РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Бургас, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Радостина П. И.а
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело №
20242100500338 по описа за 2024 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ОБЩИНА ЦАРЕВО, подадена чрез
упълномощения й процесуален представител адв. Георги Николов против решение № 97
от 06.12.2013г.,постановено по гр.д.№ 111/2023г. по описа на Районен съд – Царево в
производство по съдебна делба в първата фаза по допускане на делбата, с коeто на
основание чл. 344 от ГПК е допусната съдебна делба между съделителите К. К. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Васил Априлов“ № 18, и ОБЩИНА
ЦАРЕВО, ЕИК: *********, представлявана от кмета Г. Л. на следния съсобствен между
страните ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 66528.501.248, с адрес на имота: с.
Синеморец, обл. Бургаска, Липите, с площ от 1911 кв.м. с трайно предназначение
урбанизирана, начин на трайно застрояване: 10 м.; СГРАДА с идентификатор
66528.501.248.5 със застроена площ от 73 кв.м. на 1 етаж, предназначение: жилищна
еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 66528.501.248 по КККР на с.
Синеморец, общ. Царево, и СГРАДА с идентификатор 66528.501.248.6 със застроена площ
от 144 кв.м. на 1 етаж, предназначение: друг вид сграда за обитаване, построена в поземлен
имот с идентификатор 66528.501.248 по КККР на с. Синеморец, общ. Царево, при квоти: За
К. К. Д., ЕГН: ********** - 52, 36 %, за Община Царево, ЕИК *********- 47, 64 %
1
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с оплакване,
че същото е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения. На първо място се твърди, че първоинстанционният
съд не е изпълнил задължението си по чл. 12 от ГПК да извърши преценка на всички
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и по специално представената с
отговора на исковата молба административни преписки, както и заключението на вещото
лице. Възразява се също, че е налице допуснато нарушение на процесуалните норми при
изграждане на вътрешното си убеждение и формулиране на фактическите и правни изводи,
с мотив, че не е доказан подлежащия на доказване като главен факт по делото – наличието
на съсобственост между страните. На следващо място се излагат оплаквания за
необоснованост на решението, тъй като извода, че е налице съсобственост между страните
не почива на събрания по делото доказателствен материал. Навеждат се доводи, че от
експертното заключение се доказва липсата на пълна идентичност между поземления имот и
закупения от ищеца имот, а кадастралната карта не поражда права и неправилното
отразяване на границите на имотите не може да доведе до възникване на съсобственост.
Затова се възразява,че ищецът първо е следвало да предприеме действия за поправяне на
кадастралната карта и коректно нанасяне на имота в действащия ПУП, а не да инициира
производство за съдебна делба. По подробно изложените в жалбата съображения се иска
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът за делба да
бъде отхвърлен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият –ищец К. К. Д., чрез процесуалния си
представител адв. Панайот Велков е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Твърди се, че съсобствеността между страните произтича от събрания по делото
доказателствен материал, в т.ч. и неоспорения АЧОС № 726/2007г., като няма данни
последният да е отменен. Сочи се, че от ангажираните свидетелски показания е установено,
че от закупуване на имота от ищеца не са променяни границите и площта му, като същият
го е владял в реално очертани граници, необезпокоявано, а строителството на процесните
сгради е започнало преди 2000г. Излага, че от извършената по делото експертиза е
установено, че предназначението на имота е променено – за застрояване , тъй като
територията, на която попада е граничеща с населеното място като съгласно представената
скица границите му са разширени на юг спрямо границите на имот 124. По подробно
изложените в писмения отговор доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание всяка от страните чрез процесуалния си представител поддържа
съответно жалбата си и писмения си отговор и молят съдът да постанови решение съобразно
изложените от тях искания.
След извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като с оглед изложените във въззивната жалба доводи,
становищата на страните и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото и при
съобразяване на приложимия материален закон, Бургаският окръжен съд намира следното:
2
Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, с който ищецът К. К. /след
направено допълнение на исковата молба/ е предявил иск срещу ответника Община Царево
за съдебна делба на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
66528.501.248, с адрес на имота: с. Синеморец, обл. Бургаска, Липите, с площ от 1911 кв.м. с
трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно застрояване: 10 м., както и
построените в него СГРАДА с идентификатор 66528.501.248.5 със застроена площ от 73
кв.м. на 1 етаж, предназначение: жилищна еднофамилна, построена в поземлен имот с
идентификатор 66528.501.248 по КККР на с. Синеморец, общ. Царево, и СГРАДА с
идентификатор 66528.501.248.6 със застроена площ от 144 кв.м. на 1 етаж, предназначение:
друг вид сграда за обитаване, построена в поземлен имот с идентификатор 66528.501.248 по
КККР на с. Синеморец, общ. Царево.
Твърди се,че през 2000г. ищецът е закупил два съседни имоти: дворно място
представляващо УПИ II-124 в кв. 30 по плана на с. Синеморец с площ от 860 кв.м.,
урегулиран от 880 кв.м. с неуредени регулационни сметки и земеделска земя от 120 кв.м. в
землището на с. Синеморец, представляваща част от бивш имот с пл. номер 124 по плана на
зоната за земеделско ползване, като след допусната процедура по промяна на ПУП-ПР двата
имота са обединени с обща площ 1000 кв.м. Сочи,че с одобряване КККР имота му от 1000
кв.м. впоследствие е обединен с имот на Община Царево,като така получилия се имот е с
идентфикатор 66528.501.248 с площ от 1911кв.м., като същият е съсобственост на страните,
като се твърди, че ищеца притежава 1000/1911кв.м.ид.ч.,а общината съгласно АЧОС
726/12.04.2007г. е собственик останалите – 911/1911кв.м.ид. Ищецът сочи, че е построил в
съсобствения на страните поземлен имота процесните две сгради с идентификатор
66528.501.248.5 и идентификатор идентификатор 66528.501.248.6,чиято делба иска.
В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответната община Царево е направила
възражения за нередовност на исковата молба поради липса на отделни скици на делбените
сгради, както и за гражданското състояние на ищец към момента на закупуване на имота и
построяване на сградите. На следващо място общината е оспорила иска, като е посочила, че
между страните не съществува съсобственост върху процесния поземлен имот по
съображения, че не е налице идентичност между същия и закупения от ищеца УПИ II-124.
Счита, че тъй като кадастралната карта не поражда права, неправилното отразяване на
границите на имотите не може да породи съсобственост, поради което излага, че първо е
следвало ищецът да поправи кадастралната карта и да нанесе коректно имота в действащия
ПУП на с. Синеморец, а не да инициира дело за делба. По тези доводи счита, че след като не
съществува съсобственост върху поземления имот, то такава не е налице и по отношение на
построените в него сгради, а същите следва да се считат, че са построени в имот,който е
изцяло община собственост.
С обжалваното решение районният съд е приел, че е налице съсобственост между
страните върху процесните имоти при квоти 1000/1911 кв.м. ид.ч. за ищеца и 911/1911 кв.м.
ид.ч. за ответната община. Счел е, че ищецът е изградил процесните едноетажни сгради в
съсобствения на страните поземлен имот, без да му е било учредено от другия
3
съсобственик- община Царево право на строеж. При тези данни съдът е направил извод, че
по силата на приращението по чл. 92 от ЗС правото на собственост върху построеното върху
съсобствения на страните терен е придобито общо и от двамата съсобственици. По тези
съображения съдът е допуснал делбата на поземления имот и постройките в него при
следните квоти: за ищеца 52.36% ид.ч. и за ответника 47.64%.
След извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като с оглед изложените във въззивната жалба
доводи, становищата на страните и след самостоятелна преценка на доказателствата по
делото и при съобразяване на приложимия материален закон, Бургаският окръжен съд
намира следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК, като
производството е за съдебна делба в първата й фаза – по допускане на делбата.
Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба от 13.03.2000г. ищецът е
закупил от В. и Н.М. правото на собственост върху дворно място с площ от 860кв.м.,
съставляващо имот II-124,в кв. 30 по плана на с. Синеморец, обл. Бургаска е неуредени
регулационни сметки, представляващ бивш имот 124 по плана на зоната за земеделско
ползване на същото село, при граници на парцела: север-улица, изток парцел III-123, юг и
запад- край на регулацията и земеделска земя от 120 кв.м., находяща се в землището на с.
Синеморец, обл. Бургаска, съставляващ част от бивш имот с пл. номер 124 по плана на
зоната за земеделско ползване при граници: запад- общинска мера, север- имот II-124, изток
III-123,юг- общинска мера. Представено е и писмо от община Царево от 12.06.2000г.,в която
е посочени, че със заповеди от 15.02.1988г. и от 10.05.1996г. е одобрен дворищно-
регулационен план, съгласно който към парцел II-124, в к.30, собственост на ищеца е
придадено общинско място от 20 кв.м., чиято стойност е заплатена на 06.06.2000г., при
посочени съседи на придаваемата част: север –улица, изток- парцел III-123, юг и запад –
собствен имот пл. номер 124.
Със заповед от 10.05.1996г. на кмета на община Царево на основание чл. 32,ал. 1 и
ал. 2 от ЗТСУ /отм./ е одобрен проект за частично изменение на ЗРП на с. Синеморец като е
особен нов квартал номер 30 и в него за имот 124 е отреден парцел II-124 в кв. 30 за
индивидуално жилищно застрояване до три етажа.
По делото е представен и АЧОС № 726 от 12.04.2007г., с който на основание чл. 2,
ал.1, т. 1 от ЗОС вр. с пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС като частна общинска собственост е
актуван имот, представляващ 931/1911 кв.м.ид.ч. от поземлен имот 66528.501.248 по КККР
на с. Синеморец, обл. Бургаска с предназначение-урбанизирана територия, с трайно
ползване за ниско застрояване, с означение, че имотът е застроен и, че има съсобственик -
ищецът К. К. Д. притежаващ 980/1911кв.м.ид.ч. без в акта да са отчетени придадените към
имота 20 кв.м.ид.ч., с уредени регулационни отношения.
В представената скица от на поземления имот 66528.501.248, издадена от КККР- гр.
Бургас е отбелязано, че същият е идентичен с бившия имот 124 в кв. 30, парцел II с вписани
съсобственици –ищецът за 860/1911 кв.м. ид.ч. и община Царево за 931/1911кв.м. ид.ч.
4
Отразено е, че в поземления имот има построени шест сгради, между които и процесните с
66528.501.248.5 и 66528.501.248.6.
Представена е и заповед от 26.11.2001г., издадена на кмета на община Царево, с
която е одобрено частично застроително решение за обект „Мини-хотелски комплекс“ за
имот 124, обособен в УПИ II-124 в кв. 30 по плана на с. Синеморец чрез ситуиране на
застройка до два етажа на северната и западната граница на парцела и една едноетажна при
намалено отстояние на източната граница на 1м. съгласно приложената скица-проект.
В първата инстанция е извършена съдебно-техническа експертиза, чието заключение
не е оспорено от страните и е прието от съда. Вещото лице е посочило, че в първия план на
с. Синеморец от 1945г. процесния имот не е бил нанесен, тъй като тогава се е намирал извън
границите на селото. Впоследствие със следващия и сега действащ кадастрален и
регулационен план от 1988г. процесния имот е отразен като имот с пл.номер 124 и част от
него е в регулация, а друга част от него-извън нея, като за него е отреден парцел II-124, в кв.
28 с площ от 880 кв.м. От експертизата се установява, че с решение от 27.09.1995г. на
Комисията по земята е извършена промяна на предназначението на част от териториите,
граничещи със с. Синеморец, където попада процесния имот, като през 1996г. е направено
ЧИ на ЗРП, съгласно което за имот 124 е отреден УПИ II-124, в кв. 28, с площ от 1305кв.м. С
одобрената през 2006г. кадастрална карта на с. Синеморец имотът е отразен като ПИ с
идентификатор 66528.501.248, като границите му са разширени на юг спрямо границите на
имот 124, като площта му е увеличена на 1911 кв.м. с трайно заснети на място огради и
означен като находящ се в урбанизирана територия. Вещото лице е посочило,че процесните
две сгради с идентификатори съответно 66528.501.248.5 и 66528.501.248.5 представляват
едноетажни масивни постройки, построени в поземления имот 66528.501.248.5 като сграда 5
е еднотипна със сгради 3 и 4 /които не са предмет на делбата/, а сграда 6 е еднотипна със
сграда 7 /която също не е предмет на делбата/, като от северната си част е естествено
продължение на сграда 7, а от южната част представлява допълващо застрояване. Според
вещото лице всички сгради са построени видимо по едно и също време, изработени са от
еднотипни материали и облицовки и са отразени правилно в картата по преки геодезически
измервания. От заключението се установява, че бившия парцел II-124,в кв. 30 по плана на с.
Синеморец, обл. Бургас с площ 860 кв.м. по плана на 1988г.,който ищецът е закупил през
2000г. както и УПИ II-124 в кв.28 с площ от 1305 кв.м. по ПР от 1996г. попада върху
процесния ПИ с идентификатор 66528.501.248 с площ от 1911 кв.м. и е част от него, както и
УПИ II-124 в кв.28 с площ от 1305 кв.м. по ПР от 1996г. попада върху ПИ с идентификатор
№ 66528.501.248 с площ от 1911 кв.м. и е част от него.Вещото лице е посочило, че
процесния имот с идентификатор 66528.501.248 и УПИ II-124 в кв. 30 не са идентични,тъй
като границите им не съвпадат, видно от представената комбинирана скица, като е
уточнило, че разликата се състои в това, че поземления имот е разширен на юг. В тази
връзка вещото лице е посочило, че съгласно кадастралната карта на с. Синеморец одобрена
със заповед РД- 18- 52/24.08.2006г. имотът е отразен като ПИ 66528.501.248, като границите
му са разширени на юг спрямо границите на имот 124. Уточнено е, че процесния имот е
5
отразен в картата по трайно заснети на място огради и територията е записана като
урбанизирана.
В първата инстанция страните са ангажирали свидетелски показания като по искане
на ищеца са разпитани св. С., св. В. и св. А., които сочат, че познават закупения от ищеца
имот и заявяват, че същият е бил ограден, като границите му не са се променяли. От
показанията им се установява, че строителството на процесните сгради е било започнато
първоначално от праводателя на ищеца, като впоследствие строежът им бил довършен от
ищеца още в същата година на закупуването на терена. Свидетелите сочат, че ищецът е
владял имота в оградените му граници от закупуването му до настоящем, без да е бил
обезпокояван от никого.
Във въззивното производство съдът е назначил служебно съдебно-техническа
експертиза за изследване още в първата фаза по допускане на делбата на възможността за
обособяване в процесния ПИ на два или повече самостоятелни ПИ при спазване на
изискванията на чл. 19 от ЗУТ, така, че всеки един от новообособените ПИ да обслужва
отделен самостоятелен обект от построените в имота сгради. В депозираното заключение,
неоспорено от страните и прието от съда вещото лице е посочило, че макар формално
площта на поземления имот и квотите на собственост на страните да отговарят на условията
на чл. 19 от ЗУТ, лицето на имота не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, поради
което не могат да бъдат обособени два самостоятелни поземлени имота, като допълнителна
пречка за това е разположението на построените в имота общо шест сгради и
обстоятелството, че две от тях – номер 2 и номер 7 са изградени на уличната регуация.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на
събраните в първата инстанция доказателства,като направените въз основа на нея
фактически и правни изводи, че процесните имоти са съсобствени на страните при
посочените квоти се споделят от настоящата инстанция.
В жалбата е направено възражение за допуснато от първата инстанция нарушение на
задължението на съда по чл. 12 от ГПК, довело до необоснованост на решение. Настоящата
истанция намира това възражение за неоснователно, доколкото видно от мотивната част на
обжалваното решение, за да достигне до извод за наличие на съсобственост между страните
районният съд е анализирал представените от всяка от страните релевантни за спора
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В случая видно от представения
нотариален акт ищецът се легитимира като собственик на 1000кв.м.ид.ч. от УПИ II-124 в
кв. 30, от които 980 кв.м. собствено място и 20 кв.м. придадено към парцела общинско
място, което впоследствие е заплатено, т.е. уредени са регулационните сметки. По
отношение на ответната община Царево, видно от представения АЧОС като общинска
собственост са актувани първоначално 931/1911 кв.м. ид.ч., с изрично отбелязване в самия
акт, че останалите 980/1911 кв.м.ид.ч. са собствени на ищеца,което обстоятелство
представлява извънсъдебно признание от ответника на правата на собственост на ищеца
върху терена. След уреждане на регулационните отношение за придадените 20 кв.м.ид.ч.
към закупения от ищеца имот, следва извода, че община Царево притежава останалите
6
911/1911 кв.м. ид.ч. от същия имот. Установено е, че закупените през 2000г. от ищеца два
недвижими имоти с обща площ 1000кв.м., находящи се в урбанизираната територия на с.
Синеморец са обособени в един общ парцел II-124 в кв. 30,предназначен за жилищно
застрояване, който понастоящем съгласно кадастралната карта на с. Синеморец е отразен
като ПИ 66528.501.248, като границите му са разширени на юг спрямо границите на бившия
имот 124, което обстоятелство обаче няма данни да е променило квотите на страните в
общия имот. От горното се налага извода, че между страните е налице съсобственост по
отношение на процесния ПИ с идентификатор 66528.501.248 при квоти 1000/1911кв.м. за
ищеца и 911/1911кв.м. за ответника, както правилно е приел районния съд, основавайки се
на писмените доказателства за собственост, които всяка страна е представила,както и на
експертното заключение за регулационната история на имота.
Що се касае до построените в имота две процесни сгради, чиято делба се иска, по
делото е безспорно установено, че те са изградени от ищеца в процесния съсобствен с
ответната община без учредено право на строеж,поради което в съотвествие с приложимия в
случая материален закон- разпоредбата на чл. 92 от ЗС районният съд правилно е приел, че
по силата на приращението тези сгради са станали общи на страните-съсобственици на
поземления имот, в който са построени при квоти, съответващи на правата на собственост
на всеки от съделителите в поземления имот.
От горното се налага извода, че между страните е налице съсобственост по
отношение на процесния поземлен имот и построените в него две сгради, чиято делба се
иска при квоти, определени в обжалваното решение.
Независимо от съсобствеността на страните обаче съдебната делба по отношение на
поземлен имот се явява недопустима, по следните съображения:
По делото е установено, че процесния имот представлява застроен терен, в който са
построени шест отделни сгради, като само две от тях са съсобствени на страните, а за
останалите четири,чиято делба не се претендира по делото има данни, че са собственост на
трето на спора лице. Тъй като съгласно разясненията, дадени в съдебната практика
обективирана в решение № 66 от 19.07.2017г. по гр.д. 3499/2016г. на ВКС., I г. о., ГК и
решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г. на ВКС, I г. о., ГК допустимостта на
делбата на процесния застроен имот, който е съсобствен само между страните се преценява
с оглед състоянието му към разглеждането на делото за делба в първата фаза на
производството, градоустройствения му статут и зависи от възможността от имота да могат
да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 от
ЗУТ, за изясняване на този въпрос съдът е назначил съдебно-техническа експертиза във
фазата по допускане на делбата относно изследване на възможността от дворното място да
се обособят два или повече самостоятелни урегулирани поземлени имота /УПИ/ при
спазване на изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Такава възможност според вещото лице в случая
няма, тъй като лицето на имота не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, поради което
не могат да бъдат обособени два самостоятелни поземлени имота, като допълнителна
пречка за това според експерта съставлява разположението на построените в имота общо
7
шест сгради и обстоятелството, че две от тях – номер 2 и номер 7 са изградени на уличната
регуация. Предвид това настоящата инстанция счита, че делбата на процесния съсобствен
парцел, застроен със сгради, две от които са съсобствени на съделителите, а останалите на
трети лица е недопустима, доколкото същият се явява неподеляем по правилата на ЗУТ, и
тъй като върху него е налице т.нар „хоризонтала етажна собственост“, при която дворното
място представлява обща част и не подлежи на делба / в този смисъл са Постановление №
4/1964 г. на Пленума на ВС; Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС; решение № 393
от 24.04.2009 г. по гр. д. № 921/2008 г. на ВКС, І ГО; решение № 192 от 26.09.2014 г. по гр.
д. № 409/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 66/19.07.2017 г. по гр. д. № 3499/2016 г. на ВКС,
I г. о. и решение № 131/27.05.2016 г. по гр. д. № 600/2016 г. на ВКС, I г. о. и др./
По гореизложените съображения искът за делба се явява неоснователен и следва да се
отхвърли по отношение на съсобствения на страните застроен поземлен имот, което налага
отмяна на обжалваното решение в тази част и отхвърляне на иска за делба за терена. В
останалата част решението, с което е допусната съдебна делба между страните по
отношение на процесните построени в имота две сгради, при квоти, съотвестващи на
правата им на собственост в поземления имот се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 97 от 06.12.2013г.,постановено по гр.д.№ 111/2023г. по
описа на Районен съд – Царево, в частта,с която е допусната съдебна делба на основание
чл. 34 от ЗС между ищеца К. К. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
“Васил Априлов“ № 18 и ответника ОБЩИНА ЦАРЕВО, ЕИК: *********, представлявана
от кмета Г. Л. по отношение на следния недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 66528.501.248, с адрес на имота: с. Синеморец, обл. Бургаска,
Липите, с площ от 1911 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно
застрояване: 10 м., при следните квоти: За К. К. Д., ЕГН: ********** - 52, 36 %, за Община
Царево, ЕИК *********- 47, 64 %, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. К. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
“Васил Априлов“ № 18 срещу ответника ОБЩИНА ЦАРЕВО, ЕИК: *********,
представлявана от кмета Г. Л. за допускане на основание чл. 34 от ЗС на съдебна делба по
отношение на следния недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 66528.501.248, с адрес на имота: с. Синеморец, обл. Бургаска, Липите, с
площ от 1911 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно застрояване: 10
м.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97 от 06.12.2013г.,постановено по гр.д.№ 111/2023г.
8
по описа на Районен съд – Царево, в останалата му обжалвана част.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9