р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 17.03.2021 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен
СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря анелия
докузова
при
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова гражданско дело № 956 по
описа на съда за 2020 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 331 ГПК.
Иск за
оспорване на произход от бащата по чл. 62 ал. 2 СК.
Постъпила е искова молба от М.Т.В. против ответника Ф.А. и
малолетното дете И.Ф.А.-В., родено на *** ***, с която е предявен иск за
оспорване на произхода на детето от първия ответник.
Ищцата
твърди, че с първия ответник Ф.А. са сключили граждански брак на 03.12.2014 г.,
но от началото на 2017 година съпрузите са във фактическа раздяла, като са живеели
в различни държави. Ищцата твърди, че през м. март 2019 година е забременяла от
връзката си с А.П.П. и на 19.12.2019 г. е родила детето И.Ф.А.-В.. Твърди се,
че бракът й с ответника Ф.А. –В. е прекратен по взаимно съгласие на страните
през м. декември 2019 г., но тъй като детето е родено по-малко от триста дни от
прекратяването на брака на съпрузите за баща на същото е вписан бившия й
съпруг.
В
срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ф.А.. В
отговора се признава изцяло предявения иск като допустим и основателен. Твърди
се, ответникът Ф.А. не е биологичен баща на детето И.Ф.А.-В. и че с майката са
имали брак, но от 2017 г. са разделени като ответника живее в Германия, а
ищцата - в България. Твърди се, че оттогава не поддържат никакви оттношения и
нямат интимни контакти. Сочи, че когато е разбрал, че ищцата е бременна е дошъл
в България за да се разведат, тъй като детето й не е от него.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК назначеният
на детето И.Ф.А.-В. особен представител адвокат Н.Д. от ПлАК е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за допустимост на предявения иск. Изразява
принципно становище за неоснователност на исковата претенция и заявява, че ако
в хода на производството бъдат събрани достатъчно убедителни доказателства,
установяващи, че детето не е могло да
бъде заченато от бившия съпруг на ищцата – ответникът Ф.А., то следва съдът да
постанови решение въз основа на закона и доказателствата по делото,
съобразявайки интереса на детето за установяване на неговия действителен
произход. Особеният представител оспорва фактическите твърдения и
обстоятелства, посочени в исковата молба, като според него липсват предтавени доказателства
за това, че ищцата М.Т.В. и ответника Ф.А. са били във фактическа раздяла от
началото на 2017 г., че ищцата е заживяла във фактическо съжителство с друго
лице – А.П.П., за вероятния период на зачеване на детето И., родено на *** г.,
за това, че ищцата не е имала никакви контакти (в т.ч. интимни) с ответника Ф.А..
В с.з.
ищцата лично и чрез пълномощника си адвокат В.И. от ПлАК поддържа предявения
иск.
Ответникът
Ф.А. не се явява, но депозира писмено становище, в което признава предявеният
иск, признава, че не е имал никакви отношения с ищцата от края на 2016 г. и не
е идвал в Република България през периода от 2014 г. до м. декември 2019 г..
Представя писмени доказателства в изпълнение на указанията на съда.
В с.з.
назначеният особен представител на малолетното дете адвокат Н.Д. от ПлАК изразява
становище за основателност иска с оглед събраните по делото доказателства.
Изразява становище, че в интерес на детето е да се установи действителният му
биологичен баща.
Заинтересованата страна ДСП, Отдел „Закрила на детето”, гр. Плевен
чрез процесуалния си представител изразява становище, съгласно което в интерес
на детето е да се установи действителния му биологичен произход.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, прецени ги по реда на чл.
12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Съгласно чл. 62 ал. 2 СК искът за оспорване на бащинство
може да бъде предявен от майката на детето до изтичане на една година от
раждането. Детето И.Ф.А.-В. е родено на *** г., а исковата молба е подадена на 07.12.2020
г., поради което следва да се приеме, че искът е предявен в установения в чл.
62 ал. 2 СК едногодишен срок и като допустим следва да бъде разгледан по
същество.
По основателността на иска:
Не се
спори между страните, а видно и от представените по делото в заверени преписи
писмени доказателства - удостоверение за сключен граждански брак от 03.12.2014 г.,
издадено от Кметство с. *** и решение № 2455 от 10.09.2019 г. по гр. д. №
7707/2019 г. по описа на ПлРС, както и от приложеното брачно дело, че страните М.В.
и Ф.А. са сключили граждански брак на 03.12.2014 г., който е прекратен с развод
по взаимно съгласие на 10.12.2019 г..
Не се спори, а се установява и от представеното по делото удостоверение
за раждане на детето И.Ф.А.-В., издадено на 25.12.2019 г. от Община Плевен, че детето е родено на ***
***, България от майка М.В., а като негов баща е вписан ответника Ф.А. - В..
Налице законова презумпция относно произхода на детето И. В. от бащата Ф.А.
по силата на чл. 61 ал. 1 СК, тъй като детето е родено преди изтичане на 300
дни от прекратяване на брака между съпрузите
при липса на нов брак на майката.
В тежест на ищцата е да обори презумпцията и да докаже, че детето И. В. не
би могло да бъде заченато от ответника Ф.А., поради което същият не е
биологичен баща на детето.
Установява се от представената по делото в
заверен препис медицинска
документация – епикриза ИЗ №46102 от 22.12.2019 г., издадена от ***
Плевен, трансвагинална ехография от 30.04.2019 г., издадена от ***, амбулаторен
лист от 04.12.2020 г. и страница от карта за профилактика на бременността на
ищцата, че детето И.
В. е родено доносено, а терминът за раждането му е бил определен на 17.12.2019 г.,
като бременността на майката е констатирана за първи път през м. април 2019 г..
Установява се от представените по делото в
заверен препис удостоверения за раждане на децата Т.М. В., родено на *** г. и А-М
А.П., родено на *** г., че същите са деца на ищцата, а баща на детето А-М е А.П.П..
Установява се от представените по делото в
заверен препис на немски език и в превод от преводач на български език договор
от 24.10.2019 г. за промяна на трудов договор от 24.06.2016 г. и разширено
удостоверение за адресна регистрация от 08.07.2020 г., че ответникът Ф.А. е работил
по трудово правоотношение в предприятие *** от м. юни 2016 г. и е бил адресно
регистриран в същото населено място от м. септември 2016 г. до датата на
съставяне на всеки от документите.
Установява
се от показанията на свидетелите А.П.П. /живущ на семейни начала с
ищцата/ и В.А.В. /майка на ищцата/, които кореспондират помежду си
и с представените по делото писмени доказателства, поради което при условията
на чл. 172 от ГПК съдът ги кредитира с доверие, че ищцата и ответника Ф.А. са
живеели заедно в Германия до края на 2016 г., след което ищцата се е върнала в
България и след този момент съпрузите не са имали каквито и да са контакти
помежду си до м. декември 2019 г., когато са се срещнали във връзка с оформяне
на документите си за развод. От показанията на свидетелите се установява, че до
пролетта на 2019 г. ищцата е живеела с родителите си и първото си дете Т. в гр.
Славяново, а след този момент се пренесла да живее в дома на първия свидетел в
с. ***, където живее и към момента. Свидетелите сочат, че ищцата и А.П. ищцата
не са се разделяли до момента, ответникът Ф.А. не е посещавал България, а свидетелят А.П. се счита за баща на детето И.
и полага грижи за него, както и за роденото второ дете от връзката с ищцата А-М.
Установява се, че детето И. също счита свидетеля А.П. за свой баща и се обръща
към него с „тати“.
Въз основа на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, които кореспондират помежду си, съдът
приема за безспорно установено по делото, че ответникът Ф.А. се е установил постоянно в Германия през 2016 г. и към момента на
зачеване на детето И. В. през м. март 2019 г. не е посещавал България, а от
началото на 2017 г. ищцата и майка на детето се е установила за постоянно в
България и не е напускала страната. Безспорно се установи по делото, че от м.
януари 2019 г. ищцата е започнала интимна връзка със свидетеля А.П.,
а след узнаване за бременността й през пролетта на 2019 г. двамата са заживели
заедно в дома му в с. ***, където живеят и към момента на семейни начала и имат
второ дете А-М. Установява се безспорно, че отношенията между свидетеля П. и
детето И. са между баща и син и същият иска да го припознае. Установи се, че
единственият контакт между ищцата и ответника Ф.А. след 2017 г. е бил през м.
декември 2019 г., няколко дни преди раждане на детето И. по повод връщането му
в страната за организиране на развода между тях.
При така
обсъдените доказателства, съдът приема, че презумпцията на чл. 61 ал. 1 СК се
обори успешно от ищцата, поради което следва да приеме за установено по
отношение на страните, че ответникът Ф.А. не е биологичен баща на детето И. В..
Искът
с правно основание чл. 62 ал. 2 СК се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен от съда със законните от това правни последици.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл. 62 ал. 2 СК по отношение на страните М.Т.В., ЕГН **********, Ф.А., роден на ***
г., роден в гр. Куманово, Северна Македония и малолетното дете И.Ф.А.-В.,
Егн **********, че Ф.А. /с брачна
фамилия В./ не е
биологичен баща на
детето И.Ф.А.-В., Егн **********, родено
на *** *** от майка М.Т.В., ЕГН ********** ***.
Препис
от настоящето решение след влизането му
в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при
Община Плевен за надлежна бележка съгласно ЗГР върху акта за раждане на детето И.Ф.А.-В.,
Егн **********, като в същия се впише промяна на
бащиното и фамилно име на детето съгласно чл. 15 ал. 1 от ЗГР.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
Окръжен
съдия: