РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Карлово, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20245320200547 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-0281-000982/13.11.2024 г. на
Началник сектор в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на И. Я. Я., ЕГН
********** от с. К., общ. К., ул. ***, на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание- глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за нарушение по
чл.104Б т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения
четиринадесетдневен срок. Счита наказателното постановление за неправилно
и незаконосъобразно, оспорва извършване на нарушението. Моли
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Представя доказателства.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото доказателства- показанията на
свидетелите Г. Л. като актосъставител, А. Д. като очевидец, присъствал при
установяване на нарушението и свидетел по акта, А. А. като свидетел по акта,
1
Б. И. като очевидец както и доведените по почин на жалбоподателя свидетели-
Я.К. и К. Я., както и писмените доказателства- наказателно постановление №
24-0281-000982/13.11.2024 г., АУАН № 145581/27.08.2024 г., възражение,
справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед №
8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., заповед №
317з-11675/31.12.2021 г., справки от РП, докладни записки, постановление за
отказ да се образува досъдебно производство, съдът намира за установено
следното:
Св. Б. И. бил ползвател на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с
рег. номер *****. На 23.08.2024 г., следобед, Н. отишъл в с. Р., където го видял
И. Я. и поискал автомобила, за да го покара. И. се съгласи, като предоставил
автомобила си на Я., за да го изпробва, като се качил на предна дясна седалка.
Преминавайки покрай дома на св. А. Д. на ул. „***“ в с. Р. Я. започнал да
върти гуми като форсирал двигателя на колата. При това започнали да
хвърчат камъни и се вдигнал прах. Св. Д., която имала болно дете излязла от
къщата си и направила забележка на Я. да спре да кара по този начин.
Забележка за шофирането му направил и св. И., казвайки му да спре да
форсира колата и да не върти гуми, тъй като имало деца по улицата.
Св. Д. била много ядосана от поведение на Я., на когото многократно
правила забележка, както и нейния мъж, да не кара бързо и да не върти гуми,
защото застрашава децата по улицата. След като видяла, че за пореден път Я.
не взел под внимание забележките отишла при полицая, който отговарял за
нейния район и подала сигнал за случилото се.
След като извършил проверка по случая св. Л.- полицейски служител
при РУ- Карлово съставил спрямо И. Я. процесния АУАН на 27.08.2024 г., като
с него приел, че Я. е осъществил нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, тъй като
на 23.08.2024 г., около 20,30 часа, в с. Р., на ул. „***“ в близост до №*** като
водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег. номер *****,
собственост на Б.Б.О., ЕГН ********** от гр. К., обл. Р., ул. *** го управлявал
и използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение, като осъществявал по време на
движението дрифт, техника на шофиране, при която преднамерено извежда
превозното средство извън контрол чрез презавиване като довежда до загуба
на сцепление на задните гуми. Водачът не бил сам в автомобила, при което
създал реална опасност и за други лица. Актът бил съставен по извършена
проверка по преписка № 281р-10618/26.08.2024 г.
Препис от акта бил връчен на Я. на 27.08.2024 г., като същият депозирал
на 29.08.2024 г. възражение срещу констатациите в него, оспорвайки, както
деянието, така и авторството му.
На 13.11.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление,
с което на И. Я. при идентичност с акта на обстоятелствата по нарушението
било наложено, на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, административно
наказание- глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
2
за срок от дванадесет месеца, за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
20.11.2024 г., а жалбата срещу него, постъпила на 25.11.2024 г.
С постановление от 27.01.2025 г. на РП- Пловдив, ТО- Карлово било
отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.325 от
НК по повод деятелността на И. Я. на 23.08.2024 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от
ЗАНН реквизити, съставен е от компетентно лице в присъствието на един
свидетел по установяване на нарушението, очевидец, посочен в него и е
връчен на нарушителя с разяснени му права на възражение в тридневен срок.
Обжалваното наказателно постановление съдържа всички реквизити,
изискуеми от чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Събраните по делото доказателства, съдържащи се в показанията на св.
Л. и св. Д.- очевидец на действията на жалбоподателя Я. безспорно
установяват, че последният с действията си на 23.08.2024 г., като водач на
ППС е използвал пътя пред дома на Д. не по предназначението му- за превоз
на хора и товари, а е форсирал автомобила и е въртял гуми, с което е
осъществил т.нар. дрифт, представляващ техника на шофиране, при която
преднамерено се извежда превозното средство извън контрол чрез
презавиване като довежда до загуба на сцепление на задните гуми.
Установените обстоятелства от показанията на св. Д.- очевидец и св. Л.-
актосъставител не са оборени от показанията на доведените от страна на
жалбоподателя свидетели- К., Я. и С.. Показанията на доведените свидетели
са подчинени на близките, приятелски и роднински отношения с И. Я. и
обслужват неговия интерес от изхода на делото, явявайки се лишени от
обективност, поради което съдът не ги ползва при постановяване на
решението си относно значимите за предмета на доказване факти и
обстоятелства. Показанията на св. К. досежно основните елементи от
фактическия състав на вмененото във вина нарушение на И. Я., съдът не
кредитира, тъй като същите са лишени от всякакви подробности, освен
твърдението, че И. Я. карал автомобила нормално, а и са обусловени от
влошените му отношения със семейството на А. Д., за които твърди че е
осъден. Показанията на св. К. Я. относно случая са повлияни от роднинските
му отношения с жалбоподателя, който е негов брат, който също така не е
очевидец на случая, а само предава наученото за него от св. К. и собствения
му брат. От друга страна, К. и Я. свидетелстват, че Б. И. е извършил дрифт в
процесния случай, обстоятелство, което се опровергава от всички
доказателства по делото, вкл. от показанията на самия И.. Същите съдът
ползва показанията на този свидетел само частично относно факта на
управление от жалбоподателя на процесното МПС в случая. Показанията на
свидетеля, дадени в съдебно заседание, касаещи начина на управление на този
3
автомобила от И. Я. съдът не кредитира, предвид че същите се явяват
взаимнопротиворечиви, тъй като от една страна свидетелят заявява, че
жалбоподателят не е въртял гуми, а същевременно не помни, какви обяснения
е дал пред полицейския служител, като същите се явяват в пълно
противоречие със заявеното от него пред съда и установяват, че И. Я. е въртял
гуми пред дома на А. Д., за което и И. му е отправил забележка. Показанията
на св. А. С. съдът намира за неотносими към процесния случай, доколкото
същите не се съотнасят по никакъв начин към процесния случай с посочване
на конкретни обстоятелства и факти.
Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят И. Я. е осъществил вмененото във вина нарушението на
чл.104Б т.2 от ЗДвП, която разпоредба въвежда забрана за водачите на пътно
превозно средство да използват пътищата, отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който е редовно
съставен и има доказателствена стойност до доказване на противното,
съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП съдът намира, че визираното по- горе
нарушение е осъществено от жалбоподателя. Установеното по делото
форсиране на двигателя и въртене на гуми от страна на жалбоподателя като
водач на МПС се явява в явно противоречие с регламентираната цел за
използване на пътищата, отворени за обществено ползване- за превоз на
товари и хора.
Правилно от наказващия орган е определена съответстващата на
поведението на жалбоподателя санкционна норма на чл.175а ал.1 от ЗДвП,
предвиждаща налагане на наказание на водачи, ползващи пътищата отворени
за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Точно са определени по вид и
кумулативните наказания, които следва да бъдат наложени. Същите са
наложени в техния фиксиран размер и не търпят корекция. Според съда
наказанията са и съответни на обществената опасност на деянието, висока,
предвид, че при рязко форсиране на двигателя с подаване на повече газ и
поднасяне на МПС е налице голяма вероятност за загуба на контрол и то на
оживена улица с деца. В тази насока съдът отчита и наложените санкции на Я.
за разнородни нарушения по ЗДвП, общо по 65 броя влезли в сила наказателни
постановления и фиша. В този смисъл съдът следва да потвърди
наказателното постановление.
Разноски не са претендирани от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0281-
000982/13.11.2024 г. на Началника на сектор в ОДМВР- Пловдив, РУ-
4
Карлово, с което на И. Я. Я., ЕГН ********** от с. К., общ. К., ул. ***, на
основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание-
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца, за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд- Пловдив в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5