Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 07.01.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 417 по описа за 2019г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен
договор за предоставяне на кредит от разстояние №198643 от 06,02,2018г. Това е
станало на електронен адрес www.minizaem.bg, на който клиентът се е регистрирал,
след което попълнил въпросник и маркирал полето „съгласен съм с общите
условия“. След това е получил и-мейл, в който се
съдържа преддоговорна информация за условията на
договора, както име и парола за достъп до личния му акаунт. След одобряването
му е получил линк към страницата за потвърждаване и приемана на договора, в
който е въвел личния му код за потвърждение и е натиснал бутон „приемам“. В
резултат на това същия е получил сумата от 500 лева. Впоследствие са сключени
три анекса към този договор, по силата на които са променени условията, като
главницата е увеличена на 575 лева, а срокът за връщането й е 30 дни, считано
от 01,03,2018г. Тъй като това задължение не е изпълнено, ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът му дължи горната сума, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането й. Претендира направените по делото разноски и тези
в заповедното производство.
Ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не е бил страна по
договор с ищеца и не е получавал пари от него, като не е подписвал и не са му
известни общите условия към такъв договор. Ето защо моли предявения иск да бъде
отхвърлен и претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №2699/2018г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за част от вземането,
предмет на предявения установителен иск, както и че същата
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е
предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.
Ищецът сочи,
че правопораждащият юридически факт, от който твърди,
че е възникнало правото му да търси исковите суми е договор за предоставяне на
кредит от разстояние от 06,02,2018г., сключен по реда на ЗПФУР. Поради това и
на основание чл. 18 от ЗПФУР той е
длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал.
1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя
за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение
през периода, през който потребителят
има право да се откаже
от сключения договор. Той не е направил това по начина предвиден в следващите две алинеи на
същата разпоредба – съглано ал. 2 за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 от Търговския закон,
а за електронните изявления-Законът за електронния документ и електронния подпис, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване
на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В настоящия случай липсва документ, изпратен по телекс или телефакс,
липсва електронен документ. Приет е запис, но не е доказано авторството на
изявлението, съдържащо се в него. Ето защо и въпреки, че от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е получил сумата
от 500 лева, то в настоящото производството не се доказа, че основанието за
това е посоченият в исковата молба договор. Ето защо предявеният иск е изцяло
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи направените в производството
разноски, но липсват доказателства за извършване на такива.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов,
ул.“Балша“ №17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев, за признаване
на установено, че Й.С.П., ЕГН ********** ***, дължи сумата от общо 575 лева (петстотин
седемдесет и пет лева), от които главница в размер на 500 лева, договорна лихва
в размер на 8,25 лева за периода от 20,02,2018г. до 08,03,2018г. и 66,75 лева
неустойка, дължими по договор за предоставяне на кредит от разстояние №198643
от 06,02,2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 21,11,2018г. до окончателното изплащане на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение №1404 от 22,11,2018г. по ч.гр.д.№2699/2018г.
по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: