установил РС-Перник и пред полицейските
служители и пред дежурния лекар подсъдимият е обяснил, че сутринта на
02.09.2017год. е изпил 4 бири от по 500мл. Именно това обстоятелство е отразено
както в съставения АУАН, така и в протокола за проведения мед. преглед.
Обосновано съдът е приел, че свидетелите Ф., И. и Н., участвали в
проверката спрямо В., установяват, че видът и поведението на последния явно са
подсказвали употреба на алкохол -
посочват, че е лъхал на алкохол, очите му били зачервени, а неподчинението му
на подадения сигнал за спиране явно целяло да избегне проверка.
Необезопасяването на превозното средство при слизането му от него и последвалия
удар в полицейската кола допълнително поставили под съмнение адекватността на
поведението му. Свид. Н. е категоричен, че пред тях самият В. е направил
изявление за това, че същият ден е консумирал алкохол като данните за вида,
количеството, както и за времето на употреба, свидетелят отразил в съдържанието
на съставения акт за нарушение /л.81/ именно въз основа неговите обяснения. При
предявяване на акта за запознаване и подписване В. не е изразил несъгласие с
вписаните от актосъставителя констатации, напротив – при дадената му възможност
да направи възражения е записал, че няма такива.
В показанията си пред съдебния състав свид. д-р И.В., изготвил протокола за медицинско изследване в качеството си на
дежурен лекар в ЦСМП на 02.09.2017г., изцяло е потвърдил обстоятелствата по съставянето му и записите в
съдържанието му, като е заявил: „Данните, които съм отразил в протокола за
употребено количество алкохол, вид и време са по данни на освидетелствания“ .
По второто възражение РС-Перник е
изложил убедителни мотиви, за това, че В. целенасочено е отказал да упражни
правото си да
даде кръвна проба, тъй като е
заявил отказ да даде кръв. В тази хипотеза, както правилно е отбелязъл първостепенният съд, нормата на чл.6 от Наредба №30/2001 г. /отм./ изрично предписва, че употребата на алкохол се установява въз
основа показанието на техническото
средство. След като техническото средство е било изправно, успешно преминало последваща проверка, удостоверено с
протокол № 3286р-22484 от 26.05.2017г., а взетата проба качествена, видно от
приложената разпечатка от паметта на техническото средство за процесната дата,
то редът за установяване употребата на алкохол е спазен и концентрацията на
алкохол, като обективен признак от състава на нарушението, е установена точно.
Обосновано съдът е приел за неоснователни и възраженията на защитата
срещу спазването на установения в наредбата ред.
Правилно съдът е отхвърлил като недостоверни
обясненията на подсъдимия, че бил
отведен от полицейските служители в ЦСМП, но не бил освидетелстван от дежурния лекар и че протокола за медицинско изследване му е предявен от
полицаите в РУ на ОД МВР, където го подписал. Правилно съдът е приел, че така дадените от подсъдимия
обяснения са в явно
противоречие с всички други еднопосочни по значение доказателствени източници в тази насока.
При предявяване в съдебно
заседание на протокола за
медицинско изследване свидетелят д-р В. е потвърдил неговата автентичност - че лично го е
изготвил, че в него е удостоверил преките си наблюдения и констатации относно
поведението, състоянието и реакциите на освидетелствания водач на МПС, доведен
от служители на МВР, както и че непосредствено от него е събрал отразените в
протокола анамнестични и клинико-диагностични данни. Свидетелят е заявил, че протоколът е подписан от него и освидетелстваното лице в кабинета му и
потвърждава, че ръкописният запис „отказва да даде кръв“ в горната част на
първа страница на документа е изпълнен
от него самия, след направено в същия смисъл изявление от прегледания - А.В..
Обосновано съдът е приел, че свидетелят И.В. е изпълнил добросъвестно и
точно задълженията си в съответствие с предвиденото в Наредба №30/2001г.
/отм./, като дадените от него показания намират пълно потвърждение в писмените
доказателства по делото и в изявленията на свид. Н.Н., възпроизвеждащ по
аналогичен начин спорните факти.
По направените от защитата на
подсъдимия възражения първостепенният съд е развил подробни, прецизни и
изчерпанелни мотиви, които настоящата въззивна инстанция не намира за
необходимо да преповтаря. Законосъобразно и обосновано РС-Перник е отхвърлил
всички взражения на подсъдимия като неоснователни.
Въз
основа на гореизложеното
законосъобразен е изводът на съда,
че с деянието си подсъдимият А.А.В. е осъществил от обективна и субективна
страна фактическият състав на чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 02.09.2017 г., в
гр.Перник, по ул.„Краище“, управлявал МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А6“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,71 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство
„Алкотест“ 7510 Дрегер № ARBA
0156.
Съдът е изложил съображения за обективната и субективната страна на
деянието.
От
обективна страна деянието е извършено чрез действие – управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,71 на хиляда,
установено по надлежния ред.
От субективна страна деянието е извършено
при пряк умисъл като форма на вината, тъй като В. е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им.
Причина за извършване на деянието е
пренебрегването и безотговорното му отношение към установените правила за
движение.
Подсъдимият А.А.В. е осъждан
многократно за различни умишлени престъпления от общ характер, включително за
престъпления по чл.343б, ал.1 и 2 от НК и е изтърпявал наказания лишаване от
свобода. С протоколно определение от 21.04.2016г. по чнд №00632/2016г. по описа
на ПРС, влязло в сила на 10.05.2016г. му е определено и наложено едно общо
най-тежко наказание за деянията по
нохд № 1015/2015г. на ПРС,
нохд № 313/2015г., нохд № 249/2014г., двете по описа на РС – Радомир,
нохд № 1735/2013г. и нохд № 139/2014г., двете по описа на РС – Перник, а именно 10 месеца лишаване от
свобода при строг режим на изтърпяване. Общото
наказание е изтърпяно на 01.07.2016г.
А.В. не притежава
правоспособност за управление на МПС –
до момента на същия не е издавано СУМПС. От приложената по делото справка от
Сектор “ПП” при ОД - МВР Перник /л.83/ се установява, че е наказван многократно
по административен ред за различни нарушения на правилата за движение, вкл. свързани с употреба на алкохол и по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
При така установените за
подсъдимия данни обосновано съдът е отчел
като отегчаващи
отговорността му обстоятелства
неговото обременено съдебно
минало – справката за съдимост удостоверява, че до момента В. е осъждан със седемнадесет отделни съдебни
акта за различни умишлени престъпления
от общ характер, включително за престъпления по чл.343б, ал.1 и 2 от НК,
освобождаван е от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за такова престъпление, и е изтърпявал наказания лишаване от свобода.
В същия аспект съдът е съобразил и данните, съдържащи се в справката за нарушител,
издадена от сектор „КАТ“ – МВР, характеризиращи го като лице, което демонстрира
абсолютна необвързаност от установените законов ред и правила – В. е
неправоспособен, на същия никога не е издавано свидетелство за управление на
моторно превозно средство, но въпреки това постоянно управлява МПС - наказван е
с общо 23 влезли в сила наказателни постановления не само за управление на МПС
без съответна правоспособност, но и за значителен брой други нарушения на ЗДвП.
Изхождайки от тези
обстоятелства правилно съдът е приел, че същите очертават висока степен на обществена опасност, както
на конкретното престъпление, така и на подсъдимия. В контекста на тази оценка съдът
е отразил и високата
концентрация на алкохол установена в кръвта на подсъдимия, надхвърляща границата съответстваща на тежка степен на алкохолно
опиянение, както и съпътстващите извършването на престъплението обстоятелства –
предприел е целенасочено поведение към избягване на проверка от служители на
МВР, предизвикал е и ПТП, нанасяйки щети на служебен полицейски автомобил.
Изхождайки от така направените
фактически и правни изводи първостепенният съд при индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, като е взел предвид всички изисквания на чл.54 от НК и след като е съобразил целите
на наказанието по чл.36 от НК, отчитайки значителната тежест на приетите
отегчаващи отговорността обстоятелства, законосъобразно е приел, че съответни на извършеното престъпление, на
личността на дееца и степента на обществената му опасност ще бъдат наказания
над средния предвиден в закона размер. По тези съображения съдът е осъдил подсъдимия на 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца
“лишаване от свобода” и на глоба, в размер 700 /седемстотин/ лева. Размера на
наказанието глоба е съобразено и с имотното състояние, доходите и семейните
задължения на дееца, установяващи се от делото /същият е ***, не е семеен, няма данни да има отговорности за
издръжка на свои низходящи или възходящи/.
В. е изтърпявал ефективно наказания
лишаване от свобода, като общото наказание по последната формирана съвкупност /чнд №00632/2016г. по описа на ПРС/ е изтърпял
на 01.07.2016г. При това обстоятелство, както и с оглед характера на процесното престъпление, то
законосъобразно съдът е приел, че са изпълнени условията в чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС за
определяне на първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Законосъобразно съдът не е приложил разпоредбата на чл.343 ”г”, вр. с чл. 343 “б”, ал.1,
вр. с чл. 37, ал.1 т.7 от НК, тъй като към момента на извършване на престъплението А.В. не е притежавал
правоспособност за управление на МПС.
Настоящата въззивна инстанция намери, че така
наложените наказания на подсъдимия се явяват съответни на извършеното престъпление, изпълват изискването
за справедливост и отговарят на целите по чл.36 от НК.
По делото са
събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз
основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни.
В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята
компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки
за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като
в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги
подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на
доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по
същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. При всичко
това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението,
за което е обвинен при фактическа обстановка която напълно се възприема от
настоящата инстанция.
При така
изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване
или отменяване.
Като взе предвид
изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 255/24.04..2018
год., постановена по НОХД №01746/2017 год. по описа на Районен съд гр.Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.