Решение по дело №841/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. с чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от И.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Р.Н.,***, със съдебен адрес ***, против решение № 266/31.03.2023г., постановено по АНД № 243/2023г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0434-000291/13.12.2022 г. на началника на Второ РУ към ОДМВР - Бургас, в частта му, с която на И.В., за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон, са му наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Касаторът изцяло оспорва решението, като твърди, че същото е неправилно и необосновано, поради неправилно тълкуване и погрешно интерпретиране на относимите факти, и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление, в оспорената част.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът по касация – началник на Второ Районно управление при ОД на МВР – Бургас, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното пред РС - Бургас наказателно постановление на И.К.В., за извършени от него нарушения по чл.104б, т.2 от ЗДвП, по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.70, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, „глоба” в размер на 50 лв. и „глоба” в размер на 20 лв. НП е обжалвано пред РС – Бургас, само в частта му относно наказанията, наложени за нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. РС потвърдил НП в оспорената част. От първоинстанционния съд е установено, че на 23.11.2022 г., в 09.00 часа, в с.Кръстина, община Камено, от центъра на селото в посока гр. Камено, И.К.В. управлявайки лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Х 09 13 КР, собственост на И.В. Гочев, ЕГН **********, използва пътя отворен за обществено ползване за други цели освен неговото предназначение - за превоз на хора и товари, извършвайки демонстративни маневри - форсиране на двигателя на автомобила с преплъзване на предните колела и поднасяне на МПС наляво и надясно по посока на движение, с което създава явна опасност за останалите участници в движението. За установеното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, както и за други две установени при проверката нарушения е съставен АУАН № 486344/23.11.2022г. Актът е връчен на водача на датата на съставянето, без възражения. Не са постъпили възражения и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на установеното в АУАН е издадено и процесното НП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер от 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 30.12.2022 г., а жалбата срещу него в оспорената му част е подадена на 11.01.2023г. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка е установена пред районния съд въз основа на приобщените писмени доказателства, вкл. тези представени от АНО в хода на съдебното следствие, и показанията на свидетелите Панайотов и Генов. В производството пред РС – Бургас санкционираното лице е оспорило от фактическа страна констатациите относно установения начин на управление на МПС, с доводи идентични на изложените в касационната жалба. Въз основа на изяснените по делото обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на НП, районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба, в частта й относно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Същият е приел, че извършеното от И.К.В. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Въззивният съд е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение, законосъобразност на дейността по индивидуализация на наложените наказания. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление в обжалваната му част.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло от настоящия съдебен състав.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

Касационната инстанция, съобразявайки събраните писмени и гласни доказателства, приема, че със своите действия водача В. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и правилно му е наложена съответната санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. А според нормата на чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия – „извършва демонстративни маневри изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя на автомобила с преплъзване на предните колела и поднасяне на МПС наляво и надясно по посока на движение, което създава явна опасност за останалите участници в движението“. Този метод на управление на превозното средство несъмнено представлява използване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена с предназначението му - за превоз на хора и товари. В тази връзка неоснователни са възраженията на касатора, за недоказаност на деянието.

Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора за противоречия в показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН. Двамата свидетели безпротиворечиво са заявили, че след съставяне на първия АУАН (за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП, по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП) касаторът е потеглил с форсиране на двигателя и с превъртане на гумите. Свидетеля Панайотов е посочил - „тръгна с форсирано превъртане на гумите“, „тръгва с въртене на гумите“, а свидетеля Генов - „форсира двигателя и потегли с въртеж на гумите, криволичейки с колата“. По отношение на начина на спиране на автомобила за проверка за втори път, действително е налице противоречие в показанията на посочените свидетели, но тези противоречия касаят не спорните факти които трябва да се установят, а детайли които са несъществени. Тези противоречия не са в състояние да компроментират достоверността на показанията на двамата свидетели, които обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото, водят до безпротиворечиви изводи относно съставомерността на елементите от фактическия състав на извършеното нарушението по т.1 от НП, поради което правилно първоинстанционният съд е кредитирал тези показания. Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на свидетелите – Маринов и Маринова, тъй като от техните показания се установява, че те са били там при първото спиране на процесния автомобил за проверка, след което са си тръгнали и са оставили И.К.В. да попълва документи, т.е. не са били там при потеглянето на автомобила след съставянето на първия АУАН, когато е извършено процесното нарушение по т.1 от НП. Извършването на демонстративни маневри изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя на автомобила с преплъзване на предните колела и поднасяне на МПС наляво и надясно по посока на движението, определено не е присъщо на ежедневното движение по път за превоз на стоки и хора, поради което и правилно касатора е санкциониран за това. В тази връзка и с оглед горните съображения, настоящият състав намира за обоснован и правилен извода на РС, че с поведението си водача В. е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Решението на първоинстанционният съд съдържа подробни и ясни мотиви, поради което настоящата инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

В съдебното производство по проверка законосъобразността на НП в обжалваната част не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на решението и на наказателното постановление.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266/31.03.2023г., постановено по АНД №243/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: