№ 620
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100500779 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 13306/25.02.2022г. от
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ ,
със седалище и адрес на управление: гр.София, чрез процесуален представител срещу Решение №
258/07.02.2022г. по гр.д. № 9676/2021г. на ВРС,50св., с което въззивникът е осъден да
заплати на Д. М. Х., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, бул. ************* сумата от
1466.68 лева /хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд -
184 часа, за периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от
30.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 290.97 лева /двеста
и деветдесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г., на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Не поддържа възражението си
за погасяване на претенцията на ищеца по давност. Твърди, че е налице изрична норма,
която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд,в която не се предвижда
приетото от съда преизчисляване с коефициент 1.143. Твърди се, че съда неправилно е
приложил разпоредбите на КТ, т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на
нощния труд е не повече от осем часа. Излага се, че е налице специална нормативна уредба
1
по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да
намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и
алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Излага, че размерът на
възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба, предвиждаща, че за
всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., респективно 1
лев на час след м. февруари 2020 г. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота
в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв
се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. Заповед № 8121з-
1429/23.11.2017г. ,обн.в ДВ бр.98/08.12.2017г., с която се отменя Заповед № 8121з-
791/28.10.2014г. и Заповед № 8121з-156/05.02.2020г. /ДВ бр.14.02.2020г./ на министъра на
вътрешните работи. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и по никакъв начин
приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на
държавни такива са предоставени компесаторни механизми - повече дни платен годишен
отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при
прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. Твърди се , че на
ответника вече е изплатил на ищеца изцяло и своевременно положения от него нощен
труд.Излага , че към дата на подаване на жалбата е постановено Решение на Съда на
Европейският съюз, Люксембург от 24.02.2022г. по преюдициално дело № С - 262/20 на
Съда на Европейският съюз, Люксембург по отправено преюдициално запитване на Районен
съд Луковид, което следва да бъде съобразено от въззивната инстанция.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно призован, чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, претендира отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на исковете, както и присъждане на сторените по делото разноски. Представя
подробни писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение , като правилно и обосновано в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован не се явява,не се
представлява , чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа депозирания
отговор на жалбата , претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
сторените поделото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност “мл.инспектор“ – водач на специален
автомобил -Iстепен в Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението”-Варна. Твърди се, че в периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020г. е положил
2
многобройни часове извънреден труд, които са останали неизплатени, което обуславя
правният му интерес от предявяване на осъдителните претенции.
Ответникът Главна Дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” в
Министерство на вътрешните работи оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо
задължение за плащане на претендираните суми. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за
отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./,отменена –ДВ бр.4 от 14.01.2020г.В периода от 10.01.2020г. до 30.06.2020г. е в
сила Наредба № 8121з-36/ДВ бр.3 от 10.01.2020г. отм. ДВ бр.93 от 30.10.2020г./поради,
което не е налице празнота в закона.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства,че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което
ищецът мл.инспектор Д. М. Х. през процесния период от 01.04.2018г. до 10.07.2020г., е
полагал труд на длъжност „водач на специализиран автомобил първа степен в група „ПСД“
на първа районна служба към Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението” /РДПБЗН/ - Варна, която дирекция е на структурно подчинение към Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ в МВР.
По делото са приети като писмени доказателства: Заповед №8121з-791 от 28.10.2014 г.,
кадрова справка, Писмо Изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП, платежни бележки за
начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период, графици за
дежурства, протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. времето
3
на разположение и положения труд по време на официалните празници, протоколи за
положен труд от държавни служители , работещи на смени.
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда
кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения
нощен труд за периода 01.04.2018г. до 10.07.2020г. След преобразуването по коефициент
1.143 – остава разлика за доплащане - 184 часа. Общо дължимата сума за неизплатения на
ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за периода 01.04.2018г. до
10.07.2020г. е в размер на 1466.68 лева, лихвата за забава в периода 01.07.2018г. до
30.06.2021г. е в размер на 290.97лева.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на положения
нощен труд през периода 01.04.2018г. до 10.07.2020г., в едно с акцесорна претенция за
заплащане на лихва за забава и законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на претенцията.
Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“ и териториалните й
служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на
Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от
01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищеца е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е
служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за
периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването
на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително
възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез
преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна
лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както вече беше посочено за целия процесния период 01.04.2018г. до 10.07.2020г., за
който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на
4
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020г. са действали Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ отменена –ДВ бр.4 от 14.01.2020г. и сила Наредба №
8121з-36 в сила от 10.01.2020г. отм. ДВ бр.93 от 30.10.2020г./ издавани от министъра на
вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 идентичен с чл.3 ал.2 е посочено,че
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ,
бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице
празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Съгласно текста - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисление на положения
5
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
Размера на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и
неоспорено от страните заключение по ССЕ.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, както за присъдената
главница в размер на 1466.68 лв., за акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава за
периода 01.07.2018г. до 30.06.2021г. в размер на 290.97лева, така и с правно основание чл. 86 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати законна лихва върху нея, считано от дата на подаване на
исковата молба в съда – 30.06.2021г. до окончателното изплащане.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага корекция на постановеното
решение в частта за разноските.
Във въззивната жалба не се поддържа възражението за погасяване на исковата претенция
по давност, но за пълнота на изложението следва да се посочи , че правилно и законосъобразно
районния съд е приел, че към дата на подаване на исковата молба в съда 30.06.2021г., давностния
срок по чл. 111б“а“ от ЗЗД не е изтекъл.
На настоящия съдебен състав е служебно известно коментираното от въззивника Решение
на Съда на Европейският съюз, Люксембург от 24.02.2022г. по преюдициално дело № С -
262/20 на Съда на Европейският съюз, Люксембург по отправено преюдициално запитване
на Районен съд Луковид.
Следва да се има предвид, че с Решението от 24.02.2022 год. по преюдициално дело
№ C - 262/20 на съда на ЕО тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на
ЕС, не се изключва субсидиарното приложение в настоящия случай на чл. 9 и следващите от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а напротив – допуска
приложението на норми на вътрешното право, вкл. и цитираната НСОРЗ, доколкото видно
от аргументите на съда на ЕО в обсъжданото решение, нито съображенията от правно
естество (нормите на чл. 187, ал. 1, 2 и 3 от ЗМВР), нито бюджетните съображения, на които
се е позовал отправилият преюдициалното запитване съд (РС-Луковит) могат да оправдаят
разликата в третирането между работещите в частния сектор и държавните служители в
МВР, относно полагания от тях нощен труд в хипотезите, при които работното време се
изчислява сумирано за определен период – в този смисъл са § 74 до 79 вкл. от цитираното
решение на съда на ЕО. Същото както и въпросите в преюдициалното запитване отправено
от РС –Луковит до съда на ЕО относно тълкуването на разпоредби на правото на ЕС, а
именно: чл.12 б“а“ от Директива 2003/88/ЕО;на чл. 20 и на чл.31 от Хартата за основните
права на ЕС и на параграф 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към
настоящия казус и не са обуславящи доколкото спорът по настоящото дело е относно
начина на отчитане и заплащате на нощния труд, положен от държавните служители в МВР
и по – конкретно към методите за неговото определяне, които въпроси са извън обхвата на
Директива 2003/88/ЕО.
Предвид изхода на настоящото производство, на въззиваемия се дължат разноски, с
6
размер на 360.00лева –представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 258/07.02.2022г. по гр.д. № 9676/2021г. на ВРС,50св.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес: град София, п. к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А ДА ЗАПЛАТИ на
Д. М. Х., ЕГН ********** сумата от 360.00 /триста и шестдесет/ лева, представляващи
съдебно- деловодни разноски направени от ищеца във въззивното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7