РЕШЕНИЕ
гр.
София,23.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вергиния Мичева-Русева
ЧЛЕНОВЕ: Георги
Иванов
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от съдия
Мичева-Русева в.ч.гр. дело № 3946 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от С.О.– длъжник по
изпълнителното дело, срещу постановление
от 22.02.2018г. на ЧСИ И.М.-К.за определяне на разноските по изп.д.№
157/2018г.
В
жалбата се сочи, че приетия адвокатски хонорар на взискателя е прекомерен и не
отговаря на правната и фактическата сложност на делото. жалбоподателят счита,
че възнаграждението следва да се определи в размер за образуване на
изпълнително дело, тъй като други процесуални
действия адвокатът на взискателят не е извършвал. Моли съда да намали разноските
на 200лв. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят П.К.С.чрез своя процесуален представител е депозирала
писмено възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с което оспорва жалбата и
моли съда да я остави без уважение. Посочва, че е входирал молба за образуване
на изпълнително дело, след което е
възложил на ЧСИ да наложи запор върху банковата сметка на длъжника в конкретна
банка. Намира, че възнаграждението му следва да се определи съобразно
материалния интерес . И в този случай ЧСИ точно е изчислила дължимото
адвокатско възнаграждение.
ЧСИ И.М.-К.е депозирала писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които
изтъква подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя, както и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, приема
следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в срок от лице, което съобразно чл. 435, ал. 2 ГПК е активно
легитимирано да обжалва и е срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително
действие.
По същество жалбата е основателна.
Видно от
надлежните писмени доказателства, съдържащи се в изпратеното на СГС копие от изпълнително
дело № 157/2018г. по описа на ЧСИ И.М.-К.процесуалният представител на
взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното дело на 7.02.2018г. Молбата
представлява бланка, с предварително изготвен текст, в която ръкописно са
вписани страните, съдебното делото и датата на издаване на изпълнителния лист.
На следващия ден, отново на такава молба - бланка процесуалният представител на
взискателя е посочил като способ за изпълнение да бъде наложен върху банковите
сметки на длъжника в Общинска банка. Следват действия на ЧСИ по налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника. Междувременно С.О.е получила покана
за доброволно изпълнение и е възразила против размера на присъдения в полза на
взискателя адвокатски хонорар в размер на 780лв. като прекомерен.
С постановление за разноски от
22.02.2018г. ЧСИ е редуцирала размера на адвокатското възнаграждение на
747,60лв. с ДДС. Постановлението е съобщено на страните. Няма данни кога СО е
получила съобщението. На 2.03.2018г. сумата по изпълнителният лист е преведена
по сметката на взискателя /на процесуалния му представител/ и с разпореждане от
6.03.2018г. ЧСИ е приключила изпълнителното производство.
При тези данни съдът намира, че извършените
от процесуалния представител на взискателя действия са такива по образуване на
изпълнителното дело. Посочване на изпълнителният способ е част от искането до
ЧСИ за образуване на изпълнително дело – така чл.426 ал.2 от ГПК. Разделянето
на съдържанието на молбата в два формуляра не означава извършването на две
процесуални действия. Освен това,
ноторно известно е, че длъжникът е най-голямата и богата община в страната, с
наличност в банковите си сметки. Принудителното изпълнение е приключило в рамките на 1 месец. Всичко това
сочи на липса на правна и фактическа сложност на образуваното пред ЧСИ дело,
което не би могло да обоснове присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 747,60 лв. Тъй като взискателят се представлява от
адвокат, на същия се дължи минималния размер адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200лв. Други действия не са
извършвани от взискателя, поради което не би могло да се обоснове присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания
по смисъла на чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Приетото от ЧСИ адвокатското възнаграждение е
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде намалено до
предвидения в чл. 10, т. 1 от Наредбата размер от 200 лв. – за образуване на
изпълнителното дело. Тъй като процесуалният представител на взискателя е
регистриран по ДДС, за което е представил надлежни доказателства, дължимото
възнаграждение за адвокат ведно с ДДС става 240лв.
По разноските:
В това производство, което не е
самостоятелно такова по см. на чл.81 от ГПК съдът не присъжда разноски. Молбата
на жалбоподателя за разноски следва да се остави без уважение.
Решението на основание чл. 437, ал. 4 ГПК не
подлежи на обжалване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноските от 22.03.2018
г. на ЧСИ И. М.-К., рег. № 839 на КЧСИ по изпълнително
дело №
20188390400157, досежно определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение за
сумата над 240.00 лева с ДДС до определеното от 747,60 лева с ДДС,
като
НАМАЛЯВА
разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №
20188390400157 по описа на ЧСИ И. М.-К., рег. № 839
на КЧСИ до сумата от 240.00 лв. с ДДС възнаграждение за процесуално
представителство, определено в полза на взискателя П.К.С..
ОСТАВЯ без уважение претенцията
на С.О.за присъждане на разноски за настоящото производство.
Решението на
основание чл. 437, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.