№ 313
гр. Благоевград, 17.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора Е. Хр. С.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600472 по описа за 2025 година
След съвещание, като взе предвид становището на страните, доказателствата
по делото и закона, съдът приема следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат В. Г.,в качеството
му на защитник на обвиняемия по ДП №314ЗМ-138/2025г. по описа на РУ
Петрич-А. П. К., ЕГН:**********,който е обвинен за престъпление по
чл.144,ал.3,т.1 и т.3 ,във вр. с ал.1 от НК, с искане за отмяна на определението
на РС-Петрич,с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“
и определянето на по-лека такава.
Защитата аргументира поддържаното искане за определяне на по-лека мярка
за процесуална принуда,позовавайки се на липса на достатъчно доказателства
за формиране на обоснованото предположение в извършването на
престъпление като отразените в обвинението закани счита за несъставомерни
по смисъла на чл.144,ал.3,т.1 и т.3,във вр. с ал.1 от НК,характеризиращи ги
като битов семеен скандал,при който и двете страни са отправили обиди и
закани,поради което соченото поведение не може да бъде възприето като
престъпно.Оспорва се приетата от първоинстанционния съд кумулативна
предпоставка-опасност от извършване на престъпление,тъй като обвиняемият
е показал,че през последните повече от пет години се е поправил и за целия
този период не е извършвал престъпление.Оспорва се и приетата опасност от
1
укриване,на която според защитата се противопоставя влошеното финансово
и здравословно състояние на обвиняемото лице.
Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на първоинстанционния акт,поради наличието на всички
предпоставки за определяне на най-тежката мярка за неотклонение.
Окръжният съд намира за правилно постановеното от РС-Петрич определение
по следните съображения:
Правилна е преценката на първоинстанционния съд за наличието на
достатъчно доказателства на този макар и ранен етап от разследването, за да
се направи обосновано предположение за съпричастност на А. К. към
престъплението, в коeто е обвинен. Събраните гласни доказателства
:показанията на свидетелите П.С. К., Р.Д. К.а, Б.И.Б., Х.Г.,приложените
писмени такива,представляващи оценка на риска от насилие и представеното
постановление за отказ да се образува наказателно производство от
27.11.2024г на ТО-Петрич при РП-Благоевград,са все доказателства,които в
своята съвкупност дават основата за извод,че предположението относно
авторството на престъплението по чл.144,ал.3,т.1 и т.3,във вр. с ал.1 от НК е
обосновано ,изхождайки от факта,че **** Р. К.а и П. К..Отправянето на тези
закани има своята богата предистория и не представлява инцидентна проява,а
непрекъснато ,целенасочено и агресивно поведение на сина към неговите
родители,предизвикано от отказа им да му предоставят исканите от него
парични средства. Описанието на това поведение не само на **** се съдържа
в показанията на свидетелите Р. К.а и П. К.,случилото се на въпросната дата
/****/ е възприето от свидетел-очевидец,непознаващ семейството и неговите
показания подкрепят съобщеното от родителите,поради което дадените от
обвиняемия обяснения ,отричащи обвинителната теза не могат да бъдат
възприети.Ето защо,въззивният съд се съгласява с мнението и на първия,че
посочената по-горе доказателствена съвкупност е достатъчна за формирането
на извод относно обоснованост на предположението за извършено
престъпление по чл.144,ал.3,т.1 и т.3,във вр. с ал.1 от НК, както и относно
неговото авторство.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд и относно съществуването на
2
реална опасност от извършване на престъпление от обвиняемото лице
позовавайки се на съдебното му минало.Коментарът на защитата за
правомерно поведение на обвиняемия,поради липсата на образувани
наказателни производства през последните повече от пет години би бил
значим ако съдебното минало на А. П. К. не съдържаше внушителните 31
осъждания.Очевидно в казуса става въпрос за лице с трайно установени
престъпни навици,които очевидно са останали непроменени,въпреки
периодичният му престой в затвора,въпреки проявите на съдебно
снизхождение,визирайки извършените кумулации без приложението на чл.24
от НК и въпреки провежданото лечение от наркотична зависимост,предвид
****която провежда. Опасността от извършване на престъпление е основана
не само на съдебното минало на обвиняемото лице ,но и на неговите прояви
на агресия спрямо родителите му,провокирана от отказа да му дават пари за
наркотици или за казино и е изводима както от показанията на родителите,
така и от представеното писмено доказателство от РП-Благоевград-
постановление за отказ да се образува нак.производство от
27.11.2024г,отразяващо отново възникнал скандал между обвиняемия и
неговите родители на 08.08.2024г. по същия повод.
Виззивният съд не споделя единствено направения извод за съществуваща
реална опасност от укриване на обвиняемото лице като намира,че така
възприетата опасност е надценена от районната инстанция.Безспорно е ,че се
касае за мъж,който не е обвързан семейно ,не работи и по трудово
правоотношение.Но са събрани както гласни, така и писмени доказателства за
наркотичната зависимост на този обвиняем и за болестно страдание- К. е с
****.Представеното пред въззивния съд актуално експертно решение от
22.01.2022г установява 100 процентна трудова неспособност на обвиняемия с
водеща *****/.При така очертаната зависимост,здравословна проблематика и
липса на финансова обезпеченост,поради получаването на пенсия за
нетрудоспособност в размер само на 430 лева,възприетата от районния съд
опасност от укриване е само хипотетична,но не и реална.
Същевременно проблемите в здравословно отношение при този обвиняем,се
възприемат от защитата като основание за определянето на по-лека мярка за
неотклонение,с което становище обаче окръжният съд не се
съгласява.Противоположната позиция се заема,поради факта,че всички
3
описани заболявания са хронични,за които обвиняемият провежда
медикаментозно лечение като приеманите от него лекарства вече са
доставени от родители му в ареста.Неговото състояние обаче следва да бъде
следено и контролирано в условията на задържане,още повече че последният
****.Внимание към здравословното му състояние би било отделено в по-
голяма степен в условията на задържане, сравнимо с домашните условия,тъй
като не се установява обвиняемият да провежда специално лечение извън
****
При така установеното, контролната инстанция намира, че не са налице
основания за определяне на по-лека мярка за неотклонение от определената
такава по отношение на това обвиняемо лице,поради което определението на
РС-Петрич като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за
определянето на най-тежката мярка за неотклонение „ЗС” по отношение на
обвиняемия А. П. К. и на основание чл. 64, ал. 9 от НПК, Въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №121 от 11.04.2025г на РС-Петрич,с което по
отношение на А. П. К., ЕГН:********** - обвиняем по ДП №314ЗМ-
138/2025г. по описа на РУ Петрич,за престъпление по чл.144,ал.3,т.1 и т.3,във
вр. с ал.1 от НК е взета мярка за неотклонение "задържане под стража".
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4