МОТИВИ към присъда по НОХД № 69/2017 ШОС
Подсъдимият
А.В.Д., ЕГН: ********** е предаден на съд за това, че на
02.06.2016 г. в гр.Шумен без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества с цел разпространение, както следва: 48
броя таблетки с общо нето тегло 12,42гр., сходни по химичен състав,
съдържащи 3,4 метилендиоксиметамфетамин /MDMA, Екстази/
с процентно съдържание 44,8 % тегл. на стойност 310,50 лв.; бучки бежово
вещество с нето тегло 14,54 гр., съдържащо амфетамин, кофеин и лидокаин, с
процентно съдържание на активния компонент амфетамин в него 5,0% тегл. на стойност 436,20 лв.; бяло вещество на кристали с общо
него тегло 0,18 гр. метамфетамин, с процентно съдържание на активния компонент
в него 44,2% тегл. на стойност 4,50 лв.; бучки бежово вещество с нето тегло
0,51 гр., съдържащо амфетамин, кофеин и лидокаин, с процентно съдържание на
активния компонент амфетамин в него 5,0% тегл. на стойност 15,30 лв.; суха
растителна маса марихуана с нето тегло 30,63 гр. с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 15,0% тегл. на стойност 183,78 лв.
или всичко на обща
стойност 950,28 лв. -
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.
Разпитан по време на досъдебното производство Д. е заявил, че
разбира обвинението. Заявява, че
осъзнава каква глупост е направил и съжалява за случилото се. Позицията
на подсъдимия А.В.Д. в хода на съдебното производство е, че се
признава за виновен по обвинението. Прави самопризнания по реда на чл. 371, т.2
от НПК – съкратено съдебно следствие – глава ХХVІІ от НПК. Изявява изрично
становище делото да се разгледа по реда на тази диференцирана процедура като
изрично признава фактите и обстоятелствата от обстоятелствената част на
обвинителния акт. Не желае събирането на други доказателства. В последната си дума изразява съжаление за случилото се. Казва, че е направил голяма грешка и ще се поправи.
Съдът като прецени, че направеното самопризнание се
подкрепя от доказателствата по делото с нарочно определение одобри направеното
признание и определи същото да се ползува при постановяване на присъдата.
От събраните по делото доказателства,
направеното самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК, от гласните и писмени
доказателства от досъдебното производство и приетите експертизи, съдът приема
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
А.В.Д. е осъждан през 2011 година за
престъпление по чл.195 от НК, за което е реабилитиран на 14.08.2015 година на основание
чл.86, ал.1, т.1 от НК. Понастоящем живее в гр. Варна.
През 2016
година Д. учел в гр. Шумен в Шуменския
университет „Епископ Константин Преславски“. Живеел в студентско общежитие в
стая под наем, находяща се на адрес – гр. Шумен, ул. „А. С. Пушкин“ №3, ет.11,
ап.50. На 02.06.2016 година от 11.10 часа до 12.05 часа в това жилище
полицейски служители извършили претърсване и изземване, при което били намерени
и иззети следните вещи:
- обект № 1
- пластмасова кутия черна на цвят, с капак, с етикет с надпис ”Stacker Rush
Accelerated”, съдържаща суха зелена тревна маса;
- обект № 2
- пластмасова кутия бяла на цвят с
надпис „Pilos”. При проведен впоследствие оглед на веществени доказателства на 08.06.2016г. е
установено, че кутията съдържаща следните вещи: 1 бр. найлонов плик с 49 бр.
жълти на цвят хапчета; 1 бр. найлонова торбичка с бучки бяло вещество; 81 бр.
найлонови торбички с размери 6,5х5,5см. /самозалепващи се/; 1 бр. банкнота с
номинал 10 лв. с № ЮА 5253091; 1 бр. монета с номинал от 1 лв.; 1 бр. пластика
от сим карта на Виваком с № 89359032200036762351 без сим карта; 1 бр.
електронна везна с надпис на гърба ”Max.500g
d=0.01g 2xAAA”, сива на цвят, с два капака и
- обект № 3
- 1 бр. найлонова торбичка /самозалепваща се/ с 50 бр. семена, кафеникави на цвят.
В
изготвения за това процесуално – следствено действие протокол е
посочено, че
Д. доброволно е предал кутия с марихуана, кутия с кантар и
синтетични вещества, както и семена от марихуана. При тестване на част от тези
веществени доказателства с полеви наркотест било установено наличие на
наркотични вещества. На същата
дата Д.
доброволно предал и едно самозалепващо се найлоново пликче с размери 5х6 см.,
съдържащо бучка бяло вещество в него, за което посочил, че доброволно предава
синтетичен материал, чийто произход е същият, както иззети от жилището му.
Приетата фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимия А.Д. и
направеното от него самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК. В подкрепа на
това са и показанията на разпитаните
свидетели – Д. Я., М. Ц., Н. Б., В. П., П.
А., Д. К., З. Д., М. Ж., С. С., Е. Я., Г. Г., Т. Д.. Тези показания са в унисон и от приложените писмени доказателства: протоколът
за претърсване и изземване с ведно с изготвения към него
фотоалбум, протокол за тестване на веществени доказателства с полеви наркотест
и изготвен фотоалбум, протокол за доброволна предаване, протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум, справки и писма от мобилни оператори и
изготвен СД диск, докладни, оценка на наркотични вещества, физико-химическа
експертиза, протокол за предаване на съхранение на ВД, заверени копия от
регистрационен дневник за посещения на външни лица СО бл.3, справка за съдимост, както и от представените в
съдебно заседание писмени доказателства
– заверено копие от договор за продажба на ведомствен недвижим имот от
30.10.1995 година и копие от трудов договор с ЦБА АД от 15.02.2017 година.
Назначена
е
физикохимическа експретиза в НИКК – МВР, при която на вещото лице са
представени за изследване следните материали:
- суха зелена тревна маса, поставена в пластмасова кутия черна на цвят, с капак, с
етикет с надпис ”Stacker Rush Accelerated”, (иззета като обект №1), Протокол
за тестване на веществени доказателства с полеви наркотест от 02.06.2016г. на
суха тревна маса, албум /копия/; полеви наркотест /поставен в хартиен плик/ и
фотоалбум от 02.06.2016г. /копие/;
-
48 и ½ бр. жълти на цвят хапчета с изобразена усмивка от едната страна и
разделителна черта от другата, поставени в найлоново пликче, (обозначени като
обект № 2 при извършен оглед на ВД на
08.06.2016г.), Протокол за тестване на веществени доказателства с полеви
наркотест от 02.06.2016г. на ½ хапче жълто цвят, албум, /копия/; полеви
наркотест /поставен в найлонов плик/ и фотоалбум от 02.06.2016г. /копие/;
-
бучки бяло вещество с неправилна форма, поставени в найлонова торбичка,
(обозначени като обект № 3 при извършен оглед на ВД на 08.06.2016г.), Протокол
за тестване на веществени доказателства с полеви наркотест от 02.06.2016г. на
част от бучка с бяло на цвят вещество, албум, /копия/; полеви наркотест
/поставен в найлонов плик/ и фотоалбум от 02.06.2016г. /копие/;
-
бучка бяло вещество с неправилна форма, поставено в найлонова торбичка,
(предадена с протокол за доброволно предаване на 02.06.2016г. от А. Д.);
- 50 бр. кафеникави на цвят семена поставени в
найлонова торбичка (иззети като обект № 3 при извършено претърсване и
изземване);
-
1 бр. електронна везна с надпис на гърба ”Max.500g d=0.01g 2xAAA”, сива на цвят,
с два капака, (обозначена като обект № 1 при извършен оглед на ВД на
08.06.2016г.);
- 20 бр. найлонови торбички самозалепващи се
(използвани), (обозначени като обект № 5
при извършен оглед на ВД на 08.06.2016г.).
От
изготвената
физикохимическа експретиза е видно, че по електронната веза и
празните найлонови торбички е установено наличие на следи от канабиноиди, включително и
тетрахидроканабинол, представляващ коноп /марихуана/, амфетамин, метамфетамин,
кофеин и лидокаин. 48 броя цели парчета от жълти цилиндрични таблетки с разделителна
линия и лого, наподобяващи усмихнато лице с общо нето тегло 12.42 гр. са
сходни
по физикохимичен състав и съдържат 3.4 -
метилендиоксиматамфетамин /MDMA, Екстази/
с процентно съдържание 44.8 % тегл. Бежевото вещество
на бучки с него тегло 14.54 гр.
съдържа, амфетамин, кодеин и лидокаин с
процентно съдържание на активния компонетн амфетамин в него 5.0% тегл. Бялото вещество
на кристали, отделено от найлоновите торбички с общо тегло 0.18 гр., съдържа
метамфетамин с процентно съдържание на активния компонетн в него 44.2% тегл.
Предаденото доброволно от Д. бежево вещество на бучки с нето тегло 0.51 гр.
съдържа амфетамин, кофеин и лидокаин с процентно съдържание на активния
компенент в него 5.0 % тегл.
Метамфетаминът
и амфетамина, метилендиоксиматамфетамин
/MDMA, Екстази/, конопът, марихуана
/тетрахидроканабинол/ е поставен под контрол /забрана/ съгласно Списък I на
Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 година за упойващите
/наркотични вещества/, ратифицирана от Р.България и Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в Държавен вестник бр. 30/1999 година. Имат наркотично действие,
няма легална употреба, пазар и производство. Съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите са
включени в Списък № 1 към чл. 3, ал. 2 към ЗКНВП “Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. В ДР §1 от
ЗКНВП “Наркотични вещества” са всички вещества, естествени или синтетични,
както и соли и препарати, произведени на базата на тези вещества, включени в
списъците на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 год. и
Конвенцията за психотропните вещества от 1971 год. Под наркотично вещество се
разбира и всяко друго вещество или препарат, което може да предизвика
токсикомания. Т.е. от изготвеното заключение и посочени норми следва, че изследваните
обекти представляват „наркотично вещество”, доколкото съгласно цитираните разпоредби
такива са всички упойващи и психотропни вещества – рискови и високорискови по
смисъла на ЗКНВП.
Семената
от коноп не са наркотично вещество, посочено в приложенията към чл.3, ал.2 на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ЗКНВП/. Контролът
и режимът под който са поставени семената от коноп е указан в чл. 29 от ЗКНВП. Съгласно
същият текст: „Чл. 29. (Доп. -
ДВ, бр. 56 от 2003 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 22
от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2016 г.) Отглеждането на растения от рода
на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена
за посев, със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол,
определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, се извършва само след
издадено разрешение от министъра на земеделието и храните. Условията и редът за
издаване на разрешение, търговия и контрол се определят с наредба на министъра
на земеделието и храните.” Т.е. семената от коноп са под разрешителен режим.
От изготвения протокол за оценка на наркотични вещества
се установява, че общата стойност на наркотичните вещества е 950.28 лв.
Оценката е извършена по метода на математическто
изчисление съгласно ПМС № 23, приложение
2 от 29.01.1998 год. обнародвано в ДВ бр. 15 от 06.02.1998 год., и съобразено с
деноминацията от 05.07.1999 година. Овехтяване и обезценка не е предвидена, тъй
като същите нямат легална употреба, производство и пазар, т.е. не са обект за
предлагане за продажба в търговската мрежа. Процентното съдържание на
наркотичен компонент тетрахидроканабинол е ирелевантен за стойността, тъй като
няма изисквания за определено процентно съдържание с оглед оценяването му.
Анализът на
установената фактическа обстановка дава основание за квалифициране деятелността
на подсъдимия А.В.Д. като съставомерна по чл. 354а, ал. 1 от НК поради следното:
Изпълнителното деяние на това обвинение
в разглеждания казус е „държи”. Предметът на престъплението са наркотични
вещества или техни аналози поставени под специален режим, а също така
прекусори, съоражения или материали за производство на наркотични вещества. От
момента на придобиването, т.е. от момента на установяване на фактическа власт, подсъдимия
е започнал да реализира и изпълнителното деяние – държане. В случая държането
следва да се разбира не в житейския смисъл на думата “държане”, “държи”, „държи, стиска в ръцете си”, а в
правен аспект. А именно - установяване и упражняване на трайна фактическа власт
върху вещ. Т.е. от момента в който подсъдимият е установил своя власт над
високорисковите наркотични вещества, той вече ги държи. Освен това законът не
предвижда, че държането за да е съставомерно, трябва да е реализирано в продължителен период от време и да е
непрекъснато. Т.е. в случая не е предвиден срок за т.нар. борба на мотиви, през
който срок деянието е несъставомерно, респ. ненаказуемо. В разглеждания казус
подсъдимият Д. е държал високорискови наркотични вещества. Установи се, че Д.
няма психическа или физическа зависимост от посоченото или от друго наркотично
вещество, като епизодично е употребявал наркотични вещества, в каквато връзка са
и показанията на разпитаните свидетели. Освен това съдът счита, че с оглед на
обстоятелството, че се касае за държане в правен смисъл на думата е без
значение къде точно е намерено наркотичното вещество – в самия подсъдим, в
негова дреха, в помещение обитавано от него или автомобил управляван от него. В
случая наркотичните вещества са намерени в жилище обитавано от подсъдимия А.Д..
По отношение на
изискването на чл. 354-а от НК – с цел разпространение или разпространява.
Обвинението е само за разпространение, т.е. за него не се изисква постигане на
резултата разпространяване. В случая е
достатъчно само установяването на фактическата власт върху наркотичното
вещество. Целта се извлича от обстоятелството, че подсъдимият не е придобил
наркотика за лични нужди, както и от вида и количеството на намерения наркотик,
а и от високото съдържание на активния компонет. Всички те преценени съвкупно
са индиция и обуславят извода, че наркотичните вещества не са държани за лични
нужди, а с цел разпространение. В тази насока са и показанията на свидетелите,
както и направеното от подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата от
обвинителния акт.
В
тази връзка е и съдебната практика: Решение № 99 от 25.02.2011 на ВКС по н.д. №
735/2010 І н.о. докладчик Е. В., Решение № 111 от 09.03.2011 на ВКС по н.д. №
146 /2012 ІІІ н.о. докладчик С. Р., Решение № 299 от 18.06.2010 на ВКС по н.д.
№ 231/2010 ІІІ н.о. докладчик К. М., Решение № 105 от 12.04.2010 година на ВКС
па н.д. № 13/2010, ІІІ н.о. докладчик съдията Б. А. „Неговото количество, високото му съдържание на активен компонент
сочат, че не е държано от подсъдимите за лична употреба, а с цел да бъде
разпространено.”, Решение № 304 от 16.09. 2009 на ВКС по н.д. № 280/2009
І.н.о. докладчик И. Н., Решение № 73 от 12.03.2009 на ВКС по н.д. № 29/2009 ІІІ
н.о. докладчик Е. К.. Решение № 91 от 24.06.2009г. по н.д. № 35/2009 г., н.к. ІІ н.о. на ВКС – “В съдебната практика не е имало особени колебания по въпроса, че целта за
разпространение е изводима от конкретните факти по делото, включително относно
количеството и вида на наркотичното вещество, както и от данните за начина на
неговото разпространение, а не на последно място и от тези за неговото възможно
предназначение. Съответно, след като намереното наркотично вещество по
количество, вид и предназначение не може обективно да се обвърже с държане за
лични нужди, то целта за разпространението му не подлежи на съмнение.”, Решение №
332 от 30.06.2010 г. по н.д. № 295/2010 г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС, докладчик съдията Ф. П.,
Решение № 212 от 27.04.2011 г. по н.д. № 1233/2011г. н.к., ІІ н.о. на ВКС – докладчик съдията Л.
М., Решение № 166 от 23.03.2009 г. по н.д. № 144/2009 г. н.к., І н.о. на ВКС –докладчик съдията Р. Н., Решение №
20 от 16.03.2012 г. на АС Варна по ВНОХД № 24/2012г., Решение от 14.05.2012 г. на АС Варна по ВНОХД № 96/2012г., Решение № 73
от 15.06.2012г. на АС Варна по ВНОХД № 123/2012г.
Поради
изложените съображение и посочени доказателства съдът приема, че деянието е
безспорно установено, както и вината на подсъдимия.
Веществата, които подсъдимият А.Д. е придобил и държал на
посочената дата – 02.06.2016 година, са високорискови наркотични вещества. От
събраните по делото доказателства е установено, че метамфетаминът и
амфетамина, метилендиоксиматамфетамин /MDMA,
Екстази/, конопът, марихуана /тетрахидроканабинол/ са поставени под
контрол /забрана/ съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за
наркотичните средства от 1961 година за упойващите /наркотични вещества/ и нямат легална употреба, пазар и производство. Безспорно
установено е и обстоятелството, че подсъдимия няма съответното разрешително,
касаещо държането на високорисковите наркотични вещества. Посочените наркотични
вещества са включени в Приложение № 1 към чл.3, ал.2 на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите “Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина”.
Съдът намира за доказан и размера / вида и теглото / на държаните високорискови наркотични вещества.
В случая приетите за установени количества се доказват от протокола за извършено
претърсване и изземване, протокола за доброволно предаване, протокола за оглед на
веществени доказателства и направената въз основа на тях физикохимическа експертиза.
Иззетите вещества са налични, реално са претеглени и оценени. Стойността им се
установява от изготвената оценителна
справка и е в размер на 950,28 лв.
Поради изложеното
съдът счита, че в случая се касае
за държане без надлежно разрешение на
високорискови наркотични вещества поставени под контрол /забрана/ с цел
разпространение. Намира деянието за безспорно доказано.
По изложените съображения съдът прие, че извършеното от
подсъдимият А.Д. деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по
възведеното му обвинение.
Деянието
е осъществено с пряк умисъл. Д. е съзнавал обществената опасност на деянието и
е искал настъпването на обществено опасните последици.
Причината
за извършване на престъплението се свеждат до
незачитане на нормите, охраняващи човешкото здраве и незачитане на
обществените отношения свързани с контрола над наркотичните вещества и
прекурсорите, както и до възможност за придобиване на имотна облага по
неправомерен начин.
При
индивидуализацията
на вида и размера на наказанието: За престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК закона предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв. Деянието е извършено на 02.06.2016 година.
Тогава, а и сега, е в сила чл. 58а, съгласно който: “Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм., бр. 26 от 2010 г.)
(1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. (2) В случаите по
чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието
доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор
заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.(3) Съдът определя
размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален
размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода,
определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено
в Особената част на този кодекс. (4) В случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца.”
Трябва на първо място да се прецени коя от
посочените хипотези следва да се приложи - дали тази по ал.1 – като се
намали с 1/3 определеното наказание, или тази по ал.4 – визираща разпоредбата
на чл. 55 от НК – ако е по благоприятна. За това следва първоначално да се
прецени налице ли са предпоставките на чл. 55 от НК. Настоящия състав счита, че не са налице предпоставките за приложение на
чл. 55 от НК и наказанието следва да се определя при условията на чл. 54 от НК.
В случая не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства поради следното:
Съдът
отчете следните обстоятелства: Като смекчаващи отговорността обстоятелства взе предвид, че А. Д. е с чисто съдебно минало – реабилитиран.
Отчете обстоятелството, че същият е студент, макар и с прекъснато обучение, и
че полага обществено полезен труд по трудов договор. Отчете и оказаното от него
съдействие на органите по разследването, както и изразеното от него съжаление
за извършеното. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
характеристичните данни съдържащи се в справаката за съдимост – наличие на
осъждане, за което е реабилитиран. Взе впредвид и общия размер на наркотичното
вещество – касае се за едно не съвсем малко по обем количество и в скалата на
високорисковите наркотични вещества с относително разнородна степен. Прецени и
стойността на държаното наркотично вещество, която е малко повече от две
минимални работни заплати за периода от 01.01.2016 -
31.12.2016 определени с ПМС № 375/28.12.2015 г
в размер на 420.00
лева. Поради което приема, че има превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, но не и наличие на многобройни или изключителни такива. На първо
място нито едно от посочените обстоятелства няма характер на изключително. От
друга страна и същите не са многобройни. Соченото от защитата обстоятелства –
млада възраст не може да се приеме еднозначно. На първо място защото двадесет и
пет годишната възраст вече не е съвсем младежка възраст, а от друга страна –
подсъдимия вече е имал досег с правозащитните органи и е следвало неговото
поведение сред това да е значително по прецизирано. Усилията, които подсъдимия
полага за да изкупи вината си пред семейството са похвални и следва да се
насърчат, но те не са достатъчни. Това е така защото с неговото деяние са
засегнати не само личните интереси на семейството му, а са засегнати
преимуществено обществени интереси, които също следва да бъдат защитени. А тези
обществени отношения гарантират и
защитават народното здраве. Поради което подсъдимия следва да понесе отговорността си и към обществото. На направеното от подсъдимия признание и изразено съжаление също не следва да се отдава
прекомерна тежест, тъй като това е част от
избраната от него процедура – съкратено съдебно следствие и е зачетено от законодателя
при начина на определяне на вида и размера наказанието. В противен случаи
посочените обстоятелства ще доведат до двойното им зачитане.
При тези смекчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че не са
налице такива, които би могло да определи като изключителни. В същото време те
не са и многобройни. При така приетите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът счита, че на подсъдимия А.Д. следва да се определи наказание при приложението
на чл. 54 от НК.
За
престъплението по чл. 354-а, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от две до осем години и глоба в размер от пет хиляди до
двадесет хиляди лева. С оглед на така изброените обстоятелства имащи значение
за индивидуализацията на наказанието съдът намира, че наказанието лишаване от
свобода следва да бъде определено към най ниския предвиден размер за
престъплението, а именно 2 години и шест месеца лишаване от свобода. При това
положение е приложима хипотезата на чл. 58а, ал.1 от НК. Така определеното
наказание от 2 години и 6 месеца следва да се намали с 1/3, като се постанови Д.
да изтърпи наказание от 1 година и осем месеца лишаване от свобода. /2г. и 6 м.
= 30 месеца – 1/3 = 20 месеца, което е = 1 година и 8 месеца/.
С оглед наложеният размер на наказанието и целите на
генералната и лична превенция съдът намира, че не се налага наказанието
лишаване от свобода да се търпи ефективно. Счита, че после би било значително
по трудно неговото социализиране и приобщаване към обществото. Отчете, че
подсъдимият полага и обществено полезен труд и е поел морален ангажимент към
родителите си. Няма и законова пречка, тъй като Д. е реабилитиран, т.е. не е
осъждан. Ето защо съдът счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 66
от НК. Намира, че изпитателния срок в
размер на 4 години би съдействувал за постигане целите на наказанието.
Съдът
счита, че с налагането на наказанието
глоба биха се постигнали целите на генералната и лична превенция. Още повече, че разпоредбата на чл. 58а, ал.5
от НК е категорична, че правилата по ал.1-4 не се прилагат за предвидените в
Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал.1, т.2-11, каквато е
глобата. Т.е. няма правна възможност глобата да не бъде наложена, нито да се
слезе под най ниския й предел предвиден за това престъпление. Поради което, и
отчитайки обстоятелствата свързани с индивидуализацията на наказанието, определи
глобата в най ниския размер, а именно – 5 000 – пет хиляди лева.
Ето защо,
при посочените условия, съдът наложи наказания по чл.354а, ал.1 от НК в
хипотезата на
чл. 58а от НК в размер на 1 – една година и 8 – осем месеца лишаване
от свобода и глоба в размер на 5 000 – пет хиляди лева,
като на
основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така
определеното наказание за срок от 4 - четири години, считано от влизане в сила
на присъдата.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д. да заплати по сметка на
ОД на МВР гр. Шумен сумата 447,77 лева като разноски направени
в досъдебното производство.
Веществените доказателства по делото постанови да се
пазят до влизане в сила на присъдата, след което както следва: – предмета на
престъплението – неизразходваната при химическата експертиза: 1.1 48
/четиридесет и осем/ броя цели и парчета от жълти, цилиндрични таблетки с
разделителна линия и лого, наподобяващо усмихнато лице, с общо нето тегло
12,42гр., сходни по
химичен състав, съдържащи 3,4
метилендиоксиметамфетамин /МDМА,
Екстази/ с процентно съдържание 44,8 % тегл.;
1.2 бежово вещество на бучки с нето тегло 14,54 гр., съдържащо амфетамин,
кофеин и лидокаин, с процентно съдържание на активния компонент амфетамин в
него 5,0% тегл. 1.3 бяло вещество на кристали, отделено от
полиетиленови пликчека с шлиц, с общо него тегло 0,18 гр. съдържа метамфетамин,
с процентно съдържание на активния компонент в него 44,2% тегл. 1.4 бежово вещество на бучки
с нето тегло 0,51 гр., съдържа амфетамин, кофеин и лидокаин, с процентно
съдържание на активния компонент амфетамин в него 5,0% тегл. 1.5 суха
растителна маса с нето тегло 30,63 гр. по външен вид и наличие на канабиноиди, включително и тетрахидроканабинол представляващи коноп /марихуана/ с
процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 15,0% тегл.
предадени на съхранение в “Агенция “Митници”
гр. София - ЦМУ, отдел “МРР-НОП” с писмо УРИ 372000-2288 от 10.02.2017 на ОД
на МВР гр. Шумен на основание чл. 354а, ал.6 от НК се отнема в полза на държавата.
- веществените доказателства: пластмасова
кутия черна на цвят, с капак, с етикет с надпис ”Stacker Rush
Accelerated”; 50 бр. кафеникави на цвят семена поставени в найлонова торбичка;
1 бр. електронна везна с надпис на гърба "”Max.500g d=0.01g 2xAAA”", сива на цвят, с два
капака; 20 бр. найлонови торбички самозалепващи се (използвани); пластмасова
кутия бяла на цвят с надпис „Рilos"; 1 бр. пластика от сим карта на Виваком с № 89359032200036762351, без
сим карта;
и
61 бр. найлонови торбички с размери 6,5х5,5см. /самозалепващи се/ да се унищожат.
- веществените доказателства оставени на съхранение с постановление от 17.06.2016 г. в ТБ ОББ клон
гр.Шумен: - 1бр. банкнота с номинал от 10лв., с изписан върху нея сериен № ЮА 5253091 и 1бр.
монета с номинал от 1 лв. да се върнат на А.В.Д..
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател :