Решение по дело №312/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) № 952/2013/ и чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по жалба от ЕТ „Н. - Н. Д.“ с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена срещу Решение № 32-798063 от 29.03.2024 г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, с което е решено следното: На основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008033192R3/31.03.2021 г., е определена митническа стойност в размер на 12669,99 лева; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката от МД е определено вносно митническо задължение в размер на 1267 лева; На основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката от МД с MRN 21BG001008033192R3/31.03.2021 г., е определено възникване на вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация, а именно 31.03.2021 г.; На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД в размер на 13936,99 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент, е определено възникване на задължение и за ДДС на дата 31.03.2021 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължение за ДДС за стоката в размер на 2787,40 лева; На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на основание чл. 56 от ЗДДС, за стоката от МД с MRN 21BG001008033192R3/31.03.2021 г., са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 919,64 лева и ДДС в размер на 2023,21 лева; На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е определен ЕТ „Н. - Н. Д.“ като д. за доплащане на вносно мито в размер на 919,64 лева и на ДДС в размер на 2023,21 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 31.03.2021 г. до датата на уведомяването на д., както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на д. за решението.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон. Излага съображения, че: е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, изразяващо се в това, че митническият орган не е поискал информация относно достоверността на декларираните данни преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по МД; на оспорващия не е връчвано писмо с рег. № 32-150153 от 20.04.2023 г.; липсва заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84в от ЗМ; митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447; при наличие на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава; митническият орган необосновано е приел, че вторичните методи се явяват неприложими и необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕИО) № 952/2013; неправилно е приложен и резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕИО) № 952/2013. Моли оспореното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.

Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното решение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2021 г. с МД с MRN 21BG001008033192R3 оспорващият е декларирал за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение на стока: употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Mercedes-Benz, модел: С350, тип: С350, първа рег: 01/01/2013, цвят: 0, р.обем: 3500, д-тел: няма данни, шаси: *****************, с контейнер ***********. В митническата декларация за стоката са декларирани: код на държавата на изпращане/ износ – К.; условие на доставка „CFR - Стойност и навло“; цена на стоката - 2718 CAD; митническа стойност 3473,58 лева. Към митническата декларация са приложени: фактура № R.-*********/25.01.2021 г., издадена от „9396-9053 Q. Inc.”, 7405С rue V., P., QC ******, с посочена цена 2718 CAD; опаковъчен лист № R.-*********/25.01.2021 г., издаден от „9396-9053 Q. Inc.”, 7405C rue V., P., QC ******; CERTIFICAT ********, товарителница № ************. Съгласно данните в приложената товарителница, автомобилът е натоварен в пристанище М., К., с пристанище на разтоварване Бургас, България.

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД, размерът на митническата стойност за стоката е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност- действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е 3473,58 лева /2718 CAD х валутен курс 1.27799 BGN/CAD/. Определените, взети под отчет и заплатени вземания са мито 347,36 лева и ДДС 764,19 лева, изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна основа.

С Писмо Рeг. № 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ, от к. митнически власти - „C. Border Services Agency“, е била предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в К. с местоназначение ЕС, постъпила с Писмо Рeг. № 32-17346/13.01.2023 г. на ТД Митница Бургас. Предвид горното е осъществен последващ контрол на стоката, декларирана с МД с MRN 21BG001008033192R3/31.03.2021 г., при което е било установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 2718 CAD спрямо предоставената от к. митнически власти цена в размер на 9914 CAD.

Във връзка с посочената информация, за митническия орган възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., с Писмо Рeг. № 32-150153/20.04.2023 г. са били изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена от ЕТ „Н. - Н. Д.“, като техническо състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, снимки на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на декларирането му пред митническите органи, фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация и документи, относими към автомобила. Писмото е било изпратено по пощата на адреса на ЕТ и е било върнато като непотърсено на 15.05.2023 г., след което е било съобщено чрез залепване на уведомление по чл. 18а, ал. 9 от АПК, видно от Съобщение Рег. № 32-197254/2023 г. От ЕТ не са представени документи или информация в указания срок.

Бил е извършен анализ на приложените към МД документи и предоставената от к. митнически власти информация, и е било счетено, че митническите органи не намират достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и/или елементите, които се прибавят към нея, поради което приели, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на член 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

В Съобщение Рег. № 32-540330/31.08.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас, адресирано до ЕТ „Н. - Н. Д.“, съобщено чрез залепване на уведомление по чл. 18а, ал. 9 от АПК, е било посочено, че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което ще бъде определен нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MRN 21BG001008033192R3/31.03.2021 г. В съобщението са изложени мотивите, на които ще се основава решението, а именно: описание на данните от митническата декларация и приложените към същата документи; определената митническа стойност, съобразно декларираните данни; определените, взети под отчет и заплатени вземания; данни от извършен последващ контрол, при който са анализирани предоставени данни от к. митнически власти, като е посочено, че е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 2718 CAD спрямо предоставената от к. митнически власти цена в размер на 9914 CAD. Изложено е, че във връзка с посочената информация, възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

В мотивите, на които ще се основава решението, посочени в съобщението до оспорващия, се съдържат и изводи, че: от представената към МД фактура не било видно наличие на волеизявление между двете страни; липсвали доказателства къде е осъществена тази сделка, налице ли е плащане по нея и как е платено; декларираната митническа стойност за стоката по МД не била действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажба й за износ с местоназначение на митническата територия на Общността. Изложено е, че били неприложими методите за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като липсвала информация в митническата информационна система за допуснати за свободно обращение стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение; липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени; за разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки; за размер на обичайната печалба. Направен е извод, че митническата стойност следвало да се определи по реда на член 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с наличните данни в Съюза, които представлявали електронна информация за износ от системата на к. власти за превозни средства, декларирани за износ в К. Прието е, че на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., митническата стойност следвало да бъде определена, като се вземат предвид цената, посочена в електронната информация, получена от к. митнически власти, за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на Европейския съюз, като към нея на основание чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. бъдат прибавени и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 639 лева - средноаритметичен размер, съгласно информация в база данни МИС3A за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване от К., в приблизително същото време.

Съгласно мотивите в съобщението, митническата стойност на стоката следвало да бъде определена в размер на 13308,99 лева /9914 CAD х вал. курс 1,27799 BGN/CAD = 12669,99 лева + 639 лева/, на основание чл. 74, § 3 и чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. С оглед определения нов размер на митническата стойност за стоката, на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/201 г., възниквало вносно митническо задължение; На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническото задължение възниквало на датата на приемане на митническата декларация – 31.03.2021 г.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, следвало да бъде определен дължим размер, както следва: митническа стойност – 13308,99 лева, мито – 1330,90 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент, на датата на възникване на митническо задължение възниквало задължение и за ДДС; На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката следвало да бъде определена в размер на 14639,89 лева; Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката следвало да бъде определено в размер на 2927,98 лева; След сравнителен анализ на размера на вземанията, изчислен и заплатен на база данните в МД, с гореустановения, било констатирано за доплащане вносно мито в размер на 983,54 лева и ДДС 2163,79 лева. При тези мотиви е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане – 3147,33 лева. В съобщението е посочено и че: на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., върху размера на неизплатените вносни мита ще бъде начислена лихва за забава, върху и над размера на вносните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение – 31.03.2021 г., до датата на уведомяването; на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., ще възникне задължение за заплащане на лихва върху ДДС. Указано е, че в срок от 30 дни от получаване на писмото оспорващият може да изрази становище, а в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение. В срока за отговор не е представено становище от оспорващия.

С Докладна записка Рег. № 32-797639/29.03.2024 г., изготвена от инспектор МБ „Свободна зона Бургас“ при ТД Митница Бургас, е предложено на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издадено решение, с което да бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008033192R3/31.03.2021 г.

При възприемане и възпроизвеждане на фактическите и правни констатации, съдържащи се в Съобщение Рег. № 32-540330/31.08.2023 г. и Докладна записка Рег. № 32-797639/29.03.2024 г., е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 32-798063 от 29.03.2024 г., с което: На основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008033192R3/31.03.2021 г., е определена митническа стойност в размер на 12669,99 лева; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката от МД е определено вносно митническо задължение в размер на 1267 лева; На основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката от МД с MRN 21BG001008033192R3/31.03.2021 г., е определено възникване на вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация, а именно 31.03.2021 г.; На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД в размер на 13936,99 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент, е определено възникване на задължение и за ДДС на дата 31.03.2021 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължение за ДДС за стоката в размер на 2787,40 лева; На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на основание чл. 56 от ЗДДС, за стоката от МД с MRN 21BG001008033192R3/31.03.2021 г., са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 919,64 лева и ДДС в размер на 2023,21 лева; На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е определен ЕТ „Н. - Н. Д.“ като д. за доплащане на вносно мито в размер на 919,64 лева и на ДДС в размер на 2023,21 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 31.03.2021 г. до датата на уведомяването на д., както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на д. за решението.

Оспореното решение е издадено за Д. на ТД М. Б. от З.-д. на ТД М. Б. И. Д.. Видно от Болничен лист за временна неработоспособност № Е20240962326 от 09.04.2024 г., издаден от УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД – ***, Д. на ТД М. Б. е бил в отпуск от 26.03.2024 г. до 27.04.2024 г. Със Заповед № 224 от 21.03.2024 г., издадена от Директора на Агенция „Митници“, е наредено за периода от 22.03.2024 г. до 29.03.2024 г. включително, И. Д. - З.-д. на ТД М. Б., да и. ф. на Д. на ТД М. Б.

В хода на съдебното производство от административния орган са представени в превод на български език приобщени по преписката документи, включително и извадка от електронен файл с име BG_ExportDeclaration-9396-9053 Q.lnc, видно от която лек автомобил с VIN **************** е с декларирана при износ обща стойност 9914 CAD.

По делото е назначена, изслушана и приета, съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П. Т. И. със с. – с. и к., чието заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. От заключението на вещото лице е установено, че: на 26.02.2021 г. с р. № ******* е н. п. в размер на 5800 CAD в полза на 9396-9053 Q. INC, 7405С R. V. S.- L., QC ******, C., по с. № ****** c основание на плащането ,,I. R.-*********/25.02.2021, F. Y. R. N *********, T. *****-***“; за н. п. е задължена р. с. в лева на оспорващия в размер на 7528,40 лева /5800 CAD по курс продава на банката в деня на п. 1,298 лева за един канадски долар/; н. валутен п. представлява предплащане за два броя автомобили: катастрофирал Мерцедес Бенц S550 на стойност 3100 канадски долара с шаси *****************, внесен с митническа декларация MRN 21BG001008034111R1/19.04.2021 г., и процесният Мерцедес Бенц С350 - катастрофирал, на стойност 2700 канадски долара с шаси № *****************, внесен с МД BG21001008033192R3/31.03.2021 г.; размерът на заплатената сума от ЕТ „Н. - Н. Д.“ за стойността на процесния автомобил е 2700 канадски долара с левова равностойност 3473,58 лева; начинът на плащане е по банков път; стойността на закупения автомобил по процесната МД в размер левовата равностойност 3 473,58 лева е отчетена по дебита на счетоводна сметка 207/1-Разходи за придобиване на дълготрайни активи, номенклатурен номер Мерцедес Бенц С350 със счетоводна статия № ***/25.02.2021 г. и по кредита на счетоводна сметка 401-Доставчици, Партида К. Инк; разходите, свързани с обмитяването на автомобила на входяща митница и с неговото възстановяване за привеждане в годен за употреба вид, съгласно приложените по делото разходни документи, са в размер на 8883,89 лева.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба и фактите по делото, оправомощен да издаде процесното решение е Директорът на ТД Митница Бургас. В разглеждания случай административният акт е издаден от Заместник директора на ТД Митница Бургас при условията на заместване. По делото са представени доказателства, както за обективната невъзможност на титуляра на правомощието – Директора на ТД Митница Бургас, да изпълнява функциите си /отпуск поради временна неработоспособност през периода, в който е издаден оспореният акт/, така и за надлежно упълномощаване при условията на заместване на длъжностното лице, подписало оспорения акт, от което следва че актът е издаден при наличие на компетентност.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Неоснователно е твърдението на оспорващия, че митническият орган не е поискал информация относно достоверността на декларираните данни преди да пристъпи към определяне на нова митническа стойност по МД. От доказателствата по делото е установено, че след като за митническия орган са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, с Писмо Рeг. № 32-150153/20.04.2023 г. са били изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена от ЕТ „Н. - Н. Д.“, като техническо състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, снимки на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на декларирането му пред митническите органи, фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация и документи, относими към автомобила. Писмото е било изпратено по пощата на адреса на ЕТ, регистриран в Търговския регистър, и е било върнато като непотърсено, след което е било съобщено чрез залепване на уведомление по чл. 18а, ал. 9 от АПК.

Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2, обект на проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В случая е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл. 84в от същия закон, с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид, както представените от получателя на стоката доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация, с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение“. При така извършения последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приложените към административната преписка документи, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на проверката, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, от оспорващия е изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната цена. Следователно, в случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което не е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ, не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от ЗМ. Спазени са и разписаните в относимата нормативна уредба други специфични правила по издаване на административен акт от категорията на процесния. Оспореното решение е произнесено в писмена форма, като в него, в съответствие с чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за определяне размера на възникналите от вноса митнически задължения, Митническият кодекс на Съюза, Регламентът за изпълнение и вътрешното митническо законодателство въвеждат редица правила и мерки за контрол, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга, след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация, съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена, като в тези случаи следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, и в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.

Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

От административния орган е посочено, че е приложима хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност на процесната стока и митническата стойност е определена именно по този ред, без да са изложени конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената по-горе последователност. В тази връзка в решението си органът е направил констатация, че са неприложими методите за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като липсвала информация в митническата информационна система за допуснати за свободно обращение стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение; липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени; за разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки; за размер на обичайната печалба. Административният орган е направил обобщение, че поради липсата на информация и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В резултат, напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че е разгледан всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да са изложени конкретни в Решението мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), б. в) и б. г). Липсата на надлежно обосноваване относно неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент.

В тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, и да обосноват извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в конкретния случай не е направено.

От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице е установено, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с МД цена, установено е и плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Вторичните методи, посочени в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност на процесния автомобил, са отхвърлени от митническия орган формално, като не са използвани всички възможности, които митническото законодателство дава за тяхното прилагане. Направените изводи са общи, бланкетни и без подкрепа със съответни доказателства. Липсват документи, в които да са обективирани действията на митническите органи по събиране на необходимата информация за отхвърляне на вторичните методи и резултатите от тези действия, които да доказват констатацията на органа за липса на данни. Изложеното води до извод за неправилно приложение на закона.

Без да е оспорена автентичността на представените документи, доказващи придобиване на процесния автомобил, административният орган е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на информация за декларирана за автомобила стойност при износ от К., която информация не е подкрепена с първични документи. Митническата стойност е договорната стойност на стоката, поради което е необходимо да се изследва действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. Необосновано декларираната при вноса митническа стойност на автомобила е отхвърлена, въпреки че е подкрепена със съответната фактура и платежен документ, а е предпочетена стойност, декларирана при износа на автомобила, без да е установено дали тази декларирана стойност е продажна цена или е друг вид стойност, както и какви елементи са включени в тази стойност.

В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИСЗА по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове изключването на вторичните методи.

В мотивите на оспорения административен акт неправилно митническият орган е приел, че данните в предоставената от к. митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват „налични данни на митническата територия на Съюза“ по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение.

Определянето от административния орган на митническата стойност на автомобила по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е извършено в противоречие с разпоредбата на чл. 144, § 2, буква д) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в която е предвидено, че остойностяването на стока по резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 не може да се основава на цените за износ в трета държава, каквато в случая е К.

В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно „употребявани“, „катастрофирали“ или „с повреди“, и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността /решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU: C: 2017: 839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., O. R., C-1/18, EU: C: 2019: 519, т. 27/. В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс и директно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс.

В гореизложения смисъл е последната практика на ВАС, изразена в Решение № 12442 от 19.11.2024 г. по адм. д. № 6835/2024 г., VIII о.; Решение № 12269 от 13.11.2024 г. по адм. д. № 5089/2024 г., I о.; Решение № 11599 от 30.10.2024 г. по адм. д. № 5531/2024 г., VIII о.

От изложеното се налага извод, че декларираната фактурна стойност към датата на приемане на процесната МД е договорната стойност – тази, която е действително платена по представената фактура.

От изложеното следва, че не са били налице предвидените в закона предпоставки за определяне на нова митническа стойност на процесния автомобил. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно са и определени на дружеството суми за досъбиране за МИТО и ДДС, както и лихви за забава.

По изложените съображения, оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 550 лева, от които: 50 лева - внесена държавна такса, 300 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно, и 200 лева - внесено възнаграждение за вещо лице.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Н.- Н. Д.“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Решение № 32-798063 от 29.03.2024 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати на ЕТ „Н. - Н. Д.“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.