РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Ямбол, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330101447 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от М. В. Ж. от гр.О. срещу Д. Г. Г. от гр. Я., в която се
твърди, че последният с влязла в сила присъда по НОХД № ***/2017 г. на РС-В. е признат за
виновен и осъдени за това, че е предизвикал ПТП, от което ищцата е пострадала. Във връзка
с образуваното досъдебно производство е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.09.2016 г., сключен с
представлявалия я адвокат. Поради това се иска осъждането на ответника да заплати на
ищцата тази сума като обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху
сумата до окончателното `и изплащане, и присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. искът се поддържа.
Ответникът оспорва претенцията като неоснователна. Признава осъждането си с влязла в
сила присъда за извършено престъпление срещу ищцата, за което му е наложено
административно наказание, както и представянето по ДП на пълномощно на адвоката й и
на договора за правна защита. Излага доводи за липсата на осъществено представителство
по ДП от адвоката, за каквото не е имал предоставени права. Сочи, че ищцата е била
непълнолетна и не е имала право да подписва самостоятелно договори.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно, че по досъдебно производство № ***/2015 г. по описа на IV РУ на МВР-В. е
1
водено разследване срещу ответника, впоследствие осъден по НОХД № ***/2017 г. на РС-В.
с влязла в сила Присъда №***от 30.04.2018 г., с която е признат за виновен за извършване
на престъпление по чл. 343 ал.3 б.“а“, пр.2 вр. ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК-че е
причинил по непредпазливост, при управление на МПС в нарушение на правилата за
движение, средни телесни повреди на повече от едно лице, вкл. ищцата. Не е спорно
представянето на описания в исковата молба договор правна защита и съдействие от
17.09.2016 г., сключен с адв. П. Г. от АК-Б., с който е договорено възнаграждение в размер
на 600 лв. за представителство по ДП. Отбелязано е плащането на сумата в брой. Договорът
е представен и във вид на заверено от ВРС копие.
Във връзка с оспорването на осъщественото от адвоката представителство по ДП са
представени Пълномощно от 24.06.2015 г., заверено от ВРС, за защита по ДП, Протокол за
разпит на свидетел от 20.02.2016 г. –за разпита на ищцата, заявила изрично
упълномощаване на адвоката за представителство по ДП и за предявяване на материалите
по разследването на него, което е извършено съгласно Протокол от 19.09.2016 г. на адвокат
Г. като повереник на пострадалите от престъплението, вкл. ищцата. Предявяване е
извършено и на 28.04.2017 г. съгласно представения Протокол от същата дата,
удостоверяващ искане на повереника за допълнителна задача на експертизата.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Искът за обезщетение на имуществените вреди срещу ответника е основателен.
Установи се, че той е извършил деянието, описано в приложеното копие от присъдата,
настъпили са твърдените имуществени вреди, съществува причинната връзка между
деянието и вредите, която е пряка и непосредствена, щом като първото се явява фактор, без
проявлението на който вторите не биха настъпили. Т.е. по делото действително се установи
фактическият състав на непозволеното увреждане, включително и противоправния характер
на деянието, представляващо престъпление, за което е предвидено наказание в НК, което
деяние е извършено виновно. Фактите-елементи от престъпния състав, установени от
наказателния съд, по силата на чл. 300 от ГПК са безспорно установени за гражданския съд,
тъй като влязлата в сила присъда е задължителна за него. Поради това се поражда
отговорността за заплащане на обезщетение за вредите.
Фактите, изложени в отговора на исковата молба от ответната страна за защита срещу
иска, са ирелевантни за спора. От значение е заплащането от ищцата на възнаграждение на
адвоката, водещо до намаляване на имуществения й патримониум, т.е. налице е загуба като
форма на вредата. Възнаграждението е договорено и платено. Изпълнението на насрещното
задължение от адвоката- да осъществи представителство на пострадалата по ДП- е отделен
факт, който при това е настъпил, видно от протоколите за разпит и предявяване на
2
разследването. Т.е. неоснователни са възраженията за липса на осъществено
представителство от повереника на пострадалото по смисъла на чл. 74 от НПК лице.
Предявяването е извършено на 19.09.2016 г. –на дата, следваща вписаната в процесния
договор за правна защита -17.09.2016 г., т.е. налице е последователност в действията. Също
така отделен факт е предоставянето на представителна власт, имаща значение за
наказателното производство, а не за настоящото. Поради това е без значение колко
пълномощни са представени по ДП и за какви процесуални действия, на каква дата са
издадени. Възраженията се явяват и неоснователни, доколкото ищцата е представила
заверено от наказателния съд пълномощно и протоколи за следствени действия, съдържащи
изрично упълномощаване.
Неоснователни са доводите относно значението на обстоятелството, че ищцата е била
непълнолетна (навършвала е пълнолетие дни след подписване на договора) –че не е имала
право да подписва самостоятелно договори. Договорите, сключени от недееспособни,
съгласно чл. 27 от ЗЗД не са нищожни, т.е. пораждат права и задължения, а на тяхната
унищожаемост може да се позове само страната по сделката (чл.32 от ЗЗД). Освен това
действителността на договора е факт, различен от плащането по него, което причинява
имуществената вреда.
Автентичността на договора не е оспорена в преклузивния срок, налице е достатъчна
индивидуализация на възложителя по него.
Тъй като искът е основателен, следва да бъде уважен.
При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на направените разноски, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено. На осн. чл. 78 ал.6 ответникът следва
да заплати ДТ, от която ищецът е освободен съгласно чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Г. от гр. Я., ***, ЕГН ********** да заплати на М. В. Ж. от гр.О., ***,
ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2021 г. до окончателното `и
изплащане, и направените по делото разноски в размер на 300 лв..
ОСЪЖДА Д. Г. Г. от гр. Я., ***, ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на
50 лв..
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3
4