№ 118889
гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110133474 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от ".........." ЕАД срещу В. Н. В. , с което се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 387,87 лв.
главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението /10.05.2024 г./ до окончателното плащане,
197,31 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 21.05.2014 г. -
17.09.2014 г., 374,59 лв. лихва за забава за периода 22.05.2014 г. - 30.04.2024 г.
В конкретния случай вземанията се претендират по договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, поради което
приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като ако
констатира такива или е налице обоснована вероятност за това, заявлението се
отхвърля.
Съобразявайки практиката ва ВКС, обективирана в Решение № 59 от
20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2695/2022 г., II т. о., ТК, настоящият състав
намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
За да достигне до този извод, съдът съобрази следнито:
В чл. 29, ал. 1 ЗПК е предвидено правото на потребителя да се откаже от
сключения договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение или
неустойки и без да посочва причина за това, при спазване на срока, реда и
условията за упражняване на това потестативно право, посочени в чл. 29 ЗПК.
Разпоредбата транспонира императивните норми на чл. 14 от Директива (ЕС)
2008/48. Съгласно решение от 9.09.2021 г. на СЕС по съединени дела С-33/20,
С-155/20 и С-187/20 (т. 123), целта на посочената разпоредба на директивата е
1
да позволи на потребителя да избере отговарящ най-добре на потребностите
му договор и следователно да се откаже в "срока за размисъл" от договор
(след като го е сключил), за който установи, че не съответства на
потребностите му.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, въвеждащ в националното право
повелителната норма на чл. 10, пар. 2, б. "п" от Директива (ЕС) 2008/48,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент
на ден. Според чл. 29, ал. 5 ЗПК, за да породи отказът на потребителя от
договора за кредит целените правни последици, е необходимо, освен спазване
на реда и срока за упражняване на това потестативно право по чл. 29, ал. 1 - 3
ЗПК, да е осъществено условието по ал. 4 на същия член – да е върната на
кредитора не само главницата, но и да е заплатена лихвата, дължима за
периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане
на главницата, което следва да се направи не по-късно от 30 календарни дни,
считано от изпращане на уведомлението до кредитора за упражняване на
правото на отказ. Следователно, с предоставяната по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК
информация в договора относно размера на дължимия лихвен процент на ден
се цели да се обезпечи възможността на потребителя, който е в положението
на по-слабата страна (спрямо търговеца) от гледна точка на информираност,
да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден х
главница х брой дни), която следва да заплати за периода от усвояването до
връщането на главницата, за да може да упражни надлежно правото си на
отказ от договора за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл.
29, ал. 4 ЗПК - връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за
периода на ползването й. Ето защо, с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл.
последно ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) се гарантира реалното
упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, а именно да
отстъпи от договора без негативни за него последици, ако прецени в "срока за
размисъл" по чл. 29, ал. 1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му. С
оглед изложеното, изпълнението на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК се
явява особено съществено за правата на потребителя и неизпълнението му е
2
скрепено със санкцията на чл. 22 ЗПК – недействителност на договора.
В представения договор не се съдържа информация, която да удовлетвори
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Посочването в съдържанието на
договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент – пар. 1, т. 4 ДР на
ЗПК), което е изискване по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, не съставлява изпълнение на
чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е
обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право
на отказ от договора.
Непосочването в процесния договор на лихвен процент на ден - част от
изискуемото по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК съдържание на потребителския кредит,
обуславя, на основание по чл. 22 ЗПК, недействителност на договора, поради
което кредитополучателите, в качеството им на потребители, дължат връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви или други разходи по
кредита – чл. 23 ЗПК.
Горното поражда служебно задължение на заповедния съд да приложи
закрилни императивни норми.
В разглеждания случай чистата стойност на кредита е 400 лева. От тази
сума следва да се приспадне плащането от 90 лева, признато от заявителя с
молбата от 29.07.2024 г. При това положение заповед за изпълнение следва да
се издаде единствено за сумата от 310 лева - непогасен остатък от главница,
както и за разноски - пропорционално на уважената част.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 181151/03.06.2024 г., подадено от "..........", В
ЧАСТТА, с която се иска В. Н. В., ЕГН: **********, да заплати сумите, както
следва: - сумата над 310 лв. до 387,87 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем № 2794/23.04.2014 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението /10.05.2024 г./ до окончателното плащане,
сумата от 197,31 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 21.05.2014 г.
- 17.09.2014 г., както и сумата от 374,59 лв. лихва за забава за периода
22.05.2014 г. - 30.04.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на заявителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4