МОТИВИ към присъда № 7 от 15.06.2020г. по н.о.х.д. 509/2020г. по описа
на РС Велинград
Производството по делото е
образувано по внесен от Районна прокуратура Велинград обвинителен
акт срещу А.Б.Б., с който е обвинена в
това, че за периода от м. септември 2017 година до м. март 2019 година, в гр.
Ракитово, община Ракитово, след като е осъдена с Решение № 220 от 21.07.2015 г.
по гражданско дело № 336/2015 г. по описа на Районен съд - град Велинград,
влязло в сила на 17.08.2015 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си А. Ц. Б.,
ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител Ц. А. Б.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски по 90.00 /деветдесет/ лева, а именно 19 /деветнадесет/ месечни вноски по
90.00 лева, или общо сумата от 1710 /хиляда
седемстотин и десет лева- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимата пледира за оправдателна присъда. Твърди,
че е превела доброволно сумата от 1710 лв., представляваща дължимите вноски
през инкриминирания период, като счита, че деянието е несъставомерно,
предвид че след влизане в сила на съдебното решение отново се събрали да живеят
с бившия й съпруг, като през това време се грижила за детето.
В пледоарията си прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на
производството доказателства. Счита, че са налице обективните и субективните
признаци от състава на престъплението. Поддържа, че са налице основанията на
чл. 183, ал. 3 НК и иска подсъдимата да бъде призната за виновна, но да не й се
налага наказание.
Упълномощеният защитник
на подсъдимата защитник - адв. Палев-
посочва, че деянието е несъставомерно от
субективна страна, предвид че майката е живяла през инкриминирания период с
детето в дома на бащата и се е грижила за него, поради което липсва намерение
за неплащане на издръжка, респ. умисъл за извършване на престъпление.
Назначения особен
представител на пострадалата А. Ц. Б.- адв. П.,
счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 183, ал. 3 НК.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата А.Б.Б., ЕГН **********
е родена на ***г., българска гражданка, със средно образование, неосъждана,
разведена, работи като сладкар във „Веспадо и синове“
ЕООД.
Свидетелят Ц. А. Б. и подсъдимата А.Б.Б. са родители на детето А. Ц. Б., родено на *** година по
време на брака им, видно от Удостоверение за раждане № 728460, изд. от Община
Велинград, издадено въз основа на акт за раждане № 224 от 03.05.2010 г..
С решение №
193/31.05.2014 г. по гр. д. № 445/2014 г. по описа на Районен съд Велинград
бракът на родителите е прекратен, като родителските права по отношение на
детето са предоставени на майката, където е определено детето да живее, бил
определен режим на лични отношения с бащата и последният бил осъден да му
заплаща издръжка, чрез неговата майка и законен представител. И след развода
обаче детето продължило да живее и да се отглежда в дома на бащата, където семейството
живяло преди това. Майката напуснала дома на бащата и се прибрала при
родителите си в с. Костандово.
С решение № 220/21.07.2015 г. по гр. д. №
336/2015 г., по описа на Районен съд Велинград, съдът e предоставил упражняването на
родителските права върху детето А. на бащата, където било определено
местоживеенето й, бил определен режим на лични отношения с майката и последната
била осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв. Решението е
влязло в сила на 17.08.2015 г. След влизане в сила на решението майката не е
заплащала определената месечна издръжка.
През август 2016 година родителите се
събрали да живеят отново заедно в дома на бащата, като през това време майка
полагала грижи за отглеждането на детето. Съвместното им жителство продължило
до март 2018 година, когато подсъдимата окончателно напуснала дома на бившия си
съпруг. След март 2018 година, поради влошените отношения между родителите,
майката не поддържала редовно контакти с детето по причина поведението на
бащата, поради което с решение № 253/25.07.2019г.
по гр. дело № 238/2019 г. на Районен съд Велинград упражняването на родителските права по отношение на детето А. Б.
било предоставено на майката, а бащата осъден да заплаща издръжка. Решението е
влязло в сила на 14.09.2019 година.
На 29.03.2019 г. подсъдимата превела в полза
на свидетеля Б. сума в размер на 2160
лв., с посочено основание издръжка, представляваща левовата равностойност на 24
месечни вноски.
На 27.05.2019 г. по повод подаден от Ц. А. Б.
сигнал до Районна прокуратура Велинград било образувано наказателно производство
за това, че през периода май 2017 г. - май 2019 г., включително в гр. Ракитово,
след като е осъдена с Решение № 220/21.01.2015 г. по гр. дело № 336/2015 г.
/погрешно посочено гр. д. 445/2014 г./ по описа на Районен съд Велинград,
влязло в сила на 17.08.2015 г. да издържа низходящ-А. Ц. Б., родена на ***г.,
чрез нейния баща и законен представител Ц. А. Б., съзнателно не е изпълнила
това задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 23 месечни
вноски по 90 лв., общо 2070 лв.-престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 30.08.2019
г. Б. била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.
183, ал.1 НК за периода септември 2017 година – март 2019 година, като наблюдаващият прокурор съобразил извършените
на 29.03.2019г. от подсъдимата плащания
в размер на 2160 лв., с посочено основание издръжка, представляваща левовата
равностойност на 24 месечни вноски.
На
12.06.2019г. са извършени два превода от по 90 лв. от А.Б. в полза на Ц.Б. с
посочено основание издръжка за 05.2019 г. и издръжка за 06.2019 г.
На 10.01.2020 г. подсъдимата е превела
по сметка на свидетеля Б. сумата от 1710 лв., представляваща равностойността на
19 месечни вноски за издръжка, с посочено основание „издръжка на детето А. Ц. Б.“.
По искане на бащата на детето и въз
основа на изпълнителен лист, издаден от РС Велинград на основание съдебно
решение по гр. д. 336/2015г., било образувано изпълнително производство №
20198850400259, приключило на 16.01.2020
г. поради удовлетворяване на взискателя и изплащане
на остатъка от задължение за издръжка в размер на 540 лв. за периода от м.
април 2019 година, до месец септември 2019 година.
Така за периода след влизане в сила
на Решение № 220/21.07.2015 г. по гр. д. № 336/2015 г. по описа на Районен съд Велинград на 17.08.2015
г., до влизане в сила на решение № 253/25.07.2019г. по гр. дело № 238/2019 г.
на Районен съд Велинград на14.09.2019 г., с което упражняването на родителските
права е предоставено на майката и е прекратена дължимата от нея издръжка на
детето А. Б.Б., подсъдимата е погасила изцяло
задължението за издръжка.
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на
наказателното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите Ц.Б. и Е.С.относно обстоятелството, че за периода август 2016
година март 2018 година родителите на А. Б.- подсъдимата А.Б. и свидетеля Ц.Б.
са живели в едно домакинство заедно с
детето А., като намира същите за логични, последователни и взаимносъврзани. В тази насока са й обясненията на
подсъдимата.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Е.С.и обясненията на подсъдимата, че през процесния
период след развода, когато родителите са се събрали отново да живият заедно,
майката е полагала грижи за отглеждането на детето, като е осигурявала и
необходимите му средства за издръжка. Депозираните гласни доказателства са
непротиворечиви. Същите не се
опровергават от показанията на свидетеля Ц.Б., които съдът счита за неубедителни. Свидетелят заявява, че за процесния период подсъдимата е била без доходи, не се е грижила за детето, че поведението й е
било вредно за неговото нравствено, социално и физическо развитие, но въпреки
това е заживял отново с нея, и то за период от година и половина, защото е
майка на детето, за което не се грижи, което съдът намира за нелогично.
Съдът кредитира в основаната
им част и всички приложени по делото писмени доказателства. Същите са приобщени
надлежно в процеса, поради което и следва да се зачетат от настоящата
инстанция.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Престъплението
по чл.183, ал.1 НК защитава обществените отношения, осигуряващи
изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за
съществуване на нуждаещите си, които са нетрудопособни
и не могат да се издържат от собственото си имущество. Редът и страните за
определяне на издръжката се определят от семейното право.
В случая е
налице осъдително решение на РС Велинград, по силата на което подсъдимата А.Б.
е задължена да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 90
лева. За наказателното право от съществено значение при този вид престъпления
е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на месечни вноски.
Изпълнителното
деяние се осъществява само чрез бездействие и намира обективен
израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка в размер
на две или повече месечни вноски. Тъй като целта на издръжката е да задоволява
ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят от нея, тя е изискуема в течение
на началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото
изтичане. Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е продължено
престъпление и деецът отговаря за две или повече неплатени месечни задължения
за издръжка, независимо от това, че в един по-дълъг период може да е имал
изпълнение на задължението или обективни причини за неизпълнение, т. е.
прекъсване на продължената престъпна дейност.
От субективна
страна за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо инкриминираното неизпълнение на
задължението за издръжка да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние
трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите
суми, като преследва настъпването на общественоопасните
последици или допуска престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното
поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е необходимо
установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията.
С влизане в сила на съдебното решение №
220/21.07.2015 г. по гр. д. № 336/2015 г., по описа на Районен съд Велинград, с
което упражняването на родителските
права върху детето А. Б. е предоставено на бащата, за подсъдимата е възникнало
задължение да заплаща издръжка, в посочения по-горе размер по отношение на
дъщеря й. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено, чрез
бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение, предписано със
съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични суми за издръжка
за детето. В настоящия случай
подсъдимата е осъществила състава на изпълнителното деяние на престъплението по
отношение на дъщеря си в за инкриминирания период, като е бездействала и не е
изплатил присъдената за детето издръжка. Обстоятелството, че преди образуване
на наказателното производство от подсъдимата е заплатена сума в размер на размер
на 2160 лв., равняваща се на размера на 24 месечни вноски за издръжка е правно ирелевантно, предвид че не обхваща инкриминирания период. Това е така, доколкото приложение следва да намери правилото на
чл. 76 ЗЗД, съгласно което – когато длъжникът има няколко
еднородни задължения и изпълнението не е достатъчно да погаси всички – той може
да заяви кое погасява. Ако не стори това – погасява се най-обременителното
задължение, а ако задълженията са еднакво обременителни – погасява се
най-старото. В конкретния случай задълженията за издръжка са периодични и
еднакво обременителни, като най-старото от тях е възникнало още за през месец
август 2015 година. Така извършеното плащане обхваща периода август 2015
година-август 2017 година.
От
субективна страна съдът счита, че престъплението е съставомерно
само за периода след раздялата родителите през месец март 2018 година. Това е
така, защото в периода на съвместното им съжителство подсъдимата е живяла
заедно с детето и се е грижила за него, с което е считала, че изпълнява определеното със съдебно решение
задължение за издръжка, поради което липсва умисъл за престъпление. Предназначението на задължението за издръжка
е да осигури средства за посрещането на ежедневните нужди за правоимащото лице, а плащането й цели задоволяване на
техните нужди с определените от съда средства за живот. За месеците септември
2017 година- март 2018 година, в които подсъдимата е живяла с детето алиментните задължения се считат изпълнени, предвид че
осъденият следва да дава издръжка и дължи същата само защото детето не живее
при него редовно. Ето защо съдът счита, че подсъдимата следва да бъде призната
невиновна и оправдана за това, че след като е осъдена с влязло в сила Решение
№ 220/21.07.2015г. по гр. д. № 336/2015г. по
описа на Районен съд Велинград, да издържа свой низходящ:
непълнолетния си дъщеря А. Ц. Б., род. на ***г., чрез нейния
баща и законен представител Ц.А.Б., съзнателно не е изпълнила това свое задължение
в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 7 месечни вноски периода
м. септември 2017г. - м. март 2018г. по
90 лв. всяка,
всичко с общ размер 630 лв.
След напускането на дома на бащата, с поведението си подсъдимата е осъществила състава на
престъплението от обективна и субективна страна, като не е плащала издръжка за
периода март 2018 година –март 2019 година. Не представлява обективна
невъзможност за изпълнение обстоятелството, че бащата е създавал пречки да
вижда детето. Задължението е парично и се изпълнява чрез престиране
на дължимата сума на родителя, на когото е възложено отглеждането на детето.
Няма данни и не се твърди Б. да е отказвал изпълнение, като не е приемал
дължимата сума.
Не
се установиха и други обстоятелства,
обосноваващи обективна невъзможност за изпълнение. Подсъдимата е в
трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания. През
инкриминирания период е упражнявала трудова дейност -работила е във „Веспадо и синове“ ЕООД и е реализирала доходи. Същата
притежава и имущество-лек автомобил, което е могла да осребри. В допълнение, задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие
дете е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е
най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана
с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно
тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението, доколкото
съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, поради което евентуални затруднения, довели до
нетрудоспособност на подсъдимия, а от там и за невъзможност за заплащане на
издръжка - са ирелевантни.
Налице
е и последният изискуем признак от обективна страна, а именно да се касае за
поне две неплатени вноски. В случая дължимите вноски са общо 12 /дванадесет/
месечни вноски с дължима сума по всички неплатени вноски в размер на 1080 /хиляда
и осемдесет/ лева .
Престъплението
е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК,
доколкото подсъдимата Б. е съзнавала общественопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването именно на тези последици. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимата, че е осъдена да заплаща
издръжка на детето си с влязло в сила съдебно решение, предвиждане, че в
следствие на бездействието дъщеря й няма да получи дължимата издръжка за повече
от два месеца, както и че по този начин същата ще бъдат лишена от полагаемите й
се финансови ресурси, но въпреки това от волева страна подсъдимата е искала
настъпването на общественоопасните последици от
деянието си, изразяващо се в неполучаване на паричните суми от страна на дъщеря
й.
Предвид обаче, че преди постановяване на
настоящата присъда подсъдимата е изплатила изцяло дължимата сума и за
пострадалата не са настъпили други вредни последици, А.Б. следва да бъде
призната за виновна за това, че през
периода м. април 2018г. - м. март 2019г., включително, в гр. Ракитово, след
като е осъдена с Решение № 220/21.07.2015г. по гр. д. № 336/2015г. по описа на
Велинградски районен съд, влязло в сила на 17.08.2015г., да издържа свой
низходящ: малолетната си дъщеря А. Ц. Б., род. на ***г., чрез нейния баща и
законен представител Ц.А.Б., съзнателно не е изпълнила това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 вноски по 90 лв. всяка,
всичко с общ размер 1080 лева, престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал.3 от НК не следва да й
се налага наказание.
По делото няма сторени
разноски и приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне в
този смисъл.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева