РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Свиленград, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200486 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Н. СТ. Г. с ЕГН ********** от град
**********************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги
Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат И.И., се оспорва Електронен
фиш (ЕФ) серия Г № 0002296 на ОДМВР - Хасково, с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 250 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно (липсвало описание на
инкриминираното нарушение, не били посочени дата на издаване на ЕФ и
издаващия го орган) издаване на ЕФ. Сочи, че не била извършила
нарушението, тъй като имало сключен Договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, но поради техническа грешка от страна на застрахователното
дружество бил анулиран на 21.02.2019 година, като след отстраняване на
1
грешката е подновен. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Н. СТ. Г., се явява.
За нея се явява адвокат И.И., който излага доводи по същество, касаещи
отмяна на обжалвания акт, които са идентични с тези посочени в Жалбата. Не
е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 25.03.2019 година в 17.08 часа в град Свиленград, област Хасково, в
квартал „Изгрев”, на улица „Сан Стефано” до блок № 8, с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR 1-М е регистрирано и заснето движещо се моторно превозно средство
(МПС) марка „Фолксваген”, модел „Поло” с държавен регистрационен номер
Х 00 12 КН, регистрирано в Република България, което не е спряно от
движение (видно от Справка от централната база на КАТ при МВР). След
обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е
издаден ЕФ серия Г № 0002296 на името на жалбоподателя Н. СТ. Г. в
качеството й на собственик на превозното средство, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието, за това, че няма
сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за текущата година 2019 година, респ. към
датата на заснемането - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. ЕФ е изготвен
2
по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра
на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение
№ 2 към т. 1.2 от посочената Заповед. Видно от обстоятелствената част на ЕФ
на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 31.01.2021 година (, видно от Справката за
нарушител и отразеното в Молба с вх.№ 351000-709 от 01.02.2021 година).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 25.03.2019 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС - 25.03.2019 година, времето (16.00 часа до 18.00 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
град Свиленград, област Хасково, в квартал „Изгрев”, на улица „Сан
Стефано” до блок № 8, режима на измерване - стационарен, номера на
служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е
съставен на основание снимков материал, въз основа на направените записи
от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е
виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с
държавен регистрационен номер Х 00 12 КН в процес на отдалечаване от
мобилната система за видеоконтрол.
От представения Протокол № 6-52-18/12.10.2018 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Българския институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
3
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят към датата на деянието няма налагани
административни наказания, нито принудителни административни мерки.
В кориците на делото са налични и приети като доказателства сключен на
дата 04.05.2018 година Договор за застраховка „Гражданска отговорност” с
ЗК „Лев инс” АД, за периода от 04.05.2018 година до 04.05.2019 година, по
който премията се плаща разсрочено – на четири вноски и Вносни бележки за
пратени премии, но поради техническа грешка от страна на застрахователното
дружество Договорът е анулиран на 21.02.2019 година, като след
отстраняване на грешката е подновен отново, т.е. полицата е активна до
04.05.2019 година видно от Служебна бележка, издадена от ЗК „Лев инс” АД.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ съгласно Определение № 16 от 05.10.2021
година по ЧКАНД № 754/2021 година на Административен съд - Хасково, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден
атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
4
1. В хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение. В случая нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя Н.Г. според даденото му
описание в ЕФ се изразява в несключване на Договор за застраховка
„Гражданска отговорност” за притежаваното от нея МПС – посочено с вид,
марка, модел и регистрационен номер, и е квалифицирано като такова по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
При така описаното от фактическа страна нарушение, правната му
квалификация действително е тази по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр.чл. 638, ал. 1, т. 1
от КЗ, но редът за ангажиране административнонаказателната отговорност на
физическото лице – собственик на МПС, което не е изпълнило задължението
си да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е чрез установяване на административното нарушение с Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на
Наказателно постановление (НП).
В случая неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от
притежателя на процесното МПС е установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение (тип TFR 1-М №
656/14) по време на управлението на автомобила. Това обстоятелство сочи на
друга правна квалификация на нарушението, а именно по чл. 638, ал. 4 от КЗ,
каквато не е възприетата в процесния ЕФ и съответно изисква друго описание
на санкционираното деяние от фактическа страна.
2. В хода на административнонаказателното производство е допуснато и
друго съществено процесуално нарушение.
Според чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с АТСС е установено управление на
МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
собственика на МПС се налага Глобата или Имуществената санкция по ал. 1.
Видно е от посочената разпоредба е, че изпълнителното деяние по същата се
изразява в управление на МПС, за което няма сключен и действащ
Застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Очевидна е отликата с наказуемото по чл.
638, ал. 1, т. 1 от КЗ деяние, за съставомерността на което е без значение дали
автомобилът се управлява или не, и чийто състав се изчерпва с несключване
5
на Застраховката от лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение.
В случая фактически обстоятелства относно управлението на процесното
МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не
са обективирани в ЕФ, т.е. не е описан съществен елемент от състава на
административното нарушение. Действително от приложения снимков
материал се установява движение/управление на МПС, но е недопустимо
съставомерните признаци на нарушението да се извличат от доказателствата
по делото. Същите следва да са ясно и точно описани в санкционния акт, с
оглед гарантиране възможността на наказаното лице да разбере какво точно
нарушение му се вменява и съответно да се защитава срещу него. В този
смисъл са Решение № 77 от 25.03.2021 година, постановено по КАНД №
158/2021 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Павлина Господинова, Решение № 36 от 23.02.2021 година, постановено по
КАНД № 1058/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Ива Байнова, Решение № 56 от 25.02.2021 година, постановено по
КАНД № 1127/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Антоанета Митрушева и др.
Предвид така констатираното, настоящия Съдебен състав приема, че при
съставянето на оспорения ЕФ са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила (посочени под т. 1 и т. 2 от настоящото изложение),
което обосновава неговата незаконосъобразност, респ. отмяната
на обжалвания ЕФ.
3. На следващо място следва да се посочи, че инкриминираното деяние
не е извършено от страна на жалбоподателя Н.Г., тъй като видно от
Служебната бележка, издадена от ЗК „Лев инс” АД и от Вносните бележки за
платени премии по застраховката, към датата на деянието за процесното МПС
е била налична валидна и действаща полица за Застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Посоченото се явява самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания ЕФ, извън посочените по-горе допуснати
съществени процесуални нарушения.
Ето защо и наведените в тази насока възражения в Жалбата, касаещи
липсата на описание на процесното нарушение и неизвършване на същото, са
6
основателни.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и 30 лв. за заплатена
държавна такса за образуване на ЧКАНД пред Административен съд –
Хасково.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е налична
Вносна бележка по ЧКАНД № 754/2021 година за внесена държавна такса, а
видно от представения Договор за правна защита и съдействие става ясно, че
е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които
суми, представляват сторените в настоящото производство разноски и за
които следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати на жалбоподателя
Г. с оглед изхода на делото.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Н.Г. е ангажирана за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
7
установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против нея ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството (ето защо наведеното
в Жалбата възражение, касаещо липсата на посочен АНО би било
неоснователно). И тук отново, изключението следва по силата специалната
норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила
на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице,
видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната
единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява
основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона
за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, датата на връчване, в какъв
срок и пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните
реквизити на ЕФ (ето защо Съдът би приел, че наведените в тази насока
възражения в Жалбата са неоснователни).
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на Върховния
административен съд (ВАС), настоящият Съдебен състав би намерил, че
8
разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се
прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този смисъл е и
Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд – Хасково по
КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева).
Обстоятелството, че ЕФ е връчен на Г. на 31.01.2021 година не би
съставлявало процесуално нарушение от кръга на съществените, водещо до
отмяната му на самостоятелно основание, тъй като това не би рефлектирало
неблагоприятно върху правото на защита на наказаното лице. В процесния
случай, след като на нарушителя Г. е бил връчен ЕФ, същата го е обжалвала в
предвидения от закона срок и е реализирала в пълнота правото си на защита.
На следващо място следва да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил
надлежно връчен на адресата му Г. едва на 31.01.2021 година не изключва
възможността за реализиране на административнонаказателната й
отговорност, доколкото както към датата на съобщаване на ЕФ, така и
понастоящем, не са изтекли нито регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
относителна давност за реализиране на административнонаказателно
преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които
разпоредби са приложими в административнонаказателното производство по
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, т.е. сроковете, които трябва да са
изтекли следва да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към
настоящия момент не са изтекли.
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства от Административнонаказателната
преписка (АНП). Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ е посочено,
че се ползва АТСС, както и номерът му. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
9
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в
случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е
определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите,
посочено в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на цитираната
Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било установено
нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в
§ 1, т. 33 от ДР на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” –
това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети
лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение. Правното основание за издаване на ЕФ би
била разпоредбата на чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 от КЗ, според която, на
физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага Глоба в размер на 250 лв. Достатъчно би било с
АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не
би било необходимо АТСС да установява и заснема пряко и непосредствено и
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ето защо използването на АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от ДР на
ЗДвП, което е технически изправно, би довело до законосъобразно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по коментирания специален правов ред.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
10
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за
всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. Като част от АНП по делото е представен Протокол за използване на
АТСС, съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената
Наредба. Представена е и снимка на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая правилно би бил издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбите на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на КЗ може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година,
какъвто би бил и настоящият случай. Изпълнено би било и правилото на чл.
638, ал. 4 от КЗ, съгласно което когато с АТСС е установено управление на
МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
собственика на МПС се налага Глобата или Имуществената санкция по ал. 1.
Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение
не би представлявало съществено процесуално такова, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта. По изложените
съображения Съдът не би приел, че погрешното посочване в Протокола за
11
използване на АТСС на номера и датата на Протокола за проверка на
мобилната система за видеоконтрол би представлявало съществено
процесуално нарушение, както и предвид факта, че правилният Протокол за
проверка е приложен в АНП и приет като доказателство по делото.
Осъщественото от Г. деяние във форма на бездействие би било
съставомерно и по субективен признак, извършено виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят Г. като собственик на МПС, който го управлява по
обществени пътища е била длъжна и следва да знае изискването и
задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, съответно да положи необходимата грижа да съобрази
поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от
извършеното, тя е съзнавала и могла да предвиди тяхното настъпване.
Административното наказание „Глоба” в размер на 250 лв. би било
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Така наложеното с обжалвания ЕФ административно наказание Съдът
би намирил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. Касае се за
формално нарушение - на просто извършване – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В този смисъл
не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93,
т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане
на наказуемостта.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се
дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ, Съдът
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия Г № 0002296 на ОДМВР - Хасково, с който на Н. СТ.
Г. с ЕГН ********** от град ********, област Хасково, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 250 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Н. СТ. Г. с ЕГН
********** от град ************, сумата от 330 лв., представляваща
извършени от последната разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по АНД № 486/2021 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13