Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: С решение № .... от 08.01.2014г. по гр.д.№.../2013г. Районен съд Г.Оряховица е осъдил С. Х. П. с ЕГН * от гр.В.Т.,ул.Ц. О.” 1,.4, да заплати на Д. М. Г., ЕГН *,с местоживеене гр.В.,А.,чрез А. М. Г. Т.,АК В., сумата от 23502.24лв. ,представляваща непредадена сума,получена от „ДЗИ Общо застраховане” С. по изп.дело № */2012г. на ЧСИ К.,рег.№ ...., заедно със законната лихва върху тази сума,считано от 18.04.2013г. до изплащането й,както и сумата от 4406.47лв. ,представляваща разноски по делото съразмерно уважената част от иска , отхвърлил е предявения иск от Д. М. Г., ЕГН *,с местоживеене гр.В.,А.,чрез А. М. Г. Т.,АК В. против С. Х. П. с ЕГН * от гр.В.Т.,ул.Ц. О.” 1,.4 за обезщетение за забавено изпълнение по договор за правна защита и съдействие серия А № */30.08.2012г. за периода 01.02.2013г. до датата на завеждане на исковата молба 18.04.2013г. в размер на 504.17лв. като неоснователен и недоказан и е отхвърлено заявеното от С. Х. П. възражение за прихващане на непредадената сума,получена от от „ДЗИ Общо застраховане” С. по изп.дело № */2012г. на ЧСИ К.,рег.№ ..., с частично вземане на ответника за незаплатени адвокатски хонорари от Д. Г. по наказателни,граждански дела и преписки в размер на 23502.24лв.,поради неоснователност и недоказаност. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част за сумата от 23502.24лв. и в частта,с която е отхвърлено възражението му за прихващане на същата сума е останал ответникът,който с въззизвна жалба го обжалва в предвидения за това в чл.259,ал.1 ГПК срок. В жалбата посочва,че решението на ГОРС е постановено в нарушение на материалния закон в нормата на ч.103 и сл. ЗЗД, като твърди,че неправилно възражението му за прихващане не е уважено при наличие на извършена от него правна помощ и размери на претендираните услуги, изчислени на минимума на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди да са налице и процесуални нарушения ,като посочва за такива нарушено право на защита след отлагане на съдебни заседания на 14.10.13г. ,28.10.13г. и за 04.12.13г., въпреки представени доказателства за основателни причини за неявяването му. Твърди да е доказано извършени от него адвокатски услуги в посочения размер. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части и се постанови ново,с което се признае предявено от него възражение за прихващане в размер на 23502.24лв., претендира разноски. Ответникът по жалба Д. Г. чрез упълвомощен за това адвокат е подала писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК със заето становище по допустимостта и неоснователността на същата, съответно по правилността и законосъобразността на обжалваното решение. Моли за потвърждаването му ,не претендира разноски за въззивната инстанция . Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата, становищата на страните и прецени събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законовия срок от надлежна страна в процеса и като такава е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Районен съд Г.О. е образувано по подадена от Д. М. Г. против С. Х. П.-в качеството му на адвокат и пълномощник на ищцата, искова молба на 18.04.2013г., с предявен иск по чл.284 ЗЗД за посочената сума от 23502.24лв., представляваща непредадена част от сумата от 152051.32лв. ,получена от адвокат П. вместо ищцата от длъжника по гр.д.№ ..../2009г. на ВТОС, съотв. изп.дело № .../2012г. на ЧСИ К.. Претендирана на осн.чл.86 ЗЗД е и сума от 504.17лв. като дължима лихва за забава в изпълнение на това парично задължение за периода от 01.02.-18.04.2013г., съотв. дата на изпратена показа за доброволно плащане на сумата и датата на подаване на ИМ в съда. За да уважи предявения иск за главницата и отхвърли този по чл.86 ЗЗД, съдът е обсъдил събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, и е приел следната фактическа обстановка: безспорно е установено съществуване на облигационно правоотношение по силата на сключен между страните договор за правна защита и съдействие № ..../04.02.2009г.,/договор за поръчка съгл. чл.280 ЗЗД/, с който ищцата е упълномощила С. П. в качеството му на адвокат да заведе гр.дело пред ВТОС срещу ДЗИ „Общо застраховане” С. за изплащане на обезщетение от застрахователя,срещу договорено възнаграждение от 8000лв., внесени в брой, като пълномощното към този договор е за делото до окончателното му завършване във всички инстанции.Не е спорно да е заведено такова дело и по същото под № ..../09г. по описа на ВТОС е постановено решение на 24.07.12г., с което на ищцата е присъдена сума от 80000лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на 22.07.06г. ПТП ,ведно със законната лихва от тази дата и направени разноски от 11500лв. Издаден е изпълнителен лист на 29.08.12г. по влязлото в сила решение, получен с пълномощно от 27.08.12г. - /л.112 гр.д.№ .../09г. на ВТОС /, от адвокат С. П.. С ново пълномощно от 30.08.12г. и договор за правна защита и съдействие адвокат С. П. е упълномощен от Д. Г. да заведе изпълнително дело срещу ДЗИ пред ЧСИ К. и да получава сумите по изп.дело по сметка посочена от нея.С молба от 30.08.12г. от А.П. е поискано образуване пред ЧСИ К. на изпълнително дело по приложен изпълнителен лист и е посочена сметка с титуляр С. П..В този договор е договорено възнаграждение от 8500лв., посочено да е внесено в брой. Няма спор,че по образуваното на същата дата изп.д.№ ..../12г., след превод на длъжника / ДЗИ „Общо застраховане” С. / до ЧСИ , последната с преводно нареждане от 26.09.12г. е превела по посочената сметка на С. Х. П. сума в размер на 152 051.32лв., представляваща главница от 80 000лв., законната лихва от 60 387.10лв. и разноските по делата.Няма спор и от представена операционна бележка с дата 28.09.12г. на „Банка ДСК” АА е установено,че С. Х. П. като наредител е превел на Д. Г. -получател , сума от 12 8549.08лв. с посочено основание –обезщетение от ДЗИ ОЗ . Като е приел договора за поръчка в частта му досежно отчета на довереника към доверителя да не изпълнен изцяло ,ГОРС е постановил обжалваното решението за сумата от 23 502.24лв., представляваща разликата между полученото от застрахователя обезщетение,дължимо на кредитора по това вземане и преведената от адвокат П. в качеството му на довереник и съгл. нормата на чл.284,ал.2 ЗЗД сума. За да стигне до този извод ГОРС правилно е приел,че възражението за прихващане ,заявено от адвоката е неоснователно и недоказано при липса на каквито и да било писмени доказателства за това, необходими за доказване на твърдяни други извършени от последния правни действия ,невъзложени му от същия доверител .Въззивната инстанция приема,че правните изводи ,направени въз основа на така очертаната фактическа обстановка ,възприета и от ГОРС, са правилни и законосъобразни. Пред тази инстанция неоснователни и недоказани са твърденията на жалбоподателя за неправилност и необоснованост на решението.Наведените твърдения в жалбата за наличие на други взаимоотношения извън процесните не са правно релевантни за случая и не следва да се обсъждат.Несъстоятелно и недоказано е и твърдението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон в нормата на чл.103 ЗЗД. Направеното по делото възражение за прихващане е процесуално правно възражение и е свързано с наличие на задължителните предпоставки- наличие на два дълга ,които дори и да са на различно правно основание да са между едни и същи лица и да е налице идентичност на дълг и вземане/ в случая парично/, но вземането на кредитора да е изискуемо и ликвидно. В процесния случай не е установено както наличие на дълг от страна на ищеца към възразилия ответник ,така и същия да е изискуем и ликвиден, доказателствената тежест за което е на направилия възражението. По отношение на твърдяни процесуални нарушения съдът намира,че такива не са налице предвид обстоятелството,че посочените от жалбоподателя причини не са от характера на причините ,които страната не е могла да отстрани съгл. нормата на чл.142,ал.2 ГПК. При така изложеното жалбата на С. Х. П. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение.Обжалваното от него решение като правилно и законосъобразно на доказателствата следва да бъде потвърдено. По делото няма заявено искане за разноски от ответната страна ,поради което съдът не дължи произнасяне по такива. Водим от изложеното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № .../08.01.2014г. по гр.д.№ .../2013г. на Районен съд Г.О.. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |