РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Ямбол, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20232330103468 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на К. Я. М. срещу
„ВИВА КРЕДИТ“ АД, с която моли да се прогласи нищожността на клаузата
от договор за паричен заем №***г. /обективирана в чл.1, ал.З/ предвиждаща
заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен в размер на 1887,00 лв., сключен с „Вива Кредит" АД,
ЕИК ***, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на
чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на *** г. е сключила с ответното дружество договор
за паричен заем №***, по силата на който са й предоставени в собственост
заемни средства в размер на 3000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по
заема 40,32%, годишен процент на разходите - 49,37% .
Съгласно чл.1, ал.З от процесния договор за паричен заем, ищцата
дължи еднократна такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 1887.00 лв. Ищцата е усвоила изцяло заемният
ресурс, не е изплатила сумата по процесната такса, но не дължи плащания за
същата на следните правни основания:
Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява
1
правата на другата страна по облигационното отношение. Еднократната такса
за експресно разглеждане на документи е във фиксиран размер - 1887.00 лв. и
в случая липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената
услуга от заемодателя. В попълненото от заемателката предложение за
сключване на договор за паричен заем не е посочен размерът на еднократната
такса за експресно разглеждане на документи, което означава, че тя не е била
запозната с размера на предвидената такса преди самото сключване на
договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора.
В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните
в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.
Оттук така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на
чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази
такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е
уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се
цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски «редит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като такса
експресно разглеждане в договора, сумата представлява предварително
отчетена в падежните вноски сума, която не е.
Поради невключването на еднократната такса за експресно разглеждане
2
на документи в посоченият в потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на
реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Посочването в
кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите. Позовава се на преюдициално заключение по дело*** е
прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се
в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.
от ЗЗП.
Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен
ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по
кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му
размер в разрез с изискванията на добросъвестността.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен
процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По
силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради
което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй
като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за
лихва, прикрито като еднократна такса за експресно разглеждане на
документи, представляващо част от компонентите на ГПР.
В хода на съдебното дирене претенцията се поддържа.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Сочи, че още с получаването на СЕФ (предхождащо сключването на
Договора) ищцата е била подробно запозната с изискванията за предоставяне
3
на обезпечение в Договора, като е имала достатъчно време и възможност да
се снабди с поръчител или да представи банкова гаранция, за да обезпечи
кредита и да избегне начисляване на неустойка за неизпълнение на това
задължение. Тридневният срок за предоставяне на обезпечение от
сключването на Договора е абсолютно изпълним от житейска гледна точка.
Дружеството няма правен интерес от предоставяне на по-дълъг срок, тъй като
заемната сума се усвоява при сключването на Договора и в разумен срок след
това кредиторът следва да разполага с достатъчно гаранции за събираемост на
вземанията си.
Ответника несподеля становището на ищцата, че таксата за експресно
разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Сочи, че в чл.1 (2) от Договора за паричен заем, услугата по експресно
разглеждане на документи е за допълнителна услуга, от която клиентът
доброволно е избрал да се възползва от нея, като на основание чл.19 във
връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не
следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Експресното
разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на
кредита, а действие, което предхожда във времево отношение и усвояването и
управлението на кредита. То няма задължителен характер, с което
обстоятелството ищцата е била запозната, но в случая е избрала доброволно
да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в конкретно посочен размер,
което се потвърждава от чл.1, ал.З от Договора.
Предвид доброволния характер на услугата по експресно разглеждане,
твърди, че неправилно е ищцата да се позовава на неравноправност, именно
защото оспорваната клауза фигурира в Договора по изрична негова заявка, а
не е едностранно наложена от ответното дружество, без той да има
възможност да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на
таксата за нея. Предоставянето на финансови услуги от Дружеството не е
обусловено от експресно разглежда не на заявките, като тази услуга е
предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.
Оспорва твърдението на ищцата, че договорката за такса експресно
разглеждане е нищожна, тъй като с същата представлява скрит разход и е
следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че
размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по
4
определения в приложение № 1 към ЗПК начин - чрез посочване на реда и
начина на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на
изчисляването му. Тоест, налице е пълна прозрачност по отношение на
въпросния коефицент.
Оспорва твърдението на ищцата, че „записването в кредитния договор
на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП", доколкото няма наведени каквито и да било
доводи в тази връзка, а само схематично маркиране на бланкетни
формулировки за неравноправност.
Според ответника, таксата за експресно разглеждане представлява
цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно
разглеждане на документите - и поради това той е свободен да определи какъв
да е нейният размер. И в този случай приложение намира свободата на
договаряне между страните, прогласена в чл.9 от ЗЗД.
Категорично твърди, че заплащането на таксата е свързано с
осъществяването на насрещна престация от страна на кредитора , затова и
твърденията за наличие на неоснователно обогатяване са неоснователни.
Видно от чл.1, ал .2 от Договора за паричен заем, услугата по
експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, клиентът
доброволно е избрал дали да се възползва от нея, следователно на основание
чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК стойността на
същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.
Счита, за несъстоятелни и необосновани твърденията, че посоченият в
Договора размер на ГПР не е реален, което било „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1ЗЗП, доколкото ищцата не
навежда никакви доводи в тази връзка, а схематично маркира само бланкетни
формулировки за неравноправност на клаузите.
Оспорва твърденията на ищцата, че договорът за паричен заем е
недействителен на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК, поради непосочване на
лихвения процент по кредита.
В сключения договор е посочен фиксиран ГЛП, а при положение, че
лихвения процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не
5
може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК /в този
смисъл Решение N° *** от 27.10.2017 г. но ОС - Пловдив по в. гр. д. № *** г./.
От договора ясно се виждало какъв е размерът на възнаградителната
лихва, както и размера на всяка вноска и включените в нея компоненти.
Всичко това е достатъчно да обоснове липса на нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 9
ЗПК, доколкото договорът включва всички реквизити, посочени в тази
разпоредба.
Съгласно чл. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
От посочения размер на ГПР в договора е видно, че не е нарушена
предвидената забраната. Няма нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото
размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б.
По изложените съображения, моли да приемете, че при подписване на
процесния договор, не са допуснати предвидените в чл.22 от ЗПК а
съществени пороци, при наличието на които потребителят да е бил в
невъзможност да разбере икономическите последици на договора.
Съдържанието на Договора отговаря на изискването за яснота, а евентуалната
недействителността на отделни клаузи, които не влияят върху основните
елементи на договора и без които той може да породи действие, не следва
автоматично да води до недействителност на цялото съглашение.
Моли, за отхвърляне на предявените срещу Дружеството искове, като
му бъдат присъдите направените разноски в производството в пълен размер.
В подкрепа на иска ищцата е представила процесния сключен от нея с
ответника договор за паричен заем /стандарт ***/ № ***г.
Предявеният иск е с правно основание чл. 146 от Закона за защита на
потребителите във вр. с чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД – за прогласяване
нищожността на договорна клауза, като накърняваща добрите нрави,
заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19,ал.4 от ЗПК, и
неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗПК.
Съдът намира, че спрямо процесния договор следва да намерят
приложение разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП, доколкото с оглед качеството на
6
заемателя е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП.
С процесния договор „Вива Кредит“ ООД е предоставила на К. Я. М.
сума от 3000лв., която заемателката се е задължила да върне за срок от 60
седмици на 30 вноски всяка в размер на 188,72 лв. с фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 40,32% иГПК от 49,37%. В чл.,ал.3 от договора е
уговорено заплащате за извършената от Кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем сума в
размер на 1887.00лв.
Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Клаузите, към които
препраща договорът в чл.1 към Стандартен европейски формуляр и Тарифата,
независимо че са посочени като приети от потребителя и декларирането на
получаването им от потребителя при сключването на договора, поначало се
считат, че не са индивидуално уговорени съгласно разпоредбата на чл.147а,
ал.5 ЗЗП и в тежест на ответника е да установи предварителното предоставяне
на формуляра и Тарифата и разясняването на условията по заема. Доколкото
не са ангажирани други доказателства извън самия договор, съдът намира, че
не е налице установяване от ответника индивидуално договаряне, поради
което са налице предпоставки за преценка неравноправността на посочената
клауза от договора. Дори и да се приеме, че е налице индивидуално уговаряне
поради декларираното от потребителя съгласие и евентуално предварително
запознаване с европейския стандартен формуляр и Тарифата, то отново съдът
следва да подложи клаузите от договора на преценка служебно за
съответствие и с добрите нрави и закона по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД
Така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея
се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без
реално да е извършена конкретна услуга, тази такса,представлява и скрит
разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди
отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а ЗПК, поради което е нищожна.
Същата противоречи на разпоредбата на чл.10а ЗПК, забраняваща заплащане
7
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Таксата е във фиксиран размер – 1887,00 лв., който над 1/2 от
размера на заема, като липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя. С оглед изложеното съдът намира, че
тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит и с нея се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Така уговорена, заедно с
договорна лихва и неустойка, създават съществено и неоправдано
неравновесие между правата на потребителя и търговеца по кредитното
правоотношение, поради което е неравноправна и нищожна. С оглед
изложеното съдът намира искът за основателен, поради което следва да се
уважи.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на
направените от него разноски. Същите съобразно представения списък са от
400лв. за адв.възнаграждение на осн.чл.38 от ЗА/ което в минимален размер/
и 50лв. – платена държавна такса, или общо 450лв.
Водено т изложеното , съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожна уговорената в чл.1,ал.3 клауза от договор за
паричен заем № ***г. за заплащане на еднократна такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
1887,00лв., сключен между „Вива Кредит“АД и К. Я. М. на осн.чл.26,ал.1 от
ЗЗД във в. с чл.146 от ЗЗП, вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК.
Осъжда „Вива Кредит“АД,ЕИК *** със седалище в гр.С., р-н ***, бл.
*** „*** да заплати на К. Я. М., ЕГН ********** от с.К., *** направените по
делото разноски в размер на 450лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
8