№ 581
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20201100509880 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 164429/30.07.2020г. по гр.д. № 53459 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 145-ти състав са отхвърлени предявените с искова
молба вх. № 2023961/18.09.2019г. искове на В. Г. К. , ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Берковица, ж.к. „Стара планина” бл. **** срещу
„Б.**”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Казичене, ул.
**** искове по чл. 344,ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за признаване
за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със
Заповед от 24.07.2019г. на управителя на „Б.**”ЕООД, ЕИК ****, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, за заплащане на сумата от
3410лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
18.09.2019г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без
работа за периода от 25.07.2019г. до 25.01.2019г. поради незаконното
уволнение, като В. Г. К. , ЕГН ********** е осъден да заплати на
„Б.**”ЕООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни
разноски от 840лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
5112370/12.08.2020г. по регистъра на СРС от ищеца В. Г. К. , ЕГН
********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е
1
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че поканата
за обяснения не отговаряла на изискванията на КТ, същата сочела
произшествие от 04.06.2019г., но на тази дата ищецът участвал в две ПТП и
не ставало ясно за кое от двете се искат обясненията. Поканата не
препращала към две декларации за ПТП, на ищеца не били връчени към този
момент декларации и за двете ПТП и неправилно районният съд бил приел,
че на ищеца са поискани обяснения и за двете ПТП. В поканата било
ползвано единствено число при обозначаване на „произшествие”,
работодателят не бил длъжен да наложи наказание и за двете ПТП, поради
което и извод, че на ищеца е било ясно, че му се искат обяснения и за двете
ПТП или за определено конкретно ПТП от двете такива, не можело да се
обоснове. Уволнителната заповед не съдържала конкретизиране на
нарушението, за което се налага наказанието. Изброяването на законови
разпоредби не било достатъчно, не било ясно по кой точно състав на чл. 187,
ал.1,т.3 и чл. 187, ал.1 т. 8 и т. 9 от КТ ищецът е извършил нарушение.
Районният съд бил направил собствена квалификация на твърдените
нарушения без да има позоваване в уволнителната заповед на ЗДвП и на
ППЗ.Дв.П., на уронване на доброто име на работодателя, и това по чл. 187,
т.8 пр. 1 от КТ, районният съд сам извел системните нарушения на трудовата
дисциплина. Неправилно били събрани доказателства за нарушения от март
2019г. и същите били обсъждани от районния съд. Уволнителната заповед не
сочела, че бизнес-партньори на работодателя узнали за двете ПТП и така
било уронено доброто име на работодателя, недопустимо районният съд
допуснал обосноваване на наказанието с тези обстоятелства. Уволнителната
заповед не сочела двете ПТП-та да са станали достояние на бизнес-партньори
на работодателя и това да е уронило доброто му име. Не било установено да
има закъснение на курса, което да е резултат от двете ПТП-та от 04.06.2019г.,
влизане на автомобил в сервиз или забавяне в графика, поради което и добро
име на работодател не било уронено. Неправилно било прието от СРС, че
ищецът бил в командировка в периода на двете твърдени ПТП-та, че на
04.06.2019г. е бил в Австрия и на място на настъпване на тези ПТП.
Заповедите за командироване не съдържали задължителните реквизити по чл.
5, ал.2 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в
чужбина /Наредбата/, включително не сочели крайна дата на командироване.
Попълнените от ищеца отчети не били документ по чл. 5 от Наредбата и не
доказвали командироването. Размер на обезщетението по чл. 225 от КТ
следвало да бъде съобразено с възнаграждението, което се следвало на ищеца
по чл. 5Б от трудовия му договор – като на шофьор в държавата, в която е
командирован. Непредставянето от ответника на документите за които е
задължен по чл. 190 от ГПК – пътна книжка и/или GPS извлечение за юни
2019г. следвало да се цени по реда на чл. 161 от ГПК и да се приемат за
установени фактите, за установяване на които ищецът направил това искане-
че е бил командирован през юни 2019г. за общо 26 дни от които 2 дни в
2
Унгария, 11 дни в Австрия, 13 дни в Германия.
Въззиваемият- ответник по исковете Б.**”ЕООД, ЕИК **** е оспорила
жалбата. Посочило е, че преди да наложи наказанието му бил дал възможност
да даде обяснения съобразно изискванията на КТ, поканата за обяснения
сочела че са получени 2 бр. писма от застрахователя за настъпили на
04.06.2019г. 2 ПТП-та с участието на ищеца като водач на предоставеното му
от работодателя МПС, тези две уведомителни писма ищецът представил с
исковата молба, от тях ставало ясно, че се касае за две отделни ПТП
настъпили в един и същи ден. За тях работодателят узнал от застрахователя, а
не от ищеца около месец след настъпването им. Ищецът попълнил 2 бр.
декларации за двете настъпили ПТП на 16.07.2019г., тези декларации били
приложени към писмото на застрахователя , попълнени били от ищеца в деня
на искането на обясненията от работодателя, поради което и правилно
районният съд приел, че на ищеца са поискани обяснения и за двете ПТП-та.
Уволнителната заповед била мотивирана, сочела ясно и разбираемо
нарушенията на трудовата дисциплина, за които се налага наказанието, -
неспазване на технически и технологични правила; злоупотреба с доверие на
работодателя, включително чрез уронване на доброто му име, увреждане на
имущество и неизпълнение на други задължения, предвидени с нормативни
актове, правилник за вътрешния трудов ред, колективен трудов договор или
определени при възникване на трудовото правоотношение, в това число и
като не е уведомил работодателя за настъпване на двете ПТП-та от
04.06.2019г. и за настъпилите имуществени вреди при тях, сочели се и
законовите разпоредби на чл. 187, ал.1,т.3, т.8, т.9 и т. 10 от КТ. Грубото и
небрежно изпълнение на основните задължения на ищеца по договора за
познава техническите и технологичните правила, правилата за движение по
пътищата довело до две ПТП-та в един и същи ден, настъпили по вина на
ищеца, имуществени вреди настъпили и затова била ангажирана и
отговорността на застрахователя, поради което и установено било
нарушението по чл. 187, ал. 1,т.9 от КТ. Тези нарушения били извършени от
ищеца на територията на чужда държава пред партньори на работодателя и
това било в състояние да урони доброто име на работодателя, застрахователят
също бил сред тези партньори. Поведението на ищеца включително
несъобщаването за двете ПТП –та и узнаването за тях случайно от
работодателя нарушило доверието на работодателя у ищеца , защото било
нарушено задължението за лоялност, така било осъществено и злоупотреба с
доверието на работодателя. Неправилната правна квалификация на
нарушението в уволнителната заповед само по себе си не водело до
незаконност на уволнението. Районният съд не бил обосновал изводите си с
нарушение от 04.03.2019г. и оплакванията във въззивната жалба били
неоснователни. Показанията на св. Д. били за уронването на доброто име на
работодателя, а не за нарушение от март 2019г. Обезщетението по чл. 225 от
КТ следвало да се определи въз основа на изплатеното на ищеца трудово
възнаграждение, а не на хипотетични суми, които ищецът твърдял, че му се
3
дължат. Пътната книжка и или GPS извлечение показвали само
местонахождението на превозното средство, но не и че ищецът е извършвал
работа, възложена му от работодателя, всички документи, с които разполагал
ги бил представил по делото, не било установено че ответникът разполагал с
исканите от ищеца документи и разпоредбата на чл. 161 от ГПК не следвало
да се приложи. Ищецът не твърдял, че е попълвал пътна книжка или пътни
листове и не можело да твърди, че такива се намират у ответника. В
дейността на ответника пътната книжка не била нужна, защото от GPS
системите се установявало изминатите от камиона километри и реалния
разход на гориво, справката от тази система не представлявала съществуващ
документ по смисъла на чл. 190 от ГПК. Информация за местонахождението
на камиона можело да се получи в момента на проследяването му , но тази
информация не се пазела. Камион вече бил продаден и ответникът не можел
да предостави вече информация и документи, различни от вече представените
по делото. Не следвало да се съобрази заключението по допълнителната
счетоводна експертиза, заключение по която било прието във въззивното
производство, защото вещото лице работело по хипотетични данни и
твърдения на ищеца , вещото лице не било представило отговорите на
Посолства и Министерства на държавите, предоставили му информация за
часовата ставка, а това препятствала проверка на верността на сочените от
вещото лице данни. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2023961/18.09.2019г. на В. Г. К. , ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
Берковица, ж.к. „Стара планина” бл. **** срещу „Б.**”ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: с.Казичене, ул. **** с която е поискало то
съда на основание на чл. 344,ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 от КТ да
признае за незаконно и отмени дисциплинарното му уволнение,
извършено със Заповед от 24.07.2019г. на управителя на „ Б.**”ЕООД, ЕИК
****, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „
шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, да осъди
ответника да му заплати сумата от 3410лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 18.09.2019г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за оставане без работа за периода от
25.07.2019г. до 25.01.2019г. поради незаконното уволнение. Навел е
твърдения, че работел при ответника по трудов договор на длъжността „
шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, със заповед от
24.07.2019г. му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, което
било незаконно. Посочил е, че искането за обяснения не сочело за кое от
двете ПТП-та от 04.06.2019г. следва да даде обяснения, заповедта за
уволнение не сочело конкретните нарушения, за които се налага наказанието,
изброени били няколко законови разпоредби, всяка от тях сочела по няколко
нарушения, работодателят не посочил, кое от тях е извършил ищеца, не
4
обосновавал и как двете ПТП-та в Австрия водели до нарушение по чл. 187,
ал.1,т.3 от КТ, не било посочено кое техническо или технологично правило е
нарушил, дали е бил запознат с тях и дали нарушение е виновно, какво
имущество е увредил, при двете ПТП не били нанесени имуществени вреди
на ответника, не било посочено какви ресурси са виновно разпилени, не било
посочено кои други задължения бил нарушил, заповедта не обосновавал
наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, тоест повече от
три. За нарушението от 04.03.2019г. работодателят узнал незабавно, 2 –
месечния срок по чл. 194 от КТ не бил спазен с процесното уволнение и
наказание за това нарушение не му се следвало. Не бил злоупотребил с
доверието на работодателя. Дисциплинарното производство било
инициирано от ответника поради оттеглено от ищеца съгласие да се правят
удръжки от трудовото му възнаграждение за погасяване на заем, предоставен
му от управителя на ответника, за което ищецът бил подал сигнал в
Инспекция по труда за нарушаване на трудовото законодателство. Посочил е,
че по договор основното му възнаграждение било 560лв. за юни 2019г., но
през юни 2019г. той бил командирован от ответника да извършва
международен превоз на товари от България до Австрия и Унгария, на
08.06.2019г. натоварил стока за България. Приложими били чл. 121а от КТ и
трудовата му възнаграждение следвало да се определи на база това н
приемащите държави. Претендирал е разноски.
Ответникът „Б.**”ЕООД, ЕИК **** в предоставения му срок е оспорил
иска. Посочил е, че действително ищецът работел при него като „шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 и повече това” и правоотношението било
прекратено с налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”, то било
законно. Преди налагането на наказанието били поискани обяснения от
ищеца , направена била обстойна проверка на обстоятелства. С поканата от
16.07.2019г. били поискани обяснения за двете ПТП-та от 04.06.2019г., към
поканата били приложени уведомления от застрахователя за всяко едно от
тях, ищецът попълнил декларации до застрахователя за всяко едно от тях,
поради което установено било че обяснения са поискани и двете ПТП-та от
04.06.2019г. Уволнителната заповед отговаряла на изискванията на закона,
била мотивирана и сочела нарушенията, за които е наложено наказанието.
Ищецът бил командирован за периода от 01.06.2019г. до 08.06.2019г. да
превози товар от България до Австрия и Унгария, в изготвения отчет от
08.06.2019г. не сочел, че е претърпял две ПТП-та на 04.06.2019г., настъпили
материални щети при тях и така съставил документ с невярно съдържание,
постъпил недобросъвестно с работодателя и злоупотребил с доверието му.
При ПТП от 04.06.2019г. настъпило около 09,00ч. ищецът при управление на
автомобила изкъртил и откачил врата на складова база в Австрия, където
доставял товара, а същият ден около 16,00ч. реализирал друго ПТП със
същия автомобил, при което увредил друг автомобил в задната колона, за
двете ПТП били предявени имуществени претенции срещу застрахователя за
обезщетяване на нанесените в от ищеца като водач на поверения му от
5
ответника автомобил . Ищецът признал вината си за настъпването на двете
ПТП-та, настъпили при маневра, извършвана от него, същата била извършена
при изпълнение на трудовите му задължения и това нарушение на правилата
било нарушение на трудовата дисциплина, отделно ищецът бил укрил о т
работодателя тези си нарушения. При тези ПТП-та било увредено ремаркето
на камиона, тоест работодателят бил понесъл имуществени вреди. Така
ищецът извършил нарушенията, за които му било наложено наказанието,
нарушенията били тежки – нарушения на технически и технологични правила
поради което настъпили ПТП, нанасяне на имуществени вреди на
работодателя, съставяне на неверен отчет и неуведомяване на работодателя за
двете ПТП-та и така злоупотребил с доверието на работодателя; поведението
на ищеца довело до уронване на доброто име на работодателя пред
партньори, един от които бил застрахователя, на когото не могъл да
предостави данни за двете ПТП-та поради укриване от ищеца на
информацията за тях. В случая били извършени повече от три еднородни
нарушения от ищеца и така имало системни нарушения и основание по чл.
190, ал. 1 т. 3 и т.4 от КТ. Наложеното наказание съответствало на тежестта на
нарушенията. Инициираната от ищеца проверка от Инспекция по труда
нямала отношение към уволнението. Възнаграждението на ищеца по договора
било 560лв., не бил командирован при условията на чл. 121а от КТ,
каботажния превоз бил вътрешен превоз за чужда сметка или срещу
възнаграждение, извършващ временно в приемаща държава, в случая с
разтоварването на стоката по местоназначение бил приключен съответния
транспорт, в последствие бил натоварен в Австрия и в Унгария със стока за
България, което означавало че е налице международен превоз , а не вътрешен
превоз на територия на някоя държава-членка на ЕС. Командировъчните не
били част от брутното трудово възнаграждение, което има значение за
обезщетението по чл. 225 от КТ. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните трудов договор №
177/08.06.2018г., допълнително споразумение от 08.06.2018г., анекс от
08.06.2018г., носещи подпис за страните по него, длъжностна
характеристика, с която ищецът е положил подпис че е запознат на
08.06.2018г. , както е запознат и с правилата за вътрешния трудов ред,
съгласно които на 08.06.2018г. страните са сключили писмен трудов договор,
по който ищецът се е съгласил да работи при ответника на длъжността
„шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” при основно трудово
възнаграждение от 510лв. и допълнително възнаграждение за прослужено
време от 0,6% за всяка прослужена година/чл. 10 от договора/, но съгласно
чл. 5б от договора при полагане на труд в държава в ЕС, включително и при
пресичане на територията на такава държава във връзка с изпълнение на
трудови задължения, се спазват изискванията на тази държава, като във
всички случаи възнаграждението е поне 510лв., основно задължение по
длъжностна характеристика е да преглежда автомобила и закрепването на
товара преди излизане на път и по време на превоза, да получава документи
6
за товара, да попълва превозните документи лично, да спазва правилата за
движение по пътищата, включително и максималното време за шофиране,
спазва график на превоз, отчита средства, отговаря за целостта на товара, за
правилната експлоатация на автомобила, носи имуществена отговорност за
тях. Съгласно чл. 8 от договора и чл. 5 и чл. 6 от допълнителното
споразумение при имуществени вреди за работодателя или за ІІІ-то лице,
причинени от неизпълнение на задълженията на ищеца по трудовия договор
/глоби, такси, данъци, неустойки, наложени ограничения, забрани и други
санкции/ работникът е длъжен изцяло и незабавно да обезщети работодателя
или ІІІ-то лице, неизпълнението на задължението по споразумението от
08.06.2018г. е основание за прекратяване на договора.
Приета е неоспорена от страните Заповед № 2774/31.05.2019г. носеща
подпис за страните, съгласно които на 31.05.2019г. на ищеца е била връчена
заповед, с която е командирован да извърши превоз на товар с камион рег. №
******/**** от България до Австрия-Унгария с право да получи двойния
размер на командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, като в срок от 5 дни от завършване на
командировката представи доклад за извършеното.
Приет е неоспорен от страните отчет носещ подпис за ищеца, съгласно
който на 08.06.2019г. ищецът е съставил отчет за извършеното от него по
време на командировката по заповед № 2774/31.05.2019г. и с него е посочил,
че командировката е била от 01.06.2019г. до 08.06.2019г. по време на която
превозил товар от България до разтоварни пунктове в Австрия описани в
ЧМР, на връщане натоварил стока от товарни пунктове в Австрия и в
Унгария по ЧМР.
Приети са неоспорени от страните международни товарителници от
31.05.2019г. с изпращач Kyashif и получател в Австрияq Hans Lieber strase 4,
Bischofshofen, международна товарителница № 39059/30.05.2019г. с
изпращач „Я.”ООД и получател в Австрия Ernsthofen, Handelsstrase 100,
международна товарителница № 39131/01.06.2019г. с изпращач „Я.”ООД и
получател в Австрия Ernsthofen, Handelsstrase 100, международна
товарителница № 39095/31.05.2019г. с изпращач „Я.”ООД и получател в
Австрия, международна товарителница от 30.05.2019г. -2бр. с изпращач
дружество в Естония и получател в Австрия, Schonauer str. 5, Steyr и във
Wien, международни товарителници от 05.06.2019г. с получател Kyashif ,
товарителница № 1904196/05.06.2019г. с получател „АQ Electric”АД,
съгласно които Б.**”ООД е бил превозвач на товари в периода от
30.05.2019г. до 08.06.2019г., като превоз е извършен с камион рег. №
******/****, имало е товари от няколко изпращачи за няколко получателя,
като превоза е започнал от България- Хасково и Казичене, място на
разтоварване е било в Австрия, товар е разтоварен на 04.06.2019г. по
товарителниците с изпращач „Я.”ООД от 30.05.2019г. и от 01.06.2019г.., а по
товарителница от 31.05.2019г. с изпращач Kyashif -на 05.06.2019г. , товар на
товародател от Естония е доставен в Австрия на 04.06.2019г., на 05.06.2019г.
7
са натоварени товари от Австрия и от Унгария за България, които са
разтоварени на 08.06.2019г.
Приет е неоспорен от страните отчет носещ подпис за ищеца, съгласно
който на 08.06.2019г. ищецът е съставил отчет за разходите за периода от
01.06.2019г. до 08.06.2019г., като е посочил, че разходи са направени за
гориво , винетка, паркинг, мост и машинка , изминал е 3138км. + 161 км. ,
разход на 122 евро, даден аванс от 350 евро, за връщане – 78 евро + 150 евро.
Приет е общ отчет на автомобила ****** за периода от 01.06.2019г. до
10.06.2019, съгласно който в този период с автомобила е изминато разстояние
е 3138,15км.
Приети са неоспорени от страните заповед № 2796/07.06.2019г. носеща
подпис за страните, отчет, отчет за разходи, и за товарни адреси, ЧМР
39251/07.06.2019г., от 06.06.2019г., № 39268 от 08.06.2019г., №
39269/08.06.2019г., от 07.06.2019г., № 39261/08.06.2019г., от 05.06.2019г., №
39243/07.06.2019г., от 09.06.2019г-. и от 14.06.2019г., съгласно които на
07.06.2019г. на ищеца е била връчена заповед, с която е командирован да
извърши превоз на товар с камион рег. № ******/**** от България до
Унгария - Австрия- Германия с право да получи двойния размер на
командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, като в срок от 5 дни от завършване на
командировката представи доклад за извършеното, отчет е направен на
17.06.2019г., сочещ че командировка е била от 10.06.2019г. до 17.06.2019г. от
България до Унгария-Австрия-Германия, като на връщане е натоварена стока
от Германия и от Австрия по ЧМР, изминати километри са 3814км.,
Приет е общ отчет на автомобила ****** с водач ищеца за периода от
10.06.2019г. до 18.06.2019, съгласно който в този период с автомобила е
изминато разстояние е 3813,78км.
Приети са неоспорени от страните заповед № 2810/20.06.2019г. носеща
подпис за страните, отчет, отчет за разходи, и за товарни адреси, ЧМР
39485/21.06.2019г., от 21.06.2019г., от 25.06.2019г., от 27.06.2019г., от
28.06.2019г., съгласно които на 20.06.2019г. на ищеца е била връчена
заповед, с която е командирован да извърши превоз на товар с камион рег. №
СА 3177ХТ/**** от България до Германия с право да получи двойния размер
на командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, като в срок от 5 дни от завършване на
командировката представи доклад за извършеното, отчет е направен на
30.06.2019г., сочещ че командировка е била от 21.06.2019г. до 30.06.2019г. от
България до Германия, като на връщане е натоварена стока от Германия и от
по ЧМР, изминати километри са 4307км.,
Приет е общ отчет на автомобила ****** с водач ищеца за периода от
01.06.2019г. до 01.07.2019, съгласно който в този период с автомобила е
изминато разстояние е 6951,39км.
Приети са протокол за оглед, акт за установяване на административно
8
нарушение на Министерство на Финанси на Република Хърватия, съгласно
които на 04.03.2019г. е установено при преминаване на ГКПП Баяково с
камион рег. № ****/**** управляван от ищеца, че в камиона освен стоката е
са открити и 5 нелегални лица, граждани на Афганистан, било срязано
въжето на ремаркето.
Приет е платежен фиш за юни 2019г., съгласно който ответникът е
начислил възнаграждение на ищеца в размер на 560лв. – основно трудово
възнаграждение и 10,08лв. допълнително трудово възнаграждение за класове,
отделно 2511,45лв. с основание „командировка”.
Приета е справка от НАП-Велико Търново, съгласно която трудовото
правоотношение между страните е от 08.06.2018г. до 24.07.2019г., основна
заплата на ищеца е 510лв. след този момент няма регистрирани трудови
договори.
Приета е неоспорена от страните покана от 06.07.2019г., носеща подпис
за управителя на ответника и подпис на ищеца, съгласно които на
16.07.2019г. ищецът е получил покана от ответника да даде обяснения по чл.
193, ал.1 от КТ във връзка с получени две писма от застрахователя „ОЗК
З.”АД за претенции, образувани пред него за ПТП от 04.06.2019г. в Австрия
с автомобил рег. № ****, управляван от ищеца , сочещи че
местопроизшествия са станали по вина на водача на този автомобил, който
бил ищеца командирован със заповед 2774/31.05.2019г., като е даден 3 дневен
срок за писмени обяснения за всички обстоятелства, свързани с това събитие
от 04.06.2019г., включително какво се е случило, какво е участието на
ищеца в произшествието, какви вреди са настъпили, кого е уведомил за
случилото се и т.н.
Прието е писмо от „ОЗК З.”АД до Б.**”ЕООД по щета 0410-12-
1788/2019г., с което е посочено, че собствен на ответника автомобил рег. №
**** е участвал в ПТП на 04.06.2019г. в Австрия за което е образувана щета
при застрахователя с твърдения, че вина за ПТП има водач на този автомобил,
поискано е да се изпрати декларация по образец за обстоятелства и скица.
Приета е неоспорена от страните декларация о т 16.07.2019г. носеща
подпис за ищеца – по образец на застрахователя ОЗК З.”АД, с която
ищецът е посочил, че на 04.06.2019г. при управление на товарен автомобил
рег. № **** и ремарке рег. № **** в Австрия , Виена, участвал в ПТП за
което бил съставен двустранен протокол, ПТП настъпило при маневра
излизане от адреса, когато със задна дясна част на ремаркето закачил врата на
сграда и така изкъртил врата от пантата, нямало свидетели и пострадали лица,
не му била наложена глоба, той бил виновен за ПТП, нанесени били вреди –
изкъртена от касата и откачена от горна панта врата.
Прието е писмо от „ОЗК З.”АД до Б.**”ЕООД по щета 0410-12-
1827/2019г., с което е посочено, че собствен на ответника автомобил рег. №
**** е участвал в ПТП на 04.06.2019г. в Австрия за което е образувана щета
при застрахователя с твърдения, че вина за ПТП има водач на този автомобил,
9
поискано е да се изпрати декларация по образец за обстоятелства и скица.
Приета е неоспорена от страните декларация от 16.07.2019г. носеща
подпис за ищеца – по образец на застрахователя ОЗК З.”АД, с която
ищецът е посочил, че на 04.06.2019г. при управление на товарен автомобил
рег. № **** и ремарке рег. № **** в Австрия участвал в ПТП за което бил
съставен двустранен протокол, ПТП настъпило като при маневра завой на
ляво със задна дясна част не ремаркето закачил паркиран автомобил, нямало
свидетели и пострадали лица, не му била наложена глоба той бил виновен за
ПТП, нанесени били вреди по другия автомобил по задна дясна колонка.
Приета е Заповед № 71/24.07.2019г., носеща подпис за управителя на
ответника , с която ищецът е положил подпис че му е връчена на 25.07.2019г.,
с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение” на посочено от работодателя основание на чл. 188, т. 3 вр. с чл.
187, ал.1,т.3, т.8, т.9, т.10 вр. с чл. 190, ал.1,т. 3 и т. 4 за за това, че като
шофьор на автомобил рег. № **** и ремарке рег. № **** командирован да
извърши превоз от България до Автрия-Унгария , в Австрия на 04.06.2019г.
по твърдения на застрахователя , потвърдени от ищеца в декларациите за
ПТП е причинил виновно в 2 бр. ПТП, за които не уведомил
работодателя: едното настъпило около 09,00ч. при което ищецът реализирал
ПТП с автомобила и нанесъл вреди , представляващи изкъртена и откачена
врата на складова база; другото настъпило около 16,00ч. , когато ищецът
реализирал ПТП с автомобила и нанесъл вреди по друг автомобил – в задна
дясна колона; това поведение на ищеца извършвало 2 нарушения на
трудовата дисциплина: неспазване на технически и технологични
правила и увреждане имущество на работодателя предоставено на ищеца
от работодателя му. Посочено е, че с поведението си ищецът създал
предпоставки за претенции на увредените лица. Отделно неуведомяването
за двете ПТП-та и за причинени имуществени вреди по чуждо имущество
било злоупотреба с доверието на работодателя, включително уронване на
доброто му име , защото прикрил инциденти и поставил работодателя в
неудобно положение да разбере за случилото се от застрахователя. В
заповедта е посочено и за нарушение на трудова дисциплина от 04.03.2019г.,
за което към онзи момент работодателят се въздържал да ангажира
дисциплинарната му отговорност. В заповедта е посочено, че поведението на
ищеца е системно нарушение на трудовата дисциплина, защото е извършил
повече от три нееднородни нарушения на трудовата дисциплина - не спазил
технически и технологични правила ; злоупотребил с доверие на работодател,
вкл. уронил доброто му име; увредил имущество на работодателя;
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в нормативни
актове, правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор
или определени при възникване на правоотношението в това число като не
уведомил работодателя за настъпването на инцидентите и не го информирал
за настъпването на вредите. Служителят поставял редовно в опасност
имущество на работодателя, на товарите на клиентите, създавал предпоставки
10
за непрекъснато ангажиране на работодателя с вреди и последици от
неизпълнение на служителя, като същевременно служителят не предоставя
своевременна и достоверна информация на своя работодател. Посочено е, че
обяснения от служителя са поискани, но не са дадени, че при определяне на
наказанието е съобразена тежестта на нарушенията, обстоятелства, при които
е извършено.
Приета е Заповед № № 312/24.07.2019г. носеща подпис за управителя на
ответника, връчена на ищеца на 25.07.2019г., с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено едностранно от на основание
на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” по заповед №
71/24.07.2019г.
Прието е писмо от ИА”Главна инспекция по труда” от 08.07.2019г,
съгласно което ищецът е депозирал сигнал срещу ответника на 21.06.2019г.
Разпитан по делото св. А.Т. е посочил, че е един от собствениците и
управителите на „А.” ООД, който е основен товародател на ответника по
исковете Б.**”ЕООД, по-точно бил единствен товародател, защото
Б.**”ЕООД бил избран да работи ексклузивно като доставчик , превозвач на
„А.”ООД, превозите били от България до различни държави в Европа и
обратно. Ищецът бил шофьор в Б.**”ЕООД и свидетелят знаел от
управителя, че е един от проблемните шофьори. А.”ООД имало оплаквания
от работата на ищеца, защото през март 2019г. имало случай, в който в
Хърватска пломбажното въже било срязано и вътре били допуснати бежанци,
това уронвало престижа на превозвача, поискали този шофьор да не
изпълнява превози на „А.”ООД, но искането му не било удовлетворено,
управителят на Б.**”ООД казал, че предупредил ищеца и той ще си вземе
бележка и ще спазва правилата. Знаел, че няколко месеца по-късно през юни
2019г. ищецът направил две ПТП-та в чужбина пак с товари на „А.”ООД , не
съобщил за тях нито при настъпването им нито като се върнал, не помнел как
Б.**”ЕООД разбрал за тях, при тях нямало увредени товари. Управителят на
ответника му бил казвал, че ПТП-та са проблем, защото това водело до нужда
от ремонт на камион, трябвало да се съобрази график на превози , за да не се
губят товари, за да е печеливш камион и ако шофьор не съобщи навреме за
ПТП и се разбере в последния момент, вместо да тръгне на курс, той влизал
за ремонт, което носи загуби за фирмата. Посочил е, че виждал ищеца ,
защото идвал в логистичния склад на А.”ООД да разтоварва, но не бил
наблюдавал работата му, не му бил възлагал задачи. Заявил е, че забавата при
доставките обикновено има финансови последици – неустойки, следвало да
знаят за забавата, за да уведомят партньорите си за нея, незнаенето уронвало
авторитета им, защото това означавало, че са избрали ненадежден доставчик.
С прието по делото основно заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки
при ответника по исковете е посочило, че основното трудово възнаграждение
на ищеца по трудов договор към момента на сключването му е било 510лв., за
11
юни 2019г. начислено възнаграждение било основна заплата от 560лв.,
допълнително възнаграждение от 10,08лв. за клас прослужено време, отделно
2511,45лв. командировка. Приз юни 2016г. трудовото възнаграждение не
било начислено като труд полаган в друга държава-член на ЕС. По отчетите
за командировките за юни 2019г. 25 дни са били отработени през
командировка, но нямало данни кога е напуснал и кога е пристигнал в
Република България полагащите се суми за командировъчни били 2640,37лв.,
но начислени на ищеца били 2511,45лв. Не бил видял пътна книжка и/или
GPS извлечение за юни 2019г.
С прието по делото основно заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки
при ответника по исковете , справки чрез Министерствата на Германия и
Унгария и посолството на Австрия за минимално почасово възнаграждение
на водач на товарен автомобил в тези държави е посочило, че от
представените по делото отчети и товарителници се сочело кога е товарена
стоката и кога е разтоварвана стоката за превозите през юни 2019г. и само за
тези дати можело да се обоснове извод, че тогава ищецът е бил в съответната
държава на товарене и разтоварване. Документите по делото не сочели колко
време е работил ищеца от тръгването от съответния пункт и в коя държава е
пребивавал до другия пункт, колко часа е работил и колко е почивал; в коя
държава колко часа е пребивавал, а маршрут позволявал да се преминава и
през държави, които не са член на ЕС, например Сърбия. Ако се приемело за
вярно твърдението на ищеца по молбата му от 14.12.2020г. че е бил
командирован 26 дни, от които 2 дни на територията на Унгария, 13 дни на
територията на Германия, 11 дни на територията на Австрия и при
съобразяване на чл. 4 от Наредбата за организацията на работното време на
лицата, извършваща транспортна дейност в автомобилния транспорт, ч
седмичното работно време не може да надвишава 48 часа, то тогава
припадащото се на ищеца възнаграждение за тези 26 дни било 1561,57 евро,
тоест 3054,17лв. Тази сума била изчислена при съобразяване на минималното
възнаграждение на шофьор на товарен автомобил съответно в Унгария за 2
дни- по 19,68 евро на ден; в Германия за 13 дни - по 9,19 евро на час; в
Австрия за 11 дни – по 9,32 евро на час.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.
12
225 от КТ .
За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца е да установи,
че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за
определена длъжност, прекратено едностранно от работодателя, че
уволнението е незаконно поради наведените от ищеца твърдения за факти, че
ищецът е останал без работа за процесния период поради уволнението, размер
на брутно трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен
месец при ответника.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че
уволнението е законно, тоест че ищецът е провел поведението, за което е
наложено наказание, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в
хипотеза на чл. 190 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на
наказанието, че наказанието съответства на тежестта на нарушението.
По делото се установява от събраните по делото доказателства, че на
08.06.2018г. между страните е възникнало валидно трудово правоотношение
по трудов договор за неопределено време, съгласно което ищецът е работил
при ответника на длъжност „ шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона” , като на 24.07.2019г. е издадена заповед за налагане на дисциплинарно
уволнение на ищеца, връчена му на 25.07.2019г., когато е връчена и заповедта
за прекратяване на правоотношението поради наложеното дисциплинарно
уволнение, последният пълен отработен месец на ищеца при ответника е юни
2016г., за който са му начислени основна заплата от 560лв.; допълнително
възнаграждение от 10,08лв. за клас прослужено време; 2511,45лв.
командировка, ищецът не е започнал работа по трудово правоотношение за
срок от 6 месеца след уволнението; възнаграждението за работа 2 дни на
територията на Унгария, 13 дни на територията на Германия, 11 дни на
територията на Австрия при съобразяване на чл. 4 от Наредбата за
организацията на работното време на лицата, извършваща транспортна
дейност в автомобилния транспорт и при съобразяване на минималното
възнаграждение на шофьор на тежкотоварен автомобил в тези държави към
юни 2019., е 1561,57 евро, тоест 3054,17лв. Тези обстоятелства се установяват
от приетите по делото писмени доказателства – трудов договор, анекси, писма
от НАП, заключения по съдебно-счетоводните експертизи, които съдът
кредитира изцяло като верни и задълбочени, неопровергани от останалите
събрани по делото доказателства.
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се
реализира по определен ред, като се следва определено производство,
скрепено със срокове, уредено с императивни правни норми. Това
производство най-общо има четири основни фази: по установяване на факта
на нарушението; по определяне на дисциплинарното наказание; по издаване
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – писмена форма,
мотивирана, посочваща конкретните факти, субективни и обективни
13
признаци на поведението, дата, място на извършване и т.н.; връчване на
заповедта. Съдът отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарно
наказание без да разглежда спора по същество ако установи, че
дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на сроковете по чл.
194 от КТ или без да е дадена възможност на работника да даде обяснения по
случая.
В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от
събраните доказателства, че нарушенията, за които е наложено наказанието
на ищеца са от 04.06.2019г. , поради което и процесното наказание, наложено
на 25.07.2019г. съдът приема, че е наложено в сроковете по чл. 194 от КТ.
По делото не се спори, че уволнителната заповед е подписана от
управителя на ответника, същото е посочено в уволнителната заповед поради
което и съдът приема, че процесната уволнителна заповед е издадена от лице
със съответна работодателска компетентност.
Съдът приема, че процесната уволнителна заповед е мотивирана, като
сочи нарушенията, за които е наложено наказанието в частта за това, че на
04.06.2019г. в Австрия по време на командироването му за извършване на
международен превоз на товари причинил виновно в 2 бр. ПТП, за които
ПТП и за причинени вреди от които не уведомил работодателя: едното
настъпило около 09,00ч. при което ищецът реализирал ПТП с автомобила
рег. № ******/ **** и нанесъл вреди, представляващи изкъртена и откачена
врата на складова база; другото настъпило около 16,00ч. при което
реализирал ПТП с предоставени му автомобил рег. № ******/ **** и нанесъл
вреди по друг автомобил – в задна дясна колона; създал предпоставки и
опасност за увреждане на имуществото му и на превозвания това;
поставил работодателя в неудобна ситуация да разбере за ПТП-та и
вреди от застрахователя злоупотребил с доверието му. Посочената от
работодателя правна квалификация на нарушенията съответства на
твърденията за осъществените факти, като за всяко нарушение е посочена
квалификацията му – съответно неспазване на технически и технологични
правила; опасност за имуществени вреди по имущество на работодателя и
товара; злоупотреба с доверие и уронване на добро име; нарушение на други
задължения по нормативни актове, правилник, КТД и договор. Неточната и
непълната правна квалификация на дисциплинарното нарушение от
работодателя не води до порок при мотивирането й. Изискването за
мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено
с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ правило за еднократност на
наказанието, както и за предоставяне на възможност за преценка за спазване
на сроковете по чл. 194 от КТ , но основно с оглед на възможността
работникът или служителят да се защити в производството по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ. Мотивирана ще е онази уволнителна заповед, която удовлетворя тези
изисквания Неправилно определената от работодателя правна квалификация
на нарушениет не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Това е така, защото предмет на установяване в
14
съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение
съобразно фактическите основания изложени в заповедта и точно те са от
основно значение за законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание. Както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника
обстоятелства и документи /В този смисъл Решение № 81/12.05.2021г. по гр.д.
№ 2618/2020г. на 4-то Г.О. на ВКС; Решение № 309/14.03.2018г. по гр.д. №
5464/2016г. на ВКС, 4-то Г.О.; Решение № 214/15.03.2017г. по гр.д. №
112/2016г. на ВКС, 4-то Г.О.; Решение № 334/22.11.2012г. по дело №
242/2012г. на ВКС, 3-то Г.О.//. Действително, в случая уволнителната заповед
не сочи конкретните технически технологични правила, които са нарушени от
ищеца при причиняването на ПТП, но от изложението на фактите и от
естеството на поведението се извежда достатъчно ясно и разбираемо, че това
са правилата за движение по пътищата. Това е така, защото наказанието е
наложено за причиняване от ищеца като водач на поверения му автомобил на
две ПТП-та , при които са нанесени и имуществени вреди, създадени са
условия за увреждане на имуществото –самия автомобил и товара в него,
както и за претенции на ІІІ-ти лица за вреди по тяхно имущество. В заповедта
не са посочени точни разпоредби на кои правила, нормативни актове, КТД,
индивидуален договор е посочено задължението на ищеца „... за уведоми
работодателя за настъпилите ПТП и имуществени вреди ...”, но ясно е
посочено поведението на ищеца – неуведомяване за настъпилите ПТП-та и
дадената от работодателя квалификация на същото. Изискването за
уведомяване на работодателя за събития настъпили по време на изпълнение
на трудовите функции на работника, които събития имат отношение към
имуществото на работодателя и към работния процес е задължение на
работника по смисъла на чл. 123 от КТ. То произтича от общото правило за
добросъвестно изпълнение на задълженията по договора и за отговорност към
повереното му имущество и лоялност към работодателя.
Уволнителната заповед сочи нанесените вреди на чуждо имущество, но не
е мотивирана в частта за причинените на работодателя имуществени
вреди, защото не сочи какви имуществени вреди са настъпили за
работодателя при процесните 2 бр. ПТП-та – дали това са вреди по
поверения на ищеца тежкотоварен автомобил с ремарке, какви точно вреди са
настъпили по него и стойността им; дали това са вреди във връзка с
образуваните застрахователни щети на основание на причинените от ищеца 2
бр. ПТП , каква е стойността им и как точно са се отразили имуществено на
работодателя при съобразяване , че риска от настъпването им е прехвърлен от
работодателя на застрахователя ОЗК „З.“АД; или са други вреди. Следва да се
посочи , че в нито един документ , приет по делото такива вреди не са
посочени, поканата с която са поискани обяснения от ищеца също не сочи
такива вреди и обяснения за конкретни имуществени вреди причинени на
15
работодателя не са поискани. Само по себе си претърпяването на ПТП не
обосновава извод, че поверенията на ищеца автомобил и ремарке са понесли
вреди , а още по-малко че са понесли конкретни вреди. Следва да се посочи,
че в случая не са ангажирани доказателства за нанесени вреди по автомобил и
ремарке на работодателя. Приетите по делото декларации за настъпили ПТП-
та сочат механизъм, който предпоставя извод, че към настъпването на ПТП
товарен автомобил с ремарке е бил с много ниска скорост. При така
установеното и като съобрази обичайните габарити на товарните автомобили
и ремаркета, с които се извършват международни превози на товари,
конкретните товари в случая посочени в приети по делото товарителници,
ЧМР, то житейски оправдано е да се приеме, че е възможно при процесните 2
бр. ПТП-та автомобил и ремарке на работодателя да не са понесли конкретни
вреди. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че работодателят не е
навел твърдения и не е ангажирал доказателства по делото, че в някой
момент камион и ремарке са били проверени в сервиз и са установени
нанесени по тях вреди, които да е могло да бъдат причинени по механизъм на
двете процесни ПТП-та. При така възприето и като съобрази обстоятелство,
че конкретни имуществени вреди претърпени от работодателя не са посочени
нито в уволнителната заповед, нито в друг документ от дисциплинарната
преписка, то съдът приема, че уволнителна заповед в тази част е
немотивирана.
В останалата част съдът приема, че уволнителната заповед е
мотивирана - в достатъчна степен индивидуализира поведението на ищеца,
възприето от ответника като нарушение на трудовата дисциплина.
Съдът приема, че от приетите по делото уволнителна заповед, покана от
06.07.2019г., по делото се установява, че наказанието на ищеца е наложено за
нарушения, за които на ищеца е дадена възможност да изложи обяснения
пред работодателя в частта за виновното причиняване на двете ПТП от
04.06.2019г. настъпили в Австрия по време на командировката на ищеца по
заповедта от 31.05.2019г., за вредите настъпили при тях, както и за
неуведомяването на работодателя от ищеца за тези ПТП и за вреди от тях.
Поканата е издадена от работодателя, поканата и уволнителната заповед
сочат едно и също поведение на ищеца и то по начин, който го
индивидуализира в съществените му признаци – субект на нарушението,
място и време на извършване. С въззивната жалба не са въведени оплаквания
за изводите на районния съд в частта, че поканата съдържа искане за
обяснения за неуведомяването от ищеца на работодателя за двете ПТП-та,
при обосноваване на изводите за това обстоятелство районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма поради което и при
съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема за установено
това обстоятелство по делото. Следва да се посочи, че поканата съдържа
твърдения, че работодателят е узнал от застрахователя за двете настъпили
ПТП, виновно причинени от ищеца по време на командировката му в
Австрия на 04.06.2019г., поради което и при отправено от работодателя до
16
ищеца искане да се посочи кого е уведомил за тези ПТП-та, съдът приема,
че на ищеца е била дадена възможност да обясни дали и чрез кого е уведомил
работодателя за тях, тоест поискано е обяснение за неуведомяването за ПТП
от 04.06.2019, посочени в поканата. Спорен въпрос по делото въведен като
предмет на въззивното производство дали с поканата са поискани обяснения
и за двете ПТП-та от 04.06.2019г. Съдът приема, че поканата съдържа
твърдения, че двете ПТП-та са причинени виновно от ищеца при управление
на предоставения му от работодателя товарен автомобил рег. № ******, като
е отправено искане да се посочат конкретните обстоятелства при които тези
ПТП-та са настъпили, участието на ищеца в тях, вредите от тях и всички
обстоятелства свързани с тях, поради което съдът приема, че на ищеца е
дадена възможност да посочи поведението си при тези ПТП-та и вредите от
тях включително и причините за виновното им причиняване от ищеца.
Искането за обяснения не е нужно да съдържа квалификация на нарушението,
тоест изявление защо конкретно поведение се приема за определено
нарушение на трудовата дисциплина. Неоснователни са доводите на ищеца,
че на 04.06.2019г. участвал в две ПТП-та, а поканата от работодателя сочела
необходимост от обяснения само за едно от тях без да го отграничава от
другото, същевременно бил наказан за 2-те ПТП-та и така била нарушена
процедурата по налагане на наказанието, ограничена била възможността му за
защита. Действително, в поканата има непоследователност от работодателя
при употребата на единствено и на множествено число за „събитие”,
„произшествие”, като в абзац първи на ред 4-ти е употребено единствено
число, а на ред 6-ти е употребено множествено число; абзац 3 сочи
единствено число, а абзац първи сочи 2 броя писма и 2 бр. застрахователни
претенции. Съдът приема, че доколкото ищецът е знаел, че е участвал в две
ПТП-та от 04.06.2019г. в Австрия с товарен автомобил рег. № ******, че в
поканата се сочат две отделни писма на застрахователя по две отделни
застрахователни претенции , както и е ползвано множествено число
„местопроизшествия” при описанието на твърденията на застрахователя, като
се съобрази и обстоятелството, че поводът да се искат обяснения са
твърденията на застрахователя за две претенции, то поисканите от ищеца
обяснения са били и за двете ПТП-та от 04.06.2019г. Непоследователният
изказ на работодателя в поканата не е от естество да обоснове извод, че
обяснения е искано само за едно от двете ПТП-та и така за ищеца е имало
неяснота за кое ПТП се искат от него обяснения. В поканата се сочи от
работодателя, че причината за искането на обясненията са уведомленията от
застрахователя за две застрахователни щети, работодателят не е направил
разграничение между двете ПТП-та по начин, който да обоснове извод, че не
се искат обяснения за някое от тях. Следва да се посочи, че по делото е
установено от приетите по делото декларации и писма от застрахователя,
покана за обяснения, че в деня на получаването на искането за обяснения –
16.07.2019г., ищецът е попълнил декларации за настъпилите 2 ПТП-та в
Австрия на 04.06.2019г., които декларации са по образец на застрахователя
17
ОЗК З.“АД. По делото се установява, че застрахователят е предал образците
на тези декларации на работодателя. Това е така, защото същите са описани
като приложение на писмото на застрахователя, с което уведомява
работодателя за всяко от тези две ПТП-та. По делото не се твърди и не се
установява ищецът да е получил образец на тези декларации от
застрахователя, но се установява, че ги е попълнил собственоръчно и ги е
подписал. Така установените обстоятелства установяват, че ответникът е
предоставил на ищеца декларациите за настъпилите 2 бр. ПТП-та. Не се
установява по делото декларациите да са предадени на ищеца след връчване
на искането на обяснения. Същевременно връзката между тези декларации с
писмото от застрахователя и същевременно с искането за обяснения
позоваващо се на застрахователните претенции обосновава извод, че
декларациите за настъпили ПТП-та са връчени от ответника на ищеца не по-
късно от искането за обяснение. Този извод съответства на събраните
доказателства , както и житейската логика.
Предоставения от работодателя срок за даване на обяснения -3 дни е
достатъчен за същото.
При така възприето съдът приема, че ответникът е спазил изискването по
чл. 193 от КТ и е дал възможност на ищеца да обясни поведението си за което
е наложено наказанието.
По делото не е установено работникът да е дал обяснения на работодателя,
но същото не се отразява на законността на уволнението.
Съдът приема за установено по делото, че ищецът на 04.06.2019г. е бил
командирован от ответника да извършва превоз на товари в Австрия, като
при изпълнение на трудовите си задължения при управление на автомобил
рег. № **** и ремарке рег. № **** ищецът е причинил виновно в 2 бр.
ПТП, за които не уведомил работодателя: едното причинил около 09,00ч.
като при маневра излизане от адреса със задна дясна част на ремарке закачил
врата на сграда и нанесъл вреди , представляващи изкъртена и откачена врата
на складова база; другото причинил около 16,00ч. при маневра завой наляво
със задна част на ремаркето закачил паркиран друг автомобил и му нанесъл
вреди по задна дясна колона. Тези обстоятелства се установяват от приета по
делото Заповед за командироване от 31.05.2019г., отчет за командироване от
08.06.2019г., две декларации на ищеца от 16.07.2019г. за настъпили ПТП-та
Последните носят подпис на ищеца, сочат неизгодни за него факти и като
такива са му противопоставими за тези обстоятелства. Неоснователни са
доводите на въззивника, че липсата на посочен период на командироване в
заповедта от 31.05.2019г., обосновавало извод, че ищецът не е бил
командирован в Австрия със заповедта от 31.05.2019г. Приетите по делото
писмени доказателства, посочени по-горе, обосновават обратен извод. Следва
да се посочи, че твърденията на ищеца за това обстоятелство са вътрешно
противоречиви – от една страна твърди че не е бил командирован, но от друга
страна за определяне на размера на обезщетението по чл. 225 от КТ е
18
посочил, че следва да се вземе предвид възнаграждението на шофьор в
Австрия , съответно в Германия и в Унгария, защото е бил командирован.
Съдът приема, че с това поведение е създал опасност за възникване на
вреди за работодателя и за товародателя. Това е така, защото всяко пътно-
транспортно произшествие създава опасност за възникване на вреди по
автомобила и на превозвания с него товар.
Съдът приема, че така проведеното поведение от ищеца представлява
нарушения на трудовата дисциплина. Това е така, защото от приетия по
делото трудов договор, анекси, длъжностна характеристика се установя, че
основните задължения на ищеца по договора с ответника са били да спазва
правилата за движение по пътищата, спазва график на превоз, отговаря за
целостта на товара, за правилната експлоатация на автомобила, като носи
имуществена отговорност за тях. При тълкуване на волята на страните по
договора при условията на чл. 20 от ЗЗД се налага извод, че опазването на
имуществото на работодателя и на ІІІ-ти лица е от особена важност при
изпълнение на трудовите задължения на ищеца. Този извод се налага при
съобразяване на чл. 8 от договора , на чл. 5 и на чл. 6 от допълнителното
споразумение и анекси от 08.06.2018г., сочещи че при нанесени
имуществени вреди за работодателя или за ІІІ-то лице, причинени от
неизпълнение на задълженията на ищеца по трудовия договор /глоби, такси,
данъци, неустойки, наложени ограничения, забрани и други санкции/
работникът е длъжен изцяло да обезщети работодателя или ІІІ-то лице,
неизпълнението на което задължение п е основание за прекратяване на
договора. Нарушението на правилата за движение по пътищата и виновното
причиняване на ПТП е нарушение по чл. 187, ал.1,т. 3 от КТ. Действително
уволнителната заповед не сочи конкретните технически технологични
правила, които са нарушени от ищеца при причиняването на ПТП, но от
изложението на фактите и от естеството на поведението и н трудовите
функции на ищеца се извежда достатъчно ясно и разбираемо, че това са
правилата за движение по пътищата и подробни съображения съдът изложи
по-горе. Неуведомяването за настъпилите ПТП-та съдът приема, че е
нарушение на задължението за добросъвестно изпълнение на задълженията
по договора и за лоялност към работодателя. Това е така, защото процесните
2 бр. ПТП-та настъпили по време на изпълнение на трудовите функции на
работника, които събития имат отношение към имуществото на работодателя
и към работния процес То произтича от общото правило за добросъвестно
19
изпълнение на задълженията по договора и за отговорност към повереното му
имущество и лоялност към работодателя. Така това поведение може да се
квалифицира като такова по чл. 187, ал.1,т. 10 от КТ. Дори да се приеме
обратното, то следва да се посочи, че в случая неуведомяването на
работодателя от ищеца за 2-те процесни ПТП-та и за причинените при тях
вреди е поведение на работника, с което е злепоставил доверието в
отношенията му с работодателя. Това поведение при съобразяване на
обективните му елементи – че е прикривало виновно причинени от ищеца
ПТП-та и нанесени при тях вреди на 3-ти лица, съдът приема че е проведено
от ищеца преднамерено с цел да извлече за себе си облага, като избегне
приложението на чл. 8 от договора и на чл. 5 и чл. 6 от допълнителните
споразумения и анекси. Същевременно с това си поведение е накърнено
доверието на работодателя у работника, защото укриването на важна за
работодателя информация води до тази последица. Претърпяването на ПТП с
автомобила само по себе си предпоставя необходимост от проверка за вреди
по този автомобил включително и за обезпечаването на сигурността и
безопасността на превозите с него. То води до необходимост и за промени в
график на превозите с оглед на технологично време за престой на камион в
автосервиз. Причиняването на ПТП създава възможност за увреждане на
автомобила, но и за увреждане на товара, превозван с него. При така
възприето съдът приема, че неуведомяването на работодателя от ищеца за
процесните 2 бр. ПТП е поведение на ищеца , представляващо злоупотреба с
доверието на работодателя, тоест нарушение по чл. 187, ал.1, т. 8 от КТ.
При така възприето и като съобрази, че с поведението си ищецът е
извършил общо четири нарушения на трудовата дисциплина – две от тях при
ПТП от 04.06.2019г., настъпило около 09,00ч. в Австрия – виновно
нарушил правила за движение по пътищата и причинил ПТП, при което
нанесъл имуществени вреди на 3-ти лица, за което не уведомил
работодателя; а другите две нарушения е извършил при ПТП от 04.06.2019г.,
настъпило около 16,00ч - виновно нарушил правила за движение по
пътищата и причинил ПТП, при което нанесъл имуществени вреди на 3-ти
лица, за което не уведомил работодателя. При така възприето съдът приема
за установено по делото, не само че ищецът е извършил нарушенията на
трудовата дисцплина, които попадат в хипотезите на чл. 187, ал.1 от ГПК,
посочени по-горе, но и че ищецът е извършил системни нарушения на
20
трудовата дисциплина и правилно работодателят е квалифицирал
поведението му като такова по чл. 190, ал.1, т. 3 от КТ. За наличието на
основанието по чл. 190, ал.1,т. 3 от КТ съставомерна е съвкупността на три
и повече нарушения на трудовата дисциплина, независимо дали са
еднородни или разнородни. В случая по делото се установи, че ищецът на
04.06.2019г. е нарушил правилата за движение по пътищата както около
09,00ч., така и около 16, 00ч., при които е нанесъл имуществени вреди на 3-ти
лица, че е изпълнил задължението си да уведоми работодателя за нито едно
от двете извършени от него нарушения, че с нарушението на правилата за
движение по пътищата е създал опасност за увреждане на имущество на
работодателя и на товародателя. При така установеното съдът приема, че
поведението на ищеца е системни нарушения на трудовата дисциплина и е
основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Тежестта на
нарушенията предпоставя налагане на най-тежкото наказание. За този извод
съдът съобрази значимостта на неизпълнението - касае основни задължения
на ищеца като „шофьор на тежкотоварен автомобил“, с който осъществява
превоз на товари; че касае се и за накърняване на доверието на работодателя
в работника, което нарушение не случайно е изведено от законодателя и като
самостоятелна възможност за дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал.1 ,т.4
от КТ; брой на нарушенията; че нарушенията са системни, което само по себе
си предпоставя висока степен на тежест на нарушението, защото показва
тенденция в поведението на ищеца; възможните неблагоприятни последици
за работодателя от това поведение на ищеца – да бъде увредено негово
имущество и това на товародателя, да се забави превоза, да се наруши
графика на превозите поради необходимост от ремонт на автомобила.
Последните обстоятелства съдът приема за установени по делото от
събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като логични,
последователни, резултат от наблюденията на свидетеля върху работата на
ответника като превозвач, неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства.
При така възприето съдът приема, че уволнението е законно и не следва да
бъде отменяно. Дадената от работодателя в заповедта за уволнение друга
квалификация не е обвързваща и не води до незаконност на уволнението, след
като описаното в заповедта поведение е нарушение на трудовата дисциплина
и е установено по делото и съображения за този извод съдът изложи по-горе.
21
Обстоятелството, че съдът прие, че заповедта е немотивирана в частта за
„нанесени имуществени вреди на работодателя“, както и че не е установено
такива да са претърпени, не е установено и да е уронено доброто име на
работодателя не променя крайния извод на съда за законността на
уволнението. Това е така, защото останалите нарушения, за които е наложено
наказанието, са установени по делото и тежестта на същите обосновава
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
По исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225 от
КТ:
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ ,
неоснователни са исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа
за 6 месеца поради уволнението.
При така възприетото и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд решението на СРС в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде поставена в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия съдебни разноски за производство пред СГС в
размер на 840лв. разноски за възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164429/30.07.2020г. по гр.д. № 53459 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 145-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Г. К. , ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Берковица,
ж.к. „Стара планина” бл. **** да заплати на „Б.**”ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: с.Казичене, ул. **** на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 840лв. /осемстотин и четиридесет лева/,
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
22
1._______________________
2._______________________
23