РЕШЕНИЕ
№ 149
С., 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шести ноември през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 315 по описа на
съда за
Р.Ю.Р. *** обжалва Наказателно постановление № 3492 от 06.11.2017
г., издадено от Началника на РУ – С., с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. В.К., който заявява, че
поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на
нейната основателност.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано
лице в законоустановения срок против НП, подлежащо на обжалване пред РС – С.,
поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Административно-наказателното
производство е образувано на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне от
свидетеля К.Б., на длъжност „полицай“ в РУ – С., на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) срещу жалбоподателя за това, че на 29.10.2017
г. около 10,20 ч. при полицейска проверка на ул. „И.ш.“ същият не представя
документ за самоличност – лична карта. Посочено е в АУАН, че с това деяние
жалбоподателят е нарушил чл. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), с което на
жалбоподателя е наложена глоба в размер 150 лв. на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, изразяващо се в това, че на 29.10.2017 г.
при извършване на полицейска проверка в гр. С. същият не представя лична карта
или друг заместващ документ.
Съдържанието на АУАН и НП и
тяхната съпоставка обосновават извод, че в административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
На първо място, в нарушение на
чл. 42, т. 3 от ЗАНН (в редакция обн. ДВ, бр. 59/1992 г., действаща към датата
на съставяне на акта) в АУАН не е посочено мястото на извършване на твърдяното
нарушение. Актосъставителят е пропуснал да посочи в кое населено място е
извършена полицейската проверка, при която е установено нарушението, а че се
касае за извършване на такава в населено място е видно от посочването в акта на
улица, чието наименование е изписано със съкращения. Едва в НП е посочено, че полицейската
проверка е извършена в гр. С..
Далеч по-съществено е обаче това,
че както в АУАН, така и в НП, е налице несъответствие между описанието на
нарушението и посочената като нарушена с деянието разпоредба на чл. 6 от ЗБЛД.
Съгласно тази разпоредба гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Видно
е от чл. 3, ал. 3, чл. 34, ал. 2 и чл. 50, ал. 2 от ЗБЛД, че на територията на
Република България основни лични документи за удостоверяване на самоличността
на българските граждани са лична карта, свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС) и паспорт. От това следва, че непредставянето на
поискан от компетентно длъжностно лице конкретен личен документ измежду
изброените не е равносилно на неизпълнение на задължението по чл. 6 от ЗБЛД ако
самоличността на лицето е могла да бъде установена от представено от него друг
такъв документ измежду изброените. В случая в АУАН е посочено, че
жалбоподателят не е представил конкретен личен документ – лична карта, но не и
че не е представил СУМПС или паспорт. Поради това описанието на деянието му в
АУАН не съдържа достатъчно признаци на нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
В сравнение с това, в НП е посочено,
че при извършване на полицейската проверка на 29.10.2017 г. жалбоподателят „не представя лична карта или друг заместващ
документ“. Към датата на издаване на НП в ЗБЛД не е било предвидено
издаването на временна карта за самоличност, заместваща личната карта (сравни
чл. 13, ал. 2, обн. ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 02.08.2021 г.). Ето защо
терминологичната употреба в НП налага извод, че едва за пръв път в НП на
жалбоподателя е вменено непредставяне на никакъв личен документ измежду
изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-3 от ЗБЛД документи за самоличност (лична
карта, паспорт, СУМПС) за удостоверяване на самоличността му като нарушение на
чл. 6 от ЗБЛД.
Това несъответствие между
съдържанието на АУАН и НП съставлява допуснато в административно-наказателното
производство съществено нарушение на процесуални правила, тъй като по този
начин за пръв път в НП е въведено ново фактическо обстоятелство от значение за извода
на административно-наказващия орган за неизпълнение на задължението на
жалбоподателя по чл. 6 от ЗБЛД и за административната наказуемост на деянието му
като административно нарушение по чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, срещу което фактическо
обстоятелство той не е могъл да се защитава в административно наказателното
производство. Коректно е да се посочи, че непредставянето на който и да е
конкретен личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица е
обективно съставомерно за административно нарушение по чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, но
това не означава, че представянето на друг такъв личен документ вместо
поискания е без съществено значение за наказуемостта на това деяние – особено с
оглед преценката за маловажност на административното нарушение и визираната в
чл. 82 от ЗБЛД възможност в такъв случай да се прилага чл. 28 от ЗАНН или да се
налага глоба по квитанция в размер до 20 лв. Именно в тази насока е налице
съществено несъответствие между АУАН и НП, което е довело и до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя срещу фактическите и правните изводи на
административно-наказващия орган, в частност – относно непредставяне на никакъв
документ за самоличност измежду изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-3 от ЗБЛД и
относно санкционните последици от такова поведение. Противоречивата фактическа
рамка на административно-наказателното обвинение срещу жалбоподателя води и до
неяснота в предмета на доказване в съдебното производство, поради което
изграждането на фактически и правни изводи от съда въз основа на събраните
доказателства (които и без това са противоречиви дори при съпоставка на
показанията на свидетелите – полицейски служители помежду им и с АУАН относно
мястото на проверката и обстоятелствата по извършването й) би довело до
съществено нарушение на процесуални правила в настоящото въззивно по своя
характер съдебно производство.
Ето защо обжалваното НП следва да
бъде отменено, без съдът да изследва въпросите относно фактическото поведение
на жалбоподателя, съставомерността му като административно нарушение от
обективна и субективна страна и индивидуализацията на административното
наказание.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3492 от 06.11.2017 г.,
издадено от Началника на РУ – С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред АС – С. обл. в 14-дневен срок от съобщенията до страните
за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: