Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 34
Гр.Бяла,
14.03.2016г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
град БЯЛА в открито съдебно
заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД №
336 по описа за 2015г., за да се произнесе
съобрази следното :
Административнонаказателното
производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на “ЕНЕРГО–ПРО МРЕЖИ” АД
гр.Варна, подадена чрез упълномощен
процесуален представител адв. Г.В. от Адвокатско дружество “В., Желязков и
Партньори” гр.София, против Наказателно постановление №217 от 30.01.2015г. на
Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ гр.София, с което на жалбоподателя на
основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложено наказание
“Имуществена санкция” в размер на 20 000лв, за това, че: „При извършена
проверка на 27.03.2014г. от длъжностно лице на ДКЕВР на средства за търговско
измерване/СТИ/ - електромери в гр.Две могили, обл.Русе, ул.“ “ № е установено,
че СТИ на абонатен № **********, с фабр.№ 12533, CARATDIGITRON, на фирма„СТМ“ АД гр.В.Търново /еднофазен/, е с година на
производство 2004г. и с пломба за първоначална метрологична проверка BG 02104/2004г. На дл.лице от ДКЕВР не е представен Протокол за
последната извършена метрологична
проверка на описаното СТИ – електромер, която е следвало да бъде през 2010г., т.е. описаното СТИ е с изтекъл
срок на последваща метрологична проверка - нарушение по т.3.5.2 от издадената
от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г.
Жалбоподателят
оспорва НП като незаконосъобразно и неоснователно. Счита, че е налице нарушение
на процесуалния и материалния закон. В съдебно заседание се явява упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, не представя допълнителни доказателства
и моли съда да отмени атакуваното НП.
Въззиваемата
страна, редовно призовани, изпращат упълномощен
представител, който изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди изцяло издаденото НП. Представя допълнителни писмени доказателства.
БРП – редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателствата, приема за установено от
фактическа страна следното :
На 27.03.2014
г. в гр.Две могили, обл.Русе, ул.“Е.“ №. актосъставител П. като длъжностно лице
на ДКЕВР, в присъствието на св.А. извършил проверка на средства за търговско
измерване (СТИ, електромери) в посочения имот. При проверката установил, че СТИ на абонатен № **********, с
фабр.№ 12533, CARATDIGITRON, на фирма„СТМ“ АД гр.В.Търново /еднофазен/, е с
година на производство 2004г. и с пломба за първоначална метрологична проверка
BG 02104/2004г. Тези обстоятелства били отразени в съставения Протокол № 61 от 27.03.2014г./л.45. При поискване на контролните органи не бил
представен Протокол за последната извършена метрологична проверка на описаното
СТИ /електромер/. В извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про
Мрежи“ АД съгласно Раздел VI от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./, като година за следваща метрологична проверка
на описаното СТИ била записана 2010г.
При така посоченото контролните органи установили, че СТИ/електромер/ е с
изтекъл срок на последваща метрологична проверка, което отразили в съставения
от тях Констативен протокол № 177-З-Е-2
от 28.03.2014г. /л.42/. Актосъставителят
П., в присъствието на упълномощен представител на „Енерго-Про Мрежи” АД,
съставил на дружеството АУАН № КРС-1178 от 30.07.2014/ л.38/, като приел че
като не е поддържало средството за търговско измерване, съгласно изискванията
на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /
л.173/ , дружеството е нарушило т. 3.5.2
от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от
Закона за енергетиката, тъй като съгласно т.3 Специални условия,т. 3.5.
Измерване на електрическата енергия, т. 3.5.2. от лицензия №
Л-138-07/13.08.2004г. /л. 15/ лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за
търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в
състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (Правилата, ПИКЕЕ – л.173/), както и да
извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.
Съгласно чл.41
от Правилата, всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на
първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата
за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за
измерване. Съгласно чл.26, ал. 1 от Закона за измерванията, контролът на
средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална
проверка и последваща проверка. Съгласно чл. 43, ал.4 от Закона за
измерванията, периодичността на последващите проверки се определя със заповед
на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-412 от 16.08.2004г. на председателя
на ДАМТН, Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ,
бр. 22 от 2010 г.) и съгласно Заповед № А-441/ 13.10.2011 г. на председателя на
ДАМТН (обн. ДВ, бр. 85 от 2011 г.), последваща проверка на електромери
-еднофазни, се извършва на период шест години.
АУАН бил
съставен и връчен в присъствието на свидетели на изрично упълномощеното лице /пълномощно
л.41/. Въз основа на АУАН, Председателят на ДКЕВР, в качеството на
административнонаказаващ орган издал
атакуваното НП, с което административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
била ангажирана.
Фактическата
обстановка беше установена от съда, след преценка на приложените и приобщени
към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства - АУАН, НП, протокол за
извършена проверка, Констативен протокол
№ 177-З-Е-2 от 28.03.2014г., Заповед № А-412 от 16.08.2004г. на
председателя на ДАМТН, Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. на председателя на
ДАМТН , Заповед № А-441/ 13.10.2011 г. на председателя на ДАМТН, както и от
изслушването на актосъставителя. Съдът кредитира неговите показания, тъй като
фактите, изложени в тях принципно не се оспорват от жалбоподателя и се
потвърждават от представените писмени доказателства.
Действайки
като въззивна инстанция и подлагайки на
служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Жалбата е
подадена в срока и по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН, от лице, което има право и интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Безспорно от
доказателствата се установява, че е налице визираното от административнонаказващия орган нарушение. Административната
отговорност за нарушение по т.3.5.2 от издадената от ДКЕВР Лицензия №
Л-138-07/13.08.2004г. е обективна, безвиновна, тъй като е предвидидено, че
имуществена санкция се налага на лицензента, когато не е изпълнил задължението
си да поддържа средствата за търговско измерване на ел. енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на
изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(Правилата, ПИКЕЕ – л.173/), както и да извършва редовни проверки, изпитания и
контрол върху тях, като в процесния случай, предвид това, че електромерът е
еднофазен, това е период от шест години. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства несъмнено се установява, че СТИ на абонатен № **********,
с фабр.№ 12533, CARATDIGITRON, на фирма„СМТ“ АД гр.В.Търново /еднофазен/, е с
година на производство 2004г. и с пломба за първоначална метрологична проверка
BG 02104/2004г.
Видно от
приложените заповеди на Председателя на ДАМТН, последващата проверка на този
тип електромери се извършва на период от шест години. Не е представено
доказателство за последваща проверка, като предвид липсата на такова, съдът
приема нарушението за доказано. Безспорно
е, че след изтичане на този шестгодишен период дружеството не е изпълнило задължението си да извърши
последваща проверка и не е поискало удължаване на периода на първоначалната
метрологична проверка, поради което е осъществило състава на посоченото
нарушение.
Съдът, при
извършената служебна проверка констатира, че при съставянето на АУАН и издаване
на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
предпоставка за отмяна на НП. Съдът намира, че е изтекла погасителната давност
по чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН, която препятства изначално образуването на
административно-наказателното производство. В НП като година за следваща
метрологична проверка в извадка за СТИ е записана 2010г. В процесния случай се касае за формално
нарушение, на просто извършване, чието изпълнително деяние е под формата на
бездействие, с начален момент, съвпадащ с момента, в който е изтекъл срока, в
който дружеството е следвало да изпълни задължението си. От следващия ден нарушението
е довършено. В случая следва да се изведе, че крайния срок, до който
дружеството е следвало да изпълни задължението си е 31.12.2010г., т.е. на
01.01.2011г. нарушението е налице. Въпреки, че в НП не е изрично
посочено времето на извършване на нарушението, което е самостоятелно основание
за отмяна, съдът се съобрази с посочената горе дата. Безспорно е, че от
извършването на нарушението на дата 01.01.2011г. до съставянето на АУАН на
30.07.2014г. е изтекъл срок по-дълъг от една година. Към датата на деянието -
01.01.2011г. е била в сила разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съгласно
която: “Не се образува административно-наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения,
както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите
на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна
цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от
Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните
актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Към
датата на нарушението не е било налице изключението на чл.34, ал.2 от ЗАНН /ДВ.
бр.54 в сила от 17 Юли 2012г./, което гласи, че:.. “ за нарушение на Закона за
енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите
нормативни актове по прилагането им, не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече
от пет години от извършване на нарушението. Следва да се отбележи, че сроковете
по чл.34 от ЗАНН, имат давностен характер,
поради което нормите, които ги уреждат са материални и имат действие само
занапред. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Административнонаказващият
орган неправилно и незаконосъобразно е предприел действия по образуваното
административно наказателно производство срещу дружеството за процесното
нарушение, след изтичане на давността за образуване на такова, чийто резултат е
опорочаване на издаденото НП, което предпоставя незаконосъобразността на атакуваното НП и налага неговата отмяна на това основание.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 217 от 30.01.2015г. на Председателя на Държавната Комисия за
енергийно и водно регулиране гр.София, с което на “ЕНЕРГО –ПРО МРЕЖИ”АД с ЕИК .,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, за
нарушение по т.3.5.2 от издадената му от ДКЕВР Лицензия №
Л-138-07/13.08.2004г., на осн. чл.206, ал.1 от ЗЕ е наложено наказание
“Имуществена санкция” в размер на 20 000лв.
като
н е з а к о н о с ъ о б
р а з н о .
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд в град Русе,
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/