РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. В., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.ева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20233110113742 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на предявен от Ж. Д. Ж. срещу
ответника О.А. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на:
1/ РЕАЛНА ЧАСТ от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр.А., общ. А., обл. В.,
одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
административен адрес: гр. А., с. о. "М.", целият с площ от 1469 кв. м., с площ на
реалната част 428 кв.м. /защрихована в червено на приложената на л. 42 по делото
скица № 15-1292142-07.12.2023г./, разположена в западната част на имота, при
граници на реалната част: на север - път с идентификатор № ***, на изток - останалата
част от ПИ с идентификатор № ***, на юг - ПИ с идентификатор № *** и на запад -
ПИ с идентификатор № ***, съответно граници на целия поземлен имот: на север - път
с идентификатор № ***, на изток ПИ с идентификатор № ***. на юг - ПИ с
идентификатор № *** и на запад- ПИ с идентификатор № ***, както и 2/ РЕАЛНА
ЧАСТ от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. А., общ. А., обл. В., одобрени
със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. А., с.о. "М.“, целият с площ от 2533 кв. м., с площ на
реалната част 646 кв.м. /защрихована в червено на приложената на л. 43 по делото
скица № 15-1292147-07.12.2023 г./, разположена в западната част на имота, при
1
граници на реалната част: на север - ПИ с идентификатор № ***, на изток - останалата
част от ПИ с идентификатор № ***, на юг - ПИ с идентификатор № *** и на запад -
ПИ с идентификатор № ***, съответно граници на целия поземлен имот: на север -
ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***, на изток ПИ с
идентификатор № ***, на юг - ПИ с идентификатор № *** и на запад -ПИ с
идентификатор № ***, поради упражнявано давностно владение от ищеца за периода
от месец април 1994 г. до настоящия момент, присъединявайки към своето владение и
това, упражнявано от неговите праводатели - Г. Д. К. и Ж.И.К. – от 08.10.1980 г. до
април 1994 г., както и владението на техния праводател - П.С.Р..
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: ищецът- Ж. Д. Ж., е собственик на недвижим
имот, находящ се в землището на гр. А., общ. А., обл. В., с.о. "М.", съставляващ: 1/
РЕАЛНА ЧАСТ от ПИ с идентификатор № *** no КК на гр. А., с.о. "М.", с площ на
реалната част *** кв. м., разположена в западната част на имота, при граници на
същата: на север - път, на изток - останалата част от ПИ с идентификатор № ***, на юг
- ПИ с идентификатор № *** и на запад -ПИ с идентификатор № ***. Посочената
реална част от имота, съответствала на реална част с площ от *** кв. м. от ПИ №***
по КП към помощния план към ПНИ на м. "М.", землище гр. А.; 2/ РЕАЛНА ЧАСТ от
ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. А., с.о. "М.", с площ на тази реална част от
*** кв. м., разположена в западната част на имота, при граници на същата: на север -
ПИ с идентификатор № ***, на изток останалата част от ПИ с идентификатор № ***,
на юг - ПИ с идентификатор № *** и на запад - ПИ с идентификатор № ***.
Посочената реална част от имота съответствала на реална част с площ от *** кв. м. от
ПИ №*** по КП към помощния план към ПНИ на м. "М.", землище гр. А.. Така
посочените реални части съставлявали части от новообразувани имоти №*** и №***
по ПНИ на м. „М.", одобрен със Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г. на Областен
управител на област В..
Излага, че посочените реални части от двата поземлени имота, представлявали
един имот, а именно ПИ №*** по КП към ПНИ на м. "М.", землище гр. А. и се
владеели като един имот. През 1994г. Ж. Ж. придобил собствеността върху ПИ №***
по КП към ПНИ на м. "М.", землище гр. А. посредством възмездна сделка – покупко-
продажба, ведно с изградената в него барака от две стаи и кухня с гараж, без надлежен
документ за собственост. Твърди, че праводателите му - Г. Д. К. и Ж.И.К. са
придобили собствеността върху процесния имот по давност. През 1998 година ищецът
изградил в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 114 кв.
м. и масивна стопанска постройка със застроена площ от 46 кв. м. Имотът бил ограден
и се владеел в границите на ПИ №*** по КП към ПНИ на м. "М.", землище гр. А..
Във връзка с процедура по снабдяване с констативен нотариален акт на ищеца,
същият установил, че владения от него имот е неправилно заснет и бил включен
2
неправилно в КК в двата описани по-горе ПИ с идентификатори № *** и № ***,
въпреки изградените постройки и поставената ограда. За ПИ с идентификатор № *** и
ПИ № *** били съставени АЧОС.
Претендира се придобиване на процесния имот от ищеца, по силата на
давностно владение осъществено в периода м.април 1994 г. до настоящия момент /на
подаване на ИМ/, като към неговото владение присъединява и това на праводателите
си - Г. Д. К. и Ж.И.К., които също придобили имота по давност. Праводателите на
ищеца били закупили имота от П. Стоянов Радев, също без нарочен документ за
собственост, а последният по силата на договор за покупко-продажба от 2.08.1969 г.
Във връзка с изложеното ищецът оспорва съставените актове за частна
общинска собственост - АЧОС №7004, вписан в СВ-гр.В. под №* том **, рег. № ***,
дело №***/***г. за ПИ с идентификатор № *** за *** кв. м., съставляващи част от ПИ
№***по предходния КП към ПНИ на м. "М.", землище гр. А. и АЧОС за ПИ с
идентификатор № *** за *** кв.метра, съставляващи част от ПИ №*** по предходния
по КП към ПНИ на м. "М.", землище гр. А..
Счита, че липсва правно основание за съставянето на посочените актове за
частна общинска собственост. Процесният имот, бил владян непрекъснато и
необезпокоявано, последователно от гореописаните физически лица. Имотът не бил
внасян в ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация, поради което не подлежал на
възстановяване по ЗСПЗЗ, не представлявал земя по чл.19 ЗСПЗЗ и не бил предаден по
надлежния ред за стопанисване от Общината, като никога не бил и безстопанствен
имот. В условията на евентуалност, дори да бъде прието, че имотът е бил общински, то
същият бил придобит от ищеца посредством давностно владение осъществено от
1995г. до настоящия момент, доколкото с Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д.16/2021г.
на КС на РБ е отпаднал мораториума за придобиване на държавни и общински имоти
– частна собственост, като са обявени запротивоконституционни разпоредбите на § 1,
ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18
от 2020 г.) и на § 2 от ЗР на Закона за изменение на ЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с
който се оспорва предявения иск. Сочи се, че същият е неоснователен и недоказан по
следните съображения: О.А. била собственик на 1/ ПИ с идентификатор № *** no КК
на гр. А.. О.А., област В., СО "М.", целият с площ 1469 кв. м., съгласно АЧОС № 7004
от 20.09.2021г., в който е включена процеснага реална част от *** кв. м., разположена в
западната част на имота, при граници на реалната част: на север - път с идентификатор
№ ***. на изток останалата част от ПИ с № ***. на юг - ПИ с идентификатор № *** и
на запад - ПИ с идентификатор № ***, и 2/ ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.
А., О.А., област В., СО "М.", целият с площ от 2533 кв.м., съгласно АЧОС № *** от
29.12.2023г. в който е включената процесната реална част от *** кв. м., разположена в
3
западната част на имота, при граници на реалната част: на север - ПИ с идентификатор
***, на изток- останалата част от ПИ е ***., на юг - ПИ с идентификатор № *** и на
запад - ПИ с идентификатор № ***.
До одобряване на КК и КР на землище гр. А., О.А., област В., със Заповед №
РД-18-96/15.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, действал ПНИ за м. „М.",
землище гр. А.. О.А., област В., съгласно който процесните реални части попадали
съответно: *** кв. м. от ПИ с идентификатор № *** по КК в НИ № ***, а *** кв. м. от
ПИ с идентификатор № *** по КК в НИ № ***.
Преди одобряването на ПНИ със Заповед № РД-15-7706-40/19.02.2015г. на
Областен управител на област с административен център гр. В., за процесната
територия нямало изработен план, а само помощен комбиниран план, послужил за
изработване на ПНИ. След одобряване на ПНИ, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 56, ал. 1
ЗОС, чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и Заповед № РД-15-7706-40/19.02.2015г. на Областен
управител на област с административен център гр. В., О.А. актувала процесните ***
кв.м., като съставила АОС № ***/13.10.2015г., а за процесните *** кв.м. бил съставила
АОС 7004/20.09.2021г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2. чл. 56, ал.1 ЗОС, чл. 25, ал.1 СПЗЗ
и Заповед № РД-18 96/15.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Ответникът излага, че не са налице предпоставките визирани в чл. 79 ЗС, за
придобиване на имота по давност. В редица закони била разписана забрана и
ограничения за придобиването на имоти на основание давностно владение. Безспорно
било, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесните реални
части от двата имота по силата на закона, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ -
земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата,
е общинска собственост. Сочи, че предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86
ЗС /редакция от 1951г. до 1996г./ § 1 от ЗД на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от
1.06.2006 г./ и § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /до обявяването му за противоконституционен с
влизане в сила на Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д. № 16/2021г./, ищецът не би
могъл да придобие собствеността върху процесните реални части по давност,
доколкото претендираното владение не е осъществено срещу собственици различни от
държавата и общината.
В о. с. з. след изслушване на заключението на вещото лице ищецът е уточнил
площта на реалните части, като предмет на делото е реална част от *** кв. м. от ПИ с
идентификатор № *** и реална част от *** кв. м. от ПИ с идентификатор № ***.
В проведеното о. с. з., както и в писмена защита ищецът поддържа исковете.
Моли за уважаване на същите. Претендира разноски.
В о. с. з. процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне на
исковете. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Претендира разноски.
4
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е представил по делото скици /л. 42 и 43/ със защриховани на тях
процесните реални части, върху които претендира да е собственик.
В производството е представен нотариален акт № ***, том ***, дело №
***/***г. на варненски нотариус, от съдържанието, на който се установява, че М. Н. Д.
е придобил по замяна собственост върху поземлен имот с площ от един декар,
находящ се в м. „М.то“, с. А., при граници: П. П. и П. Я.
По делото е представен нотариален акт /л. 163 от делото на ВРС/, от
съдържанието, на които е видно, че П.С.Р. на 02.08.1969 г. е придобил собствеността
върху лозе с площ от един декар, находящо се в м. „М.то“, в землището на с. А., при
граници: П. И. П., път и П. Я.
От съдържанието на представения договор /л. 130 от делото на ВРС/, е видно, че
на 08.10.1980 г. П. С. Р.и Г. Д. К. са сключили договор за покупко-продажба на имот
лозе един декар, находящо се в землището на с. А., м. „М.то“, при съседи на имота: П.
И. П., П. Я. Д. и път. В договора е отразено, че имотът ще се прехвърли с нотариален
акт, когато пожелае купувачът, както и че имотът се предава на купувача при
подписване на настоящия договор.
От представения списък на предоставените за ползване имоти за м. „М.“, гр. А.
/л. 86 от делото/ се установява, че ПИ № *** в декар от 1074 кв. м. и е с неустановена
собственост.
От представената извадка от регистъра за имот /л. 173 от делото на ВРС/ се
установява, че съседният ПИ № *** е записан на лицето - П.И.П..
По делото са представени и приети, изготвени от ответника справки – л. 83-89,
за имотите съществуващи преди образуване на ТКЗС и ДЗС за гр. А., таблица за
изплатено обезщетение, списък на имотите предоставени за ползване в м. „М.“, гр. А.,
извадка от ПНИ за м. „М.“, гр. А..
Установява се от писмо № Ц-2#1 от 07.01.2025 г. от Държавна Агенция Архия,
отдел Държавен архив – гр. В., че лицето П.С.Р. не е подавало заявление за членство и
опис-декларация за внесена негова земя в ТКЗС – „Г.П.“, с. А..
От представеното по делото, писмо от О.А. е видно, че в регистрите на ОСЗ-А.,
няма данни за регистрирана административна преписка за възстановяване право на
собственост върху земеделски земи в землището на територията на О.А., на лицето-
П.С.Р., респективно няма заявени за възстановяване имоти в м. „М.“ в землището на
гр. А..
Прието по делото е удостоверение от 6.12.2023 г, издадено от областна
администрация – гр. В., от което се установява, че за имоти с идентификатори № *** и
5
№ *** няма данни постъпили реституционни претенции по реда на ЗВСВОНИ и по
реда на ЗОСОИ, както и че за посочените имоти в периода от 01.06.1996 г. до
настоящия момент няма съставен акт за държавна собственост.
От приетата по делото Заповед № РД-15-7706-40/19.02.2015 г. се установява, че
е одобрен план на новообразуваните имоти на м. „М.“, землище гр. А., общ. А., обл.
В., в частта за ноовобразувани имоти и регистри към тях, с който се новообразуват
имоти: № 611 с площ 1469.03 кв. м., с неидентифициран собственик и № *** с площ
от 2533.54 кв. м. с неидентифициран собственик.
Съгласно удостоверение № 333/03.11.2020 г. на кмета на О.А., ПИ №49.*** по
помощния план към новообразуваните имоти на м. „М.“, землището на гр. А., одобрен
със Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г. на областния управител на област В.,
представлява част от НИ № *** и № ***.
От представения по делото Акт № 7004 за частна общинска собственост от
20.09.2021 г. се установява, че същият е съставен на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 56, ал. 1
ЗОС, чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и Заповед № РД-18-96/15.01.2018г. на Изпълнителен
директор АГКК за ПИ с идентификатор № *** и площ от 1469 кв. м., с номер по
предходен план № ***.
Ответникът е представил 1/Акт № *** за частна общинска собственост от
29.12.2023 г., от който се установява, че същият е съставен на осн. чл. 59, ал. 1 ЗОС и
Заповед № РД-18-96/15.01.2018г. на Изпълнителен директор АГКК за ПИ с
идентификатор № *** с площ от 2533 кв. м., с номер по ПНИ: НИ № ***. и 2/ Акт №
*** за частна общинска собственост от 13.10.2015 г., от който се установява, че същият
е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 56, ал. 1 ЗОС, чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и
Заповед № РД-15-7706-40/19.02.2015 г. на Областен управител- гр. В. за НИ № *** с
площ от 2534 кв.м.
От съдържанието на представената бележка, от МВР- В. до Ж. Ж. е видно, че на
05.02.2008 г. е получен сигнал за пожар на дървена барака, находяща се в м. „М.то“,
като за изгасяване на пожара са използвани два екипа пожарникари и по данни на
собственика Ж. Ж. и съпругата му Е. Ж. са изгорели домашно имущество, както и
лични документи.
Видно от съдържанието на приобщената, служебна бележка от 26.08.2024 г. от
„Е.-П. П.“ АД, Ж. Д. Ж. е записан като клиент на дружеството за обект с място на
потребление, находящ се във вилна зона В. м. „М.“, с абонатен номер № **********.
От представената заповед № СО-ЗДПГ01-0034 от 20.06.2016 г., издадена от
Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. В. е видно, че Е. Х. Ж. и Ж. Д. Ж.
са вписани в списъка на утвърдените приемни семейства, катое посочен и адрес –
вилна зона „М.“.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението, по която
6
която съдът кредитира като компетентно, обективно дадено, съответващо на останалия
събран доказателствен материал и неоспорено от страните. От същото се установява,
че със Заповед №РД-10-7706-269/20.09.20 г. на Областен управител на гр. В. е одобрен
планът на новообразуваните имоти на м. "М.", землище гр. А., като първият план
изработен за местност„М.", землище А., община-А., е бил кадастралният план към
ПКП /помощен комбиниран план/, приети с протокол от комисия към 2008 г. Вещото
лице е посочило, че по КП на ползвателите имот пл. № *** е с площ от 1074 кв.м и е
записан: лозе-неустановена собственост. В отговор на втория въпрос, експертът е
посочил, че по ПНИ процесният имот № *** по КП-ползватели не фигурира, а се
включва в два новообразувани имота - първоначално в имоти № *** и № ***, в
последствие след изменение на плана в имоти с № 611 и № *** /по настоящем с
идентификатори № *** и № *** по КК/. Вещото лице е изготвило комбинирана скица
към заключението, на която чрез графическо изобразяване е съотнесло границите на
имотите по ПНИ, ПКП и границите на КП на ползвателите. Експертът е посочил,
чевключените части от имот №*** в имот с идентификатор № *** е *** кв. м., а в
имот № *** е *** кв. м. При огледа на място на процесния имот вещото лице е
установило, че имотът на ищеца отговаря по местонахождение. На терен имотът е с
трайно материализирани граници, като е ограден с телена мрежа, закрепена на
бетонови колове и метални тръби. Подходът към имота е през метална врата. Видно от
снимковия материал в имота има застроена едноетажна масивна постройка /която не е
отразена в плана на КП-ползватели към ПКП на м. „М.“/. От заснетите постройки по
плана /КП-ползватели/, съществува стопанската сграда в югоизточната част.
Паянтовите /жилищна и стопанска/ постройки в северозадната част на имота са
изгорели и не съществуват на място. Недвижимият имот се поддържа и обработва. В
о.с.з. вещото лице на поставените му въпроси уточнява, че в имота има трайни
насаждения, както и детска люлка.
В производството са събрани гласни доказателствени средства посредством
разпит на двама свидетели на ищеца.
От свидетелските показания на свид. Д.Ф., се установява, че семейството й от
1982г. притежава съседен имот с №*** в землището на А., м. „М.“, който е на същата
улица на около 50-60 м. от процесния имот. Сочи, че се познавали с ищеца от лятото
на 1994 г., когато Ж. купил имота от Г. и Ж. К.. Излага, че знае, че те са придобили
имота от П.Р., както и че с площ около декар. Сочи, че когато Ж. придобил имота в
него имало построика с две стаи с кухня, имало и гараж, като 2-3 г. по-късно ищецът
построил и едноетажна къща, съответно преди 15-16 г. старите построики в имота,
които били дървени изгорели. Споделя, че още от 1982 г. имотът е в същите граници,
като изрично посочва, че от тогава е и ограден с мрежа и желязна вратичка.
Свидетелят излага че от 2009 г. до 2016 г. са били в техния имот непрекъснато, като
през останалия период го посещавали често. Излага, че през всичките години от 1982 г.
7
в процесния имот не е виждала други хора освен сем. К. и Ж. не е виждала. Споделя,
че не е имало период, в който имотът да е безстопанствен, да не се полагат грижи за
него. Излага, че не знае някой да е спорил за имота. В имота има къща, в която живее
семейството на ищеца. Сочи, че семейството полагат приемна грижа за децата преди
около 9-10 години. Посочва, че на север от имота е път, на юг-хавра /имот № 169/ и от
двете страни – С. и дядо А..
От свидетелските показания на свид. Н.Щ. се установява, че с ищеца се
познават повече от 50 г., доколкото притежавала лозе в м. „М.“ землището на общ. А.
имот № *** от 1968 г. Ищецът имал лозе около декар срещу тяхното. Знае, че през
1978 г., процесният имот № *** е бил на дядо П., когото познавала, както и дъщерите
му. Не знае на какво основание е притежавал имота. Излага, че дядо П. продал имота
на Г. и Ж., които от своя страна го продали на ищеца през 1994 г. Сочи, че в имота на
Г. имало лозе, две три години след като го придобил Ж. същият построил къща в него,
в която и в момента живее. Споделя, че лозето още от времето на Г. било оградено от
всичките страни с бодлива тел, като впоследствие Ж. поставил бетонни и метални
стълбове и мрежа. Сочи, че Ж. изградил в имота кладенец, имал и оранжерия,
стопански постройки. Когато закупил имота в него имало барака с две стаи и гараж,
към момента тези постройки ги няма, изгорели. Излага, че познава добре постройките
и състоянието на имота, доколкото често са се събирали за почерпки в него. Споделя,
че откакто е там свидетелката – 1978 г., други хора в процесния имот освен дядо П., Г.
и Ж. не била виждала. Ищецът и жена му живеели постоянно в къщата в процесния
имот. Излага, че Ж. и жена му от около 8-9 г. са приемни родители и отглеждат деца в
къщата. Не знаела да има спорове за имота на ищеца. Във връзка с предявената
комплексна скица по заключението, свидетелката посочва, че нейният имот е с № ***,
ПИ с № *** е на С., ПИ № *** е на дядо А., а ПИ с № *** и № *** са пустеещи, че от
северната страна на процесния имот има път, а от южната – ПИ № *** бил пустеещ.
Посочва по скицата, че в южната страна на процесния имот има стопанска постройка,
в долната страна на къщата има оранжерия, а кладенецът бил в ляво на бараката, която
е изгоряла. Излага, че жилищната сграда е изградена в северната част на парцела, като
уточнва, че е малко по-навътре от улицата, като посочва, че вратата към ПИ е откъм
улицата, в най-северозападната част на парцела, в близост до бараката, която е
изгоряла през 2008-2010 г.
При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 124 ГПК. Предвид
посочената правна квалификация, предмет на настоящото дело е установяване по
отношение на ответника, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесните реални части. Основанието, на което се твърди да е придобита
собственоста е давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Доказателствената тежест се разпределя, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед
8
на конкретните твърдения и възражения на страните, както следва:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи спорните факти, от
които произтича правният му интерес от предявяването на иска, твърденията за право
на собственост върху процесните реални части от ПИ с идентификатор № *** и ПИ №
***, придобити на твърдяното основание – давностно владение върху имота от месец
април 1994 г., че процесните реални части /съставляващи ПИ №*** по предходния по
КП към ПНИ на м. "М.", землището на гр. А./ не са били внесени в ТКЗС или друга
селскостопанска организация, че именно: ищецът упражнява фактическата власт върху
имота в сочените периоди и в момента. Ответникът следва да установи основанието,
на което е придобил собствеността върху процесните реални части, че същите са част
от имоти попадащи в приложното поле на ЗСПЗЗ и че същият е земеделска земя, както
и всички сочени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС, придобивната давност е въведена, като
един от способите за придобиване правото на собственост. Правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години видно от текста на чл. 79, ал. 1 ЗС. За да се придобие собствеността
върху недвижим имот по давност, следва да бъдат доказани всички елементи от
фактическия състав на правната норма. В нормата на чл. 68 ЗС е дадена легална
дефиниция на понятието владение. Това е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Законът акцентира
върху две обстоятелства – наличието на фактическа власт и факта, че вещта се държи
като своя. Презумцията относно субективния елемент на владението, т.е. на
намерението за своене на вещта /animus/ е въведена в полза на владелеца и в случай на
отричане на владелческото му качество, тежестта за оборването й пада върху лицето,
което оспорва осъщественото владение. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да
владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява във всеки момент във времето. Може да се осъществява и чрез
периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се
счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак
на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по
този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
От събраните по делото доказателства, конкретно показанията на двамата
свидетели, който съдът кредитира като обективно дадени, основани на преки
впечатления и подкрепени и от останалия събран доказателствен материал, се
установява, че ищецът владее имота /пл. № ***/ от 1994 г., както и че същият не е
променял границите си през годините. Последният го закупил от семейство К., които
са го владеели от 1980 г. - видно от представения договор за покупко продажба /л. 130
от делото на ВРС/, сключен между тях и П.С.Р.. Макар и договорът за покупко-
продажба да не е обективиран в изискуемата форма за действителност по чл. 18 ЗЗД,
то същият има характер на предварителен договор за покупко-продажба, в който
изрично е посочено и предаване на владението върху ПИ № ***. И двамата свидетели
заявяват категорично, че Ж. Ж. полага грижи за имота, както и че понастоящем живее
със съпругата си в него. От свидетелските показания се установява, че имотът винаги е
бил в същите граници и е ограден от всички страни, както през 1994 г., когато го е
9
завладял ищецът, както и преди това, докато е било лозе и го е стопанисвал Г., като
тогава е било оградено с бодлива тел. Имотът бил облагороден, имало и оранжерия, а
ищецът извършвал и подобрения в него, като построил жилищна постройка и
изградил кладенец. Изложеното от свидетелите в тази част се потвърждава и от
заключението на вещото лице след извършен от него оглед на място. Изрично
експертът е посочил, както в заключението, така и в о. с. з., че имотът е с трайно
материализирани граници, с телена мрежа и бетонни колове и метални тръби, както и
че е налично застрояване в имота, който се поддържа и обработва, има трайни
насаждения в имота, люлка, детска площадка и дървета в източния край.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ищецът е заявил осъщественото от
него владение, като имотът е бил ограден от всичките си страни през годините –
първоначално с бодлива тел и впоследствие с метална мрежа, с бетонови колове и
метални тръби, следователно може да бъде направен и извод, че ищецът явно,
спокойно и непрекъснато - обработва, поддържа, построява жилищна сграда, поставя
люлка, детска площадка и живее непрекъснато в имота със съпругата си.
От приетата по делото експертиза, която съдът цени като обективно и
компетентно дадена, съответстваща на останалия събран по делото доказатествен
материал и неоспорена от страните, се установи, че имот с пл. №*** по КП на
ползвателите за местност „М.", землището на А., Община-А. с площ от 1074 кв. м, се
включва в два новообразувани имота понастоящем с идентификатори № *** и № ***.
Вещото лице изрично е посочило, че включените части от имот №*** в имот с
идентификатор *** са *** кв. м., а в имот *** са *** кв. м., като ги е нанесло и на
изгответната комбинираната скица /л. *** от делото на ВРС/, съпоставяйки ги с КККР,
която е неразделна част от съдебното решение.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в частност –
свидетелските показания се установява, че ищецът около средата на 1994 г. започва да
упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене. От разпитаните по
делото свидетели, както и от представения в производството договор от 8.10.1980 г. се
установява, че преди Ж. Ж. имотът е владян от Г. К., а преди него от 1969 г. от П.С.Р..
С оглед на горното, следва да се приеме, че безспорно в полза на ищеца е изтекла
десетгодишната придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС преди депозиране на исковата
молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОС, АЧОС няма правопораждащо
действие, поради което в настоящото производство ответникът следва да установи
предпоставките за издаването му, а именно: наличие на посочените като основание за
издаване на акта законови разпоредби. Ответникът – О.А., сочи да е придобила
собствеността върху имоти с идентификатори № *** и № ***, на осн. чл. 25 ЗСПЗЗ.
Съгласно посочената разпоредба земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост. В приложното поле на чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са
изкупени от ползватели по смисъла на § 4 ЗСПЗЗ. Следователно общинска собственост
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ стават земите, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Тази правна последица
настъпва след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници. За тези земи е приложима
забраната по чл. 7, ал. 1 ЗОбС за придобиване по давност. Както съдът вече посочи чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ е приложим само по отношение на подлежащи на възстановяване
земеделски земи, чието възстановяване не е заявено в законоустановените срокове,
какъвто случай настоящият състав намира, че не е налице.
Съдебната практика също е в тази насока, като последователно и
непротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че в приложното поле на чл. 19
ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на
10
ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване в предвидения от закона срок и в този
смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т. е. земеделски земи,
които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако
имотът е заявен за възстановяване или не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19
ЗСПЗЗ / в този смисъл - Решение № 93 от 09.07.2019 г. по гр. д. № 3295/2018 г. на
ВКС/.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в частност - писмо
от Държавна агенция - Архив, удостоверения от областна администрация-В., писмо от
О.А. не се установява процесният имот да е бил отчуждаван, респ. включван в ТКЗС,
да е образувана преписка за възстановяването му, както и няма данни да е издаван акт
за държавна собственост. Съдът намира, че доколкото имотът не е бил отчуждаван, той
не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, и съответно не може да бъде
придобит от Общината като незаявен за възстановяване. Във връзка с изложеното
съдът приема, че ответникът не е станал собственик на имота на осн. чл. 25 ЗСПЗЗ,
както се твърди в отговора на исковата молба. Следователно в случая не намира
приложение установения с § 1 от ЗИД на ЗС (доп., бр. 18 от 28.02.2020 г.) мораториум
ограничаващ възможността за придобиване по давност на имоти - частна държавна или
общинска собственост (Обявена за противоконституционна с Решение № 3 на КС на
РБ - ДВ, бр. 18 от 4.03.2022г.) и ищецът е могъл да придобие по давност процесните
реални части.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът успя да
установи собствеността върху процесните реални части въз основа на упражнявано
давностно владение. Затова и предявеният от него иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Педвид изхода от спора, в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат
разноски. Същият е направил искане за присъждането им и е представил списък по чл.
80 ГПК за разноски в общ размер на 1732 лева, от които 1000 лева за адвокатско
възнаграждение, 400 лева – депозит за СТЕ, 100 лева- такса за данъчна оценка, както и
такси за издаване на съдебни удостоверения, както и справки. С молба от 22.01.2025 г.
Допълнително е поискано присъждането и на 100 лева за довнесения депозит по СТЕ.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно по
следните съображения.
Предвид цената и иска 7 888,87 лева /4***,97 лева и 3275.90 лева/,
претендираното адвокатско възнаграждение от 1000 лева е под минимума посочен в
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредбата минимални
размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед
11
цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извърШ.та работа и преди всичко - фактическата и правна сложност
на делото /Определение № ***21 от 5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о.,
ТК, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК/.
Съобразявайки посочените предпоставки, съдът счита възнаграждението от 1000 лева
за съответстващо на фактическата и правна сложност на делото, усложнено с уредбата
на собствеността при приложение на реституционните процедури. Събрания обем от
доказателства въз основа процесуалното поведение и активността на процесуалния
представител, който в пълен обем е защитил интереса на страната, също отговаря на
поисканото възнаграждение. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 1832 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения
от Ж. Д. Ж., ЕГH: **********, адрес: гр. В., ж.к. "В. В." № ***, вх. *, ет. *, ап. **
срещу О.А., ЕИК: ***, представлявана от кмета на О.А. -А.С., адрес: гр. А. ул. „Г.П.“
№ ***, положителен установителен иск, че ищецът е собственик, на:
1/ РЕАЛНА ЧАСТ от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. А., общ. А.,
обл. В., одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК с административен адрес: гр. А., с. о. "М.", целият с площ от 1469 кв. м., с площ
на реалната част *** кв.м. /защрихована в червено на приложената на л. 42 по делото
скица № 15-1292142-07.12.2023 г./, разположена в западната част на имота, при
граници на реалната част: на север - път с идентификатор № ***, на изток - останалата
част от ПИ с идентификатор № ***, на юг - ПИ с идентификатор № *** и на запад -
ПИ с идентификатор № ***, съответно граници на целия поземлен имот: на север -
път с идентификатор № ***, на изток ПИ с идентификатор № ***. на юг - ПИ с
идентификатор № *** и на запад- ПИ с идентификатор № ***, както и на
2/ РЕАЛНА ЧАСТ от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. А., общ. А.,
обл. В., одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес: гр. А., с.о. "М.“, целият с площ от 2533 кв. м., с площ
на реалната част *** кв. м. /защрихована в червено на приложената на л. 43 по делото
скица № 15-1292147-07.12.2023г./, разположена в западната част на имота, при
граници на реалната част: на север - ПИ с идентификатор № ***, на изток - останалата
част от ПИ с идентификатор № ***, на юг - ПИ с идентификатор № *** и на запад -
ПИ с идентификатор № ***, съответно граници на целия поземлен имот: на север ПИ
с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***, на изток- ПИ с идентификатор
12
№ ***, на юг - ПИ с идентификатор № *** и на запад ПИ с идентификатор № ***, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, въз основа на упражнявано давностно владение от ищеца
за периода от месец април 1994 г. до настоящия момент, присъединявайки към своето
владение и това, упражнявано от неговите праводатели - Г. Д. К. и Ж.И.К. – от
08.10.1980 г. до м. април 1994 г., както и владението на техния праводател - П.С.Р.,
обозначени на комбинираната скица към съдебно-техническата експертиза, находяща
се на л. *** от гр. д. № 13742/2023 г. на Районен съд – В., която е приподписана и от
съда и е неразривна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА О.А., ЕИК: ***, представлявана от кмета на О.А.- А.С., адрес: гр. А.,
ул. „Г.П.“ № *** да заплати на Ж. Д. Ж., ЕГH: **********, адрес: гр. В., ж. к. "В. В." №
***, вх. *, ет. *, ап. ** сумата в общ размер от 1832 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13