Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
26.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
При секретаря
Евдокия–Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3452/
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
В.Н.К., с която e предявен срещу „Н.Х.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за липса на вземане в общ
размер от 135418,85 лв., представляващи задължения за главница в размер на 51000 лв. – задължение по запис на заповед от 16.12.2004 г., законната
лихва върху главницата, считано от 20.06.2005 г., която за периода 20.06.2005 г.
– 31.12.2019 г. е в размер на 83398,85 лв. и разноски в размер на 1020 лв., за
които вземания е издаден изпълнителен лист от 23.06.2005 г. по гр.д. №06048/2005 г. на СРС, 79 с-в, и са образувани изпълнителни дела №20097620400120 и
№20197620400530 на ЧСИ Д.Д..
Ищецът твърди, че срещу него в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист на 23.06.2005 г. по гр.д. № 06048/2005 г. на СРС, 79 с-в за вземани в размер на 51000 лв. по запис на заповед,
законна лихва върху главницата и разноски по делото, които вземания към датата
на исковата молба са в общ размер на 135418,85 лв. Твърди, че на основание
изпълнителния лист по молба от 13.04.2009 г. на взискателя
– ответник в настоящото е образувано изп. дело №20097620400120
на ЧСИ Д.Д., рег. № 762 на КЧСИ. С
молба от 07.08.2019 г. взискателят е поискал връщане
на изпълнителния лист и образуване на ново дело на основание на същия
изпълнителен лист, като е образувано изп. дело №20197620400530 при същия ЧСИ. Твърди, че и по двете дела не са извършвани изпълнителни действия,
прекъсващи давността и поради това 5-годишната давност за вземанията е изтекла
още на 24.06.2010 г. (позовава се на ТР №2 от 26.06.2015г.
по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Ответникът оспорва иска. Твърди, че е
предприемал множество изпълнителни действия по двете изпълнителни дела, като
всяка една молба е прекъсвала давността. Излага доводи, че отмяната на ППВС №
3/1980 г., направено с ТР №2/2013 г., има действие занапред - от датата на
тълкувателното решение – 26.06.2015 г. и докато е било висящо изп. дело №20097620400120 давност не е текла.
Съдът,
след като обсъди основанията, изложени от страните и доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно
установено в отношенията между страните е, че срещу ищеца в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист от 23.06.2005 г. по гр.д. № 06048/2005 г. на СРС, 79 с-в. От приложения по делото изпълнителен
лист се установява, че същият е издаден на основание чл.237 и чл.242-248 ГПК
(отм.) за сумата от 51000 лв. – непогасено парично задължение по запис на
заповед, издаден на 16.12.2004 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.06.2005 г. до окончателното й изплащане и направените
по делото разноски в размер на 1020 лв. Не е спорно, а и се установява от
приложените по делото доказателства, че на основание изпълнителния лист по молба на ответника са били образувани изп. дело №20097620400120
(на 13.04.2009 г.) и изп. дело №20197620400530
(на 07.08.2019 г.) на ЧСИ Д.Д., рег. № 762 на КЧСИ.
От
приложения по делото изпълнителен лист се установява, че вземането на ответника
срещу ищеца произтича от запис на заповед от 16.12.2004 г. Съгласно чл.531,
ал.1, вр. чл.537 ТЗ исковете по записа на заповед
срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. По делото не е
приложен записа на заповед, от който да се установи на коя дата е настъпил
падежът по записа, но с оглед издаването на изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК (отм.) въз основа на определение от 23.06.2005 г. въз основа на несъдебно
изпълнително основание, съдът приема, че към датата на процесния
изпълнителен лист падежът на вземането е настъпил. С оглед действалата по
отменения ГПК (1952 г.) законодателна уредба за издаване на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание, определението на съда по чл.242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Вземането на кредитора по процесния изпълнителен лист произтича от несъдебното
изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва,
както относно действителността на основанието, така и относно погасяването му
(чл.250, чл.252, чл.254 ГПК (отм.). Правните последици на акта по чл.242 ГПК
(отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес,
поради което срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение (в този
смисъл Решение № 94 от 27.07.2010 г. на
ВКС по т.д. №943/2009 г., Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр.д.
№1812/2015 г., Решение №45/30.03.2017 г. по дело №61273/2016 г. на ВКС).
Следователно, вземането срещу издателя на запис на заповед се погасява с
изтичането на 3-годишна давност и в случая, когато кредиторът се е снабдил с
изпълнителен лист по реда на чл.242, вр. чл. 237, б.
„е“ ГПК (отм.). От тук следва, че давностният срок за
погасяване на вземането е 3-годишен и е започнал да тече от датата на издаване
на изпълнителния лист – 23.06.2005 г. В рамките на 3-годишния срок, считано от
23.06.2005 г., до изтичането му – на 23.06.2008 г., не са предприети действия
по смисъла на чл.116 ГПК, с които да е прекъсната давността. Действия по
принудително изпълнение са предприети от ответника едва с молба от 13.04.2009 г.
за образуване на изп. дело №20097620400120 на ЧСИ Д.Д.,
рег. № 762 на КЧСИ. Към тази дата по изложените по-горе
съображения тригодишната давност за вземането по записа на заповед е изтекла.
На основание чл.119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, в това число за лихва за забава и
разноски. Поради това погасени по давност за вземанията за законната лихва върху главницата,
считано от 20.06.2005 г., която за периода 20.06.2005 г. – 31.12.2019 г. е в
размер на 83398,85 лв. и разноските в размер на 1020 лв.
По изложените съображения
съдът приема, че предявеният иск е основателен. Вземанията, предмет на
принудително изпълнение, не съществуват, тъй като са погасени по давност.
По разноските:
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 4238,38 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 5416,75 лв.
По изложените мотиви,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439 ГПК, че В.Н.К., ЕГН **********, не дължи на „Н.Х.“
АД, ЕИК ******, сумата в общ
размер от 135418,85 лв., представляваща задължения за главница в размер на 51000 лв. – задължение по запис на
заповед от 16.12.2004 г., законната лихва върху главницата, считано от
20.06.2005 г., която за периода 20.06.2005 г. – 31.12.2019 г. е в размер на
83398,85 лв. и разноски в размер на 1020 лв., за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 23.06.2005 г. по гр.д. №06048/2005 г. на СРС, 79 с-в, и са образувани
изпълнителни дела №20097620400120 и №20197620400530 на ЧСИ Д.Д..
ОСЪЖДА „Н.Х.“ АД, ЕИК ******, да заплати на адв.
И.Ц.Ц., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал.2 ЗА,
сумата от 4238,38 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Н.Х.“ АД, ЕИК ******, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 5416,75 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: