РЕШЕНИЕ
№ 1008
Пазарджик, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и с участието на прокурора ЖИВКО ДИНЕВ ПЕНЕВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20247150700093 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:
3. Поддържа се, че от 2020 г., на ищеца е назначена диета за болни от диабет. На 06.01.2024 г. му бил сервиран обяд, като основното ястие било зеле със свинско месо. По настояване на А., претеглили месото и то се оказало 48 грама, а следвало да бъде 130 грама. Според ищеца, било му обяснено, че вероятно при приготвянето на ястието, месото се е стопило. Поддържа се, че при това положение, администрацията на Затвора Пазарджик не е изпълнила задълженията си по чл. 3 от ЗИНЗС и като е лишила А. от полагащото му се месо, му е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в чувства на страх, на унижение и наранено достойнство.
4. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Георги Бенковски“, № 153, чрез процесуалния представител юрк. Русчев, в депозиран писмен отговор счита, че исковата претенция на А. е недоказана фактически и неоснователна по същество.
Твърди се, че ищеца е взел своята порция за обяд - свинско със зеле и се е прибрал в своята килия, без да има някакви претенции относно количествения състав на предоставената му храна. Около 15 минути по-късно, А. е предявил претенция пред постовия надзирател в „зоната с повишена сигурност“ относно маломерността на предоставеното му парче свинско месо за обяд, след което е било направено замерване на месото и се оказало, че това, което А. е дал да се притегля тежи 48грама, което поставяло под съмнение факта, че това точно е била като количество порцията, която ищеца е получил в столовата. Поддържа се, че храната за лишените от свобода в системата на ГД “Изпълнение на наказанията“ и нейните поделения се приготвя в необходимия количествен и калориен състав, съобразно „Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода - възрастен“, която е утвърдена от министъра на правосъдието на 08.03.2007 г. и е била съгласувана с министъра на здравеопазването. Сочи се, че според въпросната Таблица №1, за деня за един лишен от свобода възрастен се полагат 2662 калории при комбиниран избор от 27 вида хранителни продукти, като в случая полагащото се свинско/телешко месо за деня е 110-грама заедно с костта в него. Според ответника, в резултат на „…кланичния рандеман…“ и термичната обработка се губят около 65% от теглото на месото.
В останалата част на писмения отговор са развити съображения, които нямат пряка релация с предмета на текущия правен спор.
Иска се претенцията за парично обезщетение на А. да бъде отхвърлена.
5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че твърдените от ищеца факти са установени от данните съдържащи се в приобщените по делото доказателства. Счита се, че следва да бъде присъдено обезщетение в минимален размер.
II. Относно фактите :
6. Според Справка вх. № 1076 от 02.02.2024 г. на Началник Затвора Пазарджик(л. 24), на 06.01.2024 г., лишеният от свобода В. А. е получил полагащата му се порция за обяд. След около 15 минути, същият е възразил, относно големината на парчето месо, т.е. първоначално е получил полагащият му се обяд без претенции, и едва след известно време е реагирал. Посочено е, че според обяснението на лишения от свобода М. И. С., който е работил в кухнята и е сервирал обяда на лишените от свобода в отделението, А. не е имал претенции при получаването на обяда, а е възразил след приключване на храненето. Сочи се, че въпреки това, в изпълнение на установения ред, на място е извършена проверка, като е установено, че приетото и в последствие върнато, парче месо е 48 грама.
В справката е заявено, че трудно може да се докаже, че лишеният от свобода, не е консумирал от сервираната му храна, с оглед на факта, че настанените от свобода в зоната с повишена сигурност на затвора, се хранят при заключени врати, а и с оглед на факта, че е реагирал след известно време.
В справката се заявява още следното : „… Хипотетично, приемаме, че измереното парче месо е 48 гр., толкова, колкото е отчел измервателния уред. Съгласно установените норми за хранене в местата за лишаване от свобода, полагащата се дневна дажба свинско месо с кости, при транжиране, респ. преди термична обработка на вложеното в ястието месо е 110 гр. След готвене и термична обработка на месото, по регламент, за този вид месо е допустимо намаление на грамажната норма с около 50-55%. Математически изчислено, порцията месо е в допустимата норма. Лишеният от свобода е получил евентуално 48 гр. сготвено месо, вместо полагащите се 49,5 гр….“.
Твърди се, че в подобни случаи се ползва метода на средната притеглена стойност, и в изпълнение на установения регламент за хранене на лишените от свобода, са измерени десетина порции, като не е установено отклонение от нормите.
Пояснено е в справката, че приготвянето на храната на лишените от свобода в затворническа кухня, има за цел, осигуряване на достатъчна по химичен и калориен състав храна. Приблизителната дневна калоричност на ястията варира между 2600-2800 калории за един лишен от свобода. Твърди се, че храната се приготвя в съответствие с изискванията на утвърдена от Министъра на правосъдието и Министъра на здравеопазването Таблица №1, за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода - възрастен. Изготвят се седмични менюта от щатно работещ готвач на Затвора, съгласуват се с началник сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“ и директор „Медицински център“, и се утвърждават от началника на Затвора. При така утвърденото меню, храната се приготвя по рецептурници, при стриктно спазване на количествен и калориен състав. Медицинските специалисти в затвора осъществяват постоянен и насочен здравен контрол, в качеството им на здравни инспектори. Същите осъществяват контрол върху санитарния режим в хранителните блокове, както и контрол над работещите в обекта. През периода няма предписания за констатирани нередности. В обект „Затворническа кухня“ е въведена система за самоконтрол, в съответствие с изискванията на Системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки. Същата е гаранция за качеството на приготвяната и раздавана храна на лишените от свобода.
Сочи се още, че във връзка с процесния случай, началник сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“, гл. инспектор Е. Стойчева, е провела среща с лишения от свобода А., като при проведения разговор, същият е заявил, че ястието кисело зеле със свинско месо, много му е харесало, и вероятно по тази причина, му се сторило малко.
7. Към Справка вх. № 1076 от 02.02.2024 г. на Началник Затвора Пазарджик са приложени единствено следните документи :
- Докладна записка от 08.01.2024 г. от мл. инспектор Н. Н. до Началник Затвора Пазарджик, в която е посочено, че на 06.01.2024 г., в 11:15 часа, лишения от свобода А. е заявил претенции, че месото в порцията му е по-малко от необходимото. Н. е уведомил незабавно командира на отделение и в негово присъствие било измерено месото, което се оказало 48 грама;
- Обяснение от лишения от свобода М. Ю. А. от 06.01.2024 г., в което е заявено, че всички порции се транжират по разписание по 130 грама, но при последвалата термична обработка, те търпят промени;
- Обяснение от лишения от свобода В. А. от 06.01.2024 г. в което е заявено, че на същата дата в 11:10 часа му е бил сервиран обяд – свинско със зеле, като месото явно не отговаряло на изискванията за грамаж. Посочено е още, че в присъствието на командира на отделение Панков, на електронна везна е било измерено въпросното месо, което се оказало с тегло 48 грама.,
- Докладна записка от мл. инспектор А. Т. от 09.01.2024 г., в която е посочено, че установеният норматив за месни продукти относно пилешкото месо е 144гр. с кожа и кокал; за свинското месо е 114гр. с кокал и мазнина и за рибата е 300 гр. с кости, кожа и глава всичко в сурово състояние веднъж седмично. Заявено е, че след готвене и термична обработка на месото се получава намаление на грамажа съответно за пилешкото е с около 40-50%, за свинското месо е с около 50-55% и на рибата с около 55-60%.
Месото се доставя от фирмата доставчик в трупно състояние. На 05.01.2024г. е транжирано свинско месо на порции за всички лишени от свобода съгласно цитираните грамажи.
Посочено е, че А. е заявил претенцията си относно грамажа на месото едва 15 минути след получаване на порцията, поради което е формирано заключение, че възраженията му са неоснователни.
Други документи не са приложени към справката и не са представени по делото.
8. В съдебно заседание бе разпитан свидетеля Д. Н. М., който твърди да познава ищеца от първо отделение в Затвора Пазарджик, където той е от 07.03.2003 г. Миланов заявява, че постоянно има проблем с месото в порциите, като включително и той е имал проблеми. Имало е докладни и обяснения специално за месото. Това било от около една година. Всички лишени от свобода се оплаквали от това нещо. Давали им от кухнята отделно месо и отделно бульон. Сервитьорът него смесвал. Месото слагали в бульона и го мерели заедно. Заявява, че е по-добре да няма месо, отколкото да правят това нещо. Спомня си случката с А.. Миланов бил в наказателна килия, а точно там се сервирало яденето и чул много добре, как командирът на отделението казал „….на В. порцията няма и 50 грама месо…“.
Не са му добавили нищо в порцията, след констатацията на командира, тоест не са го компенсирали. Свидетеля твърди, че на вечеря един път в месеца давали месо.
9. Контекста на представените по делото документи и свидетелските показания, ищеца депозира обяснения в съдебно заседание за това, че на 06.01.2024 г. му е дадена храната, той я взел, видял я в какво състояние е и след това започнал да чука по вратата, за да му обърнат внимание. Известно време никой не реагирал. Твърди, че камерата е заснела колко е месото. След 20 минути убеждаване на старшината, пристигнал командир Панчов и ищеца му казал за проблема, той взел порцията, премерил и казал „…твоето месо е най-голямо, сега гледах порциите…“, казал още „…имаш право на 130 грама месо…“. Тогава донесли везната, премерили месото и се видяло, че е само 48 грама. Панчов казал, че другото се е стопило при приготвяне на храната.
ІV. За правото :
10. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза се, исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество.
При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието на Г. в затвора Пловдив през процесния период от време, определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
11. Според чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на: безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, а според чл. 84, ал. 3, изр. последно от ЗИНЗС, по предписание на лекаря болните получават диетична храна.
Според чл. 150, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, медицинските специалисти в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода изпълняват задълженията на здравни инспектори и дават предписания относно: количеството и качеството на храната и качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди
Сред правомощията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в чл. 7, т. 10, б. „б“ от ППЗИНЗС е предвидено и да осъществява методическо ръководство, помощ и контрол върху организацията на работа на териториалните служби, свързана с прехраната на лишените от свобода.
Съобразно, чл. 68, ал. 2 от ППЗИНЗС, храната на лишените от свобода се разпределя в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав и представител на самодейните органи.
12. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
13. При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
14. Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.
Приложението на тази процесуална презумпция налага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.
15. В контекста на цитираната нормативна регулация и описаните в предходния раздел на настоящото решение факти, следва да констатира, че въпреки указанията на съда дадени в Определение № 319 от 24.01.2024 г., по делото не се предоставиха конкретни данни относно съответно одобрено меню, нито за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на лишените от свобода.
Не се твърди и не се установява, медицински специалист от Медицинския център към Затвора Пазарджик да е осъществил задълженията си на здравен инспектор и да е извършил проверка по процесния случай във връзка с количеството и качеството на храната предоставена на ищеца А..
Липсват данни по делото, храната на лишените от свобода на 06.01.2023 г. да е била разпределена в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав на затвора.
16. При това положение, ще следва да се приема, че месото в обедната дажба храна на А. за 06.01.2023 г. е била 48 грама. Това е установено, посредством измерване с везна, така както е описано в Докладна записка от 08.01.2024 г. от мл. инспектор Н. Н..
Твърдението на ответната страна, че е възможно ищеца да е консумирал от храната след нейното получаване до подаването на сигнала е недоказано. Каквито и да е данни в тази насока липсват по делото. Действително, неспорно е, че от получаването на храната до подаваното на сигнала са изминали около 15 минути, но от това, само по себе си, по никакъв начин не следва пряко извода, че А. е консумирал от храната.
На следващо място, от страна на администрацията не се представиха данни, какво трябва да е количеството месо в храна на лишените от свобода. Според твърдението на работника в кухня М. А., това количество, следва да е 130 грама; според мл. инспектор А. Т., количеството месо следва да е 114 грама; а според становището на ответника 110 грама. Според публикуваната на страницата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Интернет, Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен, издадена от министъра на правосъдието на 08.03.2007г., съгласувана с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, месото с кости в дажбата на лишения от свобода, следва е 110,00 грама, като осигурява 220 калории.
Несъмнено е съобразно данните по делото, че такова количество месо не е било предоставено на А. в дажбата му на 06.01.2023 г.
Твърденията на администрацията, че „…След готвене и термична обработка на месото, по регламент, за този вид месо е допустимо намаление на грамажната норма с около 50-55%.….“ останаха недоказани в процеса. Най-малко в случая е неясно какъв е въпросният „регламент“, който се сочи от ответника и какво точно е предвидено в него. Впрочем, несериозно е да се твърди и да се приеме, че след приготвянето на храната, включеното в нея месо, губи повече от половината от теглото, като от дължимата дажба месо от 110,00 грама, остават едва 48 грама.
17. Крайният извод в конкретния казус е, че в обедната дажба храна на 06.01.2023 г., А. не е получил необходимото количество месо на което е имал право, съобразно изискването на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Тоест, администрацията на затвора Пазарджик не е изпълнила задължението си, да не поставя в унизено положение по смисъла на чл. 3, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС, лишеният от свобода, който изтърпява наказанието си в пенитенциарното заведение. При това положение, с оглед презумпцията възведена в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, ще следва да се приеме за установено, че А. е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди. В случая, вредите са търпени през един ден, като данни и доказателства за нещо различно от това не се представиха по делото. При това положение, справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите би следвало да бъде определено на 50,00лв.
18. В останалата си част, исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди остана недоказана, поради което ще следва да бъде отхвърлена.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на В. Т. А., [ЕГН], в момента в Затвора Пазарджик, сумата от 50,00(петдесет)лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и загуба на чувство за достойнство, претърпени в резултат на не предоставяне на необходимото количество храна на 06.01.2024 г., в Затвора Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на В. Т. А., [ЕГН], в момента в Затвора Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, да му заплати сумата за разликата от 50,00лв. от 10000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на 06.01.2024 г., изразяващи се в причинено унижение и загуба на чувство за достойнство, в резултат на предоставянето на храна, която не отговаря на необходимото количество.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
| Съдия: | |