№ 396
гр. Горна О., 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101454 по описа за 2021 година
Иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Г. М. Н.(чрез адв.Никола Ив.К. от ВТАК) твърди в исковата молба, че е потребител
на ел.енергия за битови нужди по смисъла на чл.4 от ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД,
одобрени с Решение№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. От страна на електроразпределителното
дружество били издадени: фактура№ТП-**********/11.08.2020г. на стойност 19.00лв. и
фактура№ТП-**********/14.12.2020г. на стойност 19.00лв. Със всяка една от посочените
фактури, ответното дружество начислило наказателна такса за възстановяване на захранването до
обекта на потребителя. Процесните фактури, на обща стойност 38.00лв. били заплатени от
ищцата(извлечение за фактури и плащания). Счита, че не дължи на ответното дружество сумата от
38.00лв., начислена и с посочените две фактури като такса за възстановяване на захранването с
ел.енергия и същата била заплатена без основание. Формалните основания за начисляване на такси
за възстановяване преноса на ел.енергия от страна на „Енерго-Про Продажби“АД следвало да
бъдат търсени в актуалните ОУ на дружеството, в т.ч. и начисляването на такси за възстановяване
преноса на ел.енергия, заплащането на които се явява задължителна предпоставка за
възстановяване на доставката на ток до съответния потребител. В чл.21 ал.1 от ОУ ДПЕЕ на
„Енерго-Про Продажби“АД е посочено, че когато прекъсването е по вина на потребителя,
снабдяването се възстановява след като последния заплати на „Енерго-Про Продажби“АД и
„Електроразпределение Север“АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на
снабдяването. Така, в собствените ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД не била предвидена
възможност за начисляване на такса за възстановяване на прекъснатото електрическо захранване,
каквото изискване имало в чл.37 ал.1 от отменените с Решение№798/20.01.2017г. по
АД№3069/2016г. на ВАС ОУ ДПЕЕ, одобрени с Решение№ОУ-Об/21.07.2014г. на ДКЕВР. Твърди,
че липсвали причини едностранно начислената такса в размер на 19.00лв. за възстановяване на
1
електрическото захранване да бъде схващана като разход по смисъла на чл.21 ал.1 от действащите
ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД, тъй като тази такса била предварително и презумптивно
определена, без да бъдат съобразени действителните разходи, осъществени по повод прекъсването
или възобновяването на електрическото захранване. Практически била въведена наказателна
такса, чието заплащане противозаконно се вменявало като задължение за потребителите, за да
могат последните да упражняват правото си да получават доставка на ел.енергия. Според
разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването.
Дори действително да са извършени някакви разходи от доставчика във връзка с възстановяване на
снабдяването с ел.енергия, неплащането на същите не можело да бъде условие за отказ да се
възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. Трябвало да има както доказано неизпълнение
на договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по вид
и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Счита, че клаузата на
чл.21 от действащите ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД поставяла електроснабдителното
дружество в господстващо положение спрямо потребителя, поради което същата била
неравноправна и на основание чл.143 т.18 от ЗЗП, доколкото предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за вреди, поради включване и изключване на
снабдяването - без същите да бъдат доказвани по какъвто и да било начин. „Енерго-Про
Продажби“АД нямало каквито и да било правомощия да извършва действия по електропреносната
мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на
електрозахранването не му се следвала. В чл. 20, ал. 1 от ОУ е посочено, че „Енерго-Про
Продажби“АД има право да поиска от „Електроразпределение Север”АД да прекъсне или
ограничи снабдяването с ел.енергия. „Енерго-Про Продажби“АД изначално по никакъв начин не
било ангажирано с фактическото прекъсване и възобновяване на снабдяването с електричество,
които действия обичайно се извършвали от „Електроразпределение Север”АД. Таксата за
възстановяване преноса на ел.енергия в размер на 19.00лв., съответно таксата за експресно
възстановяване преноса на ел.енергия в размер на 38.00лв., били посочени в Ценоразпис на услуги
предлагани от „Електроразпределение Север”АД, с който ищцата не била запозната, нито се
съгласявала. Така, „Енерго-Про Продажби“АД изначално не било извършило никакви разходи във
връзка с прекъсване и възобновяване на снабдяването с ел.енергия до процесния недвижим имот,
доколкото тези дейности са осъществени от друго юридическо лице - „Електроразпределение
Север”АД, като процесната сума била начислена и събрана от „Енерго-Про Продажби“АД
неоснователно. Така бил осъществен фактическият състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който изисквал
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. Предявени са искове
за: сумата 38.00лв., представляваща недължимо изискани и заплатена такси за възстановяване
преноса на ел.енергия на обект за което са издадени фактура№ТП-**********/11.08.2020г. и
фактура№ТП-**********/14.12.2020г. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно
заседание на 04.10.2021г. процесуалният представител приема извършеното плащане в хода на
производството, което представлявало признаване на вземането чрез неговото погасяване. При
тези условия счита, че ответното дружество дължи разноски, тъй като със своето поведение е
станало причина за завеждане на делото. Претендира се от процесуалния представител на ищеца
присъждане на адв.възнаграждение, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът „Енерго-Про Продажби”АД(чрез адв.А.М. от ВТАК) оспорва предявените
искове. Не се спори, че Г. М. Н. е потребител на ел.енергия за обект в гр.Г.О. ул.“****“№25. На
2
15.06.2020г. от ответното дружество била издадена фактура на стойност 30.24лв. за ползвана,
измерена с годно СТИ и отчетена ел.енергия в обекта в гр.Г.О. и със срок за плащане -
01.07.2020г. Стойността на фактурата не била платена в срок. На 20.07.2017г. от ответното
дружество е издадена фактура на стойност 31.42лв. за ползвана, измерена с годно СТИ и отчетена
ел.енергия в обекта в гр.Г.О. и със срок за плащане - 03.08.2020г. Стойността на фактурата не е
платена в срок. По тази причина ответното дружество е предприело действия по прекъсване на
захранването на обекта в гр.Г.О. за всеки един от описаните случаи и снабдяването с ел.енергия е
било прекъсвано два пъти. Сумите по просрочените фактури били заплатена от абоната след
падежа им, когато са заплащани и по 19.00лв. - такси за възстановяване на подаването на
ел.енергия. Абонатът бил включен в списък за възстановяване на електрозахранването, което и
било извършено. Съгласно чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД, който е получил нещо без основание е
длъжен да го върне, като вземането възниква от момента на престирането/на даването на нещо/ без
основание. От този момент започва да тече и давността - чл.114 ал.1 от ЗЗД. Задължението за
връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД е
безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на
съгласуване на волите на правните субекти и няма как страните да са определили предварително
срок за изпълнение. За да е налице неизпълнение на безсрочно парично задължение, законът
изисквал покана на кредитора - чл.84 ал.2 от ЗЗД. Така, задължението за връщане на дадено при
начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага/чл.69
ал.1 от ЗЗД/, тъй като то възниква от момента на даване на недължимото, но автоматично не
определя падежа на задължението и не води до забава на длъжника. За да настъпи падежът на
безсрочното задължение е необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни -
чл.84 ал.2 от ЗЗД. От този момент можело да се счита, че длъжникът е в неизпълнение, забава. При
връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото
благо, вземането съществува, но длъжникът ще дължи изпълнение и ще изпадне в забава от
момента, в който е получил поканата на кредитора. Твърди се, че покана за заплащане на сумата
38.00лв., получена без основание, не била отправяна от страна на абоната към ответното
дружество. Към датата на предявяване на исковата молба – 19.07.2021г., вземането на ищеца за
връщане на получена без основание сума в размер на 38.00лв. е съществувало, но доколкото то е
безсрочно, не е бил настъпил падежът за изпълнението му. До тази дата от страна на кредитора-
ищец не била отправяна покана до длъжника-ответник за изпълнение на безсрочното му
задължение. Приема(условно), че предявената искова молба(получена на 22.04.2021г.),
представлява именно такава покана - чл.84 ал.2 от ЗЗД. Налице било изпълнение в срок на
задължението на дружеството да върне цедираната получена без основание сума в размер на
38.00лв., поради което предявеният иск бил изцяло неоснователен. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендират се направените по делото разноски. Алтернативно, моли сторените
от ответника разноски да бъдат присъдени на основание чл.78 ал.2 от ГПК, доколкото ответното
дружество не е станало причина за завеждане на делото, не е оспорвало вземането и е признало
вземането с извършеното плащане. Прави възражение, случай на уважаване на предявения иск,
определеното възнаграждение за процесуално представителство по чл.36 от ЗА да бъде намалено
под предвидения в Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум, предвид, че искът е в размер на 19.00лв., като производството не се
отличавало с правна и фактическа сложност и приключва в рамките на едно съдебно заседание.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства
3
за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Г. М. Н. е потребител на продаваната от ответното дружество ел.енергия за битови нужди
по смисъла на §.1 т.42 от ЗЕ. От страна на електроразпределителното дружество били издадени:
фактура№ТП-**********/11.08.2020г. на стойност 19.00лв. и фактура№ТП-
**********/14.12.2020г. на стойност 19.00лв. Със всяка една от посочените фактури, ответното
дружество начислило наказателна такса за възстановяване на захранването до обекта на
потребителя. Процесните фактури, на обща стойност 38.00лв. били заплатени от
ищцата(извлечение за фактури и плащания). Като основание за издадените фактури, респ.
издадените фискални бонове е записано „такси за възстановяване преноса на ел.енергия на обект
с абонатен№****1 за клиентски№****, с адрес на потребление: гр.Г.О. ул.“****“№25“.
Отчитането на ползваната ел.енергия се осъществявало посредством монтиран СТИ/електромер,
който бил присъединен към електропреносната мрежа, поради което за Г. М. Н. възникнало
задължението да заплаща използваната и отчетена ел.енергия на ответното дружество. Било
преустановено двукратно ел.захранването на обекта по искане на ответното дружество от страна на
„Електроразпределение Север“АД. След заплащане на сумите захранването било възстановявано.
Към момента на всяко възстановяване Г. М. Н. все още имал валидно сключен договор за доставка
на ел. енергия с ответното дружество.
Установи се, че исковата молба е заведена в ГОРС с вх.№3659/19.04.2021г. и е получена от
ответника „Енерго-Про Продажби“АД на 22.04.2021г.
„Енерго-Про Продажби“АД извършило плащане в размер на 38.00лв. в полза на Г. М. Н. с
пощенски запис в срока за отговор на исковата молба, който факт не се оспорва от ищцовата
страна(заявен от процесуалния представител в съдебно заседание).
Ноторен факт са приетите и одобрени от ДКЕВР: Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про
Продажби”АД/, приети на основание на чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България Продажби”АД с
протокол№12/28.06.2007г. и одобрени с Решение№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР; Общи условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН
България Мрежи”АД/впоследствие - „Енерго-Про Мрежи”АД, а понастоящем -
”Електроразпределение Север”АД/, приети на основание на чл.98б от ЗЕ, утвърдени от УС на
„Е.ОН България Мрежи”АД/ впоследствие - „Енерго-Про Мрежи”АД, а понастоящем -
”Електроразпределение Север”АД/ с протокол№14/27.06.2007г. и одобрени с Решение№ОУ-
060/07.11.2007г. на ДКЕВР и изменени/допълнени с Решение№ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че не е спорно между страните и е безспорно установено, че ищецът е
потребител на продаваната от ответното дружество ел.енергия за битови нужди по смисъла на §.1
т.42 от ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ/електромер е присъединен към
електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната
ел.енергия. По делото не е представен индивидуален договор за достъп и пренос на ел.енергия
между страните, но не се оспорва, че същите се намират в договорни отношения през периода на
проверката и на корекцията е факт, който не се оспорва от страните.
4
Основни предпоставки, които се срещат при всички състави на неоснователното
обогатяване, са получаването на нещо от едно лице и отсъствието на основание за това
получаване. При специалните състави на неоснователното обогатяване, за да възникне право на
вземане, не е нужно установяване наличието на обогатяване от страна на ответника или обедняване
на ищеца по съгласно чл.59 от ЗЗД. В конкретния случай претенцията на ищеца е обоснована във
връзка с извършено плащане на начислена ел.енергия, която не била консумирана/потребена/ от
него. В тази връзка съдът квалифицира претенцията на ищеца - иск с правно основание чл.55 ал.1
предл.I от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото от него/и
според установената съдебна практика, изразена в ППВС№1/1979г./. С други думи ответникът
следва да установи, че прекъсването на захранването на абоната е следствие от виновно
неизпълнение на договорните задължения на последния за заплащане на потребена ел.енергия,
което е обусловило наличие на правно основание за начисляване на такса за възстановяване на
продажбата на ел.енергия.
Установи се, че в хода на процеса, след образуване на исковото производство „Енерго–Про
Продажби”АД е извършило плащане на претендираната сума в полза на Г. М. Н.. Заплащането на
дължимото от ответника не се спори и от ищцата, което е заявено и в съдебно заседание. Тези
факти, съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед приложението на нормата на чл.235 ал.3 от ГПК.
Поради това, предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД от страна на Г. М. Н. против „Енерго-
Про Продажби”АД с ЕИК****, за сумата 38.00лв., представляваща недължимо изискани и
заплатена такси за възстановяване преноса на ел.енергия на обект с абонатен№****1 за
клиентски№****, с адрес на потребление: гр.Г.О. ул.“****“№25, за което са издадени:
фактура№ТП-**********/11.08.2020г. и фактура№ТП-**********/14.12.2020г., следва да бъде
отхвърлен, предвид извършено плащане от ответника в хода на процеса.
Спорен по делото остава въпросът, в чия тежест следва да бъдат възложени съдебно-
деловодните разноски, като и двете страни са поискали произнасяне на съда в тази насока.
Конкретните норми са обективирани в чл.78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се
посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на
конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищцата направените от нея
разноски(ако такива са поискани своевременно) – чл.78 ал.1 от ГПК, съответно - при отхвърляне
на иска, ищцата е тази, която следва да заплати сторените от ответника разходи – чл.78 ал.3 от
ГПК.
В настоящия случай разноските за ищцовата страна представляват внесена ДТ по тарифата
за ДТССГПК – 50.00лв. Претендира се и присъждане в полза на упълномощения от ищцата
адвокат в производството, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, който е оказал безплатна адвокатска
помощ, като съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, съгласно договор и пълномощно. Представен е и списък за
разноски по чл.80 от ГПК. Съдебната процедура е предпоставена от наличието на спор,
определяща несигурност в отношението между страните. Действията на ответника след образуване
на исковото производство по заплащането на задълженията по издадените фактури, предполага
признание на иска и води до установеност в съдържанието на отношението между страните, на
която основа съдът е властен да постанови решението си - аргумент от чл.237 от ГПК.
Извършеното изпълнение от ответника, след получаване на преписа от исковата молба, се отразява
5
върху разпределението на разноските, тъй като от този факт, независимо, че съдът следва да
постанови отхвърлителен дизпозитив, следва произнасяне по искането за разноските на ищеца, по
общото правило на чл.78 ал.2 от ГПК. Приложимостта на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК за
освобождаване на ответника от разноски предполага кумулативното наличие на две предпоставки:
-ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото; -да признае иска(само при
кумулативното наличие на тези две предпоставки разноските се възлагат върху ищеца).
Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са
еднозначни понятия, независимо че е възможно в определени хипотези моментът на настъпването
им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде
изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е
възможността на кредитора да иска реално изпълнение – било като отправи извънсъдебна покана
до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е
противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря. Изпълнението на облигацията е
подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва
друго от волята на страните или закона – съгласно чл.69 ал.1 от ЗЗД, ако задължението е без срок,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая, задължението за връщане на
даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД, е безсрочно –
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за
изпълнение, а такъв няма определен и в закона. Задължението за връщане възниква от момента на
получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т.7 от
ППВС№1/1979г. и в Тълкувателно решение№5/21.11.2019г. по тълк.дело№5/2017г. – ОСГТК ВКС.
При неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е
необходима покана на кредитора и даване на длъжника на подходящ срок да изпълни
доброволно, когато няма уговорен срок за изпълнение.
Изискуемостта на престацията, сама по себе си, не поставя длъжника в забава.
Отговорността за забавянето се поражда едва след покана, която показва, че кредиторът желае да
получи престацията. Законът не предписва особена форма за поканата. Кредиторът може да избере
всяко удобно за него средство, за да изяви волята си и която трябва да е достатъчно ясно изразена,
че желае да получи престацията. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето
задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която
длъжникът изпада в забава. След като ответникът признава дълга си, чийто падеж е настъпил, той
дължи връщането му обратно в патримониума на кредитора без да чака предприемането на други
действия, покани или образуване на съдебни дела от ищцата. Поканата(исковата молба) тук би
имала значение само за изпадането на длъжника в забава, т.е. за присъждането в полза на ищцата
на обезщетение в размер на законната лихва за закъсняло плащане. След като безспорно
ответникът е знаел, че се е обогатил неоснователно с исковата сума и че дължи връщането и от
момента на получаването, но не е предприел никакви действия да я върне на ищцата до
завеждането на исковата молба в съда, поведението му се възприема като даващо основание за
воденето на настоящото производство, целящо снабдяване на кредитора с изпълнителен титул. По
тази причина съдът счита, че не е налице едно от предвидените условия в чл.78 ал.2 от ГПК -
ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, поради което не би могъл да се ползва от
процесуалната привилегия на посочената норма.
6
С оглед изхода на спора(насрещната страна е осъдена за разноски) и доколкото
упълномощеният от ищцата адвокат в производството, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, е оказал
безплатна адвокатска помощ, като съгласно чл.38 ал.2 от ЗА следва да му бъде определено
възнаграждение за предявения иск, съобразно с уважената част от него. Възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба№1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения по чл.36 ал.2 от ЗА и се присъжда директно на адвоката.
Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза,
предпоставките са две: -да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл.38 ал.1
т.1-т.3 от ЗА; -в съответното производство насрещната страна да дължи заплащането на разноски.
Нито адвокатът, оказващ правната помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да
доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една
от изброените в чл.38 ал.1 от ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за
правна помощ и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 от
ЗА/Определение№135/17.09.2016г. по гр.дело№1235/2016г. - IIг.о. ВКС/. В настоящия случай
безспорно са налице посочените изисквания - налице е договор за правна помощ на адв.Никола
Иванов К. от ВТАК, в който изрично е посочено, че се оказва безплатна адвокатска помощ на Г.
М. Н. по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, като пълномощното касае осъждането на „Енерго-Про
Продажби”АД „да върне недължимо заплатени му такси за възстановяване преноса на
електрическа енергия, както и да ме представлява и да извършва всички действия по
процесуалното представителство и защита по образуваното пред съответния родово и местно
компетентен съд дело, като води делото до приключването му пред всички съдебни инстанции,
включително и в производства по евентуални искания за отмяна на влязло в сила съдебно
решение, както и в производства по реда на чл.246, чл.247, чл. 248, чл.250 и чл.251 от ГПК.“.
Имайки предвид естеството и размера на исковете и разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от от
Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(за процесуално
представителство, защита и съдействие при интерес до 1000.00лв. - минималното възнаграждение
е 300.00лв.). Настоящият състав намира, че на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на упълномощения от ищцата адвокат адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00лв. Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК дава възможност нa съда да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от ЗА, въз основа на направено възражение(за прекомерност на адв.възнаграждение) на
заинтересованата страна, визира хипотезата на заплатено от страната възнаграждение. При тези
данни, очевидно е, че място за разглеждане на евентуалното възражение на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат няма(същата е била
представлявана безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА), защото не са налични
предпоставките, посочени от ответника - ако се констатира именно заплащане на такова
възнаграждение, надхвърлящо минималното в Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по чл.36 ал.2 от ЗА.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на Г. М. Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес:
7
с.Б. ул.„****“№16 Общ.Павликени и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.“****“№4, против „Енерго-Про
Продажби”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав
Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки
двама от членовете на управителния му съвет, а именно: П. Ст.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., за: сумата
38.00лв., представляваща недължимо изискани и заплатена такси за възстановяване преноса на
ел.енергия на обект с абонатен№****1 за клиентски№****, с адрес на потребление: гр.Г.О.
ул.“****“№25, за което са издадени: фактура№ТП-**********/11.08.2020г. и фактура№ТП-
**********/14.12.2020г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав
Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а
именно: П. Ст.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Н. с ЕГН**********, с постоянен
адрес: с.Б. ул.„****“№16 Общ.Павликени и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.“****“№4, сумата
50.00лв./петдесет лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№1454/2021г. на ГОРС.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав
Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а
именно: П. Ст.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.И. К. oт ВТАК, със съдебен адрес:
гр.Г.О., ул.”В.Грънчаров”№9А eт.II, сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по гр.дело№1454/2021г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
8