№ 61
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Деян Ив. Денев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Д. В. К.
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100601299 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е Присъда № 260153 / 23.09.2021г
по НОХД № 180 по описа за 2021 г на РС Варна, първи наказателен състав.
С обжалвания съдебен акт подсъдимият П. Г. П. , е признат за виновен
в това, че на 23.09.2020г. в гр.Варна, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото- блъснал предна дясна врата на товарен автомобил „Ивеко Евро
Карго“ с рег.№ В7492 КТ, собственост на ОП „Общински паркинги и синя
зона“ и счупил дясното му странично огледало, отправил закани към ИВ. Й.
ИВ., че ще го унищожи и ще изяде черния му дроб, ритнал го по десния крак
и го ударил с ръка по дясното рамо -престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
На основание чл.78 А от НК, подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание ”ГЛОБА” в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
С присъдата подс. П. Г. П. е осъден , да заплати на ИВ. Й. ИВ., от
гр.Варна сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат от нанесени
1
телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск за
неимуществени вреди-болки и страдания в резултат от нанесени телесни
увреждания, в останалата му част до пълния предявен размер като недоказан.
Подсъдимия П. Г. П. ,е осъден да заплати държавна такса върху
уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 50,00 лева
/петдесет лева/.
На същия ищец - ИВ. Й. ИВ. подсъдимия е осъден да заплати и сумата
от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, резултат от отправени закани, ведно със законната
лихва, считано от 23.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен гражданския иск за неимуществени вреди, резултат от отправени
закани, в останалата му част до пълния предявен размер като недоказан.
На основание чл.2 от Тарифата за ДТ П.,е осъден да заплати държавна
такса върху уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на
50,00 лева /петдесет лева/.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия е осъден да заплати на ИВ. Й.
ИВ., от гр.Варна направените от него разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, както и направените по делото
РАЗНОСКИ в размер на: 118,60 лева /сто и осемнадесет лева и шестдесет
стотинки /, от които 93,60 лева /деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/
по сметка на ОД на МВР – Варна и 25,00 лева /двадесет и пет лева/ по сметка
на ВРС.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, чрез
адвокат С.С. АК – Варна, като се твърди, че присъдата противоречи на закона
защото не е съобразена със събраните по делото доказателства, които са
тълкувани превратно и по тази причини следва да бъде отменена. Навеждат
се доводи, че подсъдимия не е осъществил вмененото му деяние и това се
доказва от анализа на събраните по делото доказателства. Оспорва се
присъдата и в гражданско осъдителната и част като недопустимо е и
произнасянето на съда относно гражданските искове, които в вида, в който са
предявени са недопустими, поради което и в тази част присъдата следва да
бъде отменена.
С допълнително писмено изложение към въззивната жалба се развиват
възражения, които могат да се обобщят по следния начин:
- налице са съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи
2
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд, тъй като по делото липсват мотиви, в обема
предвиден от закона. Твърди се, че голяма част от мотивите е преразказ на
случилото се по време на съдебните заседания, а в останалата им част
представляват цитати от различни решения от съдебната практика, без да е
изложено какво съда е приел за установено и доказано по делото. Като друго
процесуално нарушение, е посочено конституирането на ненадлежна страна,
каквато е гражданския ищец, тъй като в престъпленията по чл.325 НК
липсват съставомерни вреди, както в мотивите си е посочил и
първоинстанционния съд. Навеждат се доводи, че по посочената причина
производството е следвало да премине по реда на Глава 28 НПК, където е
недопустимо конституирането на граждански ищец и частен обвинител и и
със стореното от съда е утежнено положението на подсъдимия. В тази връзка
се твърди, че в наказателното право на репатриране подлежат само
съставомерните вреди, а всички претендирани останали увреждания подлежат
на претенция по гражданско-правен ред.
- алтернативно се иска оправдаването на подсъдимия, като се твърди, че
подсъдимия не е е осъществил вмененото му деяние и това се извежда от
анализа на събраните по делото доказателства. Оспорва се както обективната
страна, така субективната на престъплението предмет на обвинението. Твърди
се , че действията на подсъдимия не са насочени към грубо нарушаване на
обществения ред и още по малко да са били насочени да изразят умисъла на
П. за явното не уважение към другите граждани и обществото. Дори съда в
тази връзка е приел, че П. е бил афектиран от действията на служителите на
Общинското предприятие и именно това е било причината за неговите
действия. Според жалбоподателят съдебната практика приема, че личният
мотив не винаги изключва хулиганските действия, но за да не бъдат
изключени тези действия е необходимо те да са били изключително груби, да
са съпътствани с тежки оскърбления, телесни повреди, да са станали
достояние на много хора и да са възприети от тях , като такива. Изброените
елементи обаче в настоящия случай липсват и са провокирани от
незаконносъобразните действия на общинските служители. Действията се
били насочени единствено към конкретните лица, но не и към установения
обществен ред и гражданите на страната. Оспорва се и възприетото от съда
обстоятелство, че подсъдимия е нанасял удари на свидетеля И.. Според
3
защитата това са твърдения изложени от И. и неговите родственици – дъщеря
и съпруга, но всички те са, както заинтересовани от изхода на делото, така и
по съдържание непоследователни и противоречиви. Последното
обстоятелство е подминато от съда и не може да се приеме тезата, че само
изминалото време е довело до същественото разминаване в показанията на
тези трима свидетели до фрапиращата разлика кой крак е пострадал на
гр.ищец. Неправилно са ценени и показанията на св. И.Д. и невъзможността
на последния да посочи точното, време на инцидента на който е станал
свидетел, възприето от съда като твърдения за друг инцидент. Оспорва се и
извода на съда, че именно от действията на П. е поднало огледалото на
репатриращия автомобил, тъй като според защитата не е възможно при
затваряне на врата независимо по какъв начин да е станало това да се счупят
всички щипки които го държат на мястото му, освен ако такава повреда не е
съществувала преди това. На свой ред се оспорва и субективната страна на
деянието, изразявайки несъгласието със съда, че е налице евентуален умисъл
за извършване на хулиганство, какъвто не може да бъде установен.
- оспорва се и неправилното произнасяне на първоинстанционния съд
по приети за разглеждане два граждански иска за неимуществени вреди, тъй
като от деликта могат да бъдат причинени само имуществени и /или
неимущствени вреди, но и не и причинени няколко вида неимуществени
вреди. Във връзка с последното се иска и жотмяна на присъдата в гражданско
осъдителната и част.
В хода на съдебните прения въззивния прокурор изразява становище за
правилност на присъдата и моли да бъде потвърдена, като законосъобразна.
В съдебно заседание защитата на А.К. поддържа жалбата по наведените
в нея съображения, без да се развиват обстойни доводи за това.
Подсъдимият в последната си дума желае да и бъде намалено
наказанието.
Окръжният съд намира жалбата за частично основателна, не по
причините изложени в нея, със следните съображения: Първоинстанционният
съд е провел съдебно следствие по общия ред, в което е положил грижа със
всички допустими доказателствени способи да установи обективната истина.
В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните
релевантни факти:
4
Подсъдимият живеел със семейството си в дом на ул.“Русе“ №13 в
гр.Варна. На същата улица се намирало и стопанисвано от него заведение
известно под наименованието ******
На 23.09.2020г. от служители на ОП „Общински паркинги и синя зона“
била поставена скоба във връзка с неправилно паркиране на лек автомобил
„Тойота Селика“ с рег.№ В 4316 НС, паркиран пред дома на подсъдимия и
собственост на неговия син- св.Г. П. П.. Тъй като глобата за неправилно
паркиране не била заплатена в съответния срок и скобата не била премахната,
около 13,25ч., след подаден съответен сигнал на посоченото място
пристигнал екип на ОП „Общински паркинги и синя зона“ с товарен
автомобил тип „Паяк“, марка „Ивеко Евро Карго“ с рег.№ В 7492 КТ, за да
репатрира превозното средство. Екипът от служители на общинското
предприятие се състоял от пострадалия И.И.-инспектор репатриране, К.А.-
шофьор и св.Д. С.-сапанджия. При пристигането си същите забелязали, че лек
автомобил марка „Киа Каренс“, паркиран на пътя и частично на пътна
маркировка /жълта лента/, препречва подхода към подлежащото на
репатриране превозно средство. Тъй като автомобилът „Киа Каренс“ бил
паркиран пред заведението ****** св.И. се приближил и попитал намиращите
се в заведението лица кой е собственик на превозното средство. Подсъдимият
заявил, че автомобилът е негов, при което св.И. обяснил, че същият трябва да
бъде преместен, за да получат достъп до подлежащото на репатриране МПС.
Подс.П. обаче отказал да премести автомобила си. Заявил, че заскобеният
автомобил е на сина му, който ще го премести след малко. На висок глас
казал на служителите на ОП, че никакъв автомобил няма да вземат и че
трябва да „изчезват“ оттам. Св.И. казал, че при това положение следва да се
обади за съдействие на „Общинска полиция“, но подсъдимият не реагирал..
Същевременно към тях се приближили свидетелите К.Т., Н. И.а и М.А.-също
служители на ОП „Общински паркинги и синя зона“, които по-рано били
поставили скоба на лекия автомобил „Тойота Селика“. Св.Т. съобщил, че
собственикът на автомобила трябва да заплати както глоба за неправилно
паркиране, така и такса за пристигането на „паяка“. Подсъдимият тогава с
агресивен тон заявил, че няма да бъдат платени никакви пари и нарекъл
служителите на общинското предприятие „общински помияри“, като
същевременно блъскал св.И. по рамото. В този момент на мястото на
инцидента пристигнал синът на подсъдимия-св.Г. П.. Той помолил баща си да
се отдръпне и заявил, че ще заплати съответните суми. Подсъдимия се качил
в автомобила „Киа Каренс“ и го преместил, като междувременно св.П.
заплатил на св.И. сумата от 30,00 лв. Свидетелите, обслужващи „паяка“ счели
ангажимента си по случая за приключен и се качили в товарния автомобил,
като се приготвили да си тръгват. В този момент обаче подсъдимият се
приближил към тях. Афектиран от обстоятелството, че синът му е заплатил и
такса за пристигането на автомобила за репатриране, той отворил дясната
врата на превозното средство и започнал да крещи на служителите, като им
отправял обиди-отново ги нарекъл „общински помияри“, а също и „боклуци“,
като твърдял, че само грабят и нямат никакви основания да вземат пари. Св.И.
предложил на шофьора да потеглят, но подс.П. хванал вратата на товарния
автомобил и силно я блъснал, при което дясното долно огледало за странично
виждане се повредило, като се счупили щипката и пружината, които го
държали. Св.И. слязъл от служебния автомобил, заявил на подсъдимия, че е
повредил общинска собственост и му поискал обяснение. Докато говорел
обаче подсъдимият го ударил по дясното рамо с ръка и го ритнал по десния
5
крак в областта на прасеца. Св.И. подал съответен сигнал и на мястото на
инцидента пристигнали служители на „Общинска полиция“, които
установили самоличността на присъстващите и насочили служителите на
общинското предприятие към Първо РУ към ОД на МВР-Варна, за да
съобщят за случилото се.
Посочената фактическа обстановка, ВРС е установил въз основа на
събраните и проверени доказателства които са подробно упоменати: гласни
доказателства- показанията на св. И.И., /дадени в съдебно заседание и онази
част приобщена по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК/, З.З., Д. С.
/дадени в съдебно заседание и приобщени също по реда на чл.281, ал.4, вр. с
ал.1, т.1 от НПК/, Г. Г., Н. И.а, М.А. /дадени в съдебно заседание и част
приобщени вече по посоченото в НПК основание/, К.Т., А.А. Г. П. и С. П. и
Д. И.а, частично от обясненията на подсъдимия; от заключението на
назначената съдебно-оценителна експертиза и писмени доказателства по
делото., на основание чл.283 от НПК
Отбелязано е в мотивите, че са ценени като достоверни и пълни
показанията на Д. С., от досъдебното производство, тъй като същите са
дадени по време близко до инкриминираното деяние. Така кредитирайки ги, е
възприето за истинно твърдението, че И. е бил ритнат от подсъдимия по
десния крак в областта на прасеца, потвърдено и от св. св.Н. И.а.
Правилно са ценени показанията на св. М. А. като достоверни макар и
нейните възприятия да са частични и относими само до автора на скандала в
лицето на подсъдимият; отправяните от него обидни реплики към
общинските служители и счупването на страничното огледало на товарния
автомобил.
Като най-ценни ВРС законосъобразно е оценил показанията на
свидетелите очевидци, подробно посочени и правилно същите са кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични. Установените
несъответствия съдът е намерил за несъществени и е преодолял с нужния
анализ, че възприятията им са от различни местоположение, в голяма степен
при условията на ограничена видимост. Изрично е посочено, че макар и като
пострадал от престъплението св.И. да е заинтересуван от изхода на делото, не
са налице основания за изключване на показанията му поради
недостоверност, тъй като няма гласни доказателства да ги опровергават. В
този смисъл е и цитираната от ВРС съдебна практика въз основа на която
съдът е ценил и съпоставял показанията на пострадалия с останалите
доказателствени източници, като не е нужно да се преповтарят изводите му в
тази насока с детайлизацията която е боравено. В случая е достатъчно да се
подчертае, че нито е налице съмнение в истинността на депозираните
показания, нито има основание да се приеме, че доказателствените източници
са оценени превратно, каквато претенция се излага във въззивната жалба. От
тази отправна точка неоснователно се явява и претенцията за липса на
мотивираност на атакувания съдебен акт.
С особено внимание ВРС е подходил в оценката на показанията на
свидетелите поддържащи защитната теза. От една страна те произтичат от
синовете на подсъдимия – св. Г. П. и С. П., от друга разпитания по
инициатива на защитата св. И.Й.Д.в. Обяснимо е, първите двама да отричат,
че подсъдимият да е проявявал агресия, но прехвърляйки това действие на
общинските служители на практика то е останало без съдържание до колкото
липсва конкретика в този смисъл. Впрочем правилно ВРС е подчертал, че св.
6
Г. П. е потвърдил действията на подсъдимия по затварянето на вратата на
товарния автомобил, но тук следва още да се подчертае, че същият свидетел
се опитал да предотврати ескалацията на конфликта, опитвайки се отстрани
баща си от него и заплащайки дължимата глоба за неправилното му
паркиране. Правилно ВРС е поставил акцент и на факта, че безспорно е
установяването на счупването на огледалото на товарния автомобил е станало
на място и по време на инцидента, което и било повода да бъдат извикани
служители общинска полиция, а по късно и от огледа на св.З.З.. Правилно
показанията на св. Ив. Д. са изключени като неотносими към деянието
предмет на производството с оглед твърденията му за времето на своите
възприятия. Така съдът не се „възползвал“ от косвени доказателства в ущърб
на подсъдимия, че и този свидетел определя възприятията си като „скандал“ ,
което неминуемо предполага активното участие на подсъдимия.
Логично и законосъобразно ВРС е отхвърлил като неотносимо и
веществено доказателство - фотоснимка на товарния автомобил, несъмнено
изготвена преди най-активните действия на подсъдимия.
Правилно заключението на СО експертиза е намерено, за пълно, ясно и
компетентно. От заключението е видно, че стойността причинените по
товарния автомобил щети възлизат на 96,11 лева
С нужното внимание са оценени и обясненията на подсъдимия.
Правилно е възприето, че същият не отрича по принцип , участието си в
деянието. Обяснява поведението си с раздразнено състояние в резултат на
действията на общинските служители. Отричането му да е нанасял удари и да
е отправял закани следва да се оцени като защитна версия на която той има
неизменно право. На фона на обясненията му, че е говорил „глупости“ и
отправил обиди не следва да се счита, че в посочената им част същите следва
да се кредитират като достоверни, още повече че те са опровергани от
останалите доказателствени източници.
Въз основа на посочената по горе дейност, ВРС законосъобразно е
извел от правна страна извод, че подсъдимият П. Г. П. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. престъпление
по чл. 325,ал.1 НК
ВРС е изложил убедителни мотиви относно приетата фактическа
обстановка и правна квалификация, с които въззивния съд се солидаризира и
не намира нужно да преповтаря, освен посочените по горе. Въззивният съд
споделя мотивите на първоинстанционния съд, като същите в аналитичната си
част са задълбочени. Същите съдържат изводи по достоверността на гласните
показания, писмените доказателства. При формирането на волята на съда не
са установяват пороци и превратно тълкуване на доказателствата.
При постановяване на присъдата ВРС е отчел, че са налице
предпоставките по чл.78а от НК, като ги цитирал дословно е освободил
подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ При определянето и съдът се е съобразил със степента на
обществена опасност на деянието, дееца , изключителния превес на
смекчаващи вината обстоятелства и неговото имуществено състояние.
Определяйки глобата на нейният минимум от хиляда лева , съдът е наложил
едно справедливо наказание.
7
Изрично съдът е изложил обстойни мотиви, които се споделят и с
настоящия състав, че деянието е престъпление по смисъла на 325,ал.1 от НК
, а не административно нарушение наказуемо по УБДХ. До колкото съдът е
извел своите правни изводи в тази насока, при правилна оценка на
доказателствения материал и съобразно съдебната практика, не е нужно
същите да се преповтарят независимо от обстоятелството, че е налице
претенция от страна на защитата в този смисъл. Същата се явява
неоснователна и се основава единствено на защитната теза, която цели
умаловажаване на обществената опасност на деянието. Тук е мястото да се
отбележи, че твърдението в жалбата за наличието на личен мотив за
деянието, не намира подкрепа в доказателствата по делото. На първо място в
тази връзка следва да се припомни, както че репатрирането на автомобили е
правно регламентирана дейност, така и обстоятелството, че тази дейност от
общинските служители не е била насочена към личността или имуществото
на подсъдимия. Инзититетът на деянието е бил поддържан от подсъдимия
както преди да узнае причината на идването на общинските служители, така и
след заплащането на дължимата глоба.
Правилно неимуществените вреди от деянието са репарирани като
пряка и непосредствено последица от него. По справедливост съдът,
съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД ги е определил в общ размер на 1000
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, съобразно данните за болките
,страданията и получения дискомфорт претърпени от гражданския ищец. В
посочения смисъл правилно исковата претенция над посочената сума е
отхвърлена като недоказана. Произнасянето обаче на ВРС по разглеждания
граждански иск е в нарушение на материалния закон, което налага корекция
на съдения акт за което ще стане реч по долу.
По жалбата на подсъдимия
Както бе посочено, с жалбата се оспорват редица взети решения на ВРС
по приложението на материалния и процесуалния закон, подробно упоменати
по горе. Виждането на настоящия състав е, че проверяемия съд е допуснал
нарушения, същите обаче не са от характера на съществените които да водят
до отмяна на съдебния акт по следните причини:
На първо място следва да се отбележат някои основни положения от
правната доктрина и задължителната съдебна практика:
Престъплението по чл.325 ,ал.1 от НК е резултатно. Престъпният му
резултат е грубото нарушаване на обществения ред. Формата на вина е
умисълът. Възможен е както пряк, така и евентуален умисъл. Това е
хипотезата, при която деянието бива извършено в преследване на друга цел
8
/лична/, но деецът допуска това да стане в обстановка и по начин, предвидени
в състава на престъплението. Характерен за хулиганството е и
един специален субективен признак – хулиганският мотив. Той се заключава
в „явно неуважение към обществото” от страна на дееца. Този мотив е
налице, когато със своите хулигански действия деецът показва, че не се смята
за обвързан от съществуващите социални норми на поведение – стои над тези
норми и се отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв мотив се
съди по това, че хулиганските действия се извършват при незначителна
причина. Това ги обяснява единствено като открита демонстрация на
незачитане на цялостно установения ред. С хулиганските действия по чл. 325,
ал.1 НК се осъществяват често и други престъпления – унищожаване или
повреждане на чужда вещ, телесна повреда, обида. В тези случаи е налице
идеална съвкупност между хулиганството и извършеното друго
престъпление. От това общо правило за наличие на идеална съвкупност има
едно изключение. /чл. 116, ал. 1, т. 10 НК/ В посочения смисъл е
Постановление № 2/1974 г. по н. д. № 4/1974 г. на Пленума на Върховния съд,
където изрично е отбелязано, че принципа на поглъщане на други
престъпления съществувал при старата редакция на НК е изоставен, с
изключение на посоченото по горе престъпление.
В тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017 г. по т.д. № 1/2017 г., ОСНК
на ВКС е припомнено, че „с изменението на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от
НК /ДВ, бр. 21 от 2000 г./ законодателят лиши прокуратурата и съда от
правомощието да преценяват дали да приложат института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган
винаги, когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я
приложи, без да съобразява възможността чрез административна санкция да
се постигнат целите на наказанието, предвид степента на обществена
опасност на дееца. След като е лишен от правото на преценка дали да
приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание при наличието на предпоставките на чл. 78а от
НК, компетентният орган няма такова правомощие и по отношение на
приложението на визираните в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от
НК ограничения“
В цитираното от ВРС ТР ОСНК №2/2016г. на ВКС е мотивирано
9
становище, че според обсъжданата редакция на чл.78а,ал.1 НК “.. на
възстановяване подлежат само имуществени вреди с установен размер, като е
необходимо същите да бъдат включени в обвинителния акт, т.е., точно да
бъдат определени от прокурора. За валидността на обвинителния акт от
гледна точка на пълнота и прецизност на обвинението и в контекста на ТР №
2/2002г. на ОСНК, постановено по тълкувателно н.д.№2 от 2002 г., не е
необходимо в съдържанието му да бъдат включвани несъставомерните
вреди /курсивите са на ВОС/, в това число и когато същите са пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпление. Липсата на
установен и посочен размер на имуществените вреди, които не са елемент от
състава на престъплението, препятства възможността за тяхното
репариране и в тази връзка - за прилагане на института на освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемото или подсъдимо лице“ В следващия
абзац изрично е посочено, че ОСНК на ВКС намира, че е недопустимо деецът
да бъде поставян в по-неблагоприятно положение с оглед освобождаването
му от наказателна отговорност по съображения за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпление, но не са елемент от
фактическия му състав. И пак там: “…Казаното е така, тъй като
възстановяването само на съставомерните имуществени вреди не лишава
пострадалите от възможността да предявят претенция за всички претърпени
от тях имуществени вреди от престъплението, извън включените в състава.
Това право те могат да упражнят чрез предявяване на иск за вреди пред
граждански съд, като се ползват от задължителната сила на влязлата в сила
присъда за него /чл.300 от ГПК/.
От посоченото по горе се налага извода, че прокурора изготвил
обвинителния акт е следвало да постави началото на съдебното производство
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание /чл.242,ал.1,пр.1 НПК/, което автоматично
изключва разглеждането делото по общия ред /чл.247,ал.1 НПК/ и
провеждането на процедурата описана в Глава двадесет и осма
„Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание“ чл.375 и сл. НПК. Разбира се, в случаите като този по настоящото
производство, тъй като съдът не разполага с правомощия да определи с какъв
акт прокурора ще го сезира, са налице такива които го задължават да
приложи процесуалния закон правилно. В производството по чл.248, ал.1,
10
съгласно правилото на т.4 съдът прави за пръв път своята преценка дали не са
налице основания за разглеждане на делото по някои от особените процедури
и съгласно нея осъществява правомощията си по чл.248,ал.5 НПК.
Неправилния прочит на ТР ОСНК № 2 /2016г. на ВКС от страна на ВРС
намерил идентичност в смисъла на „ фактическо обвинение“ и „фактически
състав на престъпление“ / за яснота следва да се има предвид и ТР № 1 от
28.09.2017 г. по т.д. № 1/2017 г., ОСНК на ВКС/ е довел до разглеждането на
делото по общия ред, а и с това допускането на участието на частен и
обвинител и граждански ищец. Не е нужно да се детайлизира особено
постулата от доктрината, че „съставомерните вреди“ са изрично посочени в
специалната норма от НК, поради което и когато те са от имуществен
характер са част от предмета на доказване съгласно разпоредбата на чл.102
НПК. Тук е мястото е да се посочи, че и настоящия състав на ВОС споделя
разбирането, че от престъплението по чл.325 НК е възможно да настъпят
вреди /деликт/ подлежащи на репариране като пряка и непосредствена
последица от деянието, но до колкото същите не са съставомерни, това следва
да се случи, ако са налице условията за разглеждане на делото по ред
предвиждащ това.
От посочената по горе отправна гледна точка следва да се разглежда и
виждането на ВОС, че ВРС е допуснал процесуални нарушения като е
разгледал делото по общия ред и е включил участието на допълнителни
страни в процеса. Първото от нарушението следва да се приеме като
несъществено до колкото със своя съдебен акт съдът е приложил материалния
закон правилно. С това същото е санирано и връщането на делото за ново
разглеждане би било в противоречие с принципа заложен в чл.22 НПК.
Допускането на надлежна страна в процеса, принципно е нарушение което
има съществен характер. Но тази преценка винаги следва да се извежда от
обстоятелствата до колко това нарушение е утежнило положението на
подсъдимия. В случая ВОС намери, че нарушението не е съществено тъй
като не е налице утежняване на положението на подсъдимия. При
разглеждането на делото по общия ред по принцип правата на тази страна
винаги се считат за защитени в максимална степен. В случая подсъдимия е
имал възможност да се защитава както по отношение исковата претенция на
гражданския ищец, която е допустимо да бъде разглеждана в наказателния
процес, така и по отношение на поддържащата обвинителна функция на
11
частния обвинител. Видно е от развилото се въззивно производство е ,че
частния обвинител нито е препятствал правилното приложение на
материалния закон, нито е атакувал размера на наложеното административно
наказание. И връщайки се към проблематиката възникнала от разглеждането
на гражданския иск, то изрично следва да се подчертае, че правораздаването
се осъществява от съдилищата, които изначално не са специализирани било
то само в гражданската, било то в наказателната материя. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.88,ал.1 НПК. Ето защо, опирайки се и на задължението на
наказателния състав на съда да се произнесе и по гражданския иск ,съгласно
изискванията на НПК, то напълно безпредметно се явява прекратяването на
производството по него, с цел да бъде същия предмет на дело от граждански
характер.
Последното посочено, както бе отбелязано и по горе бе основа за
правилността на присъдата в гражданско осъдителната и част. При
служебната проверка се установи, че ВРС е надхвърлил правомощията си
като е изискал от гражданския ищец да конкретизира вреди от неимуществен
характер произтичащи като цяло от деянието но от различни негови
проявления. Като резултат в гражданско осъдителната си част съдът е
определил две суми от по 500 лева репариращи един и същ по характер вреди,
каквато претенция се излага и в жалбата и което налага корекция на съдебния
акт чрез изменението му по смисъла на чл.337,ал.3 ,пр.2 НПК Не е имало
спор в съдебната практика, че неимуществените вреди са тези които
накърняват личните, непрехвърлими субективни права, които произтичат от
естествените права. Те включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката ,но и в социалния дискомфорт в
определен период от време. Болките най-често са резултат от физическо от
увреждане на лицето, докато страданията в повечето случаи са следствие на
от психологическото увреждане на лицето и негативните емоционални
изживявания. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално
по справедливост. /арг. чл.52 ЗЗД; ТР №3/2004 ОСГК ВКС; т.II от ППВС
№4/1986г/ В посочения смисъл обезщетението за неимуществените вреди от
конкретния деликт са конкретно определими и глобално присъдено парично
обезщетение за тях, което следва да съответства на необходимостта за
12
преодоляването им в тяхната цялост. Обезвредата следва да е достатъчна по
размер в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай.
Както вече бе посочено, общия размер определен от ВРС е сумата от
1000 лева разделена на две части. Вече бе отбелязано, че глобалното
обезщетение е определено по справедливост с отчитане на характера и
интензитета на деликта. За това и посочената сума следва да бъде присъдена
на гражданския ищец, вместо двете суми от 500 лева. Това не налага и
корекция на отхвърлената част от гражданската претенция до пълния и
размер от 3000 лева, но влияе на дължимата от подсъдимия държавна такса
върху уважения размер, която е 50 лева.
По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да
се измени в гражданско осъдителната и част и потвърди в останалата, поради
което на основание чл.337,ал. 3 от НПК настоящият състав на окръжния съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260153 / 23.09.2021г по НОХД № 180 по описа
за 2021 г на РС Варна, първи наказателен състав, като ОСЪЖДА подсъдимия
П. Г. П. , с ЕГН: ********** да заплати на ИВ. Й. ИВ., от гр.Варна сумата от
1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от нанесени телесни
увреждания и отправени закани, ведно със законната лихва, считано от
23.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, вместо две суми от по
500 лева за посочените вреди.
ОТХВЪРЛЯ предявеният гражданския иск за неимуществени вреди, в
останалата му част до пълния предявен размер от 3000 /три хиляди/ като
недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия П. Г. П. , с ЕГН: **********, да заплати
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени
вреди в размер на 50,00 лева /петдесет лева/, като я НАМАЛЯВА от
определения размер от 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14