Решение по дело №543/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20227260700543
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  726 / 04.11.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                  2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова  к.а.н.дело №543 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от М.З.Н. *** срещу Решение №119 от 18.04.2022г., постановено по анд №200 по описа за 2022г. на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното с електронния фиш наказание било явно несправедливо. Съдът не обсъдил възражението за невръчване на ел.фиш, като се твърди, че така има ограничаване на правото на жалбоподателката. Поради нередовното връчване на издадения ел.фиш, по делото липсвало попълване на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Съдът не съобразил и възражението за липса на доказателствата, че обжалвания ЕФ бил издаден именно на 29.03.2019г., като се твърди, че процесният фиш бил издаден след срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Неправилно РС приел, че ЕФ съдържа реквизитите на чл.189, ал.4 ЗДвП що се отнася до посочване на мястото на нарушението, а това било определящо за размера на глобата, с оглед различната ѝ стойност в зависимост от извършване на нарушението в или извън населено място. Мястото на нарушението било неясно и недостатъчно индивидуализирано, като изричен запис дали то попадало в населено място или извън такова, нямало, а посочването на гр.Х., бул.***, до фирма Беттран, не било достатъчно, тъй като липсвало описание на точния километър или номер от булеварда. Освен това снимката на МПС, която се твърдяло да била направена към момента на извършването на нарушението, нямала номер и дата, поради което не може да се обвърже с протокола за АТСС, както и с каквото и да е друго доказателство по делото. Липсвали и други съществени реквизити на снимката, като място и описание на колко метра се намирало АТСС от превозното средство, защото не можело да се установи дали заснетото МПС е в обхвата на използваното АТСС. Липсвал и подпис на снимката, което също било процесуално нарушение. Не било коментирано и възражението относно факта, че в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. липсвали съществени реквизити, както били налице и съществени противоречия – датата на протокола близо два месеца след установяване на нарушението, а и бил проверен на 01.04.2019г., което пък поставяло въпрос как било възможно извършване на проверка на протокола преди същият да бил съставен. В протокола не било записано дали има дигитална снимка, като така не можело да се направи връзка между представения по делото клип и протокола. Също така, броят на описаните изображения бил 82, впоследствие обаче при посочването на броя на изображенията, по които било установено нарушението, било записано 88 броя. Не било посочено от къде били свалени снимките, липсвало и посочване на броя часове на работа на протокола, както и запис на разстоянието от пътния знак до АТСС. Неправилно съдът приел, че в случая били спазени изискванията на ал.3 на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. Липсвали доказателства за снимка на разположението на АТСС, с което било заснето нарушението.  Снимката на автомобил на МВР нямала нито номер, нито дата, и била с много ниско качество, като не можело да се докаже да била направена на мястото, на което било установено нарушението. Така, не било спазено изискването на чл.10, ал.3 от цитираната наредба, тъй като от представената снимка на уреда не можело да се установи кога тя била направена, както и къде точно.  Съдът не съобразил и не коментирал съществените противоречия и допуснатите съществени процесуални нарушения относно собствеността на процесното МПС. В ЕФ било посочено, че собственик на автомобила била М.Н., в справката, представена от МВР се сочело, че собственици били М. З. и А.В. Ш.. Предвид тази съсобственост, на нито един етап от производството НАО не уведомил лицето Шишков, което водило до извода за извършено съществено процесуално нарушение. Не било обсъдено и  възражението за наличие маловажен случай, дори да се считало, че нарушението било извършено. Иска се отмяна на решението и ел.фиш, евентуално отмяна съдебния акт и връщане на делото на РС за ново разглеждане с указания по прилагането и тълкуването на закона. Претендират се разноски за пред двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника.

Ответната страна – ОД на МВР Хасково, не изразяват становище по касационната жалба.

Окръжна Прокуратура Хасково счита, че решението на РС Хасково следва да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, сер.К№2641020/29.03.2019г., издаден от ОД на МВР Хасково, с който на М.З.Н. ***, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева. Въззивният съд приел, че обжалваният пред него електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Точно било посочено мястото на нарушението, тъй като било отразено, че е извършено на бул*** в гр.Х., до фирма Бетран, с посока на движение на автомобила към центъра на гр.Х., при общо ограничение 50 км/ч. Камерата била насочена към гр.Д., което се потвърждавало от представения и приет като доказателство протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.  В ел.фиш не било посочено, че нарушението било в населено место, но това било ясно доколкото се твърдяло извършване на същото в гр.Х.. Мястото на нарушението, посоката на движение и посоката на заснемане на нарушението се доказвали още и от изготвените и представени по делото като доказателства, клип и снимка на самото измерващо средство, монтирано на патрулния автомобил. Нямало нарушения на процедурата по съставяне на протокола по чл.10, ал.1 от наредбата - съставен бил на датата на извършване измерването с техническото средство и проверен на 01.04.2019г., и едва тогава бил заведен с рег.№1253р-4605/16.05.2019г. От административнонаказващия орган били установени по недвусмислен начин белезите и признаците на нарушението чрез предвидения снимков материал - клип №2528, както и снимка на лекия автомобил, в който било разположено ATC TFR1-M с №557. Доказателство за правилното изпълнение на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. се явявал и протоколът по чл.10 от наредбата, като с него също се доказвало мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който било поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата. Представена била и снимка на разположението на уреда, с което се изпълнявало изискването на чл.10, ал.3 от цитираната наредба. Липсата на дата и час на снимката не било съществено процесуално нарушение с оглед практиката на касационната инстанция. Според районния съд неналичието на тези реквизити не разколебавало извода за изпълнение на това специално изискване, доколкото снимката била неразделна част от протокола, който се попълвал за всяко място за контрол и се явявал доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението. Съдът посочил още, че от датата на клип №2528 било видно, че попадал в часовия диапазон, отразен и в протокола по чл.10, ал.3 от наредбата, с което още веднъж се потвърждавало мястото и времето на извършване на нарушението, както и въведеното общо ограничение от 50 км/ч. Правилно наказанието било наложено на собственика, управлявал заснетия автомобил. Този факт бил безспорно доказан.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Не са налице наведените в касационната жалба оплаквания. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него електронен фиш. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на приетите по делото доказателства. Не е налице нарушение във връзка с направеното възражение за нередовно връчване на ел.фиш. В настоящия случай видно от приложената разписка и името, което е отбелязано в нея, категорично се установява, че ел.фиш не е връчен на жалбоподателката. Поради това районният съд правилно е приел, че срокът за обжалването му не тече и същия може да бъде обжалван от нарушителя от момента на неформалното му узнаване. Доколкото връчването на ел.фиш е процедура, развиваща се след самото административнонаказателно производство, нарушаването ѝ не може да доведе до извод за нарушаване на правото на защита на лицето, посочено в ел.фиш като нарушител.

От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че на 29.03.2019г., в 15,34ч. е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 557 движение на лек автомобил Пежо 307 с рег. № *******, собственост на касатора, с превишаване от 30 км./ч. над разрешеното ограничение от 50 км/ч. Нарушението е извършено в гр.Х., на бул.***, до Бетран – в посока гр.Х., като в посока неустановеност на мястото на извършване касационната инстанция споделя напълно аргументираните изводи на РС Хасково. В случая при направените касационни възражения следва да се отбележи, че в представената по делото преписка има снимка с дата и час на извършването на нарушението, координати на мястото, установена скорост, наказуемо превишение, номер на клипа и АТСС /последните в прошнурованото над снимката/. В представения протокол няма посочено разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри, тъй като нарушението е извършено при общо ограничение на скоростта, а не при поставен пътен знак за ограничение.

Нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш при използване на стационарни АТСС и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.  Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити. Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за съставяне на протокол за използване на мобилно АТСС за контрол. Представени са фотоснимки, както на заснетото МПС, от които се установява рег.номер на автомобила, собственост на касатора, така и за служебния автомобил, в който е било разположено АТСС. Въз основа на попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Действително в случая се установява, че протоколът е съставен на 29.03.2019г., проверен е на 01.04.2019г., а е регистриран на 16.05.2019г., като въззивният съд е отразил съответните дати и направил извод, че нямало нарушения на процедурата по съставяне на протокола. Това е така, доколкото се установя, че номерът на представената снимка от видеозаписа съответства на посочените в протокола, както няма разминавания и в установения час на нарушението и началото и края на работа на АТСС. Следва да се отбележи, че при внимателно разчитане на цифрите при посоченото като брой установени с АТСС, то изписаното е правилно, т.е. не е посочено 88, а 83. За периода от време между съставянето на протокола, одобряването и регистрирането има установеност на съответните длъжностни лица, извършили действията, и единствено може да послужи за ангажиране дисциплинарна отговорност на съответния служител. Наличието на дата на използване на АТСС, рег.№ на протокола с дата, номер на служебен автомобил, място за контрол с посока на движение на контролираните МПС, начало на работа на АТСС, номера на изображенията, подпис и имена на съставилия го служител и подпис и имена на служителя, извършил проверка, са в достатъчна степен и не поставят под съмнение протокола и свалените записи. С оглед на посочените вече реквизити в протокола, както и представеното изображение на автомобила при извършването на нарушението, то последното се явява ясно и недвусмислено установено. Следва да бъде отбелязано и по отношение на възражението за съсобственост на МПС, че неправилно се възприема от страна на жалбоподателя, че МПС е съсобствено на М.Н. и А. Ш., доколкото в приложената в преписка справка за регистрация относно собствеността като единствен собственик е посочена именно М.Н., а другото лице е посочено само като подал/получил СР, поради което няма данни за извършено нарушение на процедурата по съставяне. Не може да бъде споделено и възражението относно наличие на съществено нарушение, отразило се върху правата на жалбоподателя, във връзка с възможността да подаде декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, тъй като такава би могла да бъде подадена и и няма пречка да бъде подадена при неформалното узнаване на жалбоподателя за ел.фиш. В случая следва да се има предвид, че няма твърдения да е подадена декларация, нито се правят възражения, че трето конкретно лице е било водач на автомобила към датата на нарушение. 

При установяване на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, както правилно е приел Хасковски РС. Безспорно е установено нарушението и кой е неговият извършител, деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишаване на скоростта за движение.

С оглед изложеното оспорваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №119 от 18.04.2022г., постановено по анд №200 по описа за 2022г. на Районен съд Хасково, с което се потвърждава като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №2641020, издаден от ОД МВР Хасково, с който на М. З.Н. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 100,00 лева.

Решението е окончателно.

                                                                                      

  Председател:

 

          Членове: 

 

1.                                2.