Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от ... година, постановено по гр. дело № ... по описа на Горнооряховски районен съд за ... година, предявеният от „А.”-О., гр. Г. против К. И. Н. иск, с който претендира да се приеме спрямо ответника за установено, че последният дължи сумата от 5 892 лв., вземане по запис на заповед от ...година, ведно със законна лихва от ... година насетне, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Без разглеждане е оставена претенцията на ответника за обезсилване на издадените по частно-гр.дело № ...по описа на Горнооряховски районен съд за ... година заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Отхвърлено е като неоснователно искането на ищеца за присъждане на разноски. Такива, в полза на ответника, са присъдени в размер на 500 лв. Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от „А.”-О., гр. Г. с искане за отмяна и постановяване на ново, уважаващо исковете с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилна преценка на събраните по делото доказателства и погрешно тълкуване на материалния закон. В разрез с доказателствата по делото първостепенният съд изградил извода си, че процесният запис на заповед, основание на предявените иск¯ве, гарантирал вземанията на въззивника по договор за лизинг с ответника. Подобна връзка не била установена, свидетелските показания на разпитаните свидетели не били годни да установят подобна връзка. За валидността на записа без значение била причината за издаването му. Ответникът по жалбата - К. И. Н. - е изложил доводи за безпорочност на атакуваното решение, позовавайки се на изложените от първостепенния съд мотиви за неоснователността на исковите претенции. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: По реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 538 във връзка с чл. 535от Търговския закон. Ищцовата страна – „А.”-О., гр. Г. - излага в исковата си молба, че на ...година ответникът издал запис на заповед, по силата на който се задължил да заплати на ищцовото дружество сумата от 5 892 лв. Тъй като след предявяване на записа плащане не последвало, а в хода на заповедното производство по частно-гр.дело № ... по описа на Горнооряховски районен съд за ... година вземането било оспорено, по реда на настоящото производство се претендира признаване на притезанието, ведно с дължимите върху стойността му законни лихви, считано от датата за подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – ...година насетне, заедно с разноските по заповедното и исковото производство. Ответната страна – К. И. Н. - оспорва исковете с възражения, че записът е издаден да гарантира вземане на ищеца по договор за лизинг на лек автомобил. Заради невъзможност да плаща лизинговите вноски, съгласно клаузите по лизинга, върнал автомобила. С това отношенията между страните били уредени. От връщането на колата насетне паричното вземане било погасено, а с това и гарантиращото го вземане по процесния запис на заповед. Претендира присъждане на разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения по делото запис на заповед, редовен според изискванията на чл. 535 от ТЗ, че на дата ... година ответникът се е задължил към дружеството-ищец за сумата от 5 892 лв., платима на предявяване на записа в гр. Г.. Няма спор, че записът е предявен за плащане и не е платен. На датата на издаването му страните са постигнали съгласие срещу първоначална вноска от 1 240 лв. и дванадесет допълнителни, всяка по 491 лв., ищецът да прехвърли собствеността върху лек автомобил „Мазда” с държавен регистрационен номер ... при запазване на правата върху него до плащане на цялата уговорена сума, предаването му във владение на ответника на риск на последния. Предвидили са при неизпълнение на паричните задължения, прекратяване на договора и връщане на автомобила с право на ищцовото дружество да задържи до момента платените суми – договор за лизинг от ...година. Уговорените вноски не са платени, според предвиденото и ответникът е върнал автомобила – договор за продажба на моторно превозно средство от ... година, от който е видно, че ищецът е продал на трето лице същия автомобил. При положение, че колата не е върната на ищеца не би могло последният да я продаде и предаде на трето лице, така, както е описано в цитирания договор. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявения иск. По безспорен начин по делото е установено припокриването на вземанията по договора за лизинг и по процесния запис на заповед. Както е изтъкнал и първостепенния съд, съвпадението на датите на сключване на договора и на издаване на записа, еднаквите по стойност суми по двата документа, свързани с липсата на доказателства в противна насока, налагат по категоричен начин извода, че за ищеца са възникнали паралелно взе вземания, задоволяващи един и същи интерес стойността на дадения по договор за лизинг автомобил. При това положение, доколкото отношенията по каузалния дълг са уредени с прекратяване на лизингови договор - връщане на автомобила и задържане на платените вече вноски, този интерес е задоволен и плащането и по записа би обогатило ищеца без основание. В този смисъл претенцията му по записа е неоснователна и следва да бъде отречена с потвърждаване на атакуваното решение. Доводите на въззивника не могат да бъдат споделени. Сами по себе си правилни за същността на менителничните сделки и абстрактния им характер, те не държат сметка за доказаната по делото връзка между разгледаните по-горе две правоотношения и принципната недопустимост на неоснователното обогатяване, както в гражданското, така и в менителничното право – аргумент от чл. 55 и сл.от ЗЗД и чл. 534 от ТЗ. По посочената причина, съдът не излага нарочни мотиви по доводите на жалбоподателя. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 500 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от ...година, постановено по гр. дело № ... по описа на Горнооряховски районен съд за ... година. Осъжда „А.”-О., гр. Г. да заплати наК. И. Н. от гр. П., ул. „...” № 34, ЕГН: *, сумата от 500 /петстотин/ лв., разноски за второинстанционното производство, но основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |