Р Е Ш Е Н И Е
№37
04.04.2020 г.,
гр. Ботевград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
БОТЕВГРАД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно заседание на
пети март две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Н.П.
при секретаря Т.Б.
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 617 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно
постановление /НП/ №***г., издадено от И.П.Г. - Началник Група към ОДМВР София,
Сектор ,,Пътна полиция‘‘, с което на Н.М.Ц., с ЕГН **********,*** на основание
чл.177 ал.5 пр.1 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено адиминстративно
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Становищата на
страните:
Наказаното лице Н.М.Ц.
обжалва издаденото НП, като моли да бъде отменено със законните последици.
В съдебно
заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна РУ Ботевград, редовно призована, не изпраща представител и не взема
отношение по жалбата.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, счита за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 05.12.2017г.
около 11:45 часа свидетелите Б.А.П. и Ц.С.К., и двамата служители в ОДМВР –
София изпълнявали служебните си задължения във връзка с контрол на пътното
движение на АМ ,,Хемус‘‘. В района на 54км. с посока на движение към гр. София
спрели за проверка лек автомобил Мерцедес СЛК 200 Компресор с рег. № ***,
собственост на ,,***‘‘ ЕООД, с БУЛСТАТ ***, управляван от жалбоподателя Н.М.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес ***. В хода на проверката свидетелите установили, че
жалбоподателят управлява горепосоченото МПС без да е правоспособен водач. За
констатираното нарушение св. Б.А.П. съставил АУАН в присъствието на св. Ц.С.К..
АУАН бил съставен в
присъствие на свидетеля по установяване на нарушението П. и жалбоподателя.
Копие от акта му е предявен и връчен лично срещу подпис за запознаване, като
същият написал в АУАН възражение, че притежава издадено СУМПС в Обединено
кралство Великобритания, като представил копие.
В законоустановения
3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били постъпили възражения.
Въз основа на
така съставения АУАН и постановление за
прекратяване на наказателно производство от 07.12.2018г. на РП-Ботевград било
издадено атакуваното от жалбоподателя НП № ***г. от Началник група към ОДМВР
София, Сектор ,,Пътна полиция‘‘, с което Н.М.Ц. е санкциониран за това, че на
15.12.2017г. около 11:45 часа на АМ
,,Хемус‘‘ в района на 54 км. с посока на движение към гр. София управлявал лек
автомобил Мерцедес СЛК 200 Компресор с рег. номер ***, собственост на ,,***‘‘
ЕООД, с БУЛСТАТ ***, без да притежава СУМПС, валидно на територията на
Република България. В едногодишния срок от датата на извършване на нарушението Ц.
имал връчени и влезли в законна сила наказателния постановления с наложена
санкция по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП както следва: НП № ***г., издадено
от ОПП СДВР, връчено по чл.58, ал.2 от ЗАНН на основание докладна записка и
влязло в законна сила на 21.06.2017г. НП № ***г., издадено от ОПП СДВР, връчено
по чл.58, ал.2 от ЗАНН на основание докладна записка и влязло в законна сила на
21.06.2017г. НП № ***г., издадено от 05 РУ СДВР, връчено по чл.58, ал.2 от ЗАНН
на основание докладна записка и влязло в законна сила на 21.06.2017г. НП № ***г., издадено от ОД МВР Перник, сектор ПП,
връчено по чл. 58, ал.2 от ЗАНН на основание докладна записка и влязло в
законна сила на 21.06.2017г.
С процесното
наказателно постановление АНО констатирал, че жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбата на чл.150 ЗДвП, съгласно която ,,Всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
4.‘‘.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Гореописаната
фактическа обстановка се потвърждава от следните писмени доказателства: АУАН №***г.,
НП № ***г., картон на НП и АУАН, постановление за прекратяване на наказателно производство
от 07.12.2018г. на РП-Ботевград, заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г., справка за нарушител/водач, както и
свидетелските показания на св. Б.А.П. – актосъставител, и св. Ц.С.К., разпитани
в съдебно заседание, като съдът ги кредитира изцяло, като непротиворечиви
помежду си. Съдът приема, че въз основа на посочените
доказателства се установяват всички факти, така както са посочени в изложената
по-горе фактология. Тъй като същите са безпротиворечиви, подробното им
обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма
следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по
реда на ЗАНН съдебно решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на
изрична норма в тази насока в ЗАНН.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
I. По приложенето на
процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва
да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13,
чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидения от
закона ред, писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189,
ал. 14 от ЗДвП (за нарушението по т. 4 от НП).
По делото не се
представиха доказателства за датата на връчване на обжалваното НП на Н.М.Ц.. С
оглед на изложеното съдът е възпрепятстван да установи дали същият е подал
жалбата срещу НП в законоустановения преклузивен седемдневен срок. Тежестта за
доказване на надлежно връчване на наказателното постановление лежи върху АНО,
предвид което следва винаги да се тълкува в интерес на жалбоподателя, като не е
налице пречка да бъде обжалвано и невръчено НП. В сучая жалбата е срещу НП №***,
издадено на ***г., подадена от наказаното лице, което е процесуално
легитимирано лице, пред родово и местно компетентния според чл.59 ал. 1 от ЗАНН
съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.
АУАН и НП са съставени, респ.
издадени от компетентни за това лица (съгласно приложената по делото Заповед на
министъра на МВР).
Съдът обаче
служебно констатира, че административно-наказателното производство е извършено
при допускане на съществени процесуални нарушения, които всяко поотделно е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се
разглеждат въпросите по съществото на делото, а именно:
1.
Наказателното постановление е издадено извън
6-месечния давностен срок, предвиден в чл. 34 от ЗАНН. В проведеното административно-наказателно производство
от страна на наказващия орган е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, която визира, че
когато се установи, че деянието представлява престъпление производството по
делото се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В
конкретния случай АНО не е спазил изискването на тази разпоредба, което се
потвърждава от доказателствата по делото. Същият е сигнализирал прокурора, но
не е прекратил производството при него /липсват каквито и да са доказателства в тази насока/, с оглед на което и НП
се явява издадено извън преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН /АУАН е
съставен на 05.12.2017г., а обжалваното НП е издадено на 27.02.2019г./. Като не е изпълнил задължението си да прекрати административно-наказателното
производство, произтичащо от
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а само е сигнализирал РП-Ботевград, наказващият орган е запазил висящността на
производството, заедно с всички произтичащи от това неблагоприятни последици
свързани с безпрепятственото течене на давностни и преклузивни срокове. АУАН и Постановление на прокурора за прекратяване на образувано наказателно производство са различни и самостоятелни основания за
издаване на НП, по аргумент от чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай, за
да е налице издаване на НП в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е необходимо
или да няма образувано административнонаказателно производство със съставянето
на АУАН или ако е образувано, то да е било прекратено, за да не текат
посочените давностни и преклузивни срокове, тъй като санкционните правомощия на
наказващия орган не могат да бъдат упражнени безкрайно във времето.
2. На следващо
място в АУАН е посочена дата на деянието - 05.12.2017г.год., а в обжалваното НП
различна такава – 15.12.2017год. Датата на извършване на административното
нарушение е един от задължителните реквизити на АУАН, респ. на НП, издадено въз
основа на него, посочени в чл.42 т.3 и чл.57 т.5 от ЗАНН. Посочените разпоредби
са императивни и отклонението от тях води до незаконосъобразност на съставения
АУАН и на издаденото НП. Актът и постановлението трябва да бъдат съставени,
респ. издадени при еднородна и непротиворечива фактическа обстановка и правна
квалификация. В настоящото производство се установява от представените по делото
АУАН и НП, че е нарушено императивното правило на чл.57 т.5 от ЗАНН. Така на
наказаното лице му се вменяват два различни състава на нарушения, което му
препятства възможността за организиране на защитата му. Допуснатото нарушение е
от категорията на неотстранимите и представлява съществено нарушение на
правилата на административното производство, т.к. накърнява правото на защита
на наказаното лице, един от аспектите на което е да знае за какво нарушение му
се ангажира отговорността. То не може да бъде санирано в рамките на съдебния
процес. Въпросът за допусната техническа грешка изобщо не подлежи на обсъждане
в производство по ЗАНН и субсидиарно приложимия НПК. Действително, разпоредбата
на чл. 84 ЗАНН препраща към правомощията на въззивния съд по чл. 334 НПК,
едното от които е да измени първоинстанционната присъда. Съдебната практика,
обаче, е константна, че изменение на фактическата обстановка едва със съдебния
акт е допустимо само в случаите, когато нововъведеният факт не представлява
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението (в случая на
фактите, отразени в наказателното постановление и акта за установява на
административно нарушение). Доколкото в случая се касае за основен факт от
предмета на доказване по делото, извън съставомерните признаци на процесното
административно нарушение, съдът намира, че се касае за съществено изменение на
вменената на наказаното лице Ц. фактическа обстановка. В този смисъл
изменението на фактите по делото, касаещи датата на извършване на нарушението,
представлява съществено изменение, доколкото обуславя необходимостта от нови
усилия на защита от страна на наказаното лице по новите факти. В съдебната
практика е безспорно и константно установено, че датата представлява иманентен
и съществен белег от проявлението в обективната действителност на дадена
противообществена проява (в случая административно нарушение). Датата е от
значение не само с оглед изграждане на защитната версия на наказаното лице –
алиби, събиране на доказателства в тази насока и т.н., но е от значение и за
преценка изтичането на определените в закона давностни и преклузивни срокове. В
този смисъл е недопустимо съдът да дописва едва с крайния си съдебен акт
вменената с АУАН фактическа обстановка на наказаното лице, в частност датата на
извършването му. Същевременно АУАН има както „сезираща” и „констатираща”
функция, така и „обвинителна” функция, доколкото с него за пръв път
администрацията обективира своето намерение да търси административнонаказателна
отговорност от определено лице за извършено административно нарушение.
„Обвинителната” функция на наказателното постановление е очевидна и безспорна,
доколкото със същото не само се вменява конкретно административно нарушение на
наказаното лице с конкретните му фактически измерения, но и му се налага
административно наказание. На административнонаказателното производство е
непознат институтът на изменение на обвинението по смисъла на чл. 287 НПК,
поради което следва да се приеме, че фактическата обстановка, релевирана в АУАН
и НП не може да бъде коригирана в съдебно производство.
Обобщавайки
гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено като процесуално незаконосъобразно.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 НПК, Районен съд-Ботевград,
въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №***, издадено на ***г., от Началник група към ОДМВР София,
Сектор ,,Пътна полиция‘‘, с което на Н.М.Ц. на основание чл.177 ал.5, пр.1 вт. с
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София област в
14 - дневен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :