Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
06.02.2020г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично
заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 724 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на И.С.И. *** срещу
Решение № 18 от 16.09.2019г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Добрич, с което е отхвърлена
жалбата й срещу Разпореждане № РП-2-24-*********/20.08.2019 г. на началника на
Сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ Добрич.
Жалбоподателката счита,
че решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич е незаконосъобразно, като твърди,
че с него е оставено в сила неясно и незаконосъобразно разпореждане. Възразява,
че били допуснати процесуални нарушения при връчването на предходно разпореждане,
издадено на 29.07.2014 г. В допълнително писмено становище към жалбата от
14.01.2020 г. жалбоподателката прави възражение за изтекла 10 годишна давност
за събиране на вземането. Моли решението на директора на ТП на НОИ-Добрич,
както и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като неправилни и
незаконосъобразни.
Ответната страна -
Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Л.Цонева, оспорва жалбата и изразява становище, че решението на
директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане са правилни и
законосъобразни. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответника да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане №
РП-2-24-*********/20.08.2019 г., издадено на
основание чл.114,
ал.5 от КСО, началникът на Сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ Добрич,
е наредил да се прихване от изискуемо вземане на жалбоподателката от бюджета на
държавното обществено осигуряване (ДОО) сумата от 159,92 лева, представляваща
парично обезщетение за нетрудова злополука
по Е20197560979 за периода на м. август 2019 г. Разпореждането е мотивирано
с издадено по реда на чл.54е, ал.1 и ал.4 от КСО предходно разпореждане №
241-00-3675-3 от 29.07.2014 г., с което е наредено жалбоподателката да
възстанови в бюджета на ДОО добросъвестно получено парично обезщетение за
безработица през периода 03.08.2009 г- 02.02.2010 г. в размер на 1703,68 лева,
тъй като е получила и обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда.
Разпореждането е
връчено на 26.08.2019 г., лично на И.И., която на 02.09.2019 г. го е обжалвала
по административен ред пред директора на ТП на НОИ –Добрич.
Жалбата е
разгледана в производство по чл.117, ал.1, т.2 от КСО, в което директорът на ТП
на НОИ-Добрич е постановил оспореното в настоящото производство Решение №
18/16.09.2019 г., с което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането като
неоснователна.
Решението на
директора е съобщено на 21.10.2019 г. на адв.Н.Василев като негово пълномощно в
административната преписка няма приложено. На 04.11.2019 г. жалбоподателката е депозирала
жалба в деловодството на ТП на НОИ Добрич.
От доказателствата
в административната преписка се установява, че с Разпореждане № 241-00-3675-3
от 29.07.2014 г., поради възстановяване на работа на И.С.И. с влязло в сила
съдебно решение и изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда,
ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Добрич е определил тя
да възстанови в 14-дневен срок добросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица за периода от 03.08.2009 - 02.02-.2010 г. в размер на 1703,68 лева.
Видно от известие
за доставяне, представено от ответника с молба от 13.01.2020 г., разпореждането
е съобщено лично на И.И. на 05.08.2014
г. Няма данни и твърдения същото да е било обжалвано, от което следва, че Разпореждане
№ 241-00-3675-3 /29.07.2014 г. е влязло в сила на 19.08.2014 г.
На 19.12.2014 г.
директорът на ТП на НОИ-Добрич е
пристъпил към принудително събиране на дължимите суми по разпореждането чрез
налагане на запор по банковите сметки на жалбоподателката в „Райфайзен банк“.
Видно, е че запорното съобщение е изпълнено на 05.01.2015 г.
В оспореното
разпореждане, предмет на настоящото производство, е посочено, че към 20.08.2019 г. дължимата за
възстановяване сума е в размер на 1 539,60 лева, от която 887,97 лева - главница, а 651,63 лева - дължими лихви за
забава.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е в 14-дневния срок за обжалване, от легитимирана страна и
е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение
№ 18/16.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич е издадено в рамките на
неговата материална и териториална компетентност.
Разпореждане №
РП-2-24-*********/20.08.2019 г. е акт, който подлежи на обжалване
по административен ред, тъй като е от категорията на актовете по чл.117, ал.1,
т.2, б.“д“ от КСО.
Разпореждането е
издадено от компетентен орган, на валидно правно основание чл.114, ал.5 от КСО
в действащата му редакция на ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.,
според който дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в
срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5,
т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението.
Спазено е
изискването за форма на акта. Директорът на ТП на НОИ –Добрич е изложил
изчерпателни мотиви в решението си, в които е посочил ясно всички фактически
основания, въз основа на които е издаден акта за прихващане на сумата от 159,92
лева.
Налице е и правно
основание за издаване на разпореждането за прихващане по чл.114, ал.5 от КСО,
тъй като се установява наличие на непогасено вземане на ДОО от
жалбоподателката, установено с влязло в сила изпълнително основание, издадено
през 2014 г. по рида на чл.54е, ал.4 от КСО.
По делото не се
установиха допуснати процесуални нарушения при връчването на разпореждането,
издадено по реда на чл.54е,
ал.1 и ал.4 от КСО през 2014 г. Представиха се доказателства за личното
връчване на разпореждането и влизането му в сила. Разпореждането, издадено по
реда на чл.54е, ал.1 и ал.4 от КСО, след влизането си в сила, е годно
изпълнително основание, въз основа на което може да се издаде разпореждане за
прихващане по реда на чл.114, ал.5 от КСО.
Възражението за
изтекла погасителна давност за събиране на вземането е неоснователно. Съгласно чл.115, ал.1 от КСО, вземанията на Националния осигурителен
институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно
изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването
на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или
изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Вземането на ДОО е
за периода 03.08.2009 – 02.02.2010 г. Давността е прекъсната с издаденото
разпореждане по реда на чл.54е, ал.1 от КСО, връчено на 05.08.2014 г. и влязло в
сила на 19.08.2014 г. Правилно в мотивите на решението е посочено, че за
периода 03.08.2009 - 31.12.2009 г., абсолютната давност започва да тече от
01.01.2010 г. и изтича на 01.01.2020 г., а за периода 01.01.2010 - 02.02.2010 г.
абсолютната давност започва да тече от 01.01.2011 г. и изтича на 01.01.2021 г.
Съгласно цитираното
правило на чл.115, ал.1 от КСО, към датата на издаване на оспореното
разпореждане, давността не е изтекла.
По тези съображения
съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са
издадени при правилно прилагане на материалния закон, при липса на допуснати
процесуални нарушения или нарушения към изискванията за форма на
административните актове. Поради липса на основания за отмяна на оспорения
административен акт, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли като
незаконосъобразни.
Ответникът
претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разноски на ответника се дължат на основание чл.143,ал.4 от АПК във вр. с
чл.78, ал.8 от ГПК, определени в минималния размер от 100 лева по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ.
Съгласно чл.119 от КСО, решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
И.С.И. *** срещу Решение № 18 от 16.09.2019 г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Добрич.
ОСЪЖДА И.С.И. ***,
да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
–Добрич сумата от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: