№ 4884
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110175992 по описа за 2024 година
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
414408/19.12.2024 г., от В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.
Кюстендил, с. Ч*, ул. П* №2, чрез адв. Д. Г., със съдебен адрес: гр. Т***
срещу „К*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Ха*, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна
квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК,
с който се иска да се обяви за недействителен Договор за паричен заем
№728595 от 25.08.2023 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и
„К*“ ООД, ЕИК: *, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.10а ЗПК и чл. 19 от
ЗПК.
2. Евентуален иск на горния, с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД, с който да признаете за установено, че чл. 8 от Договор за паричен
заем №728595 от 25.08.2023 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и
„К*“ ООД, ЕИК: *, е нищожен поради нарушение на чл. 143, ал.2, т.5
ГПК.
3. осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с
който „К*“ ООД, ЕИК: * да бъде осъден да заплати на В. Г. К., ЕГН
********** сумата от 232.06 лв., платена по Договор за паричен заем
№728595 от 25.08.2023 г., без основание.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 728595/25.08.2023 г. при следните параметри:
главница – 2000 лева, срок за връщане на заема – 9 месеца, с месечна вноска
на 25 число на всеки месец, с крайна дата на връщане 25.05.2024 г., месечен
ЛП – 3.330 %, договорна лихва в размер на 347.51 лева, ГПР – 48.101 %.
Посочва, че ищецът е следвало да предостави обезпечение на заема, съгласно
1
чл.6, което обезпечение да отговаря на определени условия. Посочва, че
страните са се договорили, че ако не предостави обезпечението ще се начисли
неустойка 1 243.49 лева, която ще бъде разсрочена с погасителните вноски по
договора.
Посочва, че не е предоставил обезпечение и му е начислена процесната
неустойка. Твърди, че е платил всички суми по договора.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката
за обезпечение се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се
законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Като основания посочва, че неустойката противоречи на принципа
на добросъвестността, както и на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗПотр.
Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без
правно основание, затова моли да бъде върнато, като предявява искът като
евентуален. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за
поръчителство ще се начисли към договора за кредит.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави
възражения за прекомерност.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка по осъдителния
иск и разноските на ищеца: доверителна сметка титуляр: Д. Г., Булстат: *,
IBAN: *, BIC: UNCRBGSF.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка по за разноските
по чл.38 ЗА: титуляр: Д. Г., IBAN: *, BIC: UNCRBGSF.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г. –
заверено копие; 2. Погасителен план към Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г.
– заверено копие; 3. 4 бр. платежни нареждания – заверени копия; 4. Платежно нареждане
за заплатена ДТ; 5. Пълномощно – заверено копие; 6. Договор за правни защита и
съдействие – заверено копие.
Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне
на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с
материалите по делото, да отговори: 1. В какъв размер са извършените погасителни
плащания по Договора за потребителски кредит и какво е погасявано с тях по пера? 2.
Какъв би бил размерът на ГПР ако сумата по неустойката при непредоставяне на
обезпечение бъде включена в него?
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Д. Г., със съдебен адрес: гр. Т***, с
надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.17-18 от
делото).
Ответникът юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.
2
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай са предявени два обективно кумулативно съединени
иска, чиято стойност е над 1250.00 лева, поради което чл.72, ал.2 ГПК не е
приложим. Събира се държавна такса по двата иска.
Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 3591.00 лева (главница,
договорна лихва и неустойка), поради което държавната такса е в размер на
143.64 лева.
Материалният интерес по осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е
232.06 лева, поради което таксата е в размер на 50.00 лева.
Общата държавна такса е в размер на 193.64 лева. С молба с вх. №
4714/08.01.2024 г. представя документ по чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на исковата молба и доклада
Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва
да се извърши процедура по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
3
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК,
отговорът ще се счита за неизвършен.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
4
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
5
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
6
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ответника,
справка за трудови договори, след връщане на всички призовки и книжа в
цялост и да се връчи чрез работодател, на основание чл.49 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7