Р
Е Ш Е
Н И Е
№
71/17.05.2019 ГОДИНА ГРАД
ПАЗАРДЖИК
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА
ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ
МАЙ ДВЕХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
СЕКРЕТАР
ИВАНКА ШАРАПЛИЕВА
КАТО
РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА ВНЧХД № 261 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С Присъда № 6 от 30.01.2019
година, постановена по НЧХД № 349/2018 година на Велинградския районен съд, е
признат подсъдимия А.М.Е. за НЕВИНОВЕН в това, че на 11.03.2018 година в
село Д. , се е заканил на Б.Ц.Е. *** с
престъпление против неговата личност – казал му е ,че когато го хване ,ще го
пребие от бой и майка му и баща му няма да му помогнат, и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като е ОПРАВДАВАН по
обвинението за престъпление по чл.144,ал.1
от НК.
Признат е подс.Е. за ВИНОВЕН в това, че на 11.03.2018 година в
село Д. , е казал нещо унизително за честта и достойнството на Б.Ц.Е. *** в негово присъствие : ********. Имаш глава на
вълк.“– престъпление по чл.146,ал.1 от
НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл.146,ал.1 от НК и му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА,
като е оправдаван по обвинението за престъпление по чл.146,ал.1 от НК,
относно това - че на 11.03.2018 година в
село Д. , е казал нещо унизително за честта и достойнството на Б.Ц.Е. ***
в негово присъствие: нарекъл го “ вълчо”.
Със същата присъда е призната
подсъдимата Е.А.Е. за ВИНОВНА в това, че на 18.03.2018 година в
село Д. , се е заканила на Б.Ц.Е. *** с
престъпление против неговата личност – казала му е : „ Ще те утрепя и ще ти
спукам главата „, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, като на основание чл.144,ал.1 от НК е осъдена на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като е оправдана по обвинението за престъпление по чл.144
,ал.1 от НК - че на 18.03.2018 година в
село Д. , се е заканила на Б.Ц.Е. *** с
престъпление против неговата личност – казала му е : „… вашите ми създават
такива проблеми,че сега ще те бутна „.
На основание чл.66,ал.1 от НК е
отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила , като по време на
изпитателния срок възпитателните грижи следва да се възложат на обществен
възпитател при Община В.
Призната е подс.Е. за ВИНОВНА в това, че на 18.03.2018 година в
село Д. , е казал нещо унизително за честта и достойнството на Б.Ц.Е. ***
в негово присъствие : „Вълча глава. К. “, като на основание чл.146,ал.1 от НК, е осъдена на наказание глоба в размер на ХИЛЯДА
ЛЕВА.
На основание чл.23,ал.1 от НК е
наложено на подс.Е.А.Е. най-тежкото от
наказанията - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА .
На основание чл.66,ал.1 от НК е
отложено изпълнението на наложеното общо наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила , като по време на
изпитателния срок възпитателните грижи следва да се възложат на обществен
възпитател при Община В.
Осъден е подс.Е. да заплати на Ц.Б.Е.,*** ,с ЕГН ********** , като родител и законен представител на
малолетния Б.Ц.Е. *** ,с ЕГН **********
сумата от 800 лева /
осемстотин лева / , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл.146 от НК ,ведно със законната лихва от
11.03.2018 година до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
1000 лева и за сумата 2000 лева , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.144 от НК ,ведно със
законната лихва от 11.03.2018 година до окончателното изплащане на сумата са
отхвърлени исковете като неоснователни.
Осъдена е подс.Е. да заплати на Ц.Б.Е.,*** ,с ЕГН ********** , като родител и законен представител на
малолетния Б.Ц.Е. *** ,с ЕГН **********
:
- сумата от 800 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по
чл.146 от НК ,ведно със законната лихва от 18.03.2018 година до окончателното
изплащане на сумата ,като за разликата до 1000 лева е отхвърлен иска като
неоснователен;
- сумата
800 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл.144 от НК ,ведно със законната лихва от
18.03.2018 година до окончателното изплащане на сумата , като за разликата до
2000 лева е отхвърлен иска като неоснователен.
Осъден
е подс.Е. да заплати, както следва :
- на
Държавата такса - 50 лева / петдесет
лева / плюс пет лева за служебното
издаване на изпълнителния лист;
- на Ц.Б.Е.,*** ,с ЕГН ********** , като родител и законен представител на
малолетния Б.Ц.Е. *** ,с ЕГН **********
,разноски в размер на 334.00 лева
/ триста тридесет и четири лева/ ;
Осъдена
е подс.Е. да заплати , както следва
:
- на
Държавата такса - 64.00 лева / шестдесет и четири лева/ плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист;
- на Ц.Б.Е.,*** ,с ЕГН ********** , като родител и законен представител на
малолетния Б.Ц.Е. *** ,с ЕГН **********
,разноски в размер на 667.20 лева
/ шестстотин шестдесет и седем лева и двадесет
стотинки/ .
Срещу така постановената
присъда е постъпила въззивна жалба от защитника
на подсъдимите А. и Е. Е.-адв.А. ***.Твърди
се в жалбата,че присъдата е неправилна, необоснована, постановена в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила.Твърди се,че съдът неправилно е
преценил свидетелските показания,като не е взел предвид показанията на св.Ш.,който
бил установил,че на инкриминираните дати подсъдимите са отсъствали от с.Д.Твърди
се,че съдът необосновано е дал вяра на заинтересовани от изхода на делото
свидетели.Твърди се,че нито един от свидетелите не е установил по
делото,подсъдимите да са изрекли думите,описани в тъжбата,като те били осъдени
са обида с думи,които не означавали нищо обидно.Иска се отмяна на присъдата в
осъдителната й част,като бъдат оправдани подсъдимите,като се отхвърлят изцяло и
предявените граждански искове.Претендират се и сторените разноски за двете
инстанции.Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Частният тъжител и неговият
повереник поддържат становище,че жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение,като се потвърди първоинстанционната присъда.Претендират се
сторените разноски от частния тъжител пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и провери
изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие
за установено следното:
Жалбата
е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени
по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд
е приел, че подсъдимият Е. *** , е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Б.Ц.Е. *** в негово присъствие : ********. Имаш глава на
вълк.“
В пълно съответствие със събраните и проверени
по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд
е приел също , че подс.Е. *** , се е заканила на Б.Ц.Е. *** с престъпление против неговата личност –
казала му е : „ Ще те утрепя и ще ти спукам главата „, и това заканване е могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му,както и че на 18.03.2018
година в село Д , е казала нещо унизително за честта и достойнството на Б.Ц.Е. ***
в негово присъствие : „Вълча глава. К. “
За да направи горните изводи,първоинстанционният
съд обосновано е кредитирал показанията на свидетелите М. Е.,Д. Е.,А. Е.,Е. Т.
и Б. К,приетото по делото Психологическо становище и заключението по
назначената Съдебно-психологична експертиза ,изготвено от вещото лице К-клиничен
психолог.Обосновано съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимите Е.,които
твърдят,че на процесните дати изобщо не са били в с.Д. по посоченото в тъжбата
време,както и показанията на св.Ш.
Настоящата инстанция приема за
установена следната фактическа обстановка:
Б.Ц.Е. е роден на *** година,като
негов баща е тъжителят Ц.Б.Е.,а негова майка е А. М. М/св.А. Е./.
Подсъдимите А.М.Е. и Е.А.Е. са съпрузи. Те са съседи с
тъжителя и свидeтелките
М. Е. и Д. Е.,като по повод осъществявано строителство от страна на Ц.Б.Е. са
подавани редица жалби от М.А.М. – баща на подсъдимия, до Кмета на Община В.,до
РДНСК П. от 10.04.2018 г.,от 30.04.2018 год. ;а също и от страна на Е до РУ на
МВР В.,ТД на НАП П. и Инспекция по труда П. от 14.11.2018 год. с оглед осъществявана производствена дейност
от страна на А.Е.,както и сигнал от Ц.Б.Е.
– от 25.04.2018 год. до Кмета на Община В. за осъществявано незаконно
строителство от М.А.М. в общински
имот.По повод на подадените жалби са получавани отговори от компетентните
органи и съответно са изготвяни доклади и разпореждания по ЗМВР,като част от
тях са приложени като доказателства по делото.Поради всичко това отношенията между семействата на тъжителя –
от една страна и на подсъдимите – от друга, са изключително влошени.
На 11.03.2018 година – след
обяд,малолетният Б.Ц.Е. бил в дома на свидетелката Д. Е. . В момента,когато
детето си тръгвало ,в съседния двор бил
подс. А.Е.. Същият забелязал детето на съседите си и започнал да го псува с думите – „*********.
Имаш глава на вълк”. В резултат на това
детето се разплакало,скрило се и
впоследствие споделило за действията на подсъдимия Е. на родителите си.Тези
думи спрямо детето Б.Е. били чути и от св. Д. Е.,която се намесила и казала на
подсъдимия да не се разправя с детето,но
тогава той започнал да псува и нея и съпруга й.Вследствие на това отношенията
между съседите още повече се влошили.
На 18 март 2018 година,след
обяд, Б.Ц.Е. карал колело по улицата пред дома си в с.Д,като в същия
момент от двора си изскочила подс. Е.Е.
,пресрещнала детето,започнала да го дърпа от колелото и да му се заканва :”Ще те утрепя и ще ти спукам главата” ,като го
нарекла и „вълча глава и копел.” По това време от магазин,находящ се в
близост,излизала св. М. Е. – леля на детето,която видяла действията на
подсъдимата и чула отправените от нея думи към племенника й,като се намесила да
го защити – двете започнали да се карат,вследствие на което на улицата излезли
съседи и родителите на детето.
След случилото се с детето Б.
на горепосочените две дати то не се чувствало добре,страхувало се да излиза
само,съня му бил неспокоен и започнало да заеква. По тези причини родителите му
го завели на консултация със специалист-психолог М. М.като по делото е прието
Психологическо становище,изготвено от нея на 23.03.2018 година/5 дни след втората процесна дата
18.03.2018 година/.
Видно е от това становище,че се
касае за дете в 3-ти клас,което е
доведено за консултация от майка си – същата е споделила,че поради многократни
обиди и заплахи от техни съседи,детето е
започнало да заеква.По време на изследването е констатирано,че детето е
психомоторно напрегнато,неспокойно с тревожен лицеизраз,плачело е и е
треперело,като е споделяло и отправените обиди и закани към него-че ще го
хванат и ще го пребият,както и че има глава като на вълк.Детето е споделило,че
изпитва силен страх и не може да спи спокойно,както и психологът,провел
изследвано,е констатирал,че в момента,в
който детето говори за съседите си,тогава започва да заеква и да трепери силно.Изводът
на психолога в това становище е,че при детето е налице психологична
травма,вследствие на преживян емоционален стрес; мислено е ангажирано с
негативни спомени; налице са депресивни симптоми,проблеми със съня и
песимистични мисли,липса на апетит,бърза умора,високи нива на
тревожност,изпитва постоянни и натрапчиви и страхове,като за подобряване на
състоянието му е необходима подкрепа,както от семейството,така и от специалист
за провеждане на подходяща терапия.
Свидетелките М Е.-леля на
детето Б. и св.А. Е.-негова майка установяват също,че след случилото се с
детето на 11-ти и 18-ти март 2018 година същото е станало неспокойно,започнало
е да заеква,уплашено е,плаче и не може да спи,което е наложило да го водят при
психолог на 23.03.2018 година.
Св. Т. е учителка на Б. Е. от първи клас до настоящия момент,като тя
установява,че не е забелязала детето да имало проблеми с говора в първи
клас,но детето в трети клас/в който клас е било през м.март 2018 година/ е
започнало да удължава гласната,като е дала тази информация и на двамата
подсъдими,които се интересували, дали детето заеква и от кога.
Св. К. е възпитателка на Б. Е.,но
не е била такава само в трети
клас.Тя също установява, че детето леко задържа съгласните и удължава гласните
,като тази особеност е забелязала при Б. в четвърти клас,като за първи и втори
клас не си спомня тези особености да ги е имало в говора му.И тази свидетелка
установява,че подсъдимите били ходили при нея да питат през настоящата учебна
година,дали все още детето има проблеми с говора,което учудило
свидетелката,като тя им била казала,че има такива.
По делото е прието и не е
оспорено от страните заключение по назначена Съдебно-психологична
експертиза,изготвено от клиничен психолог К.От това заключение се установява,че
към момента на освидетелстване на детето Б.Е. през м.януари 2019 година/10
месеца след процесните дати/,при него се наблюдават депресивни
идеации,изразяващи се в лесна плачливост,психомоторна скованост,емоционална нестабилност.
Освен това в заключението се сочи,че се касае за момче с временно емоционално
разстройство от преживяно събитие,за което личността не е готова да се справи
сама,установена е находка от завишена тревожност,без маркери на
агресивност,наличие на депресивни съставки,изразяващи се в завишено
безпокойство,плачливост,ниска комуникативност,като въпреки консултацията с
психолог състоянието на детето е нестабилно и неустойчиво.В съдебно заседание
вещото лице е обяснило,че не може да се говори при детето за клинично
разстройство на дефицити на речевата
структура на детето,но може да се говори за временно разстройство на речта
му,което е временно и се проявява всеки път,когато детето говори за случилото
му се,като се връща ретроградно назад и започва да плаче и да заеква,да
трепери,да търка ръцете си,да се изпотява.Според вещото лице това разстройство
е проява на силен емоционален момент и във всяка друга ситуация на словесно
общуване с детето - извън случилото се в онзи момент, при детето отсъства това
речево и логопедично проявление в речта му.Вещото лице изяснява,че
разстройството на речта на детето е временно,вследствие на преживяна психична
травма,като споделеното от детето не би
могло да е внушено от родителите му.
По делото е разпитан и св.Н. Ш.,който
установява в показанията си,че познава подсъдимите,които му помагали на вилата
през 2018 година от началото на м.март до В.,като чистели прозорци и
двора.Установява,че те идвали да правят това обикновено през уикендите,като
първоначално заявява,че не може да посочи дати,на които са идвали.След това
заявява,че са идвали почти всяка събота и неделя,а след това-че са идвали всяка
събота и неделя.
Подсъдимите обясняват,че на
процесните дати са били на вилата на св.Ш.,за да му помагат,като на 11.03.2018
година са извършвали „услуга“ на св.Ш.,като подс.Е. обяснява,че е майстор
тапицер,като св.Ш. заявява,че Е. произвеждали мека мебел.
Аналогична фактическа
обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.
Настоящата фактическа
обстановка въззивната инстанция възприе,кредитирайки показанията на свидетелите,посочени
по-горе и кредитирани и от
първоинстанционния съд,както и приетото по делото Психологическо становище и
експертно заключение,изготвено от клиничен психолог К.
Обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е дал вяра на свидетелите М. Е.,Д. Е.,А. Е.,Т. и К.Първите
две свидетелки са очевидци на поведението на подсъдимите на процесните дати,св.А.
Е. установява какво е било състоянието на детето й след това,като от
показанията на свидетелките Т. и К. се установява,че в речта му има промени и
те са настъпили така във времето и са отчетени от тези свидетелки,че да са били
провокирани от случилото се на процесните две дати.
Показанията на всички тези
свидетелки кореспондира изцяло с приетото по делото Психологическо
становище,което е изготвено след изследване на детето само 5 дни след
последната процесна дата/за разлика от твърдяното от защитата и пред въззивната
инстанция,че родителите на детето не били направили нищо в продължение на 9
месеца след процесните дати/.
Тези гласни доказателства и
това становище пък изцяло кореспондират и с изготвеното и прието,неоспорено от
страните,заключение на клиничен психолог К.Същата също е отчела промените в
поведението на детето,още повече,когато е разговаряла с него по повод
конкретните дати и поведението на подсъдимите спрямо него.Вещото лице подробно
е описало типичните вегетативни реакции на
детето-плач,изпотяване,треперене,както и че детето има проблеми с речта при
обсъждане именно на случилото се на тези дати.Становището на вещото лице при
така констатираното състояние и реакции на детето е,че разстройството на речта
на детето е временно и е вследствие на преживяна психична травма,като споделеното от детето не би могло да е
внушено от родителите му,още повече,че е било констатирано от психолога след
около 10 месеца след процесните дати,че то продължава да преживява случилото се
с него,цитирайки отправените спрямо него обидни изрази и заплахи.
При така събраните по делото
гласни и писмени доказателства и експертно заключение,които не само,че не си
противоречат,но изцяло си кореспондират и се допълват,съдът счита,че са изцяло
неоснователни доводите на защитата,че не е следвало да се кредитират
показанията на свидетелите М. Е.,Д. Е.,А Е.,Т. и К.,а следвало да се даде вяра
на обясненията на подсъдимите и на св.Ш.
Вярно е,че първите три
свидетелки са заинтересовани от изхода на делото-поради близки родствени връзки
с детето или поради наличие на междусъседски конфликти.Показанията обаче на
тези свидетелки се подкрепят както от констатираното психично състояние на
детето 5 дни след последната процесна дата/с Психологическото становище от
23.03.208 година/,така и 10 месеца след това/със заключението на вещото лице К/.Техните
показания кореспондират и с показанията на учителката и възпитателката на
детето-свидетелките Т. и К.,които са изцяло незаинтересовани от изхода на
делото и които също са отчели промяна в речта на детето-във времето след
процесните дати.
Всички тези доказателства
оборват защитната теза на подсъдимите,че на 11.03.2018 година и на 18.03.2018
година те не са били в с.Д. и не са извършили престъпленията спрямо детето,за
които са признати за виновни от първоинстанционния съд.Показанията на св.Ш също
не установяват по категоричен начин присъствието на подсъдимите на процесните
дати на вилата му,като същият на три пъти е променил показанията си,кога точно
те са били там,заявявайки в началото,че не може да посочи дати и че те са били
почти всяка събота и неделя.Налице е и противоречие между обясненията на подс.Е.
и св.Ш относно това,какво точно се твърди от подсъдимите,че те са вършили на
вилата на св.Ш-според св.Ш подсъдимите му мили прозорците и му чистили двора,а
според подс.Е. му били извършвали тапицерска услуга.
С оглед гореизложеното
настоящата инстанция счита,че първоинстанционият съд правилно е приложил
материалния закон,като е приел,че подс.Е. *** , е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Б.Ц.Е. *** в негово присъствие : ********. Имаш глава на
вълк.“осъществявайки състава престъплението по чл.146,ал.1 от НК,както и
правилно е приложил материалния закон,приемайки,че подс.Е. *** , се е заканила
на Б.Ц.Е. *** с престъпление против
неговата личност – казала му е : „ Ще те утрепя и ще ти спукам главата „, и
това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,осъществявайки
състава на престъплението по чл.144,ал.1 от НК,и че същата на 18.03.2018 година
в село Д. , е казал нещо унизително за честта и достойнството на Б.Ц.Е. ***
в негово присъствие : „. “,осъществявайки и състава на престъплението по
чл.146,ал.1 от НК.
Законосъобразна е присъда и в
частично оправдателната й част-по обвинението за престъпление по чл.144,ал.1 от НК по отношение на подс.Е.,както и по част от обвиненията по чл.146,ал.1 от НК
по отношение и на двамата подсъдими-за част от обидните изрази,посочени в
тъжбата,за които не е доказано по безспорен начин да са били изречени от тях на
процесните дати по отношение на детето.
Съдът законосъобразно е
приложил спрямо подс.Е. и разпоредбата на чл.78А от НК,освобождавайки го от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление,като му е наложил административно наказание глоба в минимален размер
- 1000 лева.
На подс.Е. също е била наложена глоба в минимален размер за
престъплението по чл.146,ал.1 от НК,а за престъплението по чл.144,ал.1 от НК й
е наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода,което е близо до законовия
минимум от 3 месеца.Тъй като се касае за множество престъпления/две
престъпления/,извършени от подс.Е.,спрямо нея е неприложима нормата на
чл.78а,ал.1 от Нк,поради което съдът обосновано и законосъобразно е приложил
нормата на чл.23,ал.1 от НК,определяйки й едно общо най-тежко наказание от 4
месеца лишаване от свобода.Приложил е законосъобразно и нормата на чл.66,ал.1
от НК-за минималния изпитателен срок от 3 години.
Присъдата е законосъобразна и в частта,с която подсъдимите са
осъдени да заплатят обезщетения за причинените вследствие извършените от всеки
един от тях деяния неимуществени вреди на малолетното дете-чрез неговия баща и
законен представител.Уважените размери на гражданските искове са съобразени и с
нормата на чл.52 от ЗЗД ,като отчитат и състоянието на детето вследствие на
престъпните посегателства спрямо него.
Законосъобразно са определени и дължимите от всеки един от
подсъдимите държавни такси и разноски.
Първоинстанционния съд,въпреки направеното искане от адв.А.-защитник
на подсъдимите Е.,не е присъдил сторените от подсъдимите разноски по
делото.Видно е от приложено по делото адвокатско пълномощно,че подсъдимите Е.
са заплатили на адв.А. адвокатско възнаграждение в размер общо на 300
лева.Поради липса на друго уговорено,съдът приема,че половината от него-300
лева е заплатено от подс.Е..Същият е бил оправдан по едно от двете
обвинения-това по чл.144,ал.1 от НК.На основание чл.190,ал.1 от НПК частният
тъжител дължи на подс.Е. сторените от него разноски за адвокат-предвид
оправдаването на подс.Е. по едното обвинение Тъй като обвиненията са две,а
заплатеният хонорар от подс.Е. е общо 300 лева,частният тъжител ще следва да
заплати на подс.Е. разноски за адвокат в размер на половината-в размер на 150
лева.
Същевременно адв.Т. е поискала на частния тъжител да се присъдят
сторените от него разноски за адвокат пред въззивната инстанция,които са 500
лева.Предвид неоснователността на въззивната жалба това искане е основателно и
ще следва да бъдат осъдени подсъдимите Е. да заплатят на частния тъжител сумата
от 500 лева,като всеки един от тях следва да му заплати по 250 лева.Тъй като
подс.Е. дължи 250 лева за разноски на тъжителя,а тъжителят също му дължи 150
лева за разноски,ще следва по компенсация подс.Е. да бъде осъден да заплати
разноски на тъжителя в размер на 100 лева.
С оглед гореизложеното първоинстанционната присъда като
правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива следва да бъде
потвърдена,като въззивната жалба следва да се остави без уважение-като
неоснователна.
При разглеждането и решаването на делото от първоинстанционния съд
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които на това
основание да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
Воден от горното и на основание
чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 6 от
30.01.2019 година, постановена по НЧХД № 349/2018 година на Велинградския
районен съд.
ОСЪЖДА
Е.А.Е. ***,П.
о,ул.“Ш“№*,с ЕГН **********,да заплати
на Ц.Б.Е. ***,П. о.,ул.“И. В.“№*,с ЕГН **********, като баща и законен
представител на малолетното си дете Б.Ц.Е. с ЕГН **********,сторени разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция-в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА
А.М.Е. ***,П.
о.,ул.“Ш“№1,с ЕГН **********,да заплати
на Ц.Б.Е. ***,П. о,ул.“И. В.“№*,с ЕГН **********, като баща и законен
представител на малолетното си дете Б.Ц.Е. с ЕГН **********,сторени разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по компенсация-в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.