Решение по КНАХД №1723/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ДЕС И КО 1“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, чрез адв.М. И., против Решение № 694/09.06.2025г. на Районен съд – Варна, 29-ти състав, постановено по АНД № 873/2025г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-2400511/08.01.2025г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Варна, с което за нарушение на чл.142, ал.6 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл.416, ал.5 КТ, вр.чл.414, ал.1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв. С обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати на ДИТ – Варна юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Конкретно твърди, че подписаните от лицето декларации не отразяват истината, т.к. са съставени под диктовка на проверяващите. Сочи, че в обекта работят две служителки и работният им график не е задължителен, т.к. същите по свои договорки решават коя от тях колко време ще работи, но при всички случаи не повече от времето, заложено в графика. Отделно сочи, че декларациите съществено се различават по своето съдържание. В с.з. разпитаната свидетелка е потвърдила, че е съставила декларацията като са й диктували какво да пише, както и че искала да обясни на проверяващите защо е на работа сутринта и вечерта, но не е изслушана. Твърди, че като не е обсъдил дадените от свидетелката показания и не е допуснал втория свидетел, ВРС е възпрепятствал правото на защита на дружеството. Твърди и че не са обсъдени подробно доводите за маловажност на нарушението и приложението на чл.28 ЗАНН. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответната страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез ст.юрк.Т. Х. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор вх. № 65552/23.07.2025г. и в пледоария по същество. Счита, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и след преценка на събраните доказателства, които установяват извършено нарушение на чл.142, ал.6 КТ, поради което не са налице твърдените с жалбата процесуални нарушения. Сочи, че показанията на св.С. И. невярно се сочат в подкрепа на оплакванията в жалбата, т.к. същата е потвърдила, че е написала текста на декларацията, подписала е същата, както и че в посочения период е положила труд в периода от 8:00 часа до 21:00 часа. Относно недопускането на втория поискан свидетел намира преценката на съда за правилна, т.к. и при двете проверки не са установени други работници, освен св.И.. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 17.10.2024г. инспектори от ДИТ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „ДЕС И КО 1“ ООД, с обект на контрол – павилион, находящ се в гр. Варна, ж.к. „***, северно от бл.-**. Във връзка с проверката, на обекта били извършени две посещения – в 09:50 часа и около 21:00 часа. При първото посещение в обекта било установено лицето С. Н. И. – „продавач-консултант“. На основание чл.399 КТ, вр. чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ и чл.39, ал.1, чл.40, ал.1 АПК и чл.110, ал.4 ДОПК, същата попълнила декларация, в която декларирала следните обстоятелства: работи в „ДЕС И КО 1“ ЕООД от 09.09.2024г., на длъжност „продавач-консултант“, в обект – павилион, гр.Варна, [жк], северно от бл.**, с работно време – от 8:00 часа до 16:00 часа и месечно възнаграждение - 1050лв. В декларацията И. посочила още, че почива 2 дни по график, няма почивки за работния ден, както и че не й се възлага да работи извънредно. При второто посещение в обекта И. също попълнила декларация, в която посочила идентични данни за работодател, място на работа, трудово възнаграждение и почивки. Относно работното време И. посочила, че работи от 8:00 часа до 21:00 часа с уточнение в т.10 – че за конкретната седмица от понеделник работи всеки ден от 8:00 часа до 21:00 часа, без почивка в работния ден.

При проверката на място на контролните органи е представен График за разпределение на смените за м.10.2024г. – заверен на 17.10.2024г. от инсп.Н. Г.. Според същия, на 17.10.2024г. И. не е била на работа, а Н. С. е била І-ва смяна, с продължителност 9 часа – от 9:00 часа до 19:00 часа.

На дружеството е връчена призовка № 24091749/17.10.2024г. за документална проверка, с която са изискани Правилник за вътрешния трудов ред, трудови договори и документи, свързани с разпределението на работното време.

При извършване на документалната проверка в офиса на ДИТ – Варна, дружеството представило: сключен с И. трудов договор № 31/09.09.2024г. за длъжността „продавач консултант“, с място на работа: гр.Варна, [жк], Павилион (магазин „***“) и работно време – 8 часа; Правилник за вътрешния трудов ред на „ДЕС И КО 1“ ООД, според който (чл.20, ал.2) в предприятието е установено сумирано отчитане на работното време, с едномесечен период на изравняване; Заповед № 18/07.10.2024г. на управителя на „ДЕС И КО 1“ ЕООД, с която съгласно чл.20 и чл.21 от Правилника за вътрешен трудов ред за работещите в дружеството е установено сумирано отчитане на работното време, като периода на изравняване е едномесечен. Със заповедта продължителността на смените е определена на 11 часа или 9 часа, и е предвидено превишаването на нормалното работно време да се компенсира с почивка в границите на отчетния /едномесечен/ период. С т.4 от заповедта считано от 07.10.2024г. е въведено следното работно време по смени: І-ва смяна – 9 часа, от 9:00 до 19:00 часа с 60 минути почивка за хранене от 13:00 до 14:00 часа, и две физиологични почивки по 15 минути – от 11:00 часа до 11:15 часа; от 16:30 часа до 16:45 часа; ІІ-ра смяна – 2 часа: от 19:00 часа до 21:00 часа; ІІІ-та смяна – 11 часа: от 9:00 часа до 21:00 часа, с 60 минути почивка за хранене от 13:00 до 14:00 часа, и две физиологични почивки по 15 минути – от 11:00 часа до 11:15 часа; от 16:30 часа до 16:45 часа. Представен е и график за разпределянето на смените през м.10.2024г. (както са регламентирани в Правилника), според който на 17.10.2024г. С. И. е била ІІІ-та смяна.

Въз основа на констатациите от двете проверки е прието, че на 17.10.2024г. работодателят „ДЕС И КО 1“ ООД, е допуснал работника С. Н. И. да полага труд като „продавач консултант“ в обекта на контрол - Павилион, находящ се в гр.Варна, ж.к. „***“, северно от бл.***, с продължителност на работната смяна 13 (тринадесет) часа - от 08:00 часа до 21:00 часа, което е повече от максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време до 12 (дванадесет) часа – нарушение на чл.142, ал.6 КТ. За същото срещу дружеството бил съставен АУАН № 03-2400511/26.11.2024г., а въз основа на него било издадено НП № 03-2400511/08.01.2025г., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – НП е издадено от компетентен орган, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на дружеството да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.

По същество ВРС е приел, че от показанията на свидетелката и от писмените доказателства по делото, безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на трудовото законодателство. Безспорно „Дес и Ко 1” ООД има качеството „работодател”, т.к. се явява юридическо лице, което самостоятелно наема работници по трудово правоотношение. Извършването на нарушението по чл.142, ал.6 КТ е доказано, т.к. от доказателствата се установява, че С. И. е положила труд на смяна, с продължителност по-голяма от 12 часа, като причините за неизпълнение на вмененото със закона задължение и за вътрешната организация на работа в обекта са ирелевантни. Прието е и че случаят не е маловажен, т.к. спазването на конкретната норма на трудовото законодателство е от съществено значение за опазване здравето на работника. Правилно е определено наказание около предвидения в закона минимален размер.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е стигнал до обоснован извод за доказаност на нарушението и законосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.142, ал.6 КТ, за това, че на 17.10.2024г. е допуснало С. Н. И. да полага труд като „продавач консултант“ в павилион, находящ се в гр.Варна, ж.к. „***“, северно от бл.***, с продължителност на работната смяна 13 (тринадесет) часа - от 08:00 часа до 21:00 часа, което надхвърля максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време до 12 (дванадесет) часа.

Съгласно чл.142, ал.1 КТ, работното време се изчислява в работни дни – подневно. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет (ал.2). В тези случаи работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца (ал.3). Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (ал.6).

Съгласно чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (ал.2). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б (ал.3).

Съгласно чл.151, ал.1 КТ, работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време (чл.151, ал.2).

Не се спори, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време по смисъла на чл.142, ал.2 КТ, в който случай според правилото по чл.142, ал.4 КТ, максималната продължителност на работна смяна може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Продължителността на работната смяна включва освен работното време и осигурените почивки по чл.151, ал.1 КТ – в който смисъл са дефинициите в чл.2, т. 1, 2, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време.

Видно от призовка № 24091749/17.10.2024г. (за явяване на 23.10.2024г. в 9,00 часа), при проверката на 17.10.2024г. не е представен Правилник за вътрешния трудов ред. Правилникът е представен впоследствие при документалната проверка и според същия, разпределението на смените в процесния обект – гр.Варна, ж.к.***, северно от бл.***, е следното: 1-ва смяна – 9 часа, от 9:00 чада до 19:00 часа; 2-ра смяна – 2 часа, от 19:00 часа до 21:00 часа; 3-та смяна – 11 часа, от 09:00 часа до 21:00 часа.

При проверката на място е представен График за разпределение на смените за м.10.2024г. – заверен на 17.10.2024г. от инсп.Н. Г., според който на обекта работят две лица – С. И. и Н. С., като за същите е отразено полагането на труд само в І-ва смяна – от 09:00 часа до 19:00 часа. На 17.10.2024г. С. И. е следвало да бъде І-ва смяна, като срещу името на С. липсва отбелязване за смяна. Според разпределението на смените – конкретно първа и трета смяна, работното време е до 19:00 часа.

Според приетия във въззивното производство график на смените /л.24 от делото на ВРС/, представен при документалната проверка, И. е следвало да бъде ІІІ-та смяна – от 09:00 до 21:00 часа, което противоречи на продължителността на смяната, попълнена в декларацията при първото посещение и кореспондира с декларацията, попълнена при второто посещение. Според показанията на св.Н. Г., първата касова бележка за деня е от 8,05 часа, а според показанията на св.С. И., първа смяна започва от 8,30 и е с продължителност до 20,30 часа.

При събраните противоречиви доказателства относно броя на смените и тяхната продължителност – два графика за разпределение на смените през м.10.2024г., подписани от работниците, но с различно съдържание, обосновано може да се приеме за достоверен графикът, който е представен по време на проверката на работните места, който е заверен от св.Г.. Дори да се приеме, че се касае за промяна на графика по смисъла на чл.9а, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, извършена със Заповед № 18/07.10.2024г. въз основа на Правилника (графикът, представен при документалната проверка е съставен именно на 07.10.2024г.), продължителността на смените не кореспондира с действителните факти. Не са представени предходен правилник за вътрешния трудов ред и заповед на работодателя, които са действали към 30.09.2024г., на която дата е съставен графикът, представен при проверката на място.

С оглед изложеното, попълнените от С. И. декларации по чл.402, ал.1, т.3 КТ с различно съдържание относно продължителността на работната смяна, интерпретирани в контекста на представените при документалната проверка писмени доказателства, обосновават извод, че графикът, представен при документалната проверка е съставен за целите на проверката, съответно обжалването. Представената фискална касова бележка, изведена от фискалното устройство в обекта, безспорно установява, че първата продажба за 17.10.2024г. е била в 08:15:10 часа, т.е. търговският обект е функционирал, което кореспондира с декларирания начален час в декларациите „от 8:00 часа“, но противоречи на установеното с Правилника за вътрешния трудов ред, с графика, представен при документалната проверка, според който първа и трета смяна започват от 09:00 часа, и с показанията на св.И..

Показанията на св.И. не кореспондират с писмените доказателства и с попълнените от нея декларации. В съдебно заседание И. посочва, че на 17.10.2024г. е започнала работа от 8:30 часа, като обектът е бил отворен в 8:00 часа „за зареждане“, докато в декларациите е посочила, че работното й време е от 8:00 часа, което кореспондира с касовата бележка, с която е отчетена продажба в 8:15 часа.

Противно на твърденията в касационната жалба, никъде в показанията си св.И. не посочва, че някоя от декларациите е съставена под диктовка на проверяващите, напротив, при предявяване на декларацията обяснява попълненото от нея съдържание. Предвид противоречивите писмени доказателства и показанията на св.И., неоснователно касаторът твърди, че като не е допуснал като свидетел Н. С., ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение. Причините за „разменени“ смени между двете служителки, кореспондиращи с твърденията в жалбата – че графикът не е задължителен и служителките по свои договорки решават коя от тях колко време да работи, са абсолютно неотносими. Задължението на работодателя да утвърждава графици за работа при сумирано изчисляване на работното време, както и спазването на тези графици е от съществено значение за отчитане на работното време и по арг. от чл.9а, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, изменение на вече утвърден график може да извърши само работодателят и то при промяна числеността на заетите работници или на други обстоятелства, при които са утвърдени графиците.

Правилен е и извода на ВРС, че нарушението не може да се приеме за маловажно, т.к. изискванията на продължителността на смените са императивни и регламентирани изключително в интерес на здравето на работниците.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане, на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.5 ЗАНН, на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено в размера по чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП, а именно 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 694/09.06.2025г. на Районен съд – Варна, 29-ти състав, постановено по АНД № 873/2025г.

ОСЪЖДА „ДЕС И КО 1“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, представлявано от управителя Ж. Д. Ж., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!