О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 24.01.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 24.01.2020
година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря …………. и в
присъствието на прокурора ………… разгледа докладвано от съдия Бишуров АНД № 1738 описа на съда за 2019 год., като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143
и чл.144 от АПК и във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 889/16.01.2020г. на адв.А.И. от
САК, в качеството й на пълномощник на П.П.Б., ЕГН ********** - жалбоподател
против ЕФ Серия К, № 2451993 на ОД МВР-Пазарджик – отменен с решение на
въззивната инстанция. С подадената молба се иска изменение на постановеното по
делото съдебно решение от въззвната инстанция, като бъдат присъдени направените
от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски с оглед последните изменения и
допълнения на нормата чл.63 от ЗАНН, обн. в ДВ бр. 94/2019 година. Сочи се, че
по воденото АНП жалбоподателят е направил разноски в общ размер от 500 лева –
платен адвокатски хонорар, които ОД на МВРр-Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати. Към молбата се прилага договор за правна защита и съдействие.
По реда на чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от ОД на
МВР-Пазарджик, в който се сочи, че молбата е неоснователна, т.к. в
производството по делото не е направено надлежно искане за присъждане на
разноски. Алтернативно се заявява, че ако молбата бъде уважена, то следва да се
присъдят разноски в минимален размер по чл.36 от ЗА, т.к. делото не е с
фактическа и правна сложност.
За да се произнесе по формулираното в молбата искане съдът
взе предвид следното:
С Решение № 776/31.12.2019 год. по АНД № 1738/2019г. ПзРС е
отменил издаденият против жалбоподателя Б. ЕФ, подробно цитиран по-горе.
Това решение е било съобщено на жалбоподателя, чрез
пълномощника на 13.01.2020г. Срокът за
неговото обжалване е 14-дневен, като за жалбоподателят ще изтече на 27.01.2020г.
– работен ден. С оглед на това молбата е процесуално допустима, доколкото е
подадена от страна в процеса, като искането за изменение на решението е
направено в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, а именно в срока за обжалване на
решението и поради това, че горецитираната норма е субсидиарно приложима в
настоящото АНП по силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 и чл.144 от АПК.
Искането
обаче е неоснователно.
Действително
с допълнението на чл.63 от ЗАНН
/обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г / е създадена нова ал.3, според която в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. На основание чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България разпоредбата е влязла в сила три
дни след обнародването, т. е. считано от 03.12.2019 г., когато е станала част
от действащото ни право. Доколкото съгласно чл.14, ал.1 от
ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение и то с изрична разпоредба, каквато в случая не е налице, въведеният
едва с чл. 63, ал. 3
от ЗАНН институт на разпределяне на отговорността за разноски в АНП
следва да се прилага само занапред. При това положение жалбоподателят принципно
би имал право на овъзмездяване съгласно 143 от АПК
вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН за направените разноски пред въззивната инстанция, доколкото
нейното решение е било постановено на 31.12.2019г., последното съдебно
заседание е било проведено на 09.12.2019 година., т.е. 7 дни след влизането в
сила на допълнението на чл.63 ал.3 от ЗАНН. Последно цитираната разпоредба препраща
към уредбата в АПК и по специално към чл.143 и чл.144 от АПК. Последната норма
пък препраща за неуредените въпроси към ГПК, респ. към чл.77, чл.80, чл.81,
включително и към чл.248 ГПК. Нормата на
чл.81 от ГПК императивно сочи, че във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. От
логическото тълкуване на тази разпоредба следва, че съдът дължи произнасяне по
възлагането на разноски в момента на постановяването на своето решение, но само
ако съответната страна е направила такова искане, респективно- дължи изменение
или допълване на решението си във връзка с разноските, ако страната е направила
искане за присъждане преди постановяване на решението, но при неговото
постановяване съдът е пропуснал да се произнесе.
В настоящият казус обаче искане за
присъждането на разноски не е било направено пред въззивната инстанция и то по
реда на чл.80 от ГПК, а се прави едва сега, с гореописаната молба, поради което
същото следва да се остави без уважение. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, където в т.11
е посочено, че „ Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция”. В мотивната
част на същото тълкувателно решение е заявено: „До приключване на устните състезания се стига, когато страните
са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при
постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя
съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални
действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.
Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови
доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време
на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия
процес - равенството на страните, равно право на защита и състезателност,
установени с чл. 8
и 9 ГПК.
Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по
разглеждане на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК се
урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия - при
фактическа и правна сложност на делото. чл. 149, ал.
3 ГПК възлага извършването на тази преценка на съда, който следва да
даде срок за писмено излагане на доводите и аргументите в подкрепа на становището
на страните по съществото на спора. Самата писмена защита неправилно се
квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира
това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за
по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя
характера на съдебните прения, нито ги прави писмени.
|
|
|
|
|
Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал.
3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде
възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат
валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат
представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира
становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния
размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано
със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до
приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната
инстанция”.
По настоящото дело е видно, че в
последното съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник не са
участвали, респ. не са направили искане за присъждане на разноски, още по.малко
да са ангажирали доказателства за такива.
По всички изложени до тук
съображения искането за изменение на съдебното решение в горния смисъл ще следва
да се остави без уважение.
Съобразно разписаното в чл.248
ал.3, изр.2-ро от ГПК, която норма стана ясно е субсидиарно приложима в АНП, настоящото
определение за оставяне без уважение на искането за допълване на съдебното
решение в частта за разноските ще може да бъде обжалвано по реда, по който
подлежи на обжалване и самото съдебно решение – в 14-дневен срок от съобщението
му при АС-Пазарджик.
С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата с вх. № 889/16.01.2020г. на адв.А.И. от САК, в качеството й на
пълномощник на П.П.Б., ЕГН ********** за допълване на Решение № 776/31.12.2019
год. по АНД № 1738/2019г. ПзРС и присъждане на направени съдебно-деловодни
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14-дневен срок съобщаването му пред Административен съд –
гр.Пазарджик.
За определението да се съобщи на молителя Б., чрез адв. А.И.
от САК и на АНО.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: