№ 6545
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509393 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №9122/31.05.2023г., постановено по гр.д. №68361/2022г. по
описа на СРС, 163 състав, е осъден ответникът „ЗАД Д.Б.: Ж. И З.“ АД да
заплати на ищеца „ЗАД Б.В.И.Г.“ ЕАД следните суми: 11727,43 лева,
представляваща регресно вземане с включени 25 лева ликвидационни
разноски за изплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка
„Каско на МПС“ по застрахователна полица №47042117220002299 от
18.08.2021г. до 17.08.2022г., по щета №470421212144530, представляващо
покрит застрахователен риск по застраховка Каско на МПС, ведно със
законната лихва върху тази сума за период от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.12.2022г. до окончателното изплащане на дължимото, на
основание чл.410 във вр. с чл.411 и чл.412 от КЗ и чл.86 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД,
като е отхвърлен като недоказан и неоснователен искът за разликата над
11727,43 лева до предявените 11968,06 лева, както и сумата 2457,85 лева,
представляваща сторени разноски пред СРС от ищеца, съразмерно с
уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК. Осъден е
ищецът „ЗАД Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД сумата от
1
8,85 лева, представляваща сторени разноски пред СРС от ответника,
съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от
ГПК.
Подадена е въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част от
ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт М.М.,
като се излагат оплаквания, че същото е несправедливо и неправилно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалноправните и
материалноправни норми. Първоинстанционният съд допуснал процесуално
нарушение, като не обсъдил всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, а тези на които се позовал в решението си
били обсъдени едностранчиво и в полза на ищцовата страна. Водачът на лекия
автомобил, застрахован при ищеца, заявил като свидетел пред
първоинстанционния съд, че управляваният от него автомобил е спрял рязко,
самостоятелно без никаква причина. Било установено, че застрахованият при
ответника водач се е движел на значително отдалечено разстояние, но поради
рязкото спиране на движещия се пред него автомобил, не е успял да спре
навременно. Процесното ПТП настъпило при излизане от завой, което още
повече ограничило времето за реакция на водача. Същият не можел и нямал
задължението да предвиди внезапното и безпричинно спиране на движещия
се пред него автомобил. Съдът следвало да приеме, че осъщественото рязко
спиране е извършено без никаква оправдателна причина, поради което вината
за настъпване на ПТП не била на застрахования при ответника водач. Поради
изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Насрещната страна „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Т.Д.,
е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Не се установявало виновно поведение на водача на застрахования при ищеца
автомобил за рязкото спиране, което да е причина за настъпилите вреди и за
липсата на възможност на застрахования при ответника водач да реагира
своевременно в създалата се пътна ситуация. Ищецът претендирал от
ответника само 50% от изплатеното застрахователно обезщетение,
съобразявайки съвината на двамата водачи.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
2
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, както и с оглед събраните във въззивната
инстанция гласни доказателства, следва да се добави и следното:
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден
договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са
възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с
ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически
състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-
релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от
КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като
3
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла
на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в
рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил
„БМВ“ с рег.№****, за периода на действие на договора, настъпване на
застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 28.08.2021г. пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял
повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1
от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от
застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като
застраховател е заплатил за ремонта на автомобила сумата от 23886,12 лева, с
оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в
правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност”.
С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни
инстанции спорно между тях е по вина на кой от двамата водачи е настъпило
ПТП. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства:
двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи,
участници в ПТП, кредитираното заключение на САТЕ, както и от показанията
на двамата водачи С.Н.К. и Х.А.Д., разпитани като свидетели в
първоинстанционното производство, се установява следният механизъм на
ПТП: на 28.08.2021г. около 09,36 часа по път II 37 км. 77+563 Панагюрище –
Панагюрски колонии водачът на лек автомобил „Джип Командер“ с рег.
№**** застига попътно движещия се л.а. „БМВ Х3“ с рег. №****, който спира
внезапно и го удря отзад.
При така установения механизъм на настъпване на ПТП, който не е
спорен между страните, въззивната инстанция приема, че ПТП е настъпило
вследствие на противоправно поведение и на двамата водачи, като степента на
съпричиняване е 50%. Водачът на застрахования при ищеца автомобил е
нарушил нормата на чл.24, ал.1 от ЗДвП, според която водачът на пътно
превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко освен ако това е
необходимо за предотвратяване на ПТП. От друга страна застрахованият при
ответника водач е допуснал нарушение на нормата на чл.23, ал.1 от ЗДвП,
според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
4
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Поради това поведението и на двамата водачи е било противоправно и е
довело до настъпване на ПТП, като правилен е изводът на
първоинстанционния съд, че степента на съпричиняване е 50%.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените разноски за въззивното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 2012,02 лева, съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК и доказателства за извършване на разноските.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9122/31.05.2023г., постановено по гр.д.
№68361/2022г. по описа на СРС, 163 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „ЗАД
Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, разноски за въззивното производство в размер на
2012,02 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5