ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 836
гр. Провадия, 06.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100174 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от Ж. Е. Я. ЕГН ********** с постоянен
адрес:град ***** като майка и законен представител на детето: П.П.П.. ЕГН **********
срещу П. О. Р. ЕГН ********** с постоянен адреса рад *****
В исковата молба се твърди, че страните живели на семейни начала, като от
съжителството им се родило детето П.П.П.. на 04.02.2013г..
В началото на 2014г. ищцата заедно със сина си напуснали семейното жилище и се
установили в дома на родителите й в *****, където живели и до настоящ момент. След
раздялата на страните бащата не търсил сина си и не давал издръжка за него.
В случаите, когато поради формалности се е налагало бащата да подпише документи
за сина си, той не го е правил, което ощетявало детето.
При постъпване в болница на детето и провеждане на диагностика и лечение майката
била тази, която му оказвала емоционална подкрепа.
Твърди се, че детето не познавало баща си.
Иска се постановяване на решение, с което на основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК да
бъде лишен от родителски права по отношение на детето П.П.П.. неговият баща П. О. Р.
ЕГН **********, с постоянен адрес:град *******
Иска се осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка на малолетния
П.П.П.. в размер на 200 лева платима до петнадесето число на месена, за който се дължи
чрез пощенски запис до посоченият от ищцата адрес, считано от датата на предявяване на
иска до навършване па пълнолетие или изменение на обстоятелствата.
Иска се съда да определи режим на лични отношения при следните мерки:
Лична среща между бащата П. О. Р. и детето П.П. О. веднъж месечно на избрано от
родителите място и ден от 10:00ч. сутринта до 19.00 ч. вечерта, както и ежедневен контакт с
детето по телефона или посредством достъпно за двете страни мобилно приложение за
комуникация.
Иска се на основание чл.143 от СК да бъде осъден ответника Г.Л.К. ЕГН **********
да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. за детето Р.Г.К. ЕГН **********, чрез
1
неговата майка и законен представител Д.Р.Н. ЕГН **********, считано от завеждане на
исковата молба, с падеж 10 число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване
или прекратяване. Претендират се разноски
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от особения представител
назначен на отвеника.
Твърди, че предявения иск бил допустим и вероятно основателен.
Твърди се, че след напускането на съвместното жилище на страните вероятно
майката се отдалечила от бащата. Не се сочило дали майката има контакт с бащата и какви
са отношенията им. Не се знаело дали бащата не бил в чужбина и дали нямало уважителни
причини за поведението му описано в исковата молба.
Изложеното в исковата молба навеждало на индиция за иск с правно основание
чл.127, ал.2 от СК.
Възразява на искания в исковата молба режим на личен контакт като силно
ограничен.
С исковата молба не били представени доказателства за нуждите на детето и
възможностите на бащата да дава претендираната издръжка.
Иска се постановяване на решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
В съдебно заседание ищцата не се явява, чрез процесуалния си представител пледира
за уважаване на предявените искове като основателни и доказани. Ответникът чрез
назначения му особен представител моли за отхвърляне на предявените искове, счита, че в
интерес на детето и баща му и поддържането на емоционална връзка по между им е
ответника да не бъде лишен от родителски права.
От събраните по делото доказателства – писмо-отговор с вх. № 4989/19.09.2022г. от
ДСП ***** се установява, че дирекцията не е могла да изготви социален доклад по случая,
тъй като Ж. Я. – майка на детето живее в Германия.
От разпитаните в хода на производството свидетели Ш. и М. се установи, че детето П.
заедно с майка си Ж. Я. живеят в Германия в *********** от 3 години заедно с другото дете
на Я. В. и св.Ш. – майка на Ж. Я. и баба на децата. Семейството е трайно установено в
Германия, майката работи там, а децата са записани и посещават училище там. Детето П. е
вече трети клас в училище в ****, като посещава училище там от 1-ви клас. Семейството е
на социална издръжка там, като майката получава помощи и за отглеждането на децата си.
Семейството е било в България през лятото за 1 месец на почивка.
Предвид гореизложеното се установява, че детето П. О. има установено трайно
местопребиваване в Германия. Детето живее там с майка си от 3 години, посещава училище
там. Семейството се връща в България само за почивка. Поради това съдът намира, че не е
компетентен да се произнесе по сезиралата го искова молба за лишаване на ответника П. Р.
от родителски права спрямо сина си П., определяне на режим на личен контакт по между
им, определяне на издръжка, която бащата следва да заплаша на сина си. На основание чл.8,
ал.1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност /Регламент (ЕО) № 2201/2003/ съдилищата на
държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето,
ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът
е сезиран. Според чл.1, т.1, б.в от Регламент (ЕО) № 2201/2003 той се прилага и спрямо
лишаване от родителска отговорност, какъвто е и настоящия случай.
По издръжката на детето, българският съд също не е компетентен, тъй като на
основание чл.3, б.“г“ от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година
2
относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни
решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, в случаите,
когато предявените искове за издръжка са предявени заедно с искове за родителска
отговорност, компетентен да ги разгледа е съдът компетентен да разгледа исковете за
родителската отговорност в случая германския съд.
След като съобрази твърденията за обичайното местопребиваване на детето на
територията на страна-членка, различна от Република България, към датата на депозиране
на исковата молба и 4 месеца преди това и след като прецени отсъствието на предпоставки
за прилагане на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, от датата на
установяването на детето в Германия до датата на подаване на исковата молба са изминали
повече от три месеца/, съдът намира, че на основание чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 и
на основание чл.3, б.“г“ от Регламент (ЕО) № 4/2009 не разполага с компетентност да
разгледа така предявените искове /в този смисъл Определение № 6 от 7.01.2013 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 636/2012 г., III г. о., ГК, Определение № 7 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6366/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 19 от 9.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7363/2014 г.,
III г. о., ГК, Определение № 426 от 3.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2009 г., III г. о.,
ГК/, като същата принадлежи на съда на друга държавачленка – в случая Германия.
Компетентността на Германия максимално кореспондира с водещия принцип, прокламиран
в пункт 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 2201/2003, според който основанията за
определяне на компетентността по делата за родителската отговорност са оформени в
светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта, което
означава, че компетентността, на първо място, следва да се отнася към държавата-членка на
обичайното пребиваване на детето, чиито признаци, бидейки изцяло фактически, не са
обвързани от гражданството му, от това на родителите му или от формалната му адресна
регистрация в държавата по произход.
Ищцата е претендирала разноски, но такива не й се дължат на основание чл.78, ал.4 от
ГПК предвид прекратяване на производството по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд Провадия не е компетентен да разгледа и реши
предявените искове по гр.д.174/2022г. на РС Провадия от Ж. Е. Я. ЕГН ********** с
постоянен адрес:град ***** като майка и законен представител на детето: П.П.П.. ЕГН
********** срещу П. О. Р. ЕГН ********** с постоянен адреса рад ***** с правно
основание чл.132, ал.1, т.2 от СК и чл.143, ал.2 от СК за лишаване на П. О. Р. ЕГН
********** от родителски права спрямо П.П.П.. ЕГН ********** и осъждането на П. О. Р.
ЕГН ********** да заплаща на П.П.П.. ЕГН ********** издръжка в размер на 200 лева,
считано от датата на предявяване на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 174/2022г. по описа на Провадийски
районен съд, на осн. чл.17 от Регламент (ЕО) №2201/2003г. на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност и чл.10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на
Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани
със задължения за издръжка.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Варненски окръжен съд.
3
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4