Мотиви
към определение по НЧД № 65/2020 г. на СГС – НО,
20-ти състав
Производството е по реда на чл. 457
от НПК.
Настоящата процедура се развива
именно по реда на чл. 457 от НПК, тъй като в § 8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от
свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) (обн. ДВ,
бр.45 от 7 юни 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), изрично е посочено, че незавършените
до влизането в сила на този закон процедури и производства за трансфер
на осъдени лица и признаване на присъди (между страни – членки на ЕС) се
довършват по досегашния ред, т. е. по реда на чл. 453 – чл. 461 от НПК. Съдебният
състав застъпва становището, че всяко такова съдебно производство, независимо,
че е образувано след 01.01.2020 г., респективно съдът е сезиран за него след
01.01.2020 г., се развива не по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС, а по реда на чл. 453 –
чл. 461 от НПК, ако процедурата по трансфера на осъденото лице е започнала преди
01.01.2020 г. Това е така, доколкото трансферът на осъдено лице не започва чак
със съдебната фаза, а включва предхождащи я юридически и фактически действия от
страна (и компетентността) на главния прокурор на Р. България, едва след
извършването на които приетата от главния прокурор за изпълнение присъда се
изпраща на СГС за решаване на въпросите, свързани с изпълнението ѝ, от
една страна. От друга - защото законодателят очевидно е съобразил изложеното,
изхождайки от изричното включване в нормата на § 8 от ПЗР на ЗПИИСАННЛСМВЛС на
хипотезата, че се довършват по досегашния ред, т. е. по реда на раздел I на глава тридесет и шеста от НПК,
„недовършените … процедури и производства“ за трансфер на осъдени лица и
признаване на присъди, а не само съдебни производства. Досежно определянето в
настоящия случай на съдебната фаза на трансфера на осъдено лице като производство,
съдът изхожда от възприетата от законодателя терминология в НПК при
обозначаване на двете основни фази на наказателния процес именно като досъдебно
и съдебно производство. Дори, обаче, да се възприеме противното, а именно, че
съдебната фаза следва да се нарече не производство, а процедура (съдебна
процедура), а целият процес по трансфера – производство, критерият за
разрешаване на коментирания процесуален казус, основан на използвания прост
съединителен съюз „и“ между „процедури“ и „производства“ в
разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗПИИСАННЛСМВЛС, остава същият, респективно не се
променят по никакъв начин и гореизложените правни изводи.
Съдебното производство е образувано по
предложение от главния прокурор на Република България, направено по реда на чл.
457, ал. 1 от НПК, за решаване на въпросите, свързани с изпълнението на
присъда, постановена от чуждестранен съд, срещу българския гражданин Н.И., а
именно за изпълнението на присъда от 09.10.2018 г. на Областен съд в Пилзен,
постановена по дело № 34 Т 5/2018 - 838,
потвърдена с решение от 13.12.2018 г. на Върховен съд в Прага, влязла в сила на
13.12.2018 г., с която българският гражданин е признат за виновен и осъден на
наказание „лишаване от свобода“, за срок от три години и четири месеца, на
наказание „конфискация на вещи“ и на наказание „експулсиране“ от територията на
Чешката Република, за срок от осем години, за извършено престъпление по чл.
312f, § 1 от Наказателния кодекс НК) на Чешката Република.
В проведеното открито съдебно
заседание, прокурорът от СГП поддържа изцяло така направеното предложение. Застъпва
становище, че престъплението, за което е осъдено лицето, съответства на
престъпление по чл. 108а, ал. 1, вр. чл. 333, вр. чл. 330, ал. 1 от НК на Р.
България. Предлага на съда да приспадне от срока на наказанието времето, през
което осъденото лице е било задържано с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ или за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Желае
привеждане в съответствие с българското законодателство на присъдата на
Областен съд в Пилзен и продължаване изпълнението на наказанието на осъдения Н.И.,
при първоначален „строг“ режим.
Защитата изтъква, че в процедурата
по чл. 457, ал. 2 от НПК съдът не може да изменя и да променя наказанието,
което е постановена от съответната правоприлагаща държава, а единствено
преценява съответствието му с това по българското законодателство. Желае
определяне на „общ“ режим на осъденото лице за изтърпяване на наказанието му в
Р. България, което мотивира с това, че по-голямата част от него е изтърпяна и
наказанието не се явява тежко по смисъла на българския наказателен закон.
Осъденото лице, в правото си на
лична защита, се придържа към изразеното от защитата му становище.
В правото си на последна дума,
осъденият И. посочва, че е работил в затвора, преди да го прехвърлят, има
желание да работи и желае да доизтърпи наказанието си в Р. България при „общ“
режим.
Съдът, като прецени изложеното в
предложението на главния прокурор, събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и съобразявайки приложимите разпоредби на закона, намери за
установено от фактическа и правна страна следното :
С присъда от 09.10.2018 г. на
Областен съд в Пилзен, Чешка Република, постановена по дело № 34 Т 5/2018 - 838, потвърдена с решение от
13.12.2018 г. на Върховен съд в Прага, влязла в сила на 13.12.2018 г., с която
българският гражданин Н.С.И., роден на *** ***. Търново, българин, български
гражданин, със средно образование, осъждан, неженен, ЕГН **********, е бил признат
за виновен и е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“, за срок от три
години и четири месеца, за извършено престъпление чл. 312f, § 1 от НК на
Чешката Република, изразяващо се в това, че :
на 22.01.2018 г., вечерта, в
използвана от него стая в общежитие, намиращо се Пилзен, К.955/18, с намерение
да накара държавни органи на Ислямска Република Пакистан да освободят
гражданката на Чешката Република, в медиите наричана Т.Х., която е била
задържана в гр. Лахор в Пакистан, за контрабанда на 9 кг. хероин, най-напред
написал на български език текст, заплашващ с терористични нападения, който след
това с използване на Google Translator е превел на английски език така – „ATTENTION
if within 48 hours Pakistan does not release Therese which was detained with 9
kg heroin and does not put it on an airplane for the Czech Republic there will
be terrorist attacks in Pakistan Teresa can contact me on the number +***** if
she did not call me be released I promise to have revenge“, което преведено на чешки език
означава „ВНИМАНИЕ, ако до 48 часа Пакистан не освободи Тереза, която е била
задържана с 9 кг. хероин, и не я настани в самолет за Чешката република, ще има
терористични нападения в Пакистан. Т.може да се свърже с мен на телефонен номер
+*****. Ако не ми се обади, че е била освободена, ще последва отмъщение“, след
това е потърсил телефони за контакт на новинарски сървъри, действащи в Пакистан
и със своя мобилен телефон, марка „Alcatel Pixi 4“, IMEI 357652075243078 и IMEI
357652075243086, с поставена SIM карта с телефонен номер +*****, който е
използвал по това време, е изпратил заплашителния текст на английски език,
- най-напред в 23.42 часа SMS със
съобщение на телефонен номер +*****, който е телефон за контакт с пакистански
сателитен телевизионен канал Samaa TV,
- след това в 23.57 часа, чрез имейл
съобщение от своя адрес на електронна поща *****@gmail.com на пакистанския
интернет вестник Daily Pakistan, който е получил този заплашителен текст във
входящата си електронна поща на адрес info@*****.com.pk и който след това на
23.01.2018 г. е публикувал на уебсайта си статия, описваща изпращането на имейл
съобщение и свързаните с това обстоятелства, след което това съобщение е
превзето от чешки интернет, печатни и телевизионни медии, които се занимавали
най-малко 48 пъти със случая,
при което описаната по-горе заплаха,
с оглед разбирането и представата на обвиняемия за терористична атака, която трябвало
да бъде свързана с използването на експлозив, е била насочена към възможността
за извършване на престъпление терористично нападение чрез някое от действията,
посочени в чл. 311, § 1, б. „а“, б. „с“ от Наказателния кодекс на Чешката
Република, с прилагане на чл. 313 от Наказателния кодекс, и в Пакистан често се
случват нападения с използване на експлозив, изброени от разпоредбите на
Наказателния кодекс на Чешката Република, така че той е заплашвал да извърши
терористично престъпление, с което извършил престъпление заплаха за извършване
на терористично престъпление.
С влязлото в сила съдебно решение
българският гражданин е бил осъден и на експулсиране от Чешката Република, за
срок от осем години, на основание чл. 80, § 1 и § 2 от НК.
Отделно, осъденото лице е било
наказано и с наказание „конфискация на вещи“, поради което му е бил конфискуван
мобилен телефон, марка „Alcatel Pixi 4“, IMEI 357652075243078 и IMEI
357652075243086, доброволно предаден от него в полицията на 24.01.2018 г.
Преди постановяване на посочената
присъда, осъденото лице е било задържано под стража, считано от 24.01.2018 г.
до 13.12.2018 г., а от 14.12.2018 г. е започнало да изтърпява наказанието си в
пенитенциарно заведение в Чешката Република.
Поради наличието на условията по чл.
3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица (приета на 21.03.1983 г. в гр.
Страсбург, Р. Франция, ратифицирана от Р. България със закон, обн. ДВ, бр.
39/10.05.1984 г., обнародвана в ДВ, бр. 8/24.01.1995 г.) (по-надолу наричана за
краткост само Конвенцията), е бил извършен трансфер на осъденото лице, от Чешката
Република в Р. България, на 22.11.2019 г. (л. 68 – л. 69), след което същият
бил настанен в затвора – гр. София, до решаване на въпросите, свързани с изпълнението
на влязлата в сила присъда на австрийския съд.
Видно от липсата на отбелязване в предложението
за трансфер на осъденото лице, както и в приложените към него документи от компетентните
чешки власти, последните не са приспаднали от присъдата на осъденото лице
евентуалното полагане на труд, посещаване на учебни занятия по
общообразователно обучение, курсове за придобиване на специалност и/или
повишаване на квалификация, както и специализирани програми за въздействие,
поради което следва да се приеме, че такова не е извършено преди трансферирането
на осъденото лице в Р. България. Впрочем, такова приспадане не бе претендирано
в съдебното производство и от осъденото лице и защитата му.
При така установената фактическа
обстановка, съдебният състав намери, че са налице предпоставките по чл. 3, ал.
1, чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 2, б. „а” и б. „b” от Конвенцията и на чл.
453 - 457 от НПК, за приемане за изпълнение на присъдата на чуждестранния съд.
Формалните предпоставки на закона (чл. 453 – чл. 457 на НПК и чл. 3, ал. 1, чл.
4, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 2, б. „а” и
б. „b” от Конвенцията) са налице, доколкото :
- има постановена присъда на
чуждестранен съд, която е окончателна (влязла в сила) ;
- осъденото лице е български
гражданин ;
- влязлата в сила присъда на чешкия
съд включва експулсиране на осъдения И., за срок от осем години, поради което
същият не може да остане на чешка територия, след освобождаването му от мястото
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ ;
- осъденият български гражданин е
предаден (трансфериран) в Р. България ;
- срокът от присъдата, останал за
изтърпяване от осъденото лице е по-голям от шест месеца ;
- деянието, за което е бил осъден в
Чешката Република българският гражданин, представлява престъпление и по НК на
Р. България ;
- на Р. България е предоставена
изискуемата се, съгласно чл. 6, ал. 2, б. „а” и б. „b” от Конвенцията,
информация, в съответната предвидена форма.
Съдът прецени от посоченото в
присъдата на чуждестранния съд фактическо обвинение, че престъпната деятелност,
за което българският гражданин е осъден, следва да се квалифицира по българския
наказателен закон като престъпление чл. 320а, вр. чл. 108а, ал. 1, вр. чл. 333,
вр. чл. 330, ал. 1 от НК на Република България. В тази насока, съдът частично споделя
изразеното от участващия в съдебното заседание прокурор становище, досежно
коректната правна квалификация на извършеното от осъденото лице. Намира, обаче,
за разлика от предложената от прокуратурата правна квалификация, че извършеното
престъпно деяние, за което в Чешката Република е осъден И., представлява именно
заплаха (закана) за извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1, вр. чл. 333,
вр. чл. 330, ал. 1 от НК, а не консумиране, от обективна и субективна страна,
на последното. В приетата от съдебния състав за съответстваща на
престъплението, за което е осъден в Чешката Република българският гражданин,
материалноправна характеристика по НК на Р. България, а именно тази по чл.
320а, вр. чл. 108а, ал. 1, вр. чл. 333, вр. чл. 330, ал. 1 от НК на Република
България, фигурират като частни и общи съставомерни признаци всички фактически
обстоятелства, инкриминирани и от чуждия съд. В частност, разликата между
предложената от прокурора правна квалификация и тази, приета от съда, е
най-вече в това, че едното деяние представлява заплаха за извършване на
визираното от представителя на държавното обвинение престъпление, а не
извършване на същото. Също така, възприетата от съдебния състав правна
квалификация отговаря най-пълно, според последния, на дадената от чешкия съд,
като в законодателствата и на двете страни конкретната деятелност е
инкриминирана по изключително сходен начин, конкретно като съдържание на
съставомерните признаци. Всъщност, изводимо от приетите от чуждия съд за
установени фактически обстоятелства и приложеното извлечение от текстовете на чешките
наказателни разпоредби (л. 59 – л. 60), осъденият И. е признат за виновен точно
за заплаха (закана) за извършване на терористично действие, а не за
извършването на такова. Именно поради това, и този съд възприе като максимално
съответстваща на престъплението, за което е осъдено от чуждия съд лицето,
наказателноправната материална норма на чл. 320а, вр. чл. 108а, ал. 1, вр. чл.
333, вр. чл. 330, ал. 1 от НК на Република България.
При решаване на въпросите във връзка
с изпълнението на присъдата на чуждестранния съд, настоящият съдебен състав се
ръководи от формулировката на престъпния състав, така, както е очертан в Наказателния
кодекс на Чешката Република, преценявайки сходството му с нормите от българския
НК и от фактическите положения, приети от чуждестранния съд. Според този съд са
налице условията за приемане на присъдата на чуждестранния съд за изпълнение,
тъй като е налице съответствие между обективните и субективни признаци от
състава на престъплението, за което българският гражданин е осъден в чуждата
страна, и състав на престъпление от българския НК.
След приемане за изпълнение на
присъдата на чешкия съд, съдебната юрисдикция на Р. България, като
изпълняващата страна, е обвързана от правния характер и срока на наказанието
така, както са определени от осъдилата българския гражданин страна, в
съответствие с аргументите, изложени по-горе. Настоящият съдебен състав намира
за необходимо да отбележи, че това обвързване, на плоскостта и на
гореизложените съображения, пряко произтича и от текста на чл. 10, т. 1 от Конвенцията
(„В случай, че се продължи изпълнение на
наказанието, изпълняващата държава е обвързана с правния характер и срока на
наказанието, както са определени от осъдилата държава.”). Република
България е направила изрична декларация в този смисъл, съобразно правото и по
чл. 3, т. 3 от Конвенцията, че ще го прилага, във връзка с чл. 9, ал. 1, б. „а”
и б. „b”, при приемане продължаване изпълнението на наказанието (чл. единствен,
ал. 2, б. „а” от Закона за ратифициране на Европейската конвенция за
взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея,
Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция
с двата допълнителни протокола към нея, обн. ДВ, бр. 39/10.05.1984 г.,
обнародвана в ДВ, бр. 8/24.01.1995 г.).
Тъй като определеното от
чуждестранния съд наказание надхвърля максималното наказание, предвидено в
българския закон за извършеното престъпление, се налага редукцията му, по реда
на чл. 457, ал. 4 от НПК. Поради това, наказанието бе намалено до максималния срок
на наказанието „лишаване от свобода“, закрепен в санкционната част на
материалноправната норма от НК на Р. България, отговаряща, съобразно
гореизложените съображения, на правната квалификация и фактическите
обстоятелства на инкриминираното деяние, за което чешкият съд е осъдил
трансферираното лице. Конкретно, наказанието „лишаване от свобода“ бе
редуцирано от три години и четири месеца на две години, което е максималният
предвиден в чл. 320а от НК на Р. България размер на наказанието.
Доколкото осъденият И. е извършил
престъплението, за което е такъв по силата на присъдата на чешкия съд, предмет
на настоящата съдебна процедура, в изпитателния срок на друго престъпление, за
което е осъден в Р. България, то спрямо него следва да се приведе в изпълнение,
за отделно изтърпяване, и наказанието „лишаване от свобода“, от чието
изтърпяване е бил условно освободен. Поради това, бе постановено привеждане в
изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, за отделно изтърпяване,
наказанието „лишаване от свобода“, в размер на шест месеца, наложено на
осъдения Н.И. с протоколно определение на РС – гр. Павликени от 27.05.2016 г.,
по НОХД № 195/2016 г. по описа на РС –
гр. Павликени, влязло в сила на 27.05.2016 г.
С оглед обстоятелството, че сборът
от двете наказания на осъденото лице – това по приетата за изпълнение в Р.
България чужда присъда и това по предходната такава, постановена от българския
съд, надвишава две години, конкретно е две години и шест месеца, първоначалният
режим за изтърпяване на всяко едно от двете наказания (остатък от наказание)
следва да бъде „строг“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от Закона за
изпълнение на наказанията (ЗИНЗС).
Тъй като допълнителното наказание,
наложено с присъдата на чешкия съд, а именно „конфискация“, от една страна не е
предвидено в санкционната част от материалноправната норма на чл. 320а от НК на
Р. България, а от друга – е изпълнено в държавата, в която е постановена
процесната присъда, т. е. не отговаря на нито едно от двете кумулативни условия
на чл. 457, ал. 6 от НПК, същото не се прие за изпълнение, по аргумент именно
от чл. 457, ал. 6 от НПК.
С оглед разпоредбата на чл. 457, ал.
5 от НПК, следва да се приспадне предварителното задържане, преди влизане в
сила на присъдата, а именно от 24.01.2018 г. до 13.12.2018 г., както и времето,
през което осъденото лице е изтърпявало в Чешката Република наложеното му
наказание „лишаване от свобода“, от 14.12.2018 г. до фактическото му предаване
на компетентните български власти на 22.11.2019 г., а също и времето, през
което е бил задържан след трансфера му в Р. България, считано от 22.11.2019 г.
до влизане на настоящото определение в сила.
Така мотивиран, съдът постанови
определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………….. ЧЛЕНОВЕ : 1. ……………….. 2.
....................