РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Б., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20211200100053 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 40 000 /четирдесет
хиляди лева/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от М.К.
неимуществени вреди вследствие настаняването й на задължително лечение в
ЦПЗ Б. за периода 24.1.2020 г. – 07.05.2020 г., с правно основание чл.45 ЗЗД
по отношение на ответниците д-р К. К., д-р М. К. и С. М. и по чл. 49 от ЗЗД
по отношение на ЦПЗ-Б., ЕООД и чл. 53 ЗЗД.
Сочи се от ищцата, която почива в хода на процеса, че е
претърпяла неимуществени вреди от задължителното й настаняване през
периода 24.1.-7.5.20 г. в ЦПЗ-Б., на основание съдебно решение по чнд
2258/19 г. по описа на БлРС, което е постановено въз основа на „погрешно“
изготвено от ответниците –физически лица експертно заключение. ЦПЗ-Б.,
според ищците - също носи отговорност за причинените на наследодателката
им вреди, тъй като управителят му не е поискал прекратяване на
задължителното й лечение. Подробни съображения се излагат в исковата
молба и в проведените открити с.з.
Ответниците оспорват иска като неоснователен. Подробни
1
съображения са изложили в отговорите, проведените открити с.з. и в
представените от ЦПЗ, Б. писмени бележки.
От събраните по делото доказателства БлОС приема за
установено следното от фактичска и правна страна:
Не се спори, установяващо се от приложеното чнд. № 22.../20.
г. по описа на РС-Б., че чнд е образувано по предложение на РП-Б. за
назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на М.К.
относно психичното й състояние и в случай, че се установи, че то
представлява опасност за близките й, околните или застрашава сериозно
здравето й по см. на чл. 155 ЗЗ, да се постанови задължително настаняване и
лечение.
С определение № 695 постановено в проведеното открито с.з.
на 23.1.2020 г. Районният съд е назначил съдебно-психиатрична експертиза
по отношение на М. К., изпълнима при стационарни условия.
Видно от същата вещите лица са заключили, че лицето страда
от психично заболяване – душевна болест „Перестиращо налудно
разстройство. Смесен тип: Перкекуторна и кверулантна параноя“.
Въз основа на определението по чнд ищцата на 24.1.2020 г. е
настанена в Център за психично здраве-Б., ЕООД като впоследствие с
решението № 12.../7.2.20. г., по същото дело, потвърдено от БлОС с Решение
№ 8.../20.2.20... г. по вчнд 56.../20... г. по описа на БлОС, е постановено
задължително й настаняване и лечение, което да се извърши в първо
отделение на „ЦПЗ-Б.“, ЕООД при пълен болничен режим и стационарни
условия на лечение при първоначален срок от 3 месеца или установява се, че
престоя за лечение на М. К. в центъра е продължило до 7.5.2020 г.
С решението си РС е назначил д-р Н. Я - Управител на „ЦПЗ-
Б.“ ЕООД за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на М.
К..
Назначената по делото психиатрична експертиза е видно, че е
изготвена от вещите лица д-р К. К. и д-р М. К., които са и ответници по
настоящия иск.
Опровергава се твърдението на ищцата, че сочената от нея за
ответница по настоящото дело - С. М. също да е участвала в изготвянето на
експертизата.
2
С експертното заключение РС е обосновал решението си.
След изтичане на 3-месечния срок Прокуратурата е внесла
отново искане пред РС-Б. за ново задължително лечение на М. К., по което
искане е образувано чнд № 1295/2020 г. Видно от постановеното по него
решение № 6797/18.11.2020 г., приложено към настоящото дело - РС е приел,
че няма необходимост от такова задължително лечение. По същото е
изготвена също психиатрична експертиза от в.л. д-р И. К., според което е
налице диагноза „Личностово разстройство“.
Видно от амбулаторен лист № 424 /12.10.2020 г. на д-р В.П., от
ДКЦ „А.", за обективно състояние на К. от прегледа в съответната графа за
обективно състояние на ищцата е посочил „Психомоторно спокойна,
контактна, ориентирана, еутимна. Нормален по темп и структура мисловен
процес без психопатологични феномени“.
От изложените факти съдът счита, че не се установява какво е
действителното състояние и диагноза на ищцата.
Не се доказва по несъмнен и категоричен начин от ангажираните от ищцата
по настоящото дело доказателства, че заключението на вещите лица – д-р К.
К. и д-р М. К. е, както сочи тя в исковата молба „погрешно“.
Различията в преценките на вещите лица не определя и няма логика да
определя за обективна, дадената такава по-късно по време.
След като не се установява поставената на М. К. диагноза от
вещите лица по експертизата, назначена по чнд. 22.../20. г. по описа на РС-Б.
да е неправилна, то несъстоятелно е и твърдението й в исковата молба за
неадекватно лечение в Центъра, с медикаменти, абсолютно противопоказни
за общите заболявания, които има, за което съдът съобрази експертизите
изслушани по настоящото дело.
В първоначалното заключение на д-р Цв. Г., което обобщава
данните от представената медицинска документация от ищцата, се сочи, че
М. К. съобразно поставената й диагноза е преценено правилно по време на
престоя й в ЦПЗ за необходимостта от медикаментозно лечение и съобразно с
това й е предписан антипсихотичен медикамент. При провежданото лечение
на пациентката в рамките на престоя й е прилагано лечение с
Оланзапин/Олфрекс/ в дневна доза 10мг/дн., като е отчетен добър ефект на
лечението - „…При изписването пациентката се представя видимо спокойна,
3
емоционално съзвучна маниерна, с подредено поведение …“, което сочи
вещото лице е отразено в медицинската документация, въз основа на които
констатации за състоянието й е препоръчано да продължи терапията и след
изписването й.
Разяснява експерта, че в теоретичен аспект, макар и рядко като ефект от
прилагане на медикамента е докладвана хипергликемия и/или развитие или
влошаване на диабет, включително и случай на фатален изход, поради което
лекуваните пациенти с антипсихотични средства, вкл. и Олфрекс трябва да се
наблюдават за симптоми на хипергликемия /полидипсия полифагия и
слабост./ Затова и за пациенти със захарен диабет или тези с рискови фактори
за захарен диабет сочи, че се извършва мониторинг на нивата на глюкозата и
телесното тегло.
Но по настоящото дело в приложената медицинска
документация не са отразени хронични заболявания на К., като резултатите от
лабораторно изследване от 6.11.2019 г., съгласно които при К. са налице
данни за повишени стойности на кръвната захар от 8.66, вещото лице, сочи,
че не е еквивалент на заболяване от захарен диабет. Категорично в с.з.
заявява, че еднократното повишаване на кръвната захар не означава
заболяване от захарен диабет.
Продължава експерта, че не се установява ищцата да е имала
симптоми на хипергликемия, както и че в нито един медицински документ не
е отбелязано за увреждания на соматичното й здраве, както и за обостряне на
хронични нейни заболявания.
В допълнително изготвената експертиза от вещото лице д- р Г.,
по повод новопредствени от ищцата доказателства, касаещо здравословното й
състояние, вещото лице сочи, че при М. К. са регистрирани следните
хронични заболявания – на опорно- двигателния апарат – спондилоза с
увреждания на нервни коренчета и плексуси – 2012 г.; на дихателната система
: през 2013 г. е регистрирана хронична дихателна недостатъчност,
декомпенсирана след преживяно белодробно възпаление; като през 2019 г. е
регистриран и хроничен бронхит; на еднокринната система - по време на
болнично лечение на 31.12.2009 г., когато й е открит захарен диабет тип 2.
Отново потвърждава, че по време на лечението й в ЦПЗ Б. е
извършено пълно и подробно снемане на неврологичен и соматичен статус,
4
като не са установени отклонения от нормата, като такива отклонения на са
описани и отразени по време на болничния й престой, както и че е отчетен
добър ефект от прилаганото лечение
Следователно от експертните заключения , според съда се
опровергава, твърдението на ищцата, че от проведеното й лечение по време
на престоя й в ЦПЗ-Б. „живота и здравето й са били поставени в риск“, че от
лекарствата се е чувствала замаяна; че е получила силно главоболие от
дясната страна, болки в гърба, схващане, сковаване на дясната ръка, а това й е
пречело да прави дори и елементарни разходки в коридора на отделението,
поради което се е обездвижила.
Събрани са гласни доказателства от работещите в ЦПЗ, от
показанията, на които също се потвърждава, че М. К. не е съобщавала за
неразположения или да е заявявала, че има диабет, за да се съобрази храната
й. Св. Ч. медицинска сестра в центъра, сочи, че по време на нейни дежурства
М. физически е изглеждала добре, никога не е заявявала оплаквания от
соматичен тип, че нещо я боли, нито е споделяла за други здравословни
проблеми като напр. диабет, при което се съобразява храната на конкретния
пациент; не е споделяла за някакви страхове, не се оплаквала. И на нея, както
на всички пациенти при постъпването са й направени стандартни изследвания
– пълна кръвна картина, васерман и анален секрет, като в случай на
необходимост от други изследвания това се заявява от самия пациент или
неговите близки. Св. Васелинова – работеща като санитар в Центъра, също
сочи, че при заявен диабет на пациента се дава друга храна, като и на нея М.
никога не се е оплаквала, а спокойно в леглото си е чела книжки, като
свидетелката не си спомня да е изглеждала потисната.
От показанията на съпруга и сина на ищцата - С. и В.К.и - се
установява, че те са я посещавали по време на престоя й в ЦПЗ като са й
носели храна, виждали са се, което впоследствие заради пандемията от ковид
19 със Заповеди на управителя на центъра № № РД-07... г. и РД-.../13.03.20...
г. свижданията са преустановени.
От показанията им се установява още, че след връщането й в
дома от лечението М. я е било срам да излиза, била е унизена, огорчена, тъй
като е работила като учителка и я познават поколения Б.чани, а за престоя в
ЦПЗ се било разчуло; отдръпнала се е от социалните си контакти, като ако
5
преди е ходила да пазарува, на разходки и на кафе и театър с приятелки, след
завърщането й от престоя й в ЦПЗ, тези контакти е преустановила.
При така приетите за установени факти съдът счита
предявените искове - по чл. 45 ЗЗД срещу физическите лица ответници и по
чл. 49 ЗЗД срещу ЦПЗ-Б. - за неоснователни.
Основателността на предявения иск за непозволено увреждане
по чл. 45 от ЗЗД, предполага да се установи при условията на кумулативност
елементите от фактическия състав на цитираната норма, а именно: наличие на
осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
По настоящото дело не се установи поведение на ответниците
физически лица с изготвянето на заключение от двама от тях – д-р К. К. и д-р
М. К. по чнд 22.../20. г. по описа на РС-Б. - да е „погрешно“ и затова
поведението им да счете за противоправно и виновно, както и че въз основа
на такова поведение в причинно следствена връзка да са настъпили
неимуществени вреди за ищцата – срам, унижение, душевен дискомфорт,
увреждане и уронване на доброто й име, с което е известна в квартала, в града
и в обществото. Не се установи с провежданото медикаментозно лечение и
условията, при които е провеждано /които условия са обичайните за Центъра
в случай като този на ищцата/ да са застрашени здравето и/или живота й.
Не се установи участие в експертизата от ответницата С. М..
Ето защо иска срещу ответниците-физически лица, следва да се
отхвърли като неоснователен.
За да се ангажира отговорността на „ЦПЗ-Б.“, ЕООД по чл. 49
ЗЗД, следва да се установи дали е налице осъществено от ответника (респ. от
лице, на което същият е възложил работа) противоправно поведение.
Отговорността на възложителя е безвиновна и гаранционно - обезпечителна,
но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето,
на което е възложено изпълнението на работата при и по повод на която
същите са настъпили. С оглед на това ищецът следва да посочи и изложи
обстоятелства относно това в какво се изразява виновното поведение на
изпълнителя на възложената работа.
Не се установи ръководителят на лечебното заведение да е
6
установил, че М.К. не страда от заболяване, нуждаещо се от задължително
лечение т.е. че са отпаднали предпоставките за задължително й лечение, за да
се приеме, че не е изпълнил предоставената му възможност по чл. 164, ал. 3
от Закона за здравето да направи предложение за прекратяване на
задължителното й лечение.
По отношение на неискано от нея или от близките й
информирано съгласие за лечение е видно, че според съдебното решение за
такъв е назначен д-р Н. Я., който го е дал в изрично подписана от него за
целта декларация – на л. 45 от делото.
Ето защо след като не се установиха сочените от ищцата
обстоятелства относно това в какво се изразява виновното поведение на
изпълнителя на възложената работа, иска срещу ЦПЗ следва също да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците
на претендиращия разноски ответник – „ЦПЗ-Б.“, ЕООД ще следва да се
осъдят да заплатят направените такива за настоящото производство за
възнаграждение на адвокат в размер на 1000 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 45 и чл. 49 и чл. 53 от
ЗЗД, БлОС
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от В. СТ. К., с ЕГН **********, Л.
В. К., с ЕГН ********** и Ст. В. К., с ЕГН ......., и тримата с адрес: гр. Б.,, ул.
„А.“, 3, конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалата
М. С.ова К., иск против д-р К. С. К., д-р М. Т. К., двете със съдебен адрес: гр.
Б., ул. „П. Д.“, 1, оф. 18, С. М. с адрес: гр. Б., ул. „С.“, 28, дневен център за
възрастни и увреждания и „Център за психично здраве-Б.“, ЕООД, с ЕИК
10..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Б. М.“, 21
представлявано от д-р Г. Д. за солидарното им осъждане за заплащане на
сумата от 40 000 /четирдесет хиляди лева/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените от М.К. неимуществени вреди вследствие настаняването й на
задължително лечение в ЦПЗ Б. за периода 24.1.2020 г. – 07-05.2020 г., ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 18.1.2021 г. до окончателното й
заплащане.
7
Осъжда от В. СТ. К., с ЕГН **********, Л. В. К., с ЕГН
********** и Ст. В. К., с ЕГН ....... да заплатят на „Център за психично
здраве-Б.“, ЕООД, с ЕИК 10..., сумата от 1000 лв., представляваща,
направени разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред С. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
8