Силистра,
19.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНАКРАЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Мирена Стефанова и в присъствието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия Стоева в.гр. д. № 436 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260495/19.10.2020г., постановено по гр.д. № 977/2019г. по
описа на СРС, съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,
чл.40 от ЗЗД и чл.31,ал.1 от ЗЗД, предявени от Г.П. С, с ЕГН **********, и М.П.С.,
с ЕГН **********, срещу Д.Д.И., с ЕГН **********. Осъдил е Г. С и М.С. да
заплатят на Д.Д.И. сумата от 1000 лв.- разноски по делото.
Недоволни от постановеното решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, както и в частта, в която
е отхвърлен евентуалният иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, са останали Г.П. С и М.П.С.,
които го обжалват в законоустановения срок. Считат, че същото е недопустимо, а
в условията на евентуалност – неправилно, и молят съда да го обезсили и върне
делото за ново разглеждане, респективно да го отмени и постанови друго решение,
с което да бъдат уважени предявеният от тях иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД и в
условията на евентуалност – искът по чл. 40 ЗЗД. Претендират присъждане на
деловодни разноски.
Ответната страна Д.Д.И. изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Във въззивната жалба жалбоподателите
сочат, че решението е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по
иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като по него липсват каквито и да е мотиви и
обсъждане на предявения в действителност иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД.
СРС, съобразявайки твърденията в исковата молба в контекста на заявения
петитум, е приел че е предявен основен иск по
чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформена в НОТАРИАЛЕН АКТ /НА/ № 29,т.2,
н.д.№176/2019г. по описа на Нотариус Н.Николов, вписан в НК под № 704, вписан в
СлВп-Силистра с Акт №18,т. VII, дело № 1004/2019г., поради накърняване на
добрите нрави и евентуални по чл.40 от ЗЗД и чл.31,ал.1 от ЗЗД, като е
разгледал именно тези искове и се е произнесъл с диспозитив по тях. В мотивите
си подробно е обсъдил хипотезата на чл. 26, ал.1 ЗЗД, касаеща нищожността на
процесния договор за покупко-продажба поради накърняване на добрите нрави. Ето
защо съдът счита, че решенето на СРС в обжалваната част касателно иска по чл.
26, ал.1 ЗЗД е допустимо и следва да се пристъпи към проверка на неговата
правилност съобразно изложеното в жалбата.
Ищците претендират да се прогласи нищожността на Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформена в НОТАРИАЛЕН АКТ /НА/ № 29,т.2,
д.№176/2019г. по описа на Нотариус Н.Николов, вписан в НК под № 704, вписан в
СлВп-Силистра с Акт №18,т. VII, дело № 1004/2019г., поради накърняване на
добрите нрави, изразяващо се в договаряне от страна на ответницата, в
качеството ѝ на пълномощник на П М.С., в негова вреда на неколкократно
по-ниска цена от действителната такава за имота. В условия на евентуалност
молят за прогласяване на относителна недействителност на покупко-продажбата,
поради това, че представителят и лицето, с което той е договарял са се
споразумели във вреда на представлявания.
Не се спори по делото, че към м.май 2019г. собственик на процесния
апартамент е бил П М С., поч. на
28.05.19г., както и че същият е баща на ищците Г. и М. С.
От представеното по делото пълномощно, заверено в Кметство с.Попина /стр.14/,
е видно че на 18.05.2019г. П С. е упълномощил Д. Д.И. с правото да го
представлява пред нотариус и други държавни органи, да заявява от негово име и
за негова сметка извършването на определени действия, за които се изисква
неговото съгласие; да го
представлява пред всички административни органи за набавяне на документи за
прехвърляне, с условие задължение за гледане, продажба или дарение на
наследствения му недвижим имот - апартамент в гр. Силистра, находящ се на ул.
Симеон Велики 7, вх.Б, ет.2, като има право да го прехвърли сама на себе си или
на когото и както прецени, да определи условията по сделката, цената, начин на
плащане и предаване на владението.
Видно от НА № 29/21.05.2019г. /стр.6 от делото/, въз основа на това
пълномощно ответницата И. е продала на себе си процесния апартамент № 4,
находящ се на ул. Симеон Велики 7, за
сумата от 9 500 лева, при данъчна оценка на имота 31 352,40 лв.
Ищците твърдят, че тази сделка е нищожна поради това, че противоречи на добрите нрави -
имотът е продаден на почти 4 пъти по-ниска цена от данъчната му оценка и почти
6 пъти по-ниска от пазарната цена - 52 000 лева, определена в заключението на
ВЛ по назначената експертиза /стр.105 от делото/.
Съобразно правната доктрина и непротиворечивата практика на ВКС страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според ТР № 1
от 15.06.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГК на ВКС добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общоустановените нравствено-етични правила на морала. Накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава
правен принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в
гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект
съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси, с
цел извличане на собствена изгода, се преценява с оглед конкретния случай. Не
всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за
нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните
престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. При
преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави,
съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на
уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката.
Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с
общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, още повече че Законът за
местните данъци и такси и Законът за нотариусите и нотариалната дейност изрично
допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но
държавната такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и
законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната
оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на
ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност
поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл е постановеното по реда на
чл. 290 ГПК Решение №156/10.02.2021 по дело №2451/2019г., III ГО,
както и безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в Р. № 452/25.06.2010г.
I ГО,
Р. № 119/22.03.2011г. на I ГО, Р. № 29/22.03.2017г. по гр.дело № 2955/2016 г на
I ГО, Р. № 24/09.02.2016 г. на III ГО, Р. № 65/21.03.2017г. по гр.дело №
639/2016 г на IV ГО.
При преценката налице ли е такава значителна нееквивалентност, която да
води до накърняване на добрите нрави следва да се изхожда от конкретните
условия- действителната обща воля на страните, взаимната връзка между всички
уговорки и целта на договора, в какъвто смисъл е и Р. №288/29.12.2015г. на ВКС,
III
ГО, по гр.д.№ 2293/2015г.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с довода на СРС, че в настоящия
случай макар на пръв поглед да изглежда, че е налице несъответствие между
посочената в договора за покупко-продажба цена и пазарната цена, като пазарната
почти шесткратно надвишава тази, по която е осъществена сделката, но в
действителност, съобразявайки даденото пълномощно и отношенията между страните,
се налага извод, че поведението на ответницата, свързано с прехвърлянето на процесния
имот на себе си за сумата от 9 500 лв., не съставлява действие,
накърняващо добрите нрави и злепоставящо интересите на упълномощителя й П С., с
цел извличане на собствена изгода.
Видно от волята на П. С., изразена в пълномощното от 18.05.19г., той е упълномощил
ответницата И. както да продаде, така и да дари или прехвърли имота срещу
задължение за издръжка и гледане сама на себе си или на когото и както прецени,
като й е дал пълна свобода да определя условията по сделката, начина на плащане
и предаване на владението. В този смисъл следва да се има предвид, че въз
основа на така даденото пълномощно ответницата е разполагала и с правото да
дари имота, в която хипотеза упълномощителят не би получил никакво заплащане.
Ето защо следва да се приеме, че изповядването на процесната сделка за
покупко-продажба на апартамента за сумата от 9 500 лв. не е противоречи на
добрите нрави. В подкрепа на този извод са и свидетелските показания, сочещи че
П С. и Д.И. са живели съвместно в продължение на 17 години, като след заболяването
на С. основни грижи за него е полагала ответницата. Освен че физически го е
обгрижвала като негова съжителка, тя се е грижила и за набавянето на парични
средства, необходими за неговото лечение, а и за имуществото му. Това се
установява както от св.показания на Р Й, Й Й и С У, така и от показанията на
св. Д Д, воден от ищците, който заявява, че през последните месеци го е карал
до Онкологията в Русе, а после Д и братята й са ходили да го прибират. Що се
касае до показанията на този свидетел, че чул 3-4 дни преди смъртта на П той да
казва, че не подписва за апартамента, то те нямат връзка с процесното
пълномощно от 18.05.19г., което е издадено 10 дни преди смъртта на
упълномощителя, а и св. У, която го е заверила в качеството си на Кмет,
подробно обяснява за изразената му пред нея изрична воля в духа на
пълномощното. Тя заявява, че при упълномощаването С. е бил в ясно съзнание и е
настоявал именно Д.И. да е упълномощено лице с посочените в пълномощното
правомощия.
Твърденията на ищците, че са изпращали парични средства на баща си
остават недоказани в хода на процеса. Независимо от множеството доказателства
за влошеното здравословно състояние на П, дори няма твърдения от тяхна страна,
че са проявявали някаква загриженост към това му здравословно състояние.
Установява се, че грижите за него са били изцяло от страна на Д.
В контекста на изложеното съвсем нормално и естествено след дългите им години
съвместен живот именно ответницата да е най-близкият му и доверен човек, още
повече, че само тя е била тази, която е поела непосредствените грижи, свързани
със заболяването му, както и психическото натоварване в процеса на тези грижи и
той да е имал воля да остави апартамента на нейно разпореждане и по нейна
преценка.
Гореизложените обстоятелства, анализирани поотделно и в съвкупност, водят
на извода, че целта на упълномощаването не е била изгодното сключване на сделка
в полза на П, а да овъзмезди по някакъв начин грижещата се за него спътница в
живота му. В този смисъл са и показанията на св. У.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът счита предявеният основен иск
за обявяване нищожността на процесната сделка поради противоречие с добрите
нрави се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. Като е
достигнал до същия краен извод по този иск, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение по него, което подлежи на пътвърждаване.
Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че липсва изрично
оспорване от страна ответницата. Още в писмения отговор тя е оспорила всички
твърдения на ищците.
По претенцията за относителна недействителност на същата сделка,
произтичаща от чл. 40 ЗЗД поради това, че представителят и лицето, с което той
договаря, са се споразумели във вреда на представлявания:
Извършената чрез представител сделка поражда действие в патримониума на
представлявания. Такава сделка е недействителна по отношение на представлявания,
ако представителят се споразумее с другата страна по сделката във вреда на
представлявания. Споразумяване във вреда на представлявания е налице, когато
пълномощникът, в рамките на представителната си власт, уговори с другата страна
по сделката по-неблагоприятни за представлявания условия, въпреки че знае, че
на пазара може да бъдат постигнати и по-благоприятни условия и третото лице
знае и се възползва от недобросъвестността на представителя, т.е. налице е
„сговаряне”.
По делото липсват доказателства, сочещи установяване на горните
обстоятелства, а и както вече бе посочено, изразената воля от П не е била само
за продажба на имота, а дори и за дарение на същия, в която хипотеза
упълномощителят не би получил никакво заплащане. При това положение не би могло
да се приеме, че упълномощената ответница, продавайки процесния апартамент, е
действала във вреда на упълномощителя си. В подкрепа на този довод са и
показанията на св. У, която подробно обяснява какви са били намеренията на П,
изготвяйки процесното пълномощно.
Настоящата инстанция се солидаризира с довода на СРС, че абстрахирайки се
от отношенията на ищците с техния родител и съжителката му и множеството
емоции, които са станали причина за предявяване на исковете, факт е, че
връзката на баща им с ответницата е била дългогодишна и предусещайки края си,
той съзнателно е подписал пълномощното, с което ѝ е предоставил всички
тези широки правомощия- да избере вида на сделката, цената, страната и т.н.
Съобразно така дадените пълномощия от страна на упълномощителя С. не би могло
да се приеме, че сключвайки процесната сделка за покупко-продажба, тя е
договаряла в негова вреда. След като ѝ е предоставено правото да дари
имота, включително и на себе си, нелогично е да се разсъждава, че тя го е
увредила, предпочитайки сключване на възмездната сделка пред безвъзмездната.
Ето защо и този иск подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил и този иск, СРС е
постановил правилен съдебен акт и по него, който подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода на процеса, на ответната страна следва да се присъдят
направените от нея деловодни разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на
1 000 лв. – заплатен адвокатски хонорар, а на жалбоподателите не следва да
се присъждат разноски.
Водим от горното, СОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260495/19.10.2020г., постановено по гр.д. №
977/2019г. по описа на СРС, в частта, в която са отхвърлени исковете с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД, предявени от Г.П. С, с ЕГН **********,
и М.П.С., с ЕГН **********, срещу Д.Д.И., с ЕГН **********, и в частта, в която
са осъдени Г. С и М.С. да заплатят на Д. Д И. сумата от 1000 лв.- разноски по
делото.
В останалата част по иска по чл.
31 ЗЗД решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г.П. С от гр. Силистра, с ЕГН **********, и М.П.С. ***, с ЕГН **********,
да заплатят на Д.Д.И. ***, с ЕГН **********, сумата от 1000 лв.- разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: