МОТИВИ към присъда №260004/19.04.2022г. по нчхд №202/21г.
на АРС, ІІІ-ти н.с.
С подадена на 02.03.2021г. частна
тъжба от тъжителката В.Д.А., против подсъдимия Г.Й.А. ***, е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно затова, че
19.09.2020г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е причинил на В.Д.А. леки
телесни повреди, изразяващи се в травматичен оток по главата, кръвонасядания по
гръдния кош и левия горен крайник, всички причинили болка и страдания без
разстройство на здравето,
С подадената от страна на В.Д.А. частна
тъжба е предявен и приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес граждански иск от тъжителката против подсъдимия за общата сума от 1500лв.
представляваща обезщетение за причинени на тъжителката неимуществени вреди в
резултат на твърдяното за извършено спрямо нея на 19.09.2020 г. престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК, предмет на частната тъжба, или съответно: за сумата от
900 лева, представляваща обезщетение за причинения й травматичен оток по
главата, за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинените й
кръвонасядания по гръдния кош и за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение
за причинените й кръвонасядания по левия горен крайник, ведно със законната
лихва върху общата сума от 1500 лева, считано от датата на уврежданията, а именно от 19.09.2020г.
до пълното им изплащане, както и претенцията на тъжителката за присъждане на
направените по делото разноски.
Частната тъжителка беше конституирана
и в качество на граждански ищец по делото.
В процеса на водено наказателно
производство, частната тъжителка и гражданска ищца В.Д.А. се явява лично и
заедно с упълномощения от нея повереник адв. Е.Н. ***.
В хода на съдебните прения, адв. Е.Н.
изразява становище, с което поддържа изцяло обвинението против подсъдимия, така
както е повдигнато с частната тъжба. Намира същото за доказано по несъмнен
начин, поради и което счита, че подс. Г.А. следва да бъде признат за виновен,като
предвид липсата на предишни осъждания, то същия да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, като му се наложи административно
наказание глоба в размер към минимума. По отношение на граждански иск, то
пледира същи да бъде уважен изцяло и да се присъдят направените по делото
разноски.
В хода на съдебните прения, частната
тъжителка и гражданска ищца В.Д.А. подкрепя казаното от своя повереник.
В хода на съдебните прения, адв. П.П. в качеството на защитник на подсъдимия, изразява
становище противоположно на повереника на тъжителката. След подробен анализ на
събраните по делото доказателства и акцентирайки най-вече тези от полза на
защитата, по същество счита, че обвинението
не е доказано по безсъмнен и категоричен начин, поради което подс. Г.А. следва да бъде признат за невинен и оправдан,
като изцяло бъде отхвърлен предявеният граждански иск. На второ място, като алтернативно
пледира за приложението на института на неизбежната отбрана, което отново е
основание за оневиняване на подс. А..
Подсъдимият Г.Й.А. не се признава
за виновен, като по същество счита, че следва да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, както и писмените доказателства приложени по
делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.Й.А. е роден на ***
***, българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, с начално образование, пенсионер, с адрес гр.
Асеновград, ул. „***“ № 11, ЕГН **********.
Подс. Г.А. живее в завършена
преди години триетажна къща, намираща се на адрес гр. Асеновград, ул. „***“ № 11. Цялостния строеж на къщата се
проточил във времето, като етажите били построени с вложени средства и труд от
страна на подсъдимия, неговите двама
братя- И. Й.А. и св. С. Й.А. и техните
родители. В последствие подс. Г.А. и съпругата му станали собственици на втория
етаж, И. А. и съпругата му св. М. Д.А. на първи етаж, а св. С. А. и съпругата
му /която е и тъжителка по делото/- В.Д.А. на третия етаж от къщата. В началото
отношенията между тримата братя и техните семейства били добри, но в
последствие, тези между братята Г. и С. се влошили. Основната причина за това бил
получения от тримата братя в наследство приземен етаж от къщата, ползването на който,
те не могли да разделят дълги години помежду си. Окончателното разпределение на
ползването на приземния етаж станало факт едва на 03.02.2017г. когато страните
подписали нотариално заверен договор за правото на ползване на отделните
помещения / Договор и скица към него на листи 10 и 11 от преписка № 146882020г.
по описа на РП Пловдив, ТО Асеновград/. В резултат на подялбата на подс. Г.А.
се паднали за ползване една стая, баня и изба /помещения 3,5 и 7 от скицата/.
Известно време след това, той се настанил да живее в стаята на приземния етаж.
Дълготраещия проблем свързан с ползването на помещенията на приземния етаж,
довел до отчуждението на подс. Г.А. и св. С. А., като двамата спрели да си
говорят нормално. Това се отразило и на отношенията между членовете на техните
семейства, които също се изострили. Един ден подс. Г.А. сменил бравата на вратата
която водела към едно от общите помещения на приземния етаж. Това довело до
негодуванието на св. С. А.. Той пък от своя страна монтирал бойлер, под
стълбите които водели към приземния етаж. Това довело до ответната реакция на
подс. Г.А., който пък не бил съгласен с местонахождението на бойлера. Тези две
обстоятелства още повече изострили отношенията между двете семейства. За това
допълнително допринесъл с действията си и св. С. А., който без да пита брат си,
монтирал камери за видеонаблюдение около имота .
Къщата в която страните живеели
имала и прилежащ двор, който бил разпределен на части за ползване от живущите.
Границите между отделните части, били определени визуално от тях още преди
години, като въпреки, че не били разписани на хартия, те мълчаливо ги спазвали.
В дворната част на подс.Г.А. имало сондаж, в който
била монтирана помпа за вода. Водата която се вадела с помпата, се ползвала от
всички, но това не ставало едновременно. Ако св. С. А. ползвал водата,
съответно нямало как подсъдимия и св. М.А. да поливат в същото време.
На 19.09.2020г. в следобедните
часове, подс. Г.А. бил извън домът си. Около 19.00 часа, той се прибрал, като видял
в двора своята съпруга, която си говорела с намиращите се отвън на пейката св. М.Д.А.
и още две съседки. Подс. А. ги поздравил и влязъл навътре. Минавайки през двора
той видял, че от помпата към частта от двора където била градината на С. и В. А.
бил опънат техния маркуч. Подс. А. се ядосал, тъй като маркучът бил спукан на
едно място и водата от дупката пръскала директно през мрежата на отвореният му
прозорец на стаята от приземния етаж. Тъй като предположил, че водата се ползва
от С., Г.А. се насочил към ползваната от брат му част от двора. В действителност
по същото време, там се намирали св. С. А. и съпругата му-В.Д.А., като двамата
поливали насадените от тях чушки и домати. Подс. А. се развикал на брат си,
като го запитал, какво прави и какви са тези дивотии. Св. С. А. му отговорил, че когато му купи нов
маркуч, ще спре да му пръска вътре. Подс. А. разбрал, че няма да може да се
разбере с брат си, като се върнал назад и за да спре теча, поставил един парцал
върху мястото на спукания маркуч и затиснал същия с един дънер отгоре. След
тези си действия, подс. Г.А. имал намерение да влезе в стаята си за да установи
пораженията от водата, но по пътя си към входа на приземния етаж се отклонил и
отишъл при жените отвън, за да изкажа своето възмущение от действията на брат
си.
В същото време, св. С. А. и
тъжителката забелязали, че налягането във водата е спаднало и тъй като от
мястото си нямали пряка видимост към помпата, то тъжителката отишла да провери
какво става. Следвайки разпънатия маркуч, тя стигнала и до мястото на сложения
парцал и пъна върху него. Въпреки
направената забележка от страна подсъдимия, тъжителката отместила пъна и
парцала, като от дуката на маркуча отново започнала да пръска вода, която през
мрежата поставена на отворения прозореца, отново влизала в приземната стаята на
подсъдимия. В този момент, придружаван от св.М.А., подс.
Г.А. се върнал на мястото, като двамата видели, че водата от спукания маркуч пръска
в неговата стая. Това предизвикало ответната реакция на подс. Г.А., като с цел
да спре теча, той се насочил към мястото на тръбата с помпата, клекнал и
започнал да дърпа маркуча за да го изскубне от там. Подс. Г.А. направил няколко
опита да изскубне маркуча, но тъй като същия бил закрепен здраво с метална
скоба, това се оказало невъзможно.Докато той дърпал, от към гърба му се
приближила тъжителката, която му се
хвърлила на врата Вложените от него усилия, били съпътствани с действията на
тъжителката, която се опитвала според силите си да му попречи да махне маркуча.
Това още повече повишило напрежението, като в един момент, подс. Г.А. се
изправил и хванал ръцете на тъжителката
в областта около китките. Едновременно с това той й извил лявата ръка, като я
попитал „Какво правиш бе, момиче?“. Тъжителката успяла да се отскубне и в
следващия момент, го хванала за блузата, като започнала да го дърпа. Това
станало причина за ответна реакция от страна на подс. А., който пък я обхванал
през тялото с двете си ръцете. Тъжителката от своя страна се опитал да се
отскубне от него, като в един момент успяла да се освободи, но залитайки назад
паднала по гръб, на дясната си част, в близост до една купчина, формирана от
стари черчевета. В същото време, подс. Г.А. отново се заел да дърпа маркуча от
тръбата на помпата. Докато той продължавал да прави неуспешни опити,
тъжителката взела едно парче от черчеве и доближавайки се ударила по гърба
подсъдимия. Това ядосало подс. Г.А., който с изправянето си, отнел парчето
черчеве от ръката на тъжителката, като в същото време и нанесъл с дървото удар,
който попаднал в дясната част на челото. Разправията между двамата била
прекратена след намесата на св. С. А..
Тъжителката А. се почувствала
емоционално и физически силно засегната от получените вследствие от разправията
с подс.А. наранявания. Тя решила да потърси правата
си по съдебен ред, за което на 21.09.2020г. посетила и Отделението по Съдебна
медицина при МУ Пловдив УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив. След извършен там
преглед й било издадено СМУ №950/2020г. / лист 4 от съд.дело/.
От заключението на назначената от
съда и изготвена от доц. д-р С.С., д.м. Ръководител Катедра Съдебна медицина и деонтология
при МУ Пловдив, съдебно-медицинска експертиза спрямо тъжителката В.Д.А. /на листи от 108 до 116 от съд.дело/, както и
от разпита на вещото лице проведен в съдебно заседание, се установява, че при инцидента станал на 19.09.2020г.
на тъжителката А. са били причинени травматичен оток по главата (отдясно
челно), кръвонасядания по гръдния кош (отзад на гърба отдясно) и кръвонасядане
на кожата на лявата мишница (предно-външно) и лявата предмишница на лявата ръка
(по задно гривнената става), всички причинили болка и страдания без
разстройство на здравето. Т.е. налице са по отделно и по съвкупност леки
телесни повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според вещото лице, описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар и/или притискане с или
върху твърд тъп предмет. Според вещото лице травматичните увреждания се
причинени при поне две последователни действия, като те отговарят по време и е
възможно по начин да са причинени така както се посочва в тъжба от
пострадалата, а именно при стискане на лявата ръка и последвали поне два удара
с твърд тъп предмет-един в дясната област на челото и един в дясната половина
на гърба.
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс. Г.Й.А., показанията
на свидетелите- С. Й.А., М. Д.А. и М. И.ова З., писмените
и веществените доказателства събрани и приложени по делото, както и експертното
заключение по назначената СМЕ.
Съдът кредитира частично
показанията на св. С. Й.А., като отчете, че от една страна той е във влошени
отношения с подс. Г.А., а от друга е съпруг тъжителката, поради което следва да
се счита, за заинтересован от изхода на делото. От показанията на св. С. А.
безспорно се установява, как е била построена къщата, как е станало
разпределението на отделните етажи и коя е основната причина за влошаване на
отношенията му с брат му Г.. От неговите показания безспорно се установява и
това, че той е монтирал камерите за наблюдение в имота, като това е станало без
знанието и съгласието на неговия брат Г.А..От показанията на същия свидетел се
установява, че неговия брат e имал и претенции и за монтирания под стълбището
бойлер. По отношение на тези обстоятелства, показанията на св. С. А. по
същество се подкрепят и от обясненията на подс. Г.А.. По отношение на случката
от 19.09.2020г. безспорно, се установява, че основната причина за възникване на
разправията е бил спукания маркуч, ползван от св. С. А. и тъжителката, чиято вода
е пръскала в стаята на подсъдимия. Това не се опровергава и от показанията на
св. С. А., като в тази насока са и обясненията на подсъдимият и показанията на
св. М.А.. Не се опровергава и обстоятелството, че именно сложения от подс. Г.А.
дънер върху маркуча е станал причина, тъжителката да отиде да види защо спада
налягането на водата. По отношение на последователността и механизма на
причиняване на установените по късно телесни увреждания на тъжителката,
показанията на св. С. А., са доста по различни от показанията на св. М.Д.А. и
от обясненията на подс. Г.А.. Внимателния анализ на събраните по делото гласни доказателства,
дава основание за формиране на няколко отделни версии.
Едната версия е тази
формирана от показанията на св. С. А.,според който, малко след като съпругата
му е отишла да види причината за спадане на водното налягане, се чули крясъци и
викове. В резултат на това той самия отишъл да види какво става, като заварил
брат си Г., който в положение от към гърба на тъжителка, с ръце стегнати около нейното
тялото. В следващия момент тя се дръпнала, като подсъдимият продължавайки да я
държи за лявата ръка, на пък той се навел и взел едно парче от черчеве.
Тъжителката продължава да прави опити да се отскубне, при което вече била в приклекнало
положение, като в същото време, подс. А. й нанесъл удар с черчевето в областта
на плешката. Тъжителката продължавала да прави опити да се отскубне, при което
се обърнала с лице към подсъдимия, който в същото време и нанесъл и втори удар
с черчевето, който попаднал отпред в главата й. Вследствие на удара,
тъжителката се свлякла на земята, като в същото време започнала да се дърпа
назад. Подс. А. продължавал да я държи за лявата ръка, като той от своя страна
я дърпал към неговото дворно място. В следващия момент, тъжителката успяла да
се отскубне и да отиде при съпругът си.
Втората версия, е
доста по-различна, е тази формирана от показанията на св. М. Д.А.. От същите се
установява, че на въпросната дата тя в действителност първоначално е била с
другите жени, като всички те са се намирали на пейката пред къщата. В един
момент, нейния девер-подс. Г.А., след като вече се бил прибрал в двора, се
върнал възмутен, като я повикал с израза: „Миче, ела да видиш С. какви ги е
надробил отзад“. От показанията на свидетелката се установява и това, че тя е
последвала подс. А., като отивайки с него, е видяла спукания маркуч, водната
струя от който директно е пръскала в мрежата на прозореца на приземната стая.
Според свидетелката А., в този момент подс. Г.А. направил забележка на брат си С.,
който му отвърнал невъзмутимо, че това си било негова работа. Ядосан от
бездействието му, подс. Г.А. се насочил към маркуча, клекнал и започна да го
дърпа с цел да го изскубне от тръбата. Докато бил в клекнало положение, зад
гърба на подсъдимия са приближила тъжителката, която му скочила на врата.
Според свидетелката А., подсъдимия успял да се изправи в следващия момент, като
в този момент, тъжителката отишла пред него и започнала да го обижда, като в
същото време го хванала за блузата и започнала да го дърпа. В същия момент, в
изправено вече, положение, подс. Г.А. хванал тъжителката за двете й ръце в областта
на китките. При опитите на тъжителката да се отскубне от него, подс. А. я
изпуснал, като според св. А., пострадалата се засилила назад и паднала с
дясната си част върху купчината с нарязаните черчевета. В следващия момент,
според показанията на свидетелката, подс. А. отново клекнал и захванал да тегли
маркуча от тръбата цел да го отскубне. Докато се намирал в това положение,
тъжителката успяла да се изправи, като вземайки парче от черчеве, се приближила
към него и го ударила с дървото през кръста. Според св. А., подсъдимият успял
да се изправи, като хващайки ръката на
тъжителката, той успял да й отнеме черчевето. В последствие тъжителката
започнала да вика към съпругът си С. и
се насочила към него. Докато вървяла, тъжителката започнала да отправя обидни
изрази по отношение на подсъдимия, като в един момент се спънала и паднала по
лице, с изправени ръце, върху настланите парчета от плочки.
Третата версия е
тази формирана от обясненията на подс. Г.А., която по същество не се различава
коренно от версията на св. М.А.. С цел икономия, съдът намира за необходимо да
отбележи, че налице е пълно припокрИ.е на двете последни
версия, по отношение обстоятелствата в тези писмени гласни доказателства до
момента, в който подс. Г.А. се намирал в клекнало положение и правел опити да
изскубне маркуча от тръбата. Както и св. М.А., така и подсъдимия заяви, че в
един момент върху гърба му се хвърлила тъжителката. Според него, в следващия
момент подс. Г.А. се изправил, като я обхванал с ръце и държейки я така, я
запитал : „Какво правиш бе, момиче?“ Тъжителката успяла да се отскубне,но пък в
същото време го хванала за блузата, като
започнала да го дърпа. Това станало причина за ответна реакция от страна на
подс. А., който пък я хванал за двете й ръцете. Според подс. А., тъжителката
успяла да се отскубне от неговия захват, но в следващия момент залитнала и
паднала с главата напред върху купчината с парчетата от черчевета. След
падането на тъжителката, подс. А. отново се захванал да дърпа маркуча от
тръбата, като в същото време не спирал да следи с поглед какво прави
пострадалата. В един момент, когато тъжителката била извън полезрението на
подс. А., той усетил удар в гърба. При това той установил, че ударът е бил
нанесен от В.А., като същата държала в ръка парче черчеве взето от купчината.
Ответната реакция на подс. А. не закъсняла, като същия се обърнал и отнел от
ръката на тъжителката черчевето. Според неговите обяснения, виждайки го с
черчевето в ръка, В.А. се уплашила, че може да я нарани, като започнала да
бяга. При това тя отново се била спънала, като паднала отново по лице в
купчината от дърва.
Анализирайки трите
версии, съпоставяйки същите и анализирайки отделните обстоятелства съдържащи се
в тези гласни доказателства спрямо останалите събрани по делото доказателства,
съобразявайки се и със заключението на вещото лице по назначената СМЕ, то съдът
счете, че по отношение на начина и механизма на причиняване на телесните
повреди, показанията на св. С. А. и св. М.А., както и обясненията на подс. А.,
в различни свои части се явяват не изцяло достоверни. Както се установява от
заключението на вещото лице, то по отношение на пострадалата са констатирани четири различни наранявания, всички те по
съвкупност, но и всяко едно представляващо лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК. По разположение същите са разделени, като съответно са
налице: нараняване на главата отдясно челно, кръвонасядане по гръдния кош отзад
на гърба отдясно, и две наранявания по ляв горен крайник-кръвонасядане на
кожата на лявата мишница –предно-външно и лявата предмишница задно гривнената
става на лявата ръка. Предвид тяхното разположение, според вещото лице, същите
предполагат различен механизъм и извършени действия за тяхното причиняване. По
отношение на нараняването на главата отдясно челно, квалифицирано като
травматичен оток по главата, то механизма на причиняване на това увреждане ясно
се установява от показанията на св. С. А.. Това, че на тъжителката е бил
нанесен удар, с твърд тъп предмет с прозоречен профил „черчеве“, попаднал в
дясната част на челото, в пълна степен се потвърждава не само от показанията на
св. А., а и от заключението на вещото лице по назначената СМЕ. Поради
естеството на тази травма и невъзможността същата да бъде причинена по друг
някакъв случаен механизъм включително и чрез т.н. свободно падане от страна на
пострадала, съдът кредитира в тази им част показанията на св. С. А., но с условието,
че същата травма е била причинена при условията на неизбежна отбрана,
обстоятелствата за които съдът ще изложи
в своите мотиви. Съответно по отношение на травмата в областта на челото, съдът
не даде вяра на показанията на св. М.Д. и обясненията на подс. Г.А. във връзка
с техните твърдения, че тъжителката била паднала сама по лице. Това, че подс. Г.А.
е нанесъл удар в черчевето, който е попаднал в дясната част на челото на
тъжителката, е обстоятелство което за съдът е безспорно установено. Хронологията
на този удар, както момент на
причиняване на тази телесна повреда, както и мотивите за това поведение на подс. А., няма
обаче как да се извадят от контекста на целия инцидент, вина за който има и
тъжителката. Както се установи по делото, ударът с черчевето от страна подс. Г.А.,
е бил нанесен след като той вече е бил отнел дървеното парче от ръката на
тъжителката. Причината за тези му действия, е вследствие на това, че самия
подсъдим е бил ударен по гърба от пострадалата. За това обстоятелство в
показанията св. С. А. липсват сведения, но пък това логически следва от хода на
развилите се събития, за което са налице и доказателства. Предвид това, съдът
не кредитира показанията на св.С. А. относно твърдението му, че докато подс. Г.А.
държал за лявата ръка тъжителката, той успял да се пресегне и да вземе едно
черчеве с което й нанесъл удар в главата. Това твърдение на св. С. А. изцяло
противоречи, както на показанията на св. М.А., а така и на обясненията на подс.
Г.А., като същите са логични и последователни по отношение на хронологията на
обстоятелствата касаещи инцидента, по отношение на които е налице и една
своеобразна градация. В действителност, св. А. и Г.А. отричат, подсъдимия да е
нанасял удари, както в главата на пострадалата, а така и по гърба й в областта
на дясната, но това им процесуално поведение е обяснимо предвид добрите
отношения в които се намират и качеството на последния, като страна в
производството. Все пак по отношение на нанесения удар в областта на дясната
част на челото на тъжителката и причинената травма, показанията на св.С. А. се
подкрепят от заключението на вещото лице. По отношение на твърдението за нанесен
удар в областта на дясната плешка и причинена вследствие на това травма,
показанията на св.С. А., намират някаква опора / но не решаваща/ от посоченото
в заключението на вещото лице, но пък те изцяло противоречат на показанията на
св. М.А. и обясненията на подс. Г.А.. Твърдението на св. М.А., която е и
очевидка, че при опита тъжителката да се отскубне от държащият я за ръцете
девер, тя в един момент е успяла да направи това, но пък е залитнала назад при
което е паднала на гръб, в пълна степен установява механизма и причината за
появата на констатираното кръвонасядане по гърба /отзад на гърба отдясно/. Този
механизъм на причиняване на тази телесна повреда по същество не се изключва и
от вещото лице видно от неговото заключение по назначената СМЕ. За падане от
страна на тъжителката говори в обясненията си и подс. Г.А.. В действителност
той твърди, че тъжителката В.А. е паднала на два пъти, като освен бройката на тези
нейни падания, то самото първото посочено от него, като механизъм, донякъде
съвпада с механизма описан от св. М.А.. Това противоречие в техните гласни доказателства,
също не следва да се приема за решаващо и изключващо възприетата от съда
фактическа обстановка. Както се установи св. М.А. е била страничен наблюдател
на ставащото пред очите й, а подс. Г.А. се явява един от активните участници в
събитията, като в този смисъл същия не е имал задължение да запомни точно на
коя страна би могла/или е паднала тъжителката, още повече, че той предварително
нито планирал, нито пък е предполагал, че такова падане би могло да се реализира
от нейна страна. В този смисъл, по отношение на механизма на причиняване на травмата
представляваща кръвонасядане по гърба
/отзад на гърба отдясно/, съдът кредитира показанията на св. М.А. и частично
обясненията на подс. Г.А., а изключи като недостоверни показанията на св. С. А..
По отношение на механизма
на причиняване на установените кръвонасядания на лявата предмишница по задно
гривнената става на лявата ръка, съдът кредитира изцяло обясненията на подс. Г.А.,
показанията на св. М.А. и тези на показанията на св. С. А.. Във връзка с
увреждането в областта на гривнената става на тъжителката гласните
доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви. Подс. Г.А. не отрича, а и
двамата свидетели заявяват, че
пострадалата е била държана от него, както за дясната, а така и за
лявата ръка , като нейното дърпане и стискане в тази област е причина и за кръвонасядането. В тази
насока и е заключението по назначената СМЕ.
По по-различен начин
стоят нещата във връзка с травмата на
кожата на лявата мишница предно-външно, изразила също в кръвонасядане в тази
област. Въпреки липсата на сведения в показанията на св. М.А. и св. С. А., то
механизма на нейното причиняване, ясно се установява от анализа на обясненият
на подс. Г.А., като те намират подкрепа и израз в заявеното от страна на
тъжителката в тъжбата, че освен обхващането с ръце през тялото, преди това
лявата й ръка била усукана. Относно механизма на причиняване на тези телесна
повреда, следва да се вземе предвид и заключението на вещото лице по
назначената СМЕ. Там е посочено, че травматичните увреждания са причинени
най-общо по механизъм на удар /какъвто при тази телесна няма данни да има/ и /или притискане с/или върху твърд тъп
предмет. В този смисъл съдът кредитира обясненията на подс. Г.А., тъй като не пък
не се опровергават в тази им част от нито едно друго събрано по делото
доказателство.
С оглед обсъдените
три версии и възприетата от съда фактология относно механизма на причиняване на
установените спрямо тъжителката четири травми представляващи леки телесни
повреди, то по изложените по-горе съображения във връзка с обсъждането на
събраните гласни доказателства, снети от
разпитаните в качества на
свидетели С. А. и М.А., както и обясненията на подс. Г.А., то съдът прие,че
нараняванията са били причинени в различна последователност, като това се оказа
и решаващо за приложението на института на неизбежната отбрана. В тази насока,
в тази им част, съдът кредитира изцяло показанията на св. М.А., като отчете и
факта, че тя е в по близки отношения с подс. Г.А., отколкото със семейството на
тъжителката, като това донякъде я прави заинтересована от изхода на делото.
Въпреки това, съдът като обсъди показанията на св.М.А., като съпостави същите с
показанията на св.С. А. и с обясненията на
подс. Г.А., като установи и наличната им логична и фактическа връзка с
последните, като отчете и тяхната пълнота, все пак с посочените по-горе в
своето изложение изключения даде вяра на по-голяма част от показанията на
свидетелката.
Съдът кредитира по
същество и показанията на свидетелката М.В.З., като отчете, че същата не се
явява в близки отношения с никоя отстраните по спора, което обстоятелство я
прави незаинтересована от изхода на делото. От показанията на св. З., се
установява, че тя живее отдавна на адрес, съседен на този на който живеят
подсъдимия и тъжителката, поради което обстоятелство познава и страните по
делото. От същата свидетелка се установява, че на инкриминираната дата, тя не е
била пряк очевидец на инцидента, но случайно минавайки покрай входната врата на
подс.Г.А., тя е видяла неговата съпруга-Г. /все още
жива към онзи момент/. Тъй като двете са се познавали, св. З. спряла да си
поговорят. Докато св. З. си говорела със съпругата на подсъдимия от
вътрешността на двора се появила св. М.А., съпруга на по-големия брат И. /вече
починал към онзи момент/. Попитана от своята етърва, какво се случва, св. М.А.
й отговорила и израза „ Ами маркучът и помпата“. Макар и твърде оскъдни, като
обстоятелства относно инцидента предмет на тъжбата, то от показанията на св.З.
може да се направи извод, че все пак св.М.А. е възприела не само пръскащия вода
маркуч, но същата е били пряк очевидец
на инцидента за който тя сама говори в показанията си. Именно и показанията на
св. М.З., бяха причина съдът да кредитира в по-голямата им част показанията на
св.М.А..
С посочените по-горе
изключения, съдът кредитира в останала им част и обясненията на подс. Г.Й.А.
като отчете и неговото процесуално качество в настоящето наказателно
производство. В действителност подсъдимия има интерес да даде обяснения които
обслужват изцяло защитната версия, но случая не е точно такъв. Макар и да отрича,
че е ударил тъжителката с черчевето по главата, то подс. Г.А. не отрича, че я е
хващал за ръцете, както и че я е обхванал през тялото, които обстоятелства,
като механизъм обясняват и причиняването на две от общо причинените четири леки
телесни повреди. От подробните обяснения на подс. Г.А., допълващите се
съответно от показанията на св. М.А. и част от показанията на св. С. А., се
установява хронологията на целия инцидент, поведението на тъжителката В.А.,
както и механизма на причиняване на останалите две леки телесни повреди. Както събраните по делото писмени
доказателства и показанията на св. С. А. и св. М.А., а така и от подробните,
последователни и логични обяснения на подс. Г.А. се установява, как са се
развили отношенията между членовете на неговото семейство от една страна и тези
на тъжителката В.А. от друга страна . От неговите обяснения които се подкрепят
и останалите гласни доказателства които съдът кредитира, се изясняват важни
обстоятелства относно причините за влошаване на отношенията със семейството на С.
и В.А., като и основната причина за възникналата на 19.09.2020г. разправия с
тъжителката. Относно отправените между подс. А. и тъжителката обидни изрази, то
съдът счита, че те явяват извън предмета на делото поради което не следва да ги
коментира.
С посочената по-горе
забележка, касаеща механизма на причиняване на леката телесна повреда
изразяваща се в травмата на кожата на
лявата мишница предно-външно, изразила също в кръвонасядане в тази област на
тъжителката, Съдът кредитира и заключението на експерта по отношение на
назначената от СМЕ, тъй като същото е компетентно изготвено, с необходимите
знания, не оспорено от страните, подкрепено и от другите доказателства по
делото.
В
своята цялост,съдът кредитира и събраните по делото писмени, които
кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че Осъщественото от страна на подс. Г.Й.А. деяние не е обществено опасно,
тъй като е извършено при условията на неизбежна
отбрана, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение
личността и правата на отбраняващия се, чрез причиняване вреди на нападателя в
рамките на необходимите предели. В случая са налице всички указани от чл.12,
ал.1 от НК предпоставки на неизбежната отбрана в каквото съС.ие подс. Г.А. е бил поставен на
19.09.2020г. на два пъти от страна на тъжителката:
По отношение на инцидента от
19.09.2020г. следва да се отбележи, че са налице реализирани реално две
нападения от страна на тъжителката спрямо подс. Г.А.. На първо място налице е непосредствено и
противоправно нападение, насочено към увреждане на определен правно защитен
интерес, като пострадалата В.Д.А. е скочила на врата на Г.А., като с активни действия е
правила опити да му попречи да махне маркуча от тръбата, тоест видно е, че нападението
е непосредствено, тъй като увреждането на застрашените от него интереси
(свързани с неприкосновеността на личността на подсъдимия) е започнало, освен
това то е и противоправно, тъй като увреждането към което е насочено е правно
недопустимо;
- нападателят, в този случай – В.Д.А. е увредена по време на
нападението предприето от нейна страна – получените леки наранявания са
причинени при отблъскването на това нападение, свързано със изправянето на
подс. Г.А., последвалото хващане за блузата му и дърпането й от страна от
тъжителката В.А., придружено с хващането на нейните ръце в областта на китките
от страна подс. Г.А., с цел преустановяване на агресивното й поведение. При това захващане е
била причинена леката телесна повреда изразяващата се в травма на лявата
предмишница на лявата ръка (по задно гривнената става). Действията на
подсъдимия по задържането на нападателката, а били придружени с активни й опити
да се освободи, което пък е довело и до обхващане с ръце на тялото на
тъжителката. При това захващане й е била причинена леката телесна повреда
изразяващата се в кръвонасядане на кожата на лявата мишница (предно-външно). При
това са последвали нови опити от нейна страна за освобождаване, които са се увенчали
с успех, но пък вследствие на това е последвало залитане и падане на пострадалата
В.Д.А., реализирано
на дясна задна част. При това падане тя е получила и установената травма,
представляваща кръвонасядания по гръдния кош (отзад на гърба отдясно). Преустановяването
на това първо нападение, е последвало едва след падането на пострадалия върху настланите
по двора плочки. В следствие и входа на това именно нападение пострадалата В.Д.А. е получила три от констатираните
обща четири телесните повреди;
На второ място е налице и
непосредствено и противоправно нападение, насочено към увреждане на определен
правно защитен интерес-пострадалата В.Д.А., която след приключване на първото
нападение, е взела черчевето и е ударила
по гърба, клекналия и намиращ се в гръб спрямо нея Г.А.. Видно е, че тези действия на
тъжителката отново следва да се квалифицират, като нападение което е непосредствено, тъй като увреждането
на застрашените от него интереси (свързани с неприкосновеността на личността на
подсъдимия) е започнало, освен това то е и противоправно, тъй като увреждането
към което е насочено е правно недопустимо;
- нападателят, и в този случай – В.Д.А.
е увредена по време на нападението предприето от нейна страна – получените леки
наранявания са причинени при отблъскването на това нападение, свързано със
изправянето на подс. Г.А., последвалото отнемане от негова страна на черчевето
от ръцете на тъжителката и нанасянето й на удар в областта на дясната част на
челото от страна подс. Г.А., с цел преустановяване на агресивното й поведение.
При този удар с дървеното парче е била причинена леката телесна повреда
изразяващата се в травматичен оток по главата (отдясно челно).
Преустановяването на това второ нападение, е последвало едва след нанасяне на
удара от страна на подс. Г.А. спрямо тъжителката, вследствие на което тя е получила е четвъртото нараняване,
квалифицирано също като лека телесна повреда по смисъл на чл. 130, ал.2 от НК;
- в двата случая в рамките на
предприетото активно противодействие от подс. Г.Й.А. срещу отделните две нападения на В.Д.А., пострадалата действително е
получил четири вида наранявания, всяко едно от които и всички те по съвкупност са
причинили болки и страдания без разстройство на здравето, тоест касае се за
причинени леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Тези
увреждания обаче се явяват вследствие отблъскването на двете нападения и в
случая представляват елемент от защитата на застрашените от тези две нападения
интереси. В конкретния случай, причинените на нападателя вреди са се ограничили
в рамките на необходимите предели – предприетите и при двете нападения действия
по защитата съответстват на характера и опасността на всяко едно реализирано от
страна тъжителката нападение и за отблъскване на същите от страна на подс. Г.А.,
при което на В.Д.А. са били причинени, леки телесни повреди по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК, изразяващи се в травматичен оток по главата (отдясно
челно), кръвонасядания по гръдния кош (отзад на гърба отдясно) и кръвонасядане
на кожата на лявата мишница (предно-външно) и лявата предмишница на лявата ръка
(по задно гривнената става), всички причинили болка и страдания без
разстройство на здравето.
Тъй като деянията, включения в
квалификацията на обвинението по чл.130, ал.2 от НК, за което подс. Г.А. бе предаден на съд са
извършени при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, не са общественоопасни а напротив те са правомерни
и обществено полезни, подсъдимият бе признат за невиновен и оправдан изцяло по
повдигнатото му с частната тъжба обвинение.
Предявеният граждански иск, с правно основание чл.45 от ЗЗД, бе
отхвърлен, като неоснователен, тъй като в случая не са налице основания за
търсене и на гражданска отговорност от подсъдимия, предвид обстоятелството, че
деянието извършено при неизбежна отбрана освен, че не осъществява състав на престъпление
и не е обществено опасно е и правомерно, а правомерните деяния никога не могат
да имат обществено вредни последици.
Разноски от страна на подсъдимия
е неговия защитник не бяха претендирани, поради и което присъждането на такива
не бе обсъдено при изготвяне на мотивите.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: