Решение по дело №8774/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1268
Дата: 17 март 2023 г. (в сила от 17 март 2023 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20221110208774
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1268
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110208774 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по подадена жалба от Д. С. Д. от гр. София, чрез адв. Ж. Ж. срещу
наказателно постановление (НП) № СОА22-11РД-452/10.05.2022 г. на зам.
кмета на Столична община (СО), направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което му е наложено административно наказание на основание
чл.178Д от Закона за движение по пътищата ЗДвП) глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фишът и акта са незаконосъобразно, неправилно и
необосновано съставени, тъй като липсвало извършено нарушение на
правилата за паркиране, като се твърди, че наличието единствено на пътен
знак „Д-21“ не прави автоматично указаното паркомясто, предназначено и
обособено за ползване само от инвалиди, като се твърди, че поставеният
пътен знак не е достатъчън от обективна страна, тъй като не бил комбиниран
със задължителната маркировка, сочената от органите разпоредба на чл.7,
ал.3 от ЗДвП е неприложима, тъй като изобщо нямало надлежна маркировка,
не било установено дали жалбоподателя е лицето, което е паркирало
автомобила, не е била изискана декларация относно обстоятелството кое лице
е управлявало лекия автомобил, невярно бил посочен регистрационния номер
на същия, НП не съдържало данни за номер и дата на неговото издаване,
липсвала мотивировка у административнонаказващия орган защо приема, че
1
не е налице маловажност на случая. Иска се отмяна на НП и присъждане на
разноски.
За жалбоподателя редовно призован се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаване
на жалбата, като сочи, че е налице сгрешен номер на автомобила.
Претендират се разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за нейното отхвърляне като неоснователна, като се твърди, че НП
отговаря на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, нарушението е извършено при
наличие на пътен знак „Д-21“, пътната маркировка не е задължителна, за да
било установено такова нарушение, което пътен знак „Д-21“ указва, в случая
собственика не е посочил друго лице да е управлявало автомобила, относно
номера на автомобила се твърди, че е допусната явна фактическа грешка, но в
снимковия материал номерът се виждал ясно. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се оспорва като завишено адвокатското
възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 04.03.2022 г. към 15:30 часа е констатирано от служители на Общинска
полиция, сред които е бил и свидетеля В., че в гр. София на ул. „Шишман“,
преди ул. „Гурко“, непосредствено след поставен пътен знак „Д21“, без пътна
маркировка на същото, е бил паркиран лек автомобил „Мицубиши АСХ“, сив
на цвят, с ДК № .... На място било залепено уведомление, в което било
описано място, марка, номер на автомобила и фиша с глобата, че е
санкциониран. Автомобилът не е бил репатриран. Собственикът на
автомобила жалбоподателя Д. С. Д. поискал да обжалва и бил поканен в
Общинска полиция на 14.04.2022 г.
Съставен бил на 14.04.2022 г. в Общинска полиция акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ от свидетеля В. на жалбоподателя,
който дошъл с личната си карта и талона на автомобила, в присъствието на
свидетеля В. като очевидец и още един свидетел, който е присъствал при
съставянето му, за това, че на 04.03.2022 г. около 15:30 часа в гр. София, ул.
„Цар Иван Шишман”№23 към ул. „Ген. Гурко“ паркира собствения си лек
2
автомобил „Мицубиши АСХ“, сив на цвят, с рег. № ... на място определено за
паркиране на хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак „Д-21“.
Посочена е като правна квалификация на Д.ието чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Същият е връчен на жалбоподателя на 14.04.2022 г., т.е. на датата на
съставянето му, като към него са описани и приложени 3 бр. снимки.
Жалбоподателят е възразил в акта. Депозирал е и писмени възражения срещу
същия на 19.04.2022 г.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от оправомощеното въз основа на
т.I от Заповед №СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. на кмета на Столична община
(СО) длъжностно лице П. В. В. - ст. полицай при сектор „Общинска полиция“
- София.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното длъжностно лице, упълномощен въз основа на
Заповед №СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на СО – Кристиан
Димитров Кръстев – зам.-кмет на СО, направление „Транспорт и градска
мобилност“.
Съдът е взел предвид и кредитира писмените доказателства по делото,
включително заповеди за компетентност, както и показанията на свидетеля
В.. Показанията на този свидетел са пълни, вътрешно непротиворечиви и не
противоречат с кредитираните писмени доказателства по делото.
Съдът частично е взел предвид и кредитира показанията на свидетеля
Величков, тъй като същите са в противоречие относно датата на констатиране
на административното нарушение с тези на свидетеля В. и в тази им част не
са взети предвид, като последните не са в противоречие с писмените
доказателства, поради което и се кредитират.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от наказателното
постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна,
поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, установи следното:
3
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, съгласно представените заповеди
за компетентност, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете,
посочени в същия.
Съдът споделя изложените съображения във възивната жалбата, че
административнонаказаващия орган не е изложил съображения защо приема,
че не са налице основания процесния случай да се приеме за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, още повече, че първоначално е бил издаден фиш
за глоба.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи по
един несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществила
нарушението, визирано в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
За да е налице нарушение по визирания текст следва да е осъществено
паркиране или престой на МПС на място, определено за хора с трайни
увреждания.
На първо място не е налице установеност на авторството на Д.ието, а
именно, че е осъществено от жалбоподателя. Като както от писмените
доказателства, приложени по административно-наказателната преписка, така
и от гласните такива не може да се направи извод, че жалбоподателят е
лицето, което е извършило паркирането на автомобила. Актосъставителят не
излага показания в насока, че жалбоподателят е паркирала автомобила. Като
при съставянето на АУАН на жалбоподателя не е предоставена възможност
да декларира кое е лицето, което е управлявало, респективно паркирало на
процесната дата и място МПС-то, което е негова собственост. Не може да се
презумира, че същият е осъществил Д.ието само въз основа на факта, че е
собственик на МПС-то. Предвид което и въз основа на събраните по делото
доказателства, които се кредитират остава неустановено авторството на
Д.ието да е осъществено от жалбоподателя. Както и не се установи кое лице е
паркирало.
Ето защо не се доказа, че конкретно жалбоподателя е осъществил
описаното в АУАН и в наказателното постановление нарушение по чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
На следващо място по делото се установи, че на 04.03.2022 г. около 15:30
4
часа в гр. София, ул. „Цар Иван Шишман”№23 към ул. „Ген. Гурко“
паркирания в нарушение на поставен пътен знак „Д-21“, без пътна
маркировка на същото, е бил лек автомобил „Мицубиши АСХ“, сив на цвят, с
ДК № ..., който е собственост на жалбоподателя, а не посочения в атакуваното
НП лек автомобил с ДК № ..., за който не се установи на първо място чия
собственост е и на второ място, че има отношение към
административнонаказателното производство.
Предвид неустановеност на признаците от обективна и субективна
страна на нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от същата, че при интерес до 1000
лв. размерът е 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение,
заплатено на адв. Ж. в размер на 350 лв. се явява в границите, определени в
Наредбата. Този размер не е прекомерен, поради което следва да се възложат
заплатените от жалбоподателя разноски в посочения размер за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото, още повече, че в
случая независимо от възражение на процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност, същите са под минималния размер,
предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г..
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № СОА22-11РД-
452/10.05.2022 г. на зам. кмета на СО, направление „Транспорт и градска
мобилност“, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на жалбоподателя Д. С. Д., с
ЕГН **********, с адрес гр. София, ... за разноски по делото, а именно
5
адвокатско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет лева) лв.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд- София град на основанията предвидени в НПК по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по подадена жалба от ДСД. от гр. София, чрез адв. Ж. Ж. срещу
наказателно постановление (НП) № СОА22-11РД-452/10.05.2022 г. на зам.
кмета на Столична община (СО), направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което му е наложено административно наказание на основание
чл.178Д от Закона за движение по пътищата ЗДвП) глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фишът и акта са незаконосъобразно, неправилно и
необосновано съставени, тъй като липсвало извършено нарушение на
правилата за паркиране, като се твърди, че наличието единствено на пътен
знак „Д-21“ не прави автоматично указаното паркомясто, предназначено и
обособено за ползване само от инвалиди, като се твърди, че поставеният
пътен знак не е достатъчън от обективна страна, тъй като не бил комбиниран
със задължителната маркировка, сочената от органите разпоредба на чл.7,
ал.3 от ЗДвП е неприложима, тъй като изобщо нямало надлежна маркировка,
не било установено дали жалбоподателя е лицето, което е паркирало
автомобила, не е била изискана декларация относно обстоятелството кое лице
е управлявало лекия автомобил, невярно бил посочен регистрационния номер
на същия, НП не съдържало данни за номер и дата на неговото издаване,
липсвала мотивировка у административнонаказващия орган защо приема, че
не е налице маловажност на случая. Иска се отмяна на НП и присъждане на
разноски.
За жалбоподателя редовно призован се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаване
на жалбата, като сочи, че е налице сгрешен номер на автомобила.
Претендират се разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за нейното отхвърляне като неоснователна, като се твърди, че НП
отговаря на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, нарушението е извършено при
наличие на пътен знак „Д-21“, пътната маркировка не е задължителна, за да
било установено такова нарушение, което пътен знак „Д-21“ указва, в случая
собственика не е посочил друго лице да е управлявало автомобила, относно
номера на автомобила се твърди, че е допусната явна фактическа грешка, но в
снимковия материал номерът се виждал ясно. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се оспорва като завишено адвокатското
възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 04.03.2022 г. към 15:30 часа е констатирано от служители на Общинска
полиция, сред които е бил и свидетеля В., че в гр. София на ул. „Шишман“,
преди ул. „Гурко“, непосредствено след поставен пътен знак „Д21“, без пътна
маркировка на същото, е бил паркиран лек автомобил „Мицубиши АСХ“, сив
1
на цвят, с ДК № .... На място било залепено уведомление, в което било
описано място, марка, номер на автомобила и фиша с глобата, че е
санкциониран. Автомобилът не е бил репатриран. Собственикът на
автомобила жалбоподателя ДСД. поискал да обжалва и бил поканен в
Общинска полиция на 14.04.2022 г.
Съставен бил на 14.04.2022 г. в Общинска полиция акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ от свидетеля В. на жалбоподателя,
който дошъл с личната си карта и талона на автомобила, в присъствието на
свидетеля Великов като очевидец и още един свидетел, който е присъствал
при съставянето му, за това, че на 04.03.2022 г. около 15:30 часа в гр. София,
ул. „Цар Иван Шишман”№23 към ул. „Ген. Гурко“ паркира собствения си лек
автомобил „Мицубиши АСХ“, сив на цвят, с рег. № ... на място определено за
паркиране на хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак „Д-21“.
Посочена е като правна квалификация на деянието чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Същият е връчен на жалбоподателя на 14.04.2022 г., т.е. на датата на
съставянето му, като към него са описани и приложени 3 бр. снимки.
Жалбоподателят е възразил в акта. Депозирал е и писмени възражения срещу
същия на 19.04.2022 г.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от оправомощеното въз основа на
т.I от Заповед №СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. на кмета на Столична община
(СО) длъжностно лице ПВВ. - ст. полицай при сектор „Общинска полиция“ -
София.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното длъжностно лице, упълномощен въз основа на
Заповед №СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на СО – КДК. – зам.-кмет
на СО, направление „Транспорт и градска мобилност“.
Съдът е взел предвид и кредитира писмените доказателства по делото,
включително заповеди за компетентност, както и показанията на свидетеля
В.. Показанията на този свидетел са пълни, вътрешно непротиворечиви и не
противоречат с кредитираните писмени доказателства по делото.
Съдът частично е взел предвид и кредитира показанията на свидетеля
Величков, тъй като същите са в противоречие относно датата на констатиране
на административното нарушение с тези на свидетеля В. и в тази им част не
са взети предвид, като последните не са в противоречие с писмените
доказателства, поради което и се кредитират.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от наказателното
постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна,
поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
2
актове и процедурата по съставянето им, установи следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, съгласно представените заповеди
за компетентност, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете,
посочени в същия.
Съдът споделя изложените съображения във възивната жалбата, че
административнонаказаващия орган не е изложил съображения защо приема,
че не са налице основания процесния случай да се приеме за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, още повече, че първоначално е бил издаден фиш
за глоба.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи по
един несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществила
нарушението, визирано в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
За да е налице нарушение по визирания текст следва да е осъществено
паркиране или престой на МПС на място, определено за хора с трайни
увреждания.
На първо място не е налице установеност на авторството на деянието, а
именно, че е осъществено от жалбоподателя. Като както от писмените
доказателства, приложени по административно-наказателната преписка, така
и от гласните такива не може да се направи извод, че жалбоподателят е
лицето, което е извършило паркирането на автомобила. Актосъставителят не
излага показания в насока, че жалбоподателят е паркирала автомобила. Като
при съставянето на АУАН на жалбоподателя не е предоставена възможност
да декларира кое е лицето, което е управлявало, респективно паркирало на
процесната дата и място МПС-то, което е негова собственост. Не може да се
презумира, че същият е осъществил деянието само въз основа на факта, че е
собственик на МПС-то. Предвид което и въз основа на събраните по делото
доказателства, които се кредитират остава неустановено авторството на
деянието да е осъществено от жалбоподателя. Както и не се установи кое
лице е паркирало.
Ето защо не се доказа, че конкретно жалбоподателя е осъществил
описаното в АУАН и в наказателното постановление нарушение по чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
На следващо място по делото се установи, че на 04.03.2022 г. около 15:30
часа в гр. София, ул. „Цар Иван Шишман”№23 към ул. „Ген. Гурко“
паркирания в нарушение на поставен пътен знак „Д-21“, без пътна
маркировка на същото, е бил лек автомобил „Мицубиши АСХ“, сив на цвят, с
ДК № ..., който е собственост на жалбоподателя, а не посочения в атакуваното
НП лек автомобил с ДК № ... ХМ, за който не се установи на първо място чия
собственост е и на второ място, че има отношение към
административнонаказателното производство.
3
Предвид неустановеност на признаците от обективна и субективна
страна на нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от същата, че при интерес до 1000
лв. размерът е 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение,
заплатено на адв. Ж. в размер на 350 лв. се явява в границите, определени в
Наредбата. Този размер не е прекомерен, поради което следва да се възложат
заплатените от жалбоподателя разноски в посочения размер за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото, още повече, че в
случая независимо от възражение на процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност, същите са под минималния размер,
предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г..




Районен съдия:
С. Георгиева

4