Р Е Ш Е Н И Е
№ 135/31.01.2020 година,
град Бургас
Административен съд -
Бургас, на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.
разгледа административно дело № 1865/2019
година.
Производството е по
реда на чл. 215 на Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано по жалба от
„К 2013“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Бургас,
ж.к. „Лазур“, блок 50, вход 4, етаж 4, представлявано от К.К.В. против заповед
№ 2239/24.08.2017 година на заместник - кмета по „Строителство и регионално
развитие“ на Община Бургас (лист 19 - 20).
Със заповедта, на
основание чл. 57а ал. 1 т. 6 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат
преместваем обект „Павилион“ за продажба на кафе и закуски, с размери
5,00м/3,00 м (площ 15,00 м²), с конструкция от метални елементи и
гипсокартонена обшивка, поставен в източния край на поземлен имот с
идентификатор 07079.615.191 по КККР на гр.Бургас – публична общинска
собственост, на позиция № 61 по схемата на целогодишните преместваеми обекти на
територията на Дирекция „ЦАУ Приморие“, Община Бургас.
Жалбоподателят
оспорва заповедта. Твърди, че разпореденото премахване е в противоречие с
приложимото материално право. Според жалбоподателя, процесният обект не е
преместваем. Иска отмяната за заповедта. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Представя преписката. Излага доводи
за законосъобразност на заповедта. Счита, че жалбата е недопустима. Претендира
разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, от фактическа страна съдът приема следното.
На 29.05.2017 година е
извършена проверка на преместваем обект на място в град Бургас, източен край на
улица „Любен Каравелов“ при улица „Христо Ботев“ от служители на Община Бургас
за която е съставен констативен протокол № П-77/29.05.2017 година (лист 51). При
проверката е констатирано разполагането на павилион за продажба на кафе и
закуски, с размери 5,00м/3,00м, поставен върху бетонова основа на тротоара в
източния край на улица „Любен Каравелов“ при улица „Христо Ботев“ в град
Бургас, позиция № 61 по схемата на целогодишните преместваеми обекти на
територията на Дирекция „ЦУА Приморие“. В констативния протокол е посочено, че
обектът е собственост на „Б.Ш.К“ ЕООД, представлявано от управителя К.К.В., със
седалище и адрес на управление в град Бургас, ж.к. „Лазур“, блок 50, вход 4,
етаж 4, апартамент 18. Посочено е, че обектът е поставен в имот собственост на
Община Бургас (тротоар – публична общинска собственост). Посочено е и че за
обекта са издадени следните разрешения: № ІІ зона – 003257/21.12.2015 година,
със срок до 31.12.2016 година и отказ № 70-00-7255/1/15.03.2017 година за
поставяне на преместваем обект, съставен на основание чл. 8 ал. 2 от Наредбата
за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите
на градското обзавеждане на територията на Община Бургас. За резултатите от
проверката на 29.05.2017 година и съставения протокол е изготвено съобщение
(лист 50), което е поставено на обекта на проверката (лист 49).
На 06.06.2017 година
служители при Община Бургас са извършили проверка на преместваемия обект в
източния край на поземлен имот, публична общинска собственост с идентификатор
07079.615.191 по ККР на град Бургас, позиция № 61, по схемата на целогодишните
преместваеми обекти на територията на дирекция „ЦАУ Приморие“, Община Бургас,
за която е съставен констативен акт № П-15/06.06.2017 година (лист 47 – 48).
В констативния акт като
собственик на обекта е посочено „Б.Ш.К“ ЕООД, представлявано от управителя К.К.В.
и е установено, че поземленият имот, в който е поставен обекта, е публична
общинска собственост. Констатирано е, че за обекта е издадено разрешение за
поставяне на преместваем обект № ІІ зона – 003257/21.12.2015 година на дирекция
на „ЦАУ – Приморие“, Община Бургас със срок на разполагане на обекта до
31.12.2016 година. Посочено е, че е постановен отказ с изх. №
70-00-7255/1/15.03.2017 година на Дирекция „ЦАУ – Приморие“, Община Бургас, за
поставяне на преместваем обект, съставен на основание чл. 8 ал. 2 от Наредбата
за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите
на градското обзавеждане на територията на Община Бургас. Като нарушена
разпоредба се сочи чл. 57а ал. 1 т. 6 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ). Съставеният констативен акт е изпратен на К.К.В. по пощата с писмо с
обратна разписка, видно от която „пратката не е потърсена от получателя“ (лист
45 – 46), поради което съобщаването му е извършено на 14.07.2017 година на
основание § 4 ал. 2 от ДР на ЗУТ, чрез поставяне върху обекта и на таблото за
обявления в сградата на Дирекция „ЦАУ Приморие“, Община Бургас (лист 41 – 43).
Констативният акт е получен лично от К.К.В. на 17.07.2017 година (лист 48).
Срещу така съставения
констативен акт не е подадено възражение.
Въз основа на
констатациите, направени при извършената проверка и съставения констативен акт,
кметът на община Бургас, е издал оспорената в настоящото производство заповед.
Заповедта е изпратена на К.К.В. по пощата с писмо с обратна разписка, видно от
която „пратката не е потърсена от получателя“ (лист 37 - 38). Съобщаването ѝ
е извършено на 29.09.2017 година на основание § 4 ал. 2 от ДР на ЗУТ, чрез поставяне
на обекта и на таблото за обявления в сградата на Дирекция „ЦАУ Приморие“,
Община Бургас (лист 33 - 34). Заповедта е получена лично от К.К.В. на
08.01.2018 година (лист 36).
По делото е представен
договор за покупко-продажба на движима вещ – павилион от 02.05.2017 година,
сключен между „Б.Ш.К“ ЕООД – продавач и „К 2013“ ЕООД – купувач, и двете
дружества представлявани от К.К.В.. Предмет на договора е павилион, находящ се
в град Бургас, улица „Христо Ботев“ № 40/улица „Любен Каравелов“ с площ 15 м².
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Представеният договор е
частен писмен документ и като такъв няма достоверна дата противопоставима на
ответника, тъй като макар и на него да е посочено, че е подписан на 02.05.2017
година не е представен към момента на развилото се административно
производство, а в един по-късен момент.
Доколкото, обаче, с този
договор „К 2013“ ЕООД се легитимира процесуално към настоящият момент като
собственик на обекта - предмет на обжалваната заповед, то за дружеството –
жалбоподател е налице правен интерес да оспори процесния административен акт.
Правото на жалба не е може да бъде ограничено само по отношение на адресата на
акта. Право на жалба, независимо дали изрично са посочени като адресати имат и
лицата, за които актът създава задължения или засяга техните права или законни
интереси, поради което жалбата е допустима.
Подадена е в
законоустановения срок (доколкото заповедта не е съобщавана на „К 2013“ ЕООД)
срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, от лице, чиито
права са засегнати от волеизявлението на административния орган.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от
компетентен орган.
Според чл. 57а ал. 1 - 3
от ЗУТ (в приложимата редакция), обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се
премахват, когато: 1. са поставени без разрешение или в противоречие с
издаденото разрешение; 2. са поставени в чужд имот без правно основание или
правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало; 3. не
отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията; 4. не
отговарят на изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и ал. 3, т. 1; 5.
представляват реклама, забранена със закон; 6. срокът на разрешението за
поставяне е изтекъл; 7. не отговарят на други изисквания, определени с
наредбата по чл. 56, ал. 2.
Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от
служителите по чл. 223, ал. 2 в 7-дневен срок от констатиране на нарушението.
Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат
да направят възражения в тридневен срок от връчването му. В 7-дневен срок от
връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината издава заповед за
премахване на обекта.
В конкретния случай,
издател на заповедта за премахване на обекта е заместник - кметът по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на общината, на който кметът е
възложил да издава актове за премахване на преместваеми обекти, разположени в
нарушение на установените норми, съгласно заповед № 572/02.03.2016 година (лист
21- 22). Заповедта е издадена във формата, предвидена в закона, като съдържа
всички задължителни реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
В административното
производство не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи отмяната на
заповедта за премахване на обекта. Констативният акт е съставен от компетентни
служители на общината – „ главни специалисти“ в отдел „БКСВЕ“ при Община
Бургас. Той е връчен на „Б.Ш.К“ ЕООД, като в срока, предоставен от закона,
адресатът на констатациите не се е възползвал от възможността да изложи под
формата на възражение доводите си за незаконосъобразност на констатациите.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение
изразяващо се в неизясняване в хода на административното производство на
обстоятелството относно собственика на преместваемия обект. Правилно
административният орган е определил адресата на процесната заповед, предвид
следните доводи:
От жалбоподателят не се оспорва, че договорът
за покупко - продажба на павилиона от 02.05.2017 година е представен за първи
път в производството по административно дело № 328/2018 година по описа на
Административен съд – Бургас по обжалване на процесната заповед от „Б.Ш.К“
ЕООД. Както бе посочено по-горе, договорът като частен писмен документ няма
достоверна дата, противопоставима на ответника, тъй като макар и на него да е
посочено, че е подписан на 02.05.2017 година, не е представен към момента на
развилото се административно производство, а в един по-късен момент. Още
повече, че едноличен собственик и управител както на „Б.Ш.К“ ЕООД, така и на „К
2013“ ЕООД е К.К.В., т.е. във всеки един момент в хода на административното
производство е било възможно представянето на договора за покупко-продажба.
Отделно от това, разрешение № ІІ зона – 003257/21.12.2015 година за поставяне
на временен преместваем обект – павилион – 15 квадратни метра за продажба на
кафе и закуски, срокът на което е изтекъл, е било издадено на „Б.Ш.К“ ЕООД
(лист 56) и същото дружество на 01.11.2016 година е подало заявление с искане
за издаване на разрешение за поставяне на временен преместваем обект – павилион
15 квадратни метра за срок от 01.01.2017 година до 31.12.2017 година (лист 55),
което от своя страна води до единствено възможния извод за административния
орган, че адресат на процесната заповед е следвало да е „Б.Ш.К“ ЕООД.
Задължението за
премахването на обекта е закономерна правна последица, възникваща от факта на
изтичане на разрешението за поставяне и не е обвързана от въпроса, чия
собственост е преместваемото съоръжение – на „Б.Ш.К“ ЕООД, на „К 2013“ ЕООД или
на друго - новопоявило се със съответен договор за покупко – продажба,
юридическо лице. Съдът приема, че административният орган правилно е посочил „Б.Ш.К“
ЕООД, като адресат на акта, с оглед на доказателствата, с които е разполагал към
момента на издаване на заповедта за премахване на обекта, както и с оглед и
поведението на Владев (управител на „Б.Ш.К“ ЕООД и на „К 2013“ ЕООД), очевидно
насочено към шиканиране на правните последици от оспорения административен акт
– задължение за отстраняване на обекта от общинския терен, върху който е
разположен.
Заповедта е съобразена и с приложимото материално
право.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че процесният обект не е преместваем.
Съгласно чл. 56 ал.1 от ЗУТ (в приложимата редакция), върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически
превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на
масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на
отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), като съобразно ал. 2 от същия
текст, за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен
с наредба на съответния общински съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния
архитект на общината.
Съгласно § 5 т. 80 от ДР
на ЗУТ (в приложимата редакция), "преместваем обект" е обект,
предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който
може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с
подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя.
С оглед цитираните
разпоредби и предвид описанието на процесния обект в съставения констативен акт
за извършена проверка и в издадената въз основа на него заповед, съдът приема,
че правилно същият е определен като преместваем обект. Обектът тип „Павилион“ е
с конструкция от метални елементи и гипсокартонена обшивка и не е трайно
свързан с терена, поставен е върху бетонова площадка. Не е спорно между
страните, че същият е предназначен за търговска дейност. Аргумент в тази посока
е и представения от самия жалбоподател договор за покупко – продажба на
павилиона като движима вещ.
Правилно е посочено и
правното основание в оспорената заповед – чл. 57а ал.1 т.6 от ЗУТ, тъй като в
настоящия случай за процесния обект е имало издадено разрешение за поставяне на
преместваем обект, чийто срок обаче е изтекъл на 31.12.2016 година.
С оглед на изложеното,
заповедта на заместник - кмета по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас е материално законосъобразна.
Изходът от оспорването
обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. От страна на
ответника своевременно е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
такова се дължи. Предвид правната сложност на спора, на основание чл. 78 ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на
Община Бургас разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева, дължимо
юрисконсултско възнаграждение.
Затова, на основание чл.
172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К
2013“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к.
„Лазур“, блок 50, вход 4, етаж 4, представлявано от К.К.В., против заповед №
2239/24.08.2017 година на заместник - кмета по „Строителство и регионално
развитие“ на община Бургас.
ОСЪЖДА „К 2013“ ЕООД -
Бургас с ЕИК ********* да заплати на Община Бургас сумата от 150 (сто и
петдесет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: