РЕШЕНИЕ
№ .......
22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ТРЕТИ наказателен състав,
на единадесети април, две хиляди и
деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИЯ МИТЕВА
Секретар Петя Каракопилева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 545 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следв. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба
от Б.С.П. *** против Наказателно постановление №1869 от 19.02.2019 г., издадено
от Директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания – глоба от 200 лева по чл.266, ал.1, пр4 във
вр. с чл.213, ал.1, пр4 т.1 от Закона за горите и на основание чл. 273, ал. 1
от ЗГ са отнети вещите, предмет на нарушението - 2,5 пр.куб.м. дърва за огрев
от дървесен вид акация и бряст и
вещите,послужили за извършване на нарушението – 1 бр.бус „мерцедес Вито”108 с
регистрационен № ***.
С жалбата и в съдебно
заседание лично жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна РДГ –
Ловеч, редовно призовани не се
представляват и не вземат становище.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с № 1869 от
03.01.2019г., с който се констатира, че на 22.12.2018 в гр. Плевен, около 18 ч,
транспортира насипен път кв”Бала байр” водещ към главен път Плевен-Русе с
превозно средство бус „Мерцедес Вито”108 с регистрационен №***. 2,5 пр.куб.м.
дърва за огрев немаркирани с КГМ или др. марка от видове акация и бряст. С това
са нарушени законовите разпоредби на чл.213, ал.1, т.1от ЗГ.
В рамките на обжалваното наказателно
постановление е отразено, че жалбоподателят е извършил следното:
Транспортиране с 1 бр.бус
„мерцедес Вито”108 с регистрационен №*** на 2,5 пространствени кубични метра дърва за
огрев 2,5 пр.куб.м. дърва за огрев от
дървесен вид акация и бряст, НЕМАРКИРАНИ
С КОНТРОЛНА ГОРСКА МАРКА ИЛИ ДРУГА. Отразено е, че нарушението е извършено на
22.12.2018 г. и открито на същата дата на
насипен път кв”Бала байр”водещ към главен път Плевен-Русе .Сочи се, че с
това деяние виновният е нарушил чл.266, ал.1,пр4 във вр. с чл.213, ал.1, пр4,т1
от ЗГ.
В качеството на свидетел
е разпитан съставителят на акта И.Р., който е посочил, че на посочената в АУАН
дата получили сигнал от служители на МВР-Плевен,че е спрян бус марка
„Мерцедес”, като мястото където е спряно е „Бала байр”,пътя водещ към главен
път София-Русе.С колегата му В. отишли на място и заварили товарният бус с
натоварени дърва за огрев от бряст и акация,измерили кубиците с ролетка и
констатирали че извозеният дървен материал е без контролна търговска марка.За
нарушението че транспортира дървесина съставили акт и задържали превозното
средство с натоварената в него дървесина.Уточнява че нарушението е по чл 213 от
ЗГ,че не е маркирана дървесината.
В тази насока са и
показанията на свидетелят А.В.,които преповтаря казаното от колегата си Р..
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като логични и дадени добросъвестно, както и съответни
със събраните по делото писмени доказателства.
На базата на събрания
доказателствен материал съдът намира за установена описаната от страна на
актосъставителя и свидетеля в
показанията им фактическа обстановка. Независимо от това обаче, съдът счита, че
при издаване на акта и наказателното постановление са допуснати съществени по
своя характер нарушения на процесуалните правила, доколкото същите са довели до
засягане правото на защита на санкционираното лице.
Така според настоящия съд
при издаване на АУАН не е била изпълнена стриктно разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, защото при описание на твърдяното нарушение изобщо липсва посочване на
конкретно действие, респективно бездействие, с което да се осъществява
изпълнителното деяние на нарушение. Всъщност изобщо не става ясно от описанието
на нарушението, дадено в АУАН, какво всъщност се вменява на нарушителя П.. да е
извършил, като липсва описание на каквото и да било изпълнително деяние.
Напротив, в АУАН съвсем безлично е отразено, че в товарен камион имало
съответно количество дървесина за огрев без необходимите по закон контролни
горски марки и без превозен билет, но от това описание не става изобщо ясно каква
е връзката на жалбоподателя с тази
констатация.Изписана е санкционната норма на чл 213,ал1т1 от ЗГ,която е обща
,без да е посочено цифрово коя от всички предложения на чл213 ал1 е извършил
като нарушение и какви действия от кръга
на отразените в нормата на чл.213, ал.1 от ЗГ същият е извършил в нарушение на
закона – дали е осъществявал разпоредителни сделки, или товарил, или
разтоварвал, транспортирал, преработвал или съхранявал дървесината,като само
текстова е изписано че е транспортирал,т.е пр4 на ал1 на чл213от ЗГ.. Липсата
на правилно изписване на нарушената разпоредба с посочване на конкретната
хипотеза - конкретното изпълнително деяние всякога е съществен пропуск,
доколкото на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност
следва да е ясно още със съставянето на акта за кое именно негово поведение
/действие или бездействие/ му се съставя акта, за да може това лице да
организира адекватно защитата си по предвидения за това ред в ЗАНН още при
подписване на акта, съответно в предвидения тридневен срок от връчването му.
Ето защо е недопустимо това необходимо съдържание на АУАН да бъде установявано
едва в съдебното заседание в случая от разпита на актосъставителя.
В наказателното
постановление вече е конкретизирано, че жалбоподателят е извършил
транспортиране на дърва за огрев в нарушение на ЗГ, и вече нарушената
материална разпоредба е конкретизирана ката такава по чл 213 ал1 пр4 т1 от ЗГ.
Отделно от това, че в
наказателното постановление са отразени на практика две различни изпълнителни
деяния, в същото е записано и че
дървесината не е била маркирана с контролна горска марка , което иначе
са две самостоятелни забрани, визирани в нормата на чл.213, ал.1 от КТ,
съответно по т.1 и т.2. Същевременно, обаче, е дадена една обща правна
квалификация на установеното като за едно единно нарушение, а и в акта, и в
наказателното постановление на няколко места е отразено, че жалбоподателят е
извършил едно нарушение.
Изложеното досежно констатираните
пропуски при издаването на АУАН и наказателното постановление, които са се
отразили върху правото на защита на наказаното лице, съставлява категорично
основание за отмяна на наказателното постановление. В частта по
отношение постановеното с НП на основание чл.273, ал.1 ЗГ отнемане на вещите, послужили за извършване на
нарушението – 1бр. бус „Мерцедес Вито”108 с регистрационен №***. съдът
намира следното:
Няма спор, че чл.
273, ал.1 от ЗГ, изисква: "Вещите, послужили за извършване на
нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на
държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са
използвани независимо или против волята на собственика им."
Следва да се посочи, че
от наказващият орган не са представени, абсолютно никакви доказателства относно
собствеността и стойността на отнетото МПС - 1 бр. бус „Мерцедес Вито”108 с
регистрационен №*** , необходими с оглед преценка за съответствие между стойността на
превозваните дърва и МПС и характера и тежестта на извършеното нарушение. При
това положение извършеното отнемане на процесният автомобил годен за такова
ползване, е очевидно несъразмерно на характера и тежестта на извършеното
нарушение, но освен това то е осъществено и в разрез с Постановление №
2/15.12.1978 г. по н.д. № 2 от
Същевременно що се отнася до съразмерността на тежестта на наказанията,
следва да се има в предвид и че:"Тежестта на наказанията не трябва да бъде
несъразмерна спрямо престъплението", т.е. несъмнено размерът на отнетото в
полза на държавата, наложено за извършено административно нарушение, трябва да
е съразмерно на вида и тежестта на нарушението.
Именно административно наказващият орган трябва да докаже, че са налице
предпоставките за отнемане в полза на държавата на вещите, като ангажира
необходимите и относими доказателства относно собствеността им и за
съответствието между стойността им. По отношение на последното изискване е
следвало в самото НП да се изложат мотиви за наличието на подобно съответствие,
каквито в случая няма.
При липсата на доказателства по административнонаказателната преписка в
посочената насока, за съда не става ясно, как АНО е извършил преценка по
приложението на чл.
273, ал.1 от ЗГ, каквато последният е длъжен да извърши именно на базата на
събраните доказателства за всеки отделен случай.
Съда намира за необходимо да посочи, за пореден път, че тежестта да
докаже твърдяното нарушение е именно на административно наказващият орган и в
този смисъл негов е ангажимента да събере и предостави всички относими по
делото доказателства. Липсата на доказателства относно това дали процесното МПС
е лично на нарушителя или е на трето лице, респективно ползвано със или без
съгласието на собственика говори именно за приложението на нормата на чл.
273, ал.1 от ЗГ без извършване на тази преценка и без изследване на
посочените в нея обстоятелства.
Нещо повече нито в АУАН, нито в НП е
посочено чия собственост и е посочена
стойност 1500лв ,която стойност е упровергана с представено удостоверение за
стойността на буса-3200лв .В случая стойността на този автомобил явно не
съответствува на характера и тежестта на нарушенията, изразяващи се в
натоварване на 2,5 пр.куб.м. дърва
,чиято стойност очевидно е
многократно по-ниска -150лв в сравнение със стойността на отнетия автомобил .
Ето защо НП и в тази му част следва да се отмени.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1869 от
19.02.2019 г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с
което на Б. ***П. *** са наложени административни наказания – глоба от 200 лева
по чл.266, ал.1, пр4 във вр. с чл.213, ал.1, пр4 т.1 от Закона за горите като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление
№ 1869 от 19.02.2019г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите –
Ловеч в ЧАСТТА с която
на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е отнета вещта, послужила за извършване на
нарушението – 1 бр. бус „Мерцедес
Вито”108 с регистрационен №***.,КАТО СЪЩАТА ДА БЪДЕ ВЪРНАТА НА СОБСТВЕНИКА СЛЕД
ВЛИЗИНЕ НА РЕШЕНИЕТО В СИЛА.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Плевен по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: