Р Е Ш
Е Н И Е
№ 303/20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№200/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.В.С. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Г., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0243-000037/17.03.2019г. на Началник
група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.2,
б.“а“ ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка –
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. В
жалбата се поддържа искане за отмяна на оспорения административен акт, като се
поддържа, че е постановен в противоречие с материалния закон и
административнопроизводствените правила. В съдебно заседание оспорващия не се
явява.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0243-000037/17.03.2019г. на Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ
Берковица, с която на основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на
МПС до отстраняване на неизправността. Мотивите се свеждат до това, че на
17.03.2019г., около 17,50 часа в гр.Берковица, на ул.”Б*** река ” е установено,
че оспорващия като водач управлява собствения си лек автомобил „Ф*** Б*** ” с
рег.№М*** , като автомобила е технически неизправен – със повредено
шумозаглушително устройство. При така описаното фактическа обстановка е прието,
че водача на МПС е извършил нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, като административният
орган е бил мотивиран на основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП да издаде оспорения
административен акт, с които по отношение на оспорващия, който е собственик на
управляваното МПС, е наложена оспорваната принудителна административна мярка.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
С приетия на л.6 по делото АУАН
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №АА198394/17.03.2019г.
е установено, че на 17.03.2019г., около 17,50 часа в гр.Берковица, на ул.”Б*** река
” е установено, че оспорващия като водач управлява собствения си лек автомобил
„Ф*** Б*** ” с рег.№М*** , като автомобила е технически неизправен – със
повредено шумозаглушително устройство в нарушение на разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.1 ЗДвП. АУАН е подписан без възражения от оспорващия. Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0243-000037/17.03.2019г. на
Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица на основание чл.171, т.2,
б.“а“ ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка –
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Оспореният
административен акт е връчен на лично оспорващият на 18.03.2019г., което се
установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата
с № ури301000-6038/25.03.2019г., с която е оспорен административния акт, е
подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от К*** П*** М***
, който е на длъжност Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица. Със
Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.9 по
делото), която е основана на дадени правомощия със Заповед
№8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи (л.8 по делото),
издателя на административния акт е овластен с правомощия да издава ПАМ по ЗДвП,
тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.
Оспорения административен акт за
налагане на ПАМ е издадена в предвидената писмена форма. В административния акт
са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ.
Настоящият съдебен състав
счита, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че
административния акт е издаден без да по безспорен и категоричен начин да е
установено извършено нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП. Това
е така, тъй като в АУАН и в оспорения административен акт липсва конкретно
описание в какво се състой техническата неизправност на шумозаглушителното
устройство на МПС „Ф*** Б*** ” с рег.№М*** , което е управлявано от оспорващия.
Настоящият съдебен състав не може да установи от събраните по делото
доказателства дали в случая е извършено замерване на шума на МПС „Ф*** Б*** ” с
рег.№М*** , тъй като по делото липсват каквито и да е данни за наличието на
такова замерване на шума, което да е извършено със съответното техническо
средство, а и липсва описание за извършването му в АУАН и в административния
акт.
Следва да се отбележи, че по делото е
прието Удостоверение за техническа изправност на МПС „Ф*** Б*** ” с рег.№М*** ,
което установява извършена периодична проверка на лекия автомобил на
14.03.2019г., тоест три дни преди установеното нарушение на разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, което е дало основание да се издаде оспорения
административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, периодичните
прегледи на ППС
обхващат комплектността и изправността на
агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се
извършват при спазване на методиката по
приложение № 5. След като от приетото по делото
Удостоверение за техническа изправност на МПС „Ф*** Б*** ” с рег.№М*** се
установява техническа изправност на МПС, която е констатирана при извършена
периодична проверка на лекия автомобил на 14.03.2019г., както стана дума
по-горе три дни преди установеното нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1,
т.1 ЗДвП, следва да се приеме, че това нарушение не е установено по надлежния
ред с годно техническо средство, което да установи нивото на шума. В случая
установеното с АУАН, че МПС не е технически изправно, не е може да бъде
противопоставено на констатацията, че МПС е технически изправно, тъй като тази
констатация изхожда от официален документ, който е издаден от компетентен орган
в кръга на правомощията му да установи техническата годност на превозните
средства. Пълнотата изисква да се отбележи, че в случая най-вероятно АУАН е
съставен въз основа на пряко възприятие на актосъставителя, който е установил
нарушението без да ползва техническо средство, което да отчита нивото на шум на
МПС, тоест това установяване не е извършено по надлежен ред и почива само и
единствено на субективно възприятие, което не може да бъде противопоставено на
констатацията на компетентните лица извършващи периодични прегледи на ППС,
които три дни преди съставянето на АУАН са установили техническата годност на
управляваното от оспорващия МПС, чрез използване на годни технически средства,
които са установили пълната техническа изправност на МПС „Ф*** Б*** ” с рег.№М***
.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0243-000037/17.03.2019г. на Началник група към ОД на
МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП на
оспорващия е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от
движение на МПС до отстраняване на неизправността е незаконосъобразна и следва
да бъде отменена, а жалбата да се уважи като основателна предвид, което на
основание чл.172, ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0243-000037/17.03.2019г. на Началник
група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: