№ 9069
гр. С., 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110174266 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищецът Р. Д. К., чрез адв. М., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 03.07.2024 г. между В.С.С. и ответното дружество „Ай Ти Еф Груп“ АД
бил сключен договор за потребителски кредит № **** за сума в размер на 300 лв. В чл. 1 от
Приложение № 5 към процесния договор било посочено, че страните се съгласяват
договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на
определени условия. В чл. 4 от Приложение № 5 към договора било уговорено, че при
непредоставяне на обезпечение в срок до следващия ден, заемателят следвало да заплати на
заемодателя неустойка в размер, посочен в представения погасителен план, съгласно който
дължимата сума възлизала в размер на 399,10 лв., от които: 300 лв. – главница, 10 лв. –
възнаградителна лихва, 30 лв. – такса преференциално обслужване и 59,10 лв. – неустойка,
които били заплатени до 26.07.2024 г. Твърди, че на 05.11.2024 г. бил сключен договор за
цесия, съгласно който В.С.С. прехвърлил на Р. Д. К. вземането си срещу „Ай Ти Еф Груп“
АД, представляващо сумата в размер на 89,10 лв. – платена сума без основание по нищожен
договор за потребителски кредит № ****** г. В този смисъл поддържа, че уговорената в
договора неустойка не отговаряла на множество императивни правни норми на ЗПК, поради
което била нищожна на основание чл. 26 ЗЗД, за което излага подробни съображения.
Поддържа също така, че не било спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
записаната общо дължима сума не отговаряла на посочения ГПР. Ето защо моли съда да
уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 54,00 лв., (след
допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск),
представляваща недължимо платени суми за неустойка и такса преференциално обслужване
по договора за потребителски кредит. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез мл. адв. В., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по
подробно изложени съображения. Релевира доводи за нищожност на договора за цесия.
Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка,
както и че договорът нарушавал разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения като доказателство Договор за кредит №
****** г. е видно, че между В.С.С., в качеството му на кредитополучател, и „Ай Ти Еф Груп“
АД, в качеството му на кредитодател, е бил сключен договор за кредит, по силата на който
„Ай Ти Еф Груп“ АД предоставило на В.С.С. сумата в размер на 300 лв., която
кредитополучателят се задължил да върне в срок от 30 дни, считано от датата на изпращане
на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя, заедно с възнаградителна лихва в
размер на 10,00 лв. при годишна лихва за ползване на кредита в размер 40,56% и годишен
процент на разходите от 65,00%.
В чл. 1 от приложение № 3 към договора е уговорено, че кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя допълнителни услуги от пакет „Преференциално (ВИП)
обслужване“, а именно: удължено работно време, безплатно известяване за настъпване на
предстояща падежна дата, детайлна информация за промоционални условия и възможности
за бъдещи промоции, възможност за регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и
награди, удостоверение за актуален дълг или за липса на задължения. Съгласно чл. 3 от
приложение № 3 към договора, срещу предоставяне на горепосочената услуга клиентът
следва да заплати на кредитодателя такса в размер на 30,00 лв., която се заплаща на равни
вноски заедно с всяка вноска по кредита (чл. 4 от приложение № 3 към договора).
В чл. 1 от приложение № 5 към договора е уговорено, че кредитополучателят се
задължава най – късно до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата
по кредита, да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита:
а) поръчителство на две физически лица, които съгласно чл. 2, ал. 1 от приложение №
5 към договора следва да отговарят на следните условия: нетният размер на осигурителния
им доход да е в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на
безсрочен трудов договор; да имат не по – малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да
не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с
ответника; да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години; да нямат задължения към
други кредитни или финансови институции, или
б) банкова гаранция в размер на 340,00 лв.
В случай че не предостави това обезпечение, съгласно чл. 4 от приложение № 5 към
договора, кредитополучателят дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е
2
предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки
кредитополучател и е в размер на 1,97 лв. средно на ден или в размер на 59,10 лв., изрично
посочен в погасителния план към кредита.
На следващо място, по делото е представено потвърждение за извършена цесия, в
което е посочено, че на основание чл. 99 ЗЗД и договор за цесия от 05.11.2024 г., В.С.С.
потвърждава извършената цесия от 05.11.2024 г., съгласно който договор В.С. прехвърлил на
цесионера Р. К. вземането си срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, представляващо сума в размер
на 89,10 лв. – платена сума без основание, произтичаща от договор за потребителски кредит
№ ****** г.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че по Договор за потребителски кредит № **** от 03.07.2024г. е извършено едно
плащане в размер на 354,00 лв. на 09.07.2024 г., с което задълженията по договора за били
предсрочно погасени; с платената сума са погасени: 300 лв. – главница, 2,00 лв. – договорна
лихва, 19,70 лв. – неустойка за непредставяне на обезпечение, 30 лв. – такса съгласно
приложение № 3 към договора, 1,50 лв. – такса за предсрочно погасяване на кредита, а 0,80
лв. останали неусвоени; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо
изплатената сума по кредита, годишният процент на разходите в този случай е в размер на
209,67%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия
текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно
обогатяване - при първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага
при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение.
Вторият фактически състав визира получаване на престация, с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с
обратна сила основание - в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл.
55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и
обедняването, което важи само при общия фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
В случая процесната искова претенция се основава на първия фактически състав по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, е да
докаже по делото пълно и главно, че е заплатена твърдяната сума, че тя е постъпила в
патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт, валидно прехвърляне на вземанията, произтичащи от неоснователно
обогатяване по договор за паричен заем, от кредитополучателя на ищеца, и редовното
3
уведомяване на ответника за извършената цесия.
В частност настоящият съдебен състав приема, че ищцата не доказа по делото, че е
материалноправно легитимиран субект, а именно, че е носител на вземанията, предмет на
настоящото производство, доколкото по делото не е представен договор за цесия, от който да
се установява, че са й надлежно прехвърлени именно вземанията, предмет на настоящото
производство.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на който настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като
всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане,
предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което
вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че
предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.
е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от
каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед
валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на
основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и
др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за
действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание.
Отделно от гореизложеното, в уточнението на исковата молба от 15.01.2025 г. се
твърди, че предмет на договора за цесия е прехвърляне на вземане в общ размер на 89,10 лв.,
представляващо сбор от платени суми без основание по сключения между страните договор
за кредит, а именно 30 лв. – такса за преференциално обслужване и 59,10 лв. – неустойка,
докато от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че заплатената сума над чистата стойност на кредита е 54,00 лв., с
която са погасени: 2,00 лв. – договорна лихва, 19,70 лв. – неустойка за непредставяне на
обезпечение, 30 лв. – такса съгласно приложение № 3 към договора, 1,50 лв. – такса за
предсрочно погасяване на кредита, а 0,80 лв. останали неусвоени. Също така в
представеното по делото потвърждение за цесия е посочено единствено, че сумата в размер
на 89,10 лв. представлява платена сума без основание, произтичаща от договор за
потребителски кредит ****** г., т.е. не става ясно дали с твърдения договор за цесия се
прехвърля недължимо платена главница, недължимо платена договорна лихва, недължимо
платени такси и/или недължимо платена неустойка, в частност липсва посочено конкретно
основание, което да обуслови извода, че с договора за цесия се прехвърлят именно суми,
платени като посочените такса за преференциално обслужване и неустойка.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ищцата не доказа по делото, че е
материалноправно легитимирана, в частност, че е носител на вземанията, предмет на
настоящото производство, поради което претенцията се явява неоснователна.
4
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер на 100.00 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „З.“, бл. 14,
срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Л.“, ул. „С.“ № 16, ет. 8, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 54,00 лв., представляваща недължимо
платени суми за неустойка и такса преференциално обслужване по Договор за
потребителски кредит № **** от 03.07.2024 г.
ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „З.“, бл. 14, да заплати на
"АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Л.“, ул. „С.“ № 16, ет. 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение за производство пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5