Р Е Ш
Е Н И Е
№260056
гр.
Шумен, 06.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.ХаджиИ.
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното
от съдия .ХаджиИ. в.гр.дело №171 по
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№55/19.02.2020г. по гр.д.№1322/2019г. на НПРС, изменено в частта
за разноските с определение №241/01.04.2020г., е признато за установено, на основание чл. 124 от ГПК, по отношение на Й.Г.Л. и Л.Г.Л., че Й.Г.В. е собственик на 22/144ид.ч. от недвижим имот, намиращ се в гр. П., общ. К., и
представляващ дворно място от 1450кв.м. , със застроени в него
къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ УПИ
ІІ-548 от кв. 49 по плана на гр. П., при граници: от изток – нива, от север
парцел І-547, от запад – път, от юг – парцел ІІІ-549 е описан, съгласно плана
от 1988 г., като е отхвърлен
иска за разликата до претендираните 54/144 ид.ч. (равняващи се на посочените от
ищцата 6/16ид.ч.) или за 32/144 ид.ч, който имот е идентичен с част от имот УПИ
І-1 в кв. 44 по плана от 1920 г.,
като неразделна част от решението е Приложение №3 от приетата от съда експертиза, на вещото лице инж. П.П.,
приложена на л. 77 от делото. Присъдени са и
следващите се разноски.
Недоволна от решението останала ищцата Й.Г.В./п. в хода на
производството и заместена от наследника си по закон - Н.Л.И./ , чрез адв.С.Е.
при ШАК, в частта, с която е отхвърлен установителния иск за собственост в
размера над 22/144ид.ч. до 54/144ид.ч.
/за 32/144ид.ч./ от процесния имот. Сочи, че същото се явявало
неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения. Не било доказано, че сумата от 2000лв. била
изплатена на останалите съделители на 16.05.1957г.. От събраните по делото
доказателства се установявало, че имотът описан в договора за дороволна делба е
лична собственост на Й.В.. В условие на евентуалност сочи, че дори хипотетично
да се приемело, че сумата от 2000лв. била заплатена с общи средства на
семейството на Й. и Л.В., то тази сума се явявала изключително малка част от целия имот: 2/15ид.ч.
придобити в режим на СИО от Й. и Л.В.и 13/15ид.ч.-лична собственост, придобита
по наследство от Й.В.. Моли, съдът да отмени същото в атакуваната част и
постанови друго, с което заявената установителна претенция бъде уважена изцяло.
Претендира и присъждане на направените разноски.
Въззивна
жалба рег.№2108/11.03.2020г. срещу
решението, но в частта, с която е уважена исковата претенция/по отношение на
22/144ид.ч./, е постъпила от ответниците Й.Г.Л. и Л.Г.Л.. Сочат, че същото се
явявало неправилно. Исковата претенция следвало да бъде отхвърлена
изцяло.Ищцовата страна не доказала идентичност между имота от 1957г. и този от
1998г., когато било извършено процесното дарение. Първоинстанционният съд не
съобразил и обстоятелството, че съпругът на ищцата-Л., бил починал през 1977г.,
т.е. преди влезане в сила на СК от 1985г., съгласно който преживелият съпруг не
получавал дял от дела на починалия си съпруг. Молят за отмяната на решението в обжалваната част и постановяването на друго
такова, с което бъде отхвърлен изцяло предявения срещу им установителен иск.
Всяка от
страните взема сатновище по неоснователността на въззивната жалба на насрещната
страна.
Въззивните жалби са
подадени в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явяват процесуално допустими.
Шуменският
окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на
страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:
Съгласно договор за доброволна делба от
16.05.1957г., наследниците на Г.Д.Г.: Й.М.Г.-съпруга, Й.Г.В./ищцата/-дъщеря и И.Г.
Д.-дъщеря, извършили подялба на останалия им в наследство от наследодателя Г.недвижим
имот: дворно място от 6.5дка със
застроени в него къща, образуващо парцели №№ І-1, ІV -1, V-1 и VІІІ-1 от кв. 44
по плана на тогава с. П., като Й.В. получила в свой дял имота, който дял се оценявал на сумата от 13 000лв.,
а на Й. М.Г. и И.Г. Д. се дало и те приели да получат като дял от същия имот
сумата 2000лв..
Видно от удостоверение за наследници
№106/10.07.2019г., Л.Н.В. е починал на
16.07.1977г. и оставил за свои наследници по закон: съпруга – Й.Г.В., дъщеря-Н.Л.И.
и син-Г.Л. Н.. Последният е починал на
17.06.2015 г. и е оставил наследници по
закон: син Й.Г.Л. и дъщеря Л.Г.Л./ответници по делото/.
Съгласно представения акт за сключен граждански брак №25/1950г., бракът
между Л.В.и Й.В. е сключен на 13.11.1950г..
Съгласно отразеното в нотариален акт № 127, том , рег. № , дело № *от
1998 г. на НПРС, Й.Г.В. и дъщеря й Н.Л.И. са дарили на Г.Л. Н., първата своите
10/16ид.ч.,съответно втората своите 3/16ид.ч. от недвижим имот, представляващ
дворно място от 1450кв.м., със застроени в него къща, паянтова сграда,
стопански постройки и подобрения, имот представляващ парцел ІІ-548 от кв. 49 по
плана на гр. П., при граници: от изток – нива, от север парцел І-547, от запад
– път, от юг – парцел ІІІ-549.
Съгласно заключението на назначената в
хода на въззивното производство СТЕ, с
Указ №156/08.09.1920г. е одобрена уличната регулация и със заповед от
10.09.1920г. е одобрена дворищната регулация на генералния план на гр.П., като
в стопанския регистър, първоначално като
собственик на имот с пл.№1 е записан М.Р., следващото вписване на парцел І-1 е
направено на името на М.и Ю.Р., за собственик на парцел ІІ-1 следващо вписване било
направено на името на братя Г.и И.Г., въз основа на нотариален акт
№26/02.02.1938г./представен в хода на въззивната производство/. Със заповед
№463/1968г. бил одобрен нов кадастрален и регулационен план на населеното
място, съгласно който бившият кв.44 от предходния план е изключен от регулационните граници на
населеното място. Имотите били заснети и нанесени в плана с пл.№275 и пл.№276.
В разписния лист към плана били записани имот №275-двор на Й. Р.и имот
№276-двор на Л.Н. К./без документ за собственост/. В имот с пл.№275 не били
отразени сгради, а в имот с пл.№276 било
отразено двуетажно паянтово жилище, навес, с разположен до задната му стена
кладенец и паянтова сграда. Със заповед №РД-25-344 от 1988г. бил одобрен кадастрален
и регулационен план на гр.П., действащ и към настоящия момент, като част от
бившите имоти били включени в регулация В плана били отразени: имот с пл.№547,
идентичен с УПИ І-547 от кв.49 по плана на гр.П., представляващ празно дворно
място, като графично измерената му площ по плана е 1294кв.м. УПИ І-547 представлявало част от бившия
парцел І-1 по плана от 1920г.. Част от УПИ І-547 била разположена върху част от
бившата територия на парцел ІІ-1 по плана от 1920г. Тази площ на сечение на парцелите
по двата плана е 353кв.м. и в нея попадат сгради, означени като външна тоалетна,
полумасивна ограда и паянтова сграда. Имот с пл.№548 бил изчертан, като
западната му застроена част , попадала в регулационни граници, а източната,
незасторена, попадала извън регулация. За частта в регулация бил образуван УПИ
ІІ-548 в кв.49 по плана на гр.П., с графично измерена площ 1455кв.м.. Сградите
в имота били запазени в същия вид, както били нанесени в плана от 1968г., като
сградата разположена на уличната регулация вместо 2ПЖ/по плана от 1968г./ била
обозначена като ПМЖ/по плана от 1988г./. Допълнително, долепени до северната
граница на УПИ ІІ-548 били застроени външна тоалетна, ПМС и ПС. В имотния и парцелния регистър към плана били
извършени следните последователни вписвания: Л.Н. К.-без вписан документ за
собственост и Г.Л. Н.-нотариален акт №127, т., д.№/1998г..
По плана от 1920г. били нанесени две сгради, попадащи в границите на
парцел І-1 по плана, като на следващия план от 1968г. тези сгради липсвали,
т.е. не съществували на място. По плана от 1988г. теренът, върху който са били
разположени сградите, се намирали извън регулация, западно от УПИ І-547 от
кв.49. От дешифрирането на въздушната снимка на П. от 1941, сгради 1 и 2 не се
откривали на мястото, на което се намирали по плана. От дешифрирането на
въздушната снимка на П. от 1957г., не се откривали на мястото, на което се намирали
по плана и се виждало, че целият имот се ползвал като нива. Къщата, която била
отразено по плана от 1920г. и описана в договора за доброволна делба от 1957г.,
била съборена и не съществувала на място.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи:
Заявена е претенция с право основание чл.124 от ГПК –
ищцата Й.Г.В. претендира да бъде признато за установено, че се явява собственик
на 6/16ид.ч. от процесния имот:дворно място от 1450кв.м. , със застроени в него
къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ УПИ
ІІ-548 от кв. 49 по плана на гр. П.. Ищцата излага конкретен юридически факт, въз основа на които се
легитимира като собственик на сочените идеални части от процесния имот – договор да доброволна делба, сключен на
16.05.1957г., имащ за предмет делбата на дворно място от 6.5дка със застроени в
него къща, образуващо парцели №№ І-1, ІV -1, V-1 и VІІІ-1 от кв. 44 по плана на
тогава с. П.
На 28.03.2020г, след постановяване на
решението по първоинстанционното дело и депозиране на въззивна жалба, е п.
ищцата Й.Г.В.. Като ищец по делото на основание чл.227 от ГПК е конституирана
дъщеря й Н.Л.И.. Видно от приложеното удостоверение за наследници на Й.Г.В.,
същата е оставила наследници по закон: Н.Л.И. и Й.Г.Л. и Л.Г.Л., деца на
починалия преди нея син-Г.Л. Н./ответници по делото/.
Предвид изложеното и доколкото е
налице сливане на качеството ищец и
ответник по отношение на Й.Г.Л. и Л.Г.Л., с оглед наследствените им права, то първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено в частта, в която установителния иск е
разгледан за размера от 3/16идч./ признато е за установено, на основание чл.
124 от ГПК, по отношение на Й.Г.Л. и Л.Г.Л., че Й.Г.В. е собственик на 11/144ид.ч.
от процесния имот, като е отхвърлен иска за 16/144
ид.ч./ и производството прекратено в тази част.
Предвид изложеното, допустим предмет
на разглеждане в настоящото производство е единствено заявения установителен
иск за признаване за установено, че Й.Г.В./ п. в хода на производството и
заместена от дъщеря си Н.Л.И./ е собственик на 3/16ид.ч. от процесния имот.
По делото се установи, а е и
безспорно между страните, че съгласно договор за доброволна делба между
наследниците на Г.Д.Г., на останал им в наследство от Г.недвижим имот-дворно
място от 6500кв.м., с построена в него къща, което
образува Парцели №№ І-1, ІV -1, V-1 и VІІІ-1 от кв. 44 по плана на тогава с. П.,
при посочените в акта съседи, описаният имот е поставен в дял на Й.Г.В.. С
оглед посоченото, че имотът е наследствен от Г./ съгласно постановките на ЗЛС, в редакцията към правнороловантния
момент, придобитото от всеки от съпрузите остава негова лична собственост, а не
СИО/ и съгласно разпоредбата на чл.5 и
чл.9, ал.1 от ЗН, всяка от съделителките се е явявала собственик, към момента
на откриване на наследството на по 1/3ид.ч. от описания имот.
Установи се също, че към датата на
сключване на договора Й.В. е била в граждански брак с Л.Н.В./същият е сключен
на 13.11.2950г./, като съгласно отразеното в договора, В. е заплатила за
уравнение дяловете на майка си и сестра си/които възлизат на 2/3идч. от имота/,
сумата 2000лв.. Предвид това и следва да се приеме че доколкото сумата от
2000лв. за 2/3ид.ч. от имота е заплатена по време на брака на Й. и Л.В./който е
прекратен през 1977г. със смъртта на В./, то 1/3ид.ч. от имота се явяват
индивидуална собственист на Й.В., а останалите 2/3ид.ч. имат характера на СИО. Съгласно разпоредбите на чл.13, ал.1 и чл.103 от ЗР на СК (в сила от 1968 г.),
доколкото бракът е съществувал към момента на приемането на СК, за него са
приложими правилата на съпружеската имуществена общност.
Действително в акта е посочена
стойността на имота 13000лв., а сумата за уравнение е само 2000лв., но
настоящата инстанция намира, че няма пречка страните да са се споразумели/с
оглед и близкото им родство/, за изплащането на дяловете да се следва по-малка
сума. Неоснователно се явява и
възражението на ищцовата страна, че не са ангажирани доказателства уговорената
сума да е била заплатена. Използваните в договора глаголни форми налагат
извода, че сумата е изплатена към момента на подписването му.
Съгласно разпоредбата на чл.14 от СК/в
сила към момента на смъртта на Л.В./, имуществената общност се прекратява със
смъртта на единия съпруг, при развод и обявяване брака за недействителен, като
при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. При
прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се
прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата, но когато преживелият
съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от
частта на починалия съпруг от общото имущество.
Предвид изложеното и към датата на смъртта на Л.В., неговата
1/3ид.ч. от описания по-горе имот е преминала по наследство само в патримониума
на двете му деца, или Й. В. е станала
собственик на 2/3ид.ч. от имота, а Н.И. и Г.Н. – на по 1/6ид.ч. от имота.
Т.е., дори да се приеме, че имотът сочен в
нотариален акт № 127, том , рег. № , дело № *от 1998 г. на
НПРС е част от имота, описан в договора за доброволна делба, то Й.Г.В. е
прехвърлила на сина си Г.Л. Н. притежаваните от нея 10/16 /30/48/ ид.ч., съответно
само 2/48ид.ч. са останали в нейния патримониум, за половината от които -
1/48ид.ч./0.02/ евентуално би се явила основателна претенцията на
правоприемника й Н.И..
С оглед изложените в исковата молба твърдения/ищцовата
страна е посочила конкретни факти, на
които твърди, че е придобила собствеността върху процесния имот-договор за
доброволна делба от 16.05.1957г. на
дворно място от 6.5дка със застроени в него къща, образуващо парцели №№
І-1, ІV -1, V-1 и VІІІ-1 от кв. 44 по плана на тогава с. П. /, очертаващи
предмета на настоящия спор, следва да се изследва въпроса налице ли е
идентичност между имота, сочен в договора за доброволна делба от 1957г. и имота,
по отношение на който се претендира установяване на собствеността -този, описан
в нотариалния акт от 1998г..
По делото не се ангажираха
доказателства за наличието на такава идентичност. Не се установи процесният
имот да е част от дворното място от 6.5дка, образуващо парцели №№ І-1, ІV -1,
V-1 и VІІІ-1 от кв. 44 по плана на с. П.. Сочените парцели са останали извън
регулация, като липсват каквито и данни за трансформиране на правото на
собстевност върху тези неурегулирани парцели или върху някой от тях, в право на
собственост върху урегулирания поземлен имот ІІ-548 в кв.49 по плана на гр.П.. В
разписния лист към плана от 1968г. имот 276 е записан като двор на Л.Н. К./В./-без
документ за собственост, съответно в
имотния и парцелен регистър към плана от 1988г. за имот 548 е вписан собственик-
пак Л.К./без документ за собственост.
Видно от заключението на СТЕ и приложение №7
към него-комбинирана скица, твърдяната идентичност не е налице.
Дори да се приеме, че такава идентичност е налице само по отношение на
353кв.м./двойно защриховани в червено на Приложение №7 към заключението на СТЕ
от 30.09.2020г./, не и по отношение на останалите 1102кв.м., поради което Й.В.
се явява съсобственик в УПИ ІІ-548/което не се споделя от настоящия състав с
оглед липсата на данни, а и предпоставки за учредяване на такава съсобственост
в урегулирания имот/, то тогава Й.В. би се явявала собственик на 2/3ид.ч. от
353/1455ид.ч., т.е. на 706/4365ид.ч. от процесния имот, които изцяло е
прехвърлила с договора за дарение на бащата на ответниците и неин син през
1998г.. Дори да се приеме, че тя е била собственик изцяло на 353/1455ид.ч. от УПИ ІІ-548, и собственик на половината от
останалите 1102/1455ид.ч./ако се приеме, че са придобити по време на брака й с Л.В.,
който е отразен като собственик в разписния лист, но каквото придобивно
основание не е въведено с исковата молба/тя отново ги е прехвърлила с договора
за дарение изцяло и в нейният патримониум не са останали свободни идеални части.
Това важи и за паянтовата сграда, стопански постройки и подобрения, които се
явяват приращения към поземления имот.
Що се касае до намиращата се в УПИ ІІ-548 къща, то по делото не се
ангажираха надлежни доказателства досежно идентичността й с къщата, описана в
договора за доброволна делба от 16.05.1957г.. Напротив, съгласно заключението
на СТЕ, двете сгради, попадащи в
границите на парцел І-1 по плана от 1920г., в следващия план от 1968г.
липсвали, т.е. не съществували на място по плана от 1988г. Теренът, върху който
били разположени сградите се намирал извън регулационните граници на населеното
място, западно от УПИ І-547 от кв.49. От дешифрирането на въздушната снимка на
с.П. от 1941г. сгради 1 и 2 не се
откривали на мястото, на което се намирали по плана, не се откривали при
дешифрирането на въздушна снимка и от 1957г.,
като се виждало, че целият имот се ползва като нива. Къщата, описана в
нотариалния акт за дарение от 1998г., представлявала стабилна постройка, като
основите й били зидани от камък, а етажът отгоре бил изграден от тухли. Върху
къщата била изписана и датата „1967г.“. Всичко това налагало извода на съда, че тази къща не е къщата,
сочена в договора за добровона делба, а е изградена по-късно/най-вероятно около
1967г./. Предвид това и същата представлява
СИО, от която след смъртта на съпруга си и с оглед разпоредбата на чл.14 от СК/1968г./, Й.В. се явява собственик на 1/2ид.ч., която изцяло е прехвърлила на
сина си с договора за дарение. Само за прецизност следва да се отбележи, че
дори В. да се е явявала собственик на цялото дворно място, то в съпружеската имуществена общност се включва сградата, построена през време на брака върху
земя, индивидуална собственост на единия съпруг/Постановление №5/1972г. на
Пленума на ВС/.
Предвид изложеното съдът намира, че
заявената установителна претенция касателно 3/16ид.ч. от процесния имот се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ето защо първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено в частта, в която установителния иск е
разгледан за размера от 3/16идч./ признато е за установено, на основание чл.
124 от ГПК, по отношение на Й.Г.Л. и Л.Г.Л., че Й.Г.В. е собственик на
11/144ид.ч. от процесния имот, като е отхвърлен иска за 16/144 ид.ч./ и производството прекратено в
тази част. Решението следва да бъде обесилено и в обусловената част, в която
ответниците Й.Г.Л. и Л.Г.Л. са осъдени да заплатят на ищцата разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 120.45лв до 240.90лв.,
съответно ищцата е осъдена да им заплати разноски в размер над 90.37лв. до
180.74лв..
Решението следва да бъде отменено в
частта, с която е признато за
установено, на основание чл. 124 от ГПК, по отношение на Й.Г.Л. и Л.Г.Л., че Й.Г.В./п.
в хода на производството и заместена от законния си наследник Н.Л.И./ е
собственик на 11/144ид.ч. от процесния имот, като вмасто него бъде постановено
друго, с което установителната претенция за сочените идеални части бъде
отхвърлена. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която
установителната претенция е отхвърлена за
16/144 ид.ч..
С оглед изхода на спора, Н.Л.И./конституирана по реда на чл.227 от ГПК
на мястото на починалата в хода на производството първоначална ищца Й. Гетова В./ следва да заплати на Й.Г.Л.
и Л.Г.Л. деловодни разноски пред възизвната инстанция в размер на 253.50лв. и
доплати такива за първоинстанционното производство в размер на 62.13лв..
Водим
от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №55/19.02.2020г. по гр.д.№1322/2019г.
на НПРС, изменено в частта за разноските с определение №241/01.04.2020г., в
частта, с която предявения от Й.Г.В. с ЕГН,п. в хода на производството, което е
продължило в лицето на правоприемника й Н.Л.И. с ЕГН***, чрез адв.С.Е. при ШАК
срещу Й.Г.Л. с ЕГН и Л.Г.Л. с ЕГН,*, члез адв.Д.Р. при ШАК, установителен иск
за собственост е разгледан за размера от 3/16идч./признато е за установено, на
основание чл. 124 от ГПК, по отношение на Й.Г.Л. и Л.Г.Л., че Й.Г.В. е
собственик на 11/144ид.ч. от процесния имот, като е отхвърлен иска за разликата
от 16/144 ид.ч./ от недвижим имот,
намиращ се в гр. П., общ. К., и представляващ дворно място от 1450кв.м. , със
застроени в него къща, паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот
представляващ УПИ ІІ-548 от кв. 49 по плана на гр. П., при граници: от изток –
нива, от север парцел І-547, от запад – път, от юг – парцел ІІІ-549, който имот
бил идентичен с част от имот УПИ І-1 в кв. 44 по плана от 1920 г., съгласно приложение
№3 от приетата от съда експертиза, на вещото лице инж. П.П., приложена на л. 77
от делото, както и в частта, с която ответниците Й.Г.Л. и Л.Г.Л. са осъдени да
заплатят на първоначалната ищца Й.Г.В. разноски
за първоинстанционното производство за разликата над 120.45лв до 240.90лв.,
съответно Й.Г. В.е осъдена да заплати на
ответниците разноски в размер над
90.37лв. до 180.74лв., като ПРЕКРАТЯВА
производството в тези му части.
ОТМЕНЯВА решението в частта, с която., е признато за установено,
на основание чл. 124 от ГПК, по отношение на Й.Г.Л. и Л.Г.Л., че Й.Г.В./п. в
хода на въззивното производство и заместена по реда на чл.227 от ГПК от
наследника си по закон Н.Л.И./ е собственик на 11/144ид.ч. от гореописания имот,
намиращ се в гр. П., общ. К., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Л.И.,конституирана по реда на чл.227 от ГПК
на мястото на починалата в хода на производството първоначална ищца Й.Г.В., срещу Й.Г. В.и Л.Г.В. установителен
иск да бъде призанто за установено, че Й.Г.В./ п. в хода на производството,
което е продължило в лицето на правоприемника й Н.Л.И./, е собственик на 11/144ид.ч. от от недвижим имот, намиращ се в гр. П., общ.
К., и представляващ дворно място от 1450кв.м. , със застроени в него къща,
паянтова сграда, стопански постройки и подобрения, имот представляващ УПИ
ІІ-548 от кв. 49 по плана на гр. П., при граници: от изток – нива, от север
парцел І-547, от запад – път, от юг – парцел ІІІ-549.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която
заявената от Й.Г.В., п. в хода на производството, което е продължило в лицето на
парвоприемника й Н.Л.И., срещу Й.Г. В.и Л.Г.В., установителна претенция за собственост е отхвърлена
за 16/144 ид.ч. от гореописания
имот.
ОСЪЖДА Н.Л.И./конституирана по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на производството първоначална ищца Й.Г.В./ да заплати на Й.Г.Л. и Л.Г.Л. деловодни разноски пред възизвната инстанция в размер на 253.50лв. и доплати такива за първоинстанционното производство в размер на 62.13лв..
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.