Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/19.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1638 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Н.В.М., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. С.Т.от САК срещу „А." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 200 КТ и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата 15 000 лева, представляваща дължимо
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания причинени й в следствие увреждане
на здравето при настъпила на 24.06.2017г. трудова злополука, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 24.06.2017г. до окончателното изплащане; сумата 1300 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от нея имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено медицинско изделие - изкуствена лакътна става, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 24.06.2017г. до
окончателното изплащане.
Ищецът основава исковите си претенции
на следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните трудов договор
№ 19/28.11.2014г.,
ищецът е заемал длъжността „машинен оператор, шиене", с определено работно
място завод Дружба, цех 1,
звено Монтаж на панталони. На 24.06.2017г., около 07:15 часа, придвижвайки се по тротоара от
основното си място на живеене към работното място, в непосредствена близост до
автобусна спирка „Тракия" претърпял злополука, призната с Разпореждане № **** от 13.04.2018г. на ТП на НОИ - Варна за трудова. В резултат на
злополуката получил увреждане на здравето: „Полифрагментарно
счупване на главичката на лъчевата кост на дясна ръка". Извършена й била
гипсова имобилизация за период от 3 седмици, с препоръка за ранна
рехабилитация. На 08.07.2017г. била хоспитализирана във ВМА - МБАЛ Варна, Клиника „Ортопедия и
травматология", за процедура „Друго възстановяване на лакътната
става". Под обща анестезия била й извършена операция „Частична алопластика на дясна лакътна става". За проведената
оперативна интервенция и алопластика заплатила сума в
размер на 1300
лв., представляваща стойността на поставения имплант. В постоперативния период било приложено
медикаментозно лечение, както и била извършена гипсова имобилизация
за 3-4 дни, довела
до трайно затруднение в движенията на горния десен крайник, с препоръка за
фиксирането му за период от 14
дни, придружено с рехабилитационна програма. В периода на обездвижването
изпитвала остри болки, била възпрепятствана за ежедневното си битово и хигиенно
обслужване, като разчитала на помощта на близките от семейството си. Вследствие
на настъпилото травматично увреждане и последвалото обездвижване, за
продължителен период се чувствала безпомощна, неспокойна, напрегната и нервна,
не можела да спи нощем, както от силните болки, така и измъчвана от тревожност,
предвид обстоятелството, че други хора трябва да се грижат за нея. Въпреки
проведената рехабилитация не е възстановила в пълен обем движенията на дясната
ръка. Продължава да изпитва остри болки и изтръпване на пръстите, предимно
нощем, като е диагностицирана със Синдром на карпалния
канал. Налице е и намалена способност за усещане на допир и натиск върху кожата
на травмирания десен горен крайник. Получените увреждания станали причина да
излезе в отпуск по болест за периода от 209 календарни дни. Първи състав на ТЕЛК
към МБАЛ „Св. Марина" -
Варна, за счупване на горния край на лъчевата кост вследствие на трудовата
злополука определил оценка на работоспособността й - 50% трайно намалена работоспособност за
срок от една година. Моли за положително решение по предявените искове.
В
отговор на исковата молба, ответникът оспорва насочените срещу него искове по
основание и размер. Не оспорва факта, че към момента на увреждането страните са
били в трудови правоотношения. Оспорва се иска за заплащане на сумата от 1300
лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено медицинско
изделие -
изкуствена лакътна става, доколкото това било извършено от медицинските органи
по желание на ищцата, извън регламентираната безплатна медицинска помощ по
клиничната пътека за съответната операция и не подлежи на възстановяване, тъй
като не представлява претърпяна загуба по смисъла на чл. 200 от Кодекса на труда. Претендираната сума не била заплатена
на фирма -
лицензиран доставчик на медицински изделия. Ищецът допринесъл с поведението си
за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, поради което моли да бъде
намалена отговорността му при приложение на чл. 201, ал. 2 КТ. Налице е
съпричиняване на вредите, доколкото ищецът не е изпълнил изискванията за
безопасност при придвижване от дома си до работното място. Не съобразил времето,
което следвало да отдели за придвижване, както и факта, че има здравословни
проблеми, които при забързване или притеснение могат да са причина за падане.
След приключване на лечението през м. 02.2018 г. работоспособността на ищцата била
изцяло възстановена.
Паричната стойност на неимуществените вреди счита за прекомерна, надвишава
действителния размер на претърпените от ищеца болки и страдания.
В хода на проведеното съдебно заседание
по делото, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея
становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С
определение, постановено в з.с.з. на 23.06.2020г., съдът на основание чл.146,
ал.1, т.3 ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
факти: че в периода от 01.12.2014г. до
01.12.2018г. страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов
договор № ***/28.11.2014г., като ищецът е заемал длъжността
„машинен оператор, шиене" при ответника; трудовото правоотношение е
прекратено със заповед №***/30.11.2018г., на основание чл.325, т.1 КТ, както и
че на 24.06.2017г. е настъпила злополука, призната с Разпореждане № **** от 13.04.2018г. на ТП на НОИ - Варна за трудова.
От Протокол № ****/17.11.2017г. на ТП на
НОИ-Варна за резултатите от извършеното разследване на злополуката, е видно, че
същата е станала на 24.06.2017г. в гр. Варна, до автобусна спирка Тракия в
посока Център около 07.15 часа. Обичайното работно време на ищцата е от 08.00
часа до 16.30 часа. На 24.06.2017г. е следвало да работи от 07.30 до 13.50 часа.
Липсва констатация за отклонения от нормалните действия от страна на
пострадалата.
На л.20-39 е
приложена медицинска документация на ищцата.
От Епикриза ИЗ № ****/11.07.2017г., издадена от
Военномедицинска академия, Многопрофилна болница за активно лечение – Варна, Клиника
ортопедия и травматология се установява, че на ищцата е поставена диагноза „Счупване
на горния край на лъчевата кост в дясно“. Проведено е оперативно лечение –
Частична алопластика на дясна ЛС. В периода 24.06.2017г.- 08.02.2018г. ищцата е била в
отпуск поради временна неработоспособност, видно от приложените болнични
листове и Решение на ТЕЛК №****/10.01.2018 год..
С Експертно решение №
***/19.02.2018г. на МБАЛ Св. Марина-Варна ЕАД на ищцата е определена 50% трайно
намалена работоспособност за една година с водеща диагноза - Счупване на горния
край на лъчевата кост.
За
извършени разходи във връзка със злополуката, от страна на ищеца е представена
вносна
бележка от 06.07.2017г. за платени 1300 лева с посочено основание - изкуствена лакетна става в полза на И.А.Г..
Видно е от Работен
фиш за м.01.2018г., че на ищцата е изплатена сумата 100 лева - еднократна помощ
за лечение.
По делото са ангажирани специални
знания посредством проведената КСМЕ, в заключенията по която и изявленията си в
с.з., вещите лица установяват следното: На 24.06.2017 год. отивайки на работа на ищцата й
прилошало, паднала на земята, при което получила травма на дясна лакетна става. Прегледана в спешно отделение на МБАЛ
"Света Анна" Варна, с амб. лист №****/24.06.17г. в 8.30 часа и след направените рентгенови
изследвания е поставена диагноза: Многофрагментно счупване на главичката на
дясната лъчева кост. Поставена е гипсова имобилизация
за 3 седмици и е
изпратена за лечение в дома. На 08.07.2017
год. постъпила в Клиника по Ортопедия и травматология на МБАЛ-Варна към
Военномедицинска академия с ИЗ № ****, с диагноза „Счупване на горния край
на лъчевата кост в дясно" по клинична пътека 221 за друго възстановяване на лакетна става. Рентгеново изследване - полифрагментно
счупване на главичката с депресия. На 10.07.2017 г. е оперирана, на мястото на
счупената главичка е поставен имплант - главичка с диаметър 18мм. Изписана е на
11.07.17 г. с препоръка
за гипсова имобилизация за 3-4 дни, сваляне на конците на 14 ден, обездвижване с митела 14
дни с ЛФК. С Решение на ТЕЛК №****/10.01.2018год. временната неработоспособност е
продължена за срок от 30
дни. С Решение на ТЕЛК №***/19.02.2018 г. е определена 50% трайна загуба на работоспособност.
Мотиви: Контрактура в дясна лакетна
става при нарушена пронация, като ръката е в крайна супинация. Напълно е
възможно получените травматични увреждания да са в причинно-следствена връзка с
падането на ищцата на земята.
Заключението на вещото лице К. е, че ищцата
е боледувала от хронични заболявания с диагнози хипертонична болест,
стенокардия и Тиреотоксикоза с дифузна гуша (Базедова
болест). Хроничните й заболявания по никакъв начин не затрудняват ежедневните
дейности на болната, както и нейната трудоспособност. При направената при
прегледа Ехокардиография и ЕКГ не са установени данни
за левокамерна хипертрофия. Приеманите медикаменти
преди инцидента са Небиволол - бетаблокер, Телмисартан - ангиотензин
рецепторен блокер и Розувастатин - статин. Ишцата е с
добър контрол на артериалното налягане преди
и след инцидента, което не би дало отражение върху поведението на болната.
Съобразно
заключението на вещото лице К., наличието на вертебробазиларна
съдова недостатъчност и хипертонична болест със стенокардия са предпоставка за
периодични прилошавания и световъртеж, в следствие на които е възможно губене
на съзнание и падане на земята. Съгласно
протокол №5101-03-#7 от 17.11.2017
г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от комисия на ТП на
НОИ - Варна и
проучените данни за здавословното състояние на ищцата
от извършените периодични медицински прегледи и данните от ЛАК е установено, че
същата страда от няколко хронични заболявания, като „дискова херния в поясния
отдел", „двустранен плексит", „левостранна миокардна хипертрофия", „вертебробазиларна съдова недостатъчност",
„хипертонична болест и стенокардия от 2010 г.", „хроничен фарингит",
„базедова болест" и тиреотоксикоза с дифузна
гуша". Изброените по-горе диагнози на хронични заболявай, са поставени в
резултат на извършени периодични медицински прегледи, а не от пролежаване в
лечебно заведение с издадена епикриза, каквито при прегледа от
10.09.2020 не са
представени. Според тези прегледи Н.М. страда от Дискова херния
в поясния отдел,
спондилоза, двустранен цервикобрахиален
плексит от 2003 г.; Хипертонична болест и стенокардия
от м. юни 2010
г.; Базедова болест- тиреотоксикоза с дифузна гуша от
2013 г.; Вертебробазиларна съдова недостатъчност, хроничен фарингит
от м. юли 2016
г. Вертебробазиларната съдова недостатъчност е хронично
заболяване характерно по-често за жени обикновено след 55 г. възраст. Поради различни причини
кръвоснабдяването на мозъчните структури от вертебробазиларната
съдова система е недостатъчно. Тези мозъчни структури са малкомозъчните
полукълба и окципиталните дялове на главния мозък.
Характеризира се с променливо главоболие, лесна уморяемост, сънливост,
периодичен световъртеж, гадене и зрителни смущения. Дисковата херния в поясния
отдел и спондилозата са дегенеративни гръбначни
заболявания характерни по-често за хора в зряла възраст след
45-50 г. Поради различни
етиологични причини се достига до компресия на едно или повече нервни
коренчета, които инервират кожата и мускулите на
долните крайници. Клиничната картина се изразява в болки в кръста с болки и
изтръпване на единия или на двата крака, което затруднява походката.
Придвижването на по-дълги разстояния от няколкостотин метра с извършва с
няколко минутни почивки. Същото се отнася и до цервикобрахиалния
плексит, като при него болките и изтръпването са
основно в ръцете. От изброените хронични заболявания няма такова, което само по
себе си да доведе до неспокойство, напрегнатост, нервност, неспокоен нощен сън
и безсъние, затваряне в себе си и т.н., тъй като те не са психични заболявания,
а са соматични. Въпреки това те определено водят до ежедневен дисконфорт и затруднено изпълнение на житейските и
трудовите функции, което е характерно за възрастните хора с множество хронични
заболявания. При прегледа на 10.09.2020
ищцата не съобщава да е приемала лекарства за лечение на хроничната вертебробазиларна съдова недостатъчност, дори не е знаела,
че има поставена такава диагноза. По отношение на болките периодично е приемала
нестероидни противовъзпалителни средства. Тези медикаменти не могат да дадат
отражение върху поведението й.
При прегледа на 10.09.2020год. вещото
лице М. е установило спокоен оперативен белег в дясна лакетна
област по външна страна около 8
см. ясно видим. Движенията в лакетната става са супинация - 135
гр./дефицит от 45
гр./ Пронация в пълен обем. Намалена мускулна сила на
юмручен захват с дясната ръка. Заключението на вещото
лице е, че в резултат на трудовата злополука ищцата е получила многофрагментно
счупване на главичката на дясната лъчева кост. Полученото травматично увреждане
е в причинно-следствена връзка с падането на 24.06.2017г. Периодът на възстановяване е
повече от 6
месеца. Останал е дефицит в супинацията от 45 гр. /движение на ръката което завърта
ръката с дланта обърната нагоре/ и намалена мускулна сила поради дългото обездвижване.
Възможно е поява на болкови периоди с ограничаване на
движенията в лакетната става при физическо
натоварване. Лечението е с противовъзвалителни
средства и физиотерапия. Здравната каса заплаща извършването на операцията, но
не заплаща импланта. Многофрагментното разместено счупване на главичката на
лъчевата кост се лекува или с резекция /отстраняване
на счупената главичка/ или по-добрия метод- замяната и с протеза. Ищцата не
боледува от „Карпал тунел синдром. Направеното електромиогравско изследване отхвърля тази диагноза. При
синдрома има увреждане на н. Медианус. Съпътсващите хронични заболявания- Хипертонична болест от
2011год. и Парамедианна дискова херния в поясния отдел от 90год. нямат
отношение към трудовата злополука. Съобразно изявленията на вещото лице М.
поставеният имплант на ищцата е с най-ниската цена.
В полза на ищцата са събрани гласни
доказателства посредством разпит на
двама свидетели в режим на водене, с показанията на които да установи
претърпените неимуществени вреди, резултат от настъпилата на 24.06.2017г.
трудова злополука.
Разпитан в съдебно заседание е св. З.А./сестра на съпруга на ищцата по делото/. В показанията си установява, че
познава Н.М. и има постоянно непосредствен контакт с нея. Знае за претърпяната
от нея злополука. На обяд й се обадила и съобщила, че си е счупила ръката. След
като й гипсирали ръката, свидетелката й помагала с домакинската работа. Към
настоящия момент Н. също не може да простира, да мие големи съдове, да се къпе.
След злополуката Н. имала много болки. След извършената операция, първият месец
не можела да прави нищо. Болките продължавали и към момента. Не може да носи
тежки неща с увредената ръка.
Св. Г.А./ищцата й е кръстница/ установява, че с ищцата се виждат често. Знае за
претърпяната от нея злополука, била е придружител на ищцата в болницата след
операцията. Обслужвала я в болницата. След злополуката много я боляло. Доктор Гилев направил операцията. След като я изписали,
свидетелката й помагала в домакинската работа, както и за поддържане на личната
хигиена. Н. и към момента изпитвала болки.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ урежда
безвиновната отговорност на работодателя за причинени
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител има вина за
настъпване им. В настоящия случай от материалите по делото се установява по
безспорен начин, че ищцата Н.М. на 24.06.2017 год. е претърпяла трудова
злополука, вследствие на която е получила счупване на горния край на лъчевата
кост в дясно, както и че към датата на злополуката е престирала
труд за ответното дружество, по силата на трудов договор № 19/28.11.2014г., като е изпълнявала длъжността
„машинен оператор, шиене". Тези
обстоятелства, както и факта, че злополуката е станала при придвижване, по
време когато ищцата е отивала на работа, не са спорни между страните по делото.
В подкрепа на изложения извод относно
настъпилата трудова злополука е представеното като писмено доказателство по
делото Разпореждане № ***** от 13.04.2018г. на ТП на НОИ - Варна,
с което злополуката е призната за трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 КСО трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт, като съгласно ал.2 на същия законов текст трудова е
и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл. 4а по време на обичайния
път при отиване или при връщане от работното място до основното място на
живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. В тази
връзка съдът намира, че доколкото от страните по делото и в частност от
ответната страна не е направено и проведено оспорване на посочения по-горе
официален документ, следва да се приеме, че разпореждането на органа по чл.60,
ал.1 КСО е доказателство за установените в него факти, и по-конкретно за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и
от който зависи съществуването на правото. В този смисъл е и константната
съдебна практика и по-конкретно Решение №410 от 29.06.2010 год. на ВКС по
гр.дело №***/2009 год., III г.о, ГК и др. От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че причина за злополуката е падане на ищцата по
време на отиването й на работа.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативно предвидени
предпоставки за възникване на отговорността на ответното дружество по чл.200,
ал.1 КТ, а именно: факта, че ищцата и ответното дружество са се намирали в
трудово-правни отношения към момента на възникване на злополуката, трудова
злополука, станала на 24.06.2017 год., по време на която е настъпило
увреждането на ищцата и причинна връзка между трудовата злополука и настъпилото
увреждане.
Разпоредбата на чл.200 КТ предвижда,
че задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали
той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ответното дружество възражение за намаляване отговорността му по
смисъла на чл.201, ал.2 КТ, поради допусната от страна на пострадалата „груба
небрежност“. В практиката и в правната теория не съществува спор, че не всяко
нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на
самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното
право. За да е налице „груба небрежност“ следва пострадалият да е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че
той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
– поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството
на дейността и условията за извършването й. Като грубата небрежност не се
отличава по форма, според субективното отношение към увреждането, а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. Като преценката е конкретна и зависи
изцяло от фактите по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика и
по-конкретно Решение №194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр.дело №1248/2010 год.,
III
г.о., ГК, Решение №291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр.дело №951/2011 год., IV
г.о., ГК, Решение №348 от 11.10.2011 год. на ВКС по гр.дело №387/2010 год., IV
г.о., ГК и др.
Отговорността на работодателя по чл.200 КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от
договор, е по естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са
приложими към тази отговорност. В този смисъл обезщетението за неимуществени
вреди от претърпяна трудова злополука възмездява страданията и болките, които
лицето е претърпяло в следствие на получени увреждания. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалия, като се
вземат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. При определяне на
сумата, която следва да обезщети пострадалия за претърпените болки и страдания,
настъпили в резултат на трудова злополука, следва да се отчитат поотделно редица
фактори, между които конкретните обективно установени факти и обстоятелства -
характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено,
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти,
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да
се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура, които
обстоятелства се установяват на базата на житейските правила и конкретните
доказателства по делото. В настоящото производство такива доказателства се
извличат от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Узунова и Атанасова, които са имали преки
наблюдения над физическото, емоционално и психическо състояние на пострадалата,
непосредствено след инцидента, в периода на възстановяване и към настоящия
момент, както и от ангажираните специални знания чрез проведената КСМЕ.
В настоящия случай при преценка
размера на иска съдът съобрази обстоятелството, че вследствие претърпяната
злополука ищцата е била в отпуск, поради временна нетрудоспособност за период
от почти осем месеца, като през
първия месец е подпомагана в домакинството и личната хигиена от трети лица. При
преценка на иска за претърпени неимуществени вреди съдът взе предвид и
обстоятелството, че вследствие злополуката, ищцата е изпитвала силни болки по
време на обездвижването, след сваляне на гипса, в периода на раздвижване и последващата оперативна намеса. Факта, че периода на
възстановяване е продължил дълго и ищцата не е била в състояние да упражнява
трудова дейност, както и влошеното здраве на същата, са довели до ограничаване
на нейните социални контакти. При преценка на иска за причинени неимуществени
вреди съдът взе предвид и обстоятелството, че към момента движението на ръката
на ищцата не е напълно възстановено. Останал е дефицит в супинацията
от 45 гр. /движение
на ръката което завърта ръката с дланта обърната нагоре/ и намалена мускулна
сила поради дългото обездвижване.
В същото време съдът отчете и
обстоятелството, че въпреки, че отговорността на работодателя е безвиновна, следва да бъде отчетено обстоятелството, че
злополуката е станала извън сградата, в която обичайно ищцата осъществява
трудова дейност и без намесата и участието на служители на ответното дружество.
Това в значителна степен лишава работодателя от възможност да ограничи или да
предотврати вредите от настъпилата злополука или да повлияе по какъвто и да е
друг начин на хода на събитията.
Съобразявайки изложеното настоящия
състав намира за справедливо искът за причинените на ищцата неимуществени вреди
вследствие претърпяната злополука да бъде уважен за сумата от 12000 лева.
Въпреки, че така определеното
обезщетение не е в състояние да компенсира изцяло болката и страданието,
преживени и преживявани от ищцата, в резултат на злополуката, то същото в
максимална степен отговаря на принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД и би спомогнало за компенсиране на причинените й неимуществени вреди. При
определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът
съобрази събраните в хода на настоящото
съдебното производство писмени и гласни доказателства и константната съдебна
практика при определяне на размера на такъв род обезщетения за неимуществени
вреди, в резултат от трудова злополука и по-конкретно Решение №57 от 12.07.2018
год. на ВКС по гр. д. №798/2017 год., III г. о., ГК, Решение №58 от 20.04.2018
год. на ВКС по к. гр. д. №2037/2017 год., Решение №60 от 5.03.2014 год. на ВКС
по гр. д. №5074/2013 год., IV г. о., ГК, Решение №227 от 25.10.2016 год. на ВКС
по гр. д. №1405/2016 год., IV г. о., ГК и др.
По отношение на предявения иск за
обезщетение на претърпените от ищцата имуществени вреди съдът, като съобрази
представените в тази насока писмени доказателства намира, че същия следва да
бъде уважен за сумата 1300 лева, за закупено медицинско изделие - изкуствена лакътна става. Посочените разходи са извършени във
връзка с претърпяната от ищцата злополука, в периода на възстановяване и същите
са относими към естеството на причинените на Н.М. увреждания.
Доколкото от материалите по делото не
се установя ищцата да е получила някакво застрахователно обезщетение във връзка
със злополуката, то не са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.200,
ал.4 КТ същото да бъде приспаднато от така определения размер на
обезщетението.
По отношение претенцията за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата на злополуката – 24.06.2017 год. до датата на изплащане на сумата
съдът намира същата за основателна. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че по отношение на дължимото обезщетение за забава при
изпълнение на задължението на работодателя по чл.200 КТ за обезвреда за настъпили
вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, са приложими общите
принципи, визирани в разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и следва да се
приеме, че работодателят, дължащ обезщетение по чл.200 КТ изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. В тази връзка съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение
№441 от 08.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №682/2009 год., IV
г.о., ГК. В
настоящия случай, доколкото от материалите по делото се установява, а и не се
спори между страните, че трудовата злополука, в резултат на която е настъпило
увреждането на ищцата е настъпила на 24.06.2017 год., то от тази дата следва да
се уважи и предявената претенция за законна лихва по отношение на всеки един от
двата обективно съединени иска.
При този
изход на производството, на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца
направените от него разноски.
Претендират се в общ размер от 1200 лева
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Ответникът своевременно е направил искане за
редуциране размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на
чл.78, ал.5 ГПК. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото.
При извършване преценка на искането по чл.78, ал.5 ГПК не може да не бъда съобразено и адвокатското възнаграждение заплатено от
страната искаща редуцирането.
В конкретния случай ответното дружество е заплатило
за защита по делото адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Всяка от
страните разполага с възможността да поиска редуциране на заплатеното от
другата страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото спрямо
действителната фактическа и правна сложност на делото. За да се упражни това
процесуално право в съответствие с прогласения в чл.3 ГПК принцип за
добросъвестност, то страната не следва да иска редуциране до размер по-нисък от
заплатения от нея. След като ответникът сам е определил, че съобразно
действителната фактическа и правна сложност на спора следва да заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, то искането за редуциране на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от размер на 1200 лева се явява
неоснователно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 979.14 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък, съразмерно с уважената част от исковете.
Доколкото настоящото производство е
трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 КТ производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по
производството, то ищцата, въпреки че част от предявените от нея искове са
отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по тях. По
отхвърлената част от исковете същите следва да останат за сметка на държавата.
В същото време обаче безплатността на производството
за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и
разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските,
направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била
защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество сумата от 400.31 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица, съгласно представен списък и съразмерно
с отхвърлената част от исковете. Възражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът счете за неоснователно, като мотивите са идентични на изложените по
отношение на възражението, направено от ответника.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, доколкото делото е решено частично в полза на лице, освободено от държавна
такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати дължащите се държавни такси и разноски в общ размер на
695.19 лева /532 лева държавна такса+163.19 лева депозит за вещи лица/,
съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от изложените съображения,
Варненския районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„А." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.В.М., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 12 000 /дванадесет хиляди
лева/ лева, представляваща
дължимо обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания причинени й в следствие
увреждане на здравето при настъпила на 24.06.2017г. трудова злополука, ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 24.06.2017г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата над 12 000 лева до
пълния предявен размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 „А." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.М.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер на 1300 лева /хиляда и триста лева/,
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, вследствие настъпила на 24.06.2017г. трудова злополука, изразяващи се в заплатено медицинско изделие - изкуствена лакътна
става, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 24.06.2017г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА
„А." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВРС сумата от 532 лева /петстотин
тридесет и два лева/, представляваща
дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 163.19 лева /сто шестдесет и три лева и 0.19 ст./, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение
на вещи лица, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „А." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.М., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 979.14
лева
/деветстотин седемдесет и девет лева и 0.14 ст./ разноски по делото за възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.В.М., ЕГН **********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „А." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** сумата от 400.31 лева /четиристотин лева и 0.31 ст./ разноски по делото за депозит за вещи лица и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: