Определение по дело №141/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

                                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260366

                                                   гр.Кюстендил, 22.07.2021г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                            Председател: Мирослав Начев

                                                                                                       Членове: Татяна Костадинова

                                                                                                                  Веселина Джонева

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№141/2021г. по описа на ОС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на М.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, против:

1/ разпореждане с №260520/04.02.2021г. на Районен съд-Кюстендил, по гр.д.№1705/2018г. по описа на РС-Кюстендил, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 262509/03.02.2021г., депозирана от М.Д., съдържаща искане по чл.63 ал.1 от ГПК за продължаване на срок за изпълнение на указания на съда от 14.10.2020г. за заплащане на държавна такса в размер на 15.00 лева, дължима по частна жалба с вх.№ 263670/14.10.2020г., както и

2/ определение с №260159/04.02.2021г. на Районен съд-Кюстендил, по гр.д.№1705/2018г. по описа на РС-Кюстендил, с което е върната частната жалба на М.Д. срещу определение с №260115 от 16.09.2020г., с което е оставено без разглеждане искане на М.Д. за спиране на производството по гр.д.№1705/2018г. по описа на РС-Кюстендил и присъединяване на същото към гр.д.№17258/2012г. по описа на СГС; прекратено е производството по гр.д.№1705/2018г. по описа на РС-Кюстендил и исковата молба е върната на подателя й М.Д.. 

В жалбата се твърди, че обжалваните актове са неправилни и незаконосъобразни, че съдът е следвало да отчете удостоверените основателни пречки за изпълнение в срок на даденото указание за заплащане на държавна такса за разглеждане на частната жалба срещу прекратителното определение; че е допуснато процесуално нарушение, като съдът е постановил връщане на частната жалба преди да даде възможност на Д. да обжалва разпореждането, с което е отказано продължаване на срока за изпълнение на указанието за заплащане на държавна такса. Изразява се и несъгласие с определението, срещу което е подадена върнатата от съда частна жалба. Прави се искане за отмяна на обжалваните актове. Жалбата съдържа и множество квалификации и клетви по отношение на съдии, в това число и на постановилия атакувания съдебен акт магистрат.

Съдебният състав, след като се запозна с материалите по делото и прецени оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Частната жалба, насочена срещу определението с №260159/04.02.2021г., с което съдът е върнал частната жалба на М.Д., е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Жалбата, в частта, насочена срещу разпореждането с № 260520/04.02.2021г., с което е оставена без уважение молбата на Д. за продължаване на срока за изпълнение на дадени от съда указания, е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелна въззивна проверка – не е налице нито хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК (определението в тази част не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото), нито тази на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК (липсва изрична норма, по силата на която този акт да подлежи на инстанционен контрол). В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Правилността на този съдебен акт би била проверена при преценка за правилността на акта на съда, с който са приложени неблагоприятните за страната последици от процесуалното й бездействие, което в случая ще рече – при преценка за правилността на определението за връщане на частната жалба.

Разгледана по същество, жалбата в допустимата й част – насочена срещу определението с №260159/04.02.2021г., се явява неоснователна, поради следното:

С определение с №260115 от 16.09.2020г., постановено по гр.д.№1705/2018г. Районен съд-Кюстендил е оставил без разглеждане искане на ищеца -  М.Д., за спиране на производството по гр.д.№1705/2018г. по описа на РС-Кюстендил и присъединяване на същото към гр.д.№17258/2012г. по описа на СГС, както и – приемайки, че не са изпълнени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба - е прекратил производството по гр.д.№1705/2018г. по описа на РС-Кюстендил, като е върнал исковата молба на подателя й М.Д..

Срещу така постановеното определение ищецът е подал в срок частна жалба с вх.№263670/14.10.2020г., към която не е представил документ за заплатена държавна такса.

С разпореждане от 14.10.2020г. районният съд е указал на Д., че в 1-седмичен срок от съобщаването следва да внесе по сметка на ОС-Кюстендил държавна такса в размер на 15.00 лева, като го е предупредил, че в противен случай жалбата ще бъде върната.

Съобщението, съдържащо вписаното указание и отправеното предупреждение, е получено от Д. на 16.11.2020г. и в срока за изпълнение – на 23.11.2020г., Д. е изпратил по делото ръкописна молба, от която без особено затруднение може да се разбере, че съдържа искане за продължаване на срока с 20 дни, но останалия ръкописен текст е нечетлив, поради което районният съдия е дал указание на ищеца в 7-дневен срок от съобщаването да представи четлива молба.

Съобщението е получено от Д. на 25.01.2021г. и с молба-уточнение с вх.№262509/03.02.2021г., изпратена по пощата на 01.02.2021г, т.е. в срок, ищецът е пояснил, че от 24.11.2020г. има двойна бронхопневмония, описал е обстойно проявните форми на болестта и е посочил, че молбата за удължаване на срока за изпълнение на указанията във връзка с частната жалба е за 45 дни. Към молбата е приложил документи – медицинско направление от 06.01.2021г. с мнение за амбулаторна домашна терапия за 15 дни, поради заболяване с диагноза „пневмония“, както и болничен лист за временна неработоспособност за времето от 08.01.2021г. до 21.01.2021г., поради заболяване „пневмония, неуточнена“.

С разпореждането от 04.02.2021г. районният съд се е произнесъл по молбата за продължаване на срока за заплащане на държавна такса за разглеждане на частната жалба, като е приел, че същата е неоснователна, тъй като ищецът не е удостоверил да е имал влошено здравословно състояние към момента, в който е бил задължен да изпълни указанието на съда за заплати държавна такса, т.е. в периода от 16.11.2020г. до 23.11.2020г., а представените документи касаят период от около 2 месеца по-късно.

Същевременно, констатирайки, че в рамките на дадения срок Д. не е изпълнил указанието на съда да заплати по сметка на КнОС държавна такса за разглеждане на частната му жалба в размер на 15.00 лева, а молбата му за продължаване на срока оставена без уважение, на основание чл.262 ал.1 т.2 във вр. с чл.261 т.4 от ГПК, с определението от 04.02.2021г. КнРС е върнал частната жалба срещу определението от 260115/16.09.2020г.

Настоящият състав намира, че районният съд е процедирал процесуално законосъобразно и - видно от изложеното - е постановил правилен съдебен акт.

Подадената от Д. частна жалба срещу определението с №260115/16.09.2020г. не е отговаряла на изискването на чл.275 ал.2 във вр. с чл.261 т.4 от ГПК, тъй като към същата не е бил приложен документ за заплатена по сметка на ОС-Кюстендил държавна такса в размера по чл.19 от ТДТССГПК, а именно 15.00 лева.

В този смисъл, правилно е разпореждането на съда по чл.262 ал.1 във вр. с чл.275 ал.2 от ГПК , съдържащо дадено на жалбоподателя – ищец указание в 1-седмиен срок от съобщаването да заплати дължимата държавна такса.

Срокът, в който Д. е следвало да изпълни даденото му указание е започнал да тече от датата на връчване на съобщението – 16.11.2020г., и, според общото правило на чл.60 от ГПК, е изтекъл на 23.11.2020г.

В рамките на този срок, Д. е поискал неговото продължаване, като е пояснил, че причина за невъзможността да го спази е заболяване – двустранна бронхопневмония.

Чл.63 ал.1 от ГПК предоставя на страната подобна процесуална възможност, като молбата би могла да бъде уважена и срокът – продължен, при наличие на уважителни причини за това. Несъмнено, наличието на заболяване съставлява уважителна причина за необходимостта от продължаване на срока, но за да бъде молбата уважена, заболяването следва да е било налично към периода от време или част от преда от време, в който за страната е съществувало задължението да извърши указаното й действие.

Д. категорично е удостоверил по делото, че е страдал от пневмония в периода след 06.01.2021г., но това е период, който не представлява интерес от гледна точка на искането му по чл.63 ал.1 от ГПК, тъй като на изследване подлежи въпросът дали към момента, в който указанието е следвало да се изпълни са били налице уважителни причини, поради които това да не е могло да бъде сторено, т.е. – за времето от 16.11.2020г. до 23.11.2020г. Доколкото такива не са били удостоверени и искането е било голословно, районният съд правилно го е оставил без уважение, като с обжалваното определение е приложил закономерната последица от неоснователното бездействие на страната, регламентирана в чл.275 ал.2 във вр. с чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, за която последица е била надлежно предупредена, а именно – връщане на частната жалба, по която не е била внесена държавна такса в предоставения срок.   

Изложеното очертава правилността на обжалваното определение, което следва да се потвърди.

 

Воден от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

О С Т А В Я   Б Е З   Р А З Г Л Е Ж Д А Н Е  подадената от М.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, частна жалба, в частта й против разпореждане с №260520/04.02.2021г. на Районен съд-Кюстендил, по гр.д.№1705/2018г. по описа на РС-Кюстендил, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 262509/03.02.2021г., депозирана от М.Д., съдържаща искане по чл.63 ал.1 от ГПК за продължаване на срок за изпълнение на указания на съда от 14.10.2020г. за заплащане на държавна такса в размер на 15.00 лева, дължима по частна жалба с вх.№ 263670/14.10.2020г., и П Р Е К Р А Т Я В А производството по делото в тази му част.

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение с №260159/04.02.2021г. на Районен съд-Кюстендил, по гр.д.№1705/2018г. по описа на РС-Кюстендил, с което е върната частната жалба на М.Д. срещу определение с №260115 от 16.09.2020г., с което е оставено без разглеждане искане на М.Д. за спиране на производството по гр.д.№1705/2018г. по описа на РС-Кюстендил и присъединяване на същото към гр.д.№17258/2012г. по описа на СГС; прекратено е производството по гр.д.№1705/2018г. по описа на РС-Кюстендил и исковата молба е върната на подателя й М.Д.. 

 

Определението може да се обжалва от Д. с частна жалба пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от получаването на препис.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.