Решение по дело №369/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на ... Хр. И., в качеството й на пълномощник на А. Х. Х. от [населено място], обл. В. Търново, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП с №24-1275-000273/15.04.2024г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателката на посоченото основание е наложено ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 14.04.2024г., като е отнето Свидетелство за регистрация на МПС №********* и 2 броя регистрационни табели №[рег. номер]. Жалбоподателката счита, че оспорената заповед е формално, процесуално и материално незаконосъобразна. Излага съображения, че липсва уведомяване за започналото производство, както и че в нарушение на чл. 36 от АПК административният орган не е събрал безспорни доказателства за установяване на действителното фактическо положение, а това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Счита, че заповедта не отговаря на изискването на чл. 172 от ЗДвП за мотивираност, доколкото не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа оспорването в съдебно заседание и в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на разноски, за което прилага списък.

Ответникът по жалбата – началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, представя писмено становище, с което оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1275-000273/15.04.2024 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Опел астра“, с рег. №[рег. номер], собственост на оспорващата, за срок от 6 месеца считано от 14.04.2024 г., като са отнети СРМПС №********* и два броя рег. табели. Като мотиви в заповедта административният орган е изложил, че на 14.04.2024г. около 15:40 часа в [населено място] жалбоподателката А. Х., в качеството си на собственик, е допуснала посоченият лек автомобил да бъде управляван от трето лице – Т. Д. П., който не притежава свидетелство за управление и е неправоспособен. От така посочените факти ответникът е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, при който посочената ПАМ следва да се наложи на собственика на ППС.

В хода на съдебното производство приобщени към доказателствения материал са документите от състава на изпратената от ответника административна преписка по издаване на процесната заповед, както и писмените доказателства, представени от жалбоподателя НП №24-1275-001049/13.05.2024 г. ведно с касов бон, АУАН GA №1105037/14.04.2024г., Протокол от проведено съдебно заседание от 02.05.2024 г. по НОХДД №568/2024 г. по описа на ВТРС, Писмо №127500-7376/25.04.2024 г. от ОД на МВР – Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“, Протокол за разпит на обвиняем от 22.04.2024 г., Трудов договор №23/09.06.2022 г. между ЕТ „Стил – 74 – С. Г.“ и А. Х.. По делото са разпитани свидетелите Т. П. – неправоспособен водач, управлявал процесното МПС на 14.04.2024г. и И. Р. – познат на Т. П., който на 14.04.2024 г. е бил в дома на жалбоподателката в [населено място]. Изслушани са обясненията на жалбоподателката и е извършен оглед на веществено доказателство – изслушване на файл от диск с надпис „аудиозапис WAV 4803, 1015, представен с Писмо рег. №10586р-1015/10.05.2024 г. от Д. „Национална система 112“, Отдел „Районен център 112“ – Русе, съдържащ телефонен разговор от номер ********** към ЕЕН 112.

Оспорваната Заповед за налагане на ПАМ №24-1275-000273/15.04.2024 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, е връчена на жалбоподателката на 23.04.2024 г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед. Жалбата до съда е подадена чрез ОД на МВР – В. Търново и заведена там с вх. №127500-7287/24.04.2024г.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна при наличието на правен интерес от оспорване пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед №366з-2605/28.06.2022г. на директора на ОД на МВР – В. Търново /л. 11 и сл. от делото/ оправомощен да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е началник Сектор „Пътна полиция“ в Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Велико Търново. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него формално се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Независимо от горното, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и на неговата цел.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им.

Съгласно текстът на разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както, когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на А. Х., административният орган се е позовал на наличието на последната от посочените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотези, а именно – жалбоподателката е допуснала процесното МПС да бъде управлявано от неправоспособно лице. Тези изводи не се споделят от настоящия състав.

По делото не е спорно от фактическа страна, че при извършена проверка на 14.04.2024 г. в 15:40 часа в [населено място] полицейски служители са установили, че лек автомобил с рег. №[рег. номер], собственост на жалбоподателката, е управляван от Т. Д. П., който към момента на извършване на проверката не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС. Тоест, формално са изпълнени предпоставките за прилагане на мярката, защото законодателят е предвидил управлението на МПС от лице, което е неправоспособен водач, да бъде последвано от прекратяване на регистрацията на превозното средство независимо дали водачът е негов собственик или не. Вложеният от законодателя смисъл на мярката е собственикът на превозното средство да носи отговорност за действията на лицата, в чието държане е предал собствения си автомобил.

В случая обаче от изслушаните по делото обяснения на жалбоподателката, както и от свидетелските показания на самия водач Т. П., безспорно се установява, че А. Х. e оставила собствения си автомобил пред дома си в [населено място] и е работила в градината, като не го е предоставяла за ползване, нито е разрешавала управлението му от неправоспособния водач Т. П.. Всъщност, Х. е разбрала за това управление съвсем случайно – от телефонно обаждане, в което внукът й съобщава, че автомобилът е на гробищата в селото и до него има полицейска кола. Изложените обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Р., и от изслушания аудио запис на обаждането на Х. на ЕЕН 112, както и от Протокол за разпит на обвиняем от 22.04.2024г. по бързо производство №ЗМ-394/2024 г. по описа на РУ – Велико Търново. Р. е бил в дома на жалбоподателката в процесния ден, заедно с Т. П., който е изчезнал, без никой от останалите присъстващи да разбере къде отива. От прослушания запис на разговора със спешния телефон става ясно, че Х. е била в невидение за предприетото от П. управление на автомобила й и изпитва неяснота как да процедира при създалата се ситуация. В качеството си на обвиняем по досъдебното производство Попгеоргиев недвусмислено заявява, че е взел лекият автомобил, паркиран на улицата в [населено място], в близост до дома на майката на жената, с която живее. Еднозначно е изявлението му, че е взел автомобила без съгласието, без знанието и без да уведоми майката на жена си. От органите на реда Х. разбира, че неправоспособният водач е проверен от полицейски служители, установено е, че е управлявал с наличие на алкохол в кръвта, че регистрационните табели на автомобила са отнети, а ключовете са у Попгеоргиев, който не е задържан за 24 часа. Предвид това жалбоподателката по никакъв начин, с никакви действия или бездействия не е предизвикала и/или допуснала противоправния резултат – управлението на притежавания от нея автомобил от неправоспособен водач. Оставяйки автомобила си пред дома си тя нито е знаела, нито би могла да знае или да предположи, нито е допускала или е била длъжна да допусне, че Попгеоргиев ще вземе и ще ползва автомобила й без нейно знание, като го управлява, въпреки че не е правоспособен водач /и че е употребил алкохол/. Следователно управлението на л.a. с peг. №[рег. номер] от лице, непритежаващо СУМПС, не се свързва с каквото и да е неправомерно поведение на собственика на МПС, а е изцяло резултат от действията на неправоспособния водач Т. П., който без знанието и съответно без съгласието на собственичката на автомобила е управлявал автомобила, който е бил паркиран пред дома на собственичката. Обстоятелството, че неправоспособният водач живее на семейни начала с дъщерята на А. Х. не променя установените факти, че последният е отнел нейният автомобил без съгласието й. Също така ирелеватни за настоящия спор са и отегчаващите обстоятелства по отношение на неправоспособния водач, който освен всичко останало е управлявал автомобила с високо съдържание на алкохол в кръвта – 2,3 промила, за което се е признал за виновен видно от Определение №118/02.05.2024 г. по НОХД №568/2024 г. на ВТРС. С оглед на това, съдът намира, че жалбоподателката не следва да понася неблагоприятните правни последици от действията на трето лице по повод нейното имущество, тъй като не е била способна да противодейства и да осъществи надлежен контрол над него.

Съобразно горното и при установените по делото факти съдът намира, че оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Отделно от това, принудителната административна мярка във всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Действително, при ПАМ от вида на процесната е без значение дали собственикът на МПС е съпричастен към извършването на административното нарушение от друго лице, и по-конкретно от водача, управлявал автомобила без да е правоспособен, а налагайки мярката в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност. В същото време обаче, дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая спирането от движение на МПС, не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателката в по-голяма степен от необходимото в хипотеза, в която собственото й МПС е било обект на чуждо посегателство. С оглед на това последиците от издадената заповед, ограничаващи възможността на жалбоподателката да се движи със собствения си лек автомобил, и то при необходимост от ежедневното му използване предвид естеството на трудовото й правоотношение, са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК (аргументи в този смисъл виж Решение №2429/27.02.2017г. по адм. дело №12477/2016г. на ВАС).

Предвид изложеното, оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената с нея принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. №[рег. номер], за срок от 6 месеца, както и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС №*********.

 

С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК от бюджета на ОД на МВР – Велико Търново следва да бъдат заплатени направените от оспорващото лице разноски по делото в общ размер на 510 лв., от които 10 лв. – държавна такса, и 500 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2024 г. /л. 7 от делото/, имащ и функцията на разписка, удостоверяваща изплащането на адвокатския хонорар.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. Х. Х. от [населено място] за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП с №24-1275-000273/15.04.2024г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на А. Х. Х. от [населено място], обл. В. Търново разноски по делото в размер на 510(петстотин и десет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.